ХЛЕБЧЕТА (ПИТКИ) С КВАС

     Толкова много се пише против маята, че не била полезна, че предизвиквала разни заболявания и на стари години - дет Ич не трябва да ми пука от това, реших да премина на домашен хляб с квас.

    Опитът ми за направа на домашен квас от грозде се оказа много успешен. Вече от два месеца почти стои в хладилника, вадя за направа на печива, "подхранвам" за 24 часа и обратно в хладилника до следващата употреба.

    Всичко е много просто, но изисква определено търпение и време.

В подходяща купа се слагат около 150 грама от кваса (изваден от хладилника и престоял поне 24 часа на топло); добавят му се 1 ч.л. сол и 1 с.л. захар, както и около 500 грама брашно и хладка вода около 200-250 грама (зависи от гъстотата на кваса);

Следващата добавка е по 1 с.л. натрошени тиквени семки, слънчогледово семе, 1 ч.л. сусам (носи и други семена, но това имаше в момента). Омесва се добре и се оставя да втасва.

Те тука трябва да е на топло и си изисква време, но като стане на шупли и увеличи обема си поне около два пъти, значи е готово.

От тестото се отделят топки и се оформят питки и нареждат в тава застлана с пекарска хартия. Покриват се мокра кърпа и се оставят отново да втасат за около час.

Намазват се с прясно мляко и поръсват със сусам.

Пекат се на 200С в предварително загрята фурна, в която сме сложили тавичка с вряла вода.

Когато добре се зачервят, след около 40 мин., се вадят, напръскват с пръскалото със студена вода, покриват се с кърпа и след 30-а минути са готови за консумация.

Запазват се пръхкави поне няколко дни и са адски вкусни.

Пробвайте и няма да съжалите. Тъй като става дума за хлебчета, няма и НАЗДРАВЕ!

ХЛЯБ БЕЗ МЕСЕНЕ

 

    Не се шегувам - това наистина е хляб без каквото и да е месене. Прави се много лесно и при това може да се импровизира с най-различни варианти и добавки.

    Честно казано, това не е някаква рецепта, а просто начин на направия при това толкова простичък и лесен, че и най-неизкушеният с тестото ще се справи.

Започвам със съставките - нарочно си ги записах: 300 грама брашно (най-обикновено се пресява в подходяща купа), добавят му се 1 ч.л. суха мая (3 грама); 1 ч.л. сол и 1 1/2 ч.л. захар; С лъжица се разбърква добре и в средата се прави нещо като "кладенче" - наливат 200 мл течност (50 мл прясно мляко и 150 мл вода); добавят се 2 с.л. олио и всичко с лъжицата се размесва до получаване на кашеобразно състояние на тестото.

Добавят се по 2 с.л. слънчогледови и тиквени семки, 1 ч.л. суха мащерка и 1 с.л. сушени зеленчуцисушени зеленчуци. Прецених, че това е достатъчно.

Формичка за кекс (20х10, ползвам еднократна алуминиева) се застила с хартия за печене. Най-добре става когато хартията за печене добре се намокри.

Сместа се излива вътре и се оставя да си отдъхва поне 40-50 минути.

Поръсва се обилно със сусам и в това време фурната се загрява на 180 С.

Както казах, с добавките може да се импровизира. Може да се сложи например едно яйце, мащерката и зеленчуците могат да се прескочат. Всичко се прави по собствена преценка и вкус. 

Важно е да се получи тесто малко по-гъсто от кексово (всеки знае за какво за какво иде реч).

При необходимост може да се добави още малко брашно или течност.

Печенето на 180С без вентилатор за около 45-50 минути.

Зависи от фурната - проверка като се зачерви добре и шишчето излиза сухо.

Цялата подготовка на тестото става буквално за 3-4 минути.

Сетне е търпение - за чакането до фурната и за печенето.

След изпичането хлебчето се вади от формата, хартията се отделя лесно и се оставя да изстива върху решетка.

Е, може да се нападне почти веднага - топло, топло, но е по-вкусно като е  изстинало.

Не мога да опиша вкуса и аромата му.

Тука е на втория ден след опичането.

Стои си меко и пухкаво и все така вкусно.

Домашните малко го оприличиха на външен вид като кекс.

Да де, ама не е ...

Важното е, че се прави адски бързо.

Може да се смесят два три вида брашна, да се замени една част от брашното с брашно от овесени ядки или пълнозърнесто брашно и т.н.

Обещавам при следващите опити пак да публикувам резултатите.

Правете смело - толкова е лесно, че си нямате представа и направо ще забравите за купешкия хляб с хиляди добавки и набухватели!

Просто, лесно, дзвернски вкусно и най-важното - винаги можете да го пригодите на Вашия си вкус!

Безглутенови хлебчета

 

    Преди време в блога си показвах как се правят безглутенови питки от червена леща, които стават неустоимо вкусни. 

    След това и как се прави брашно от червена леща и не само от нея. Този път реших да експериментирам на базата на различните брашна, които имам - от червена леща, от нахут, елда, овесени ядки. Имам и пшенично брашно без глутен (то е едно такова особено - леко кремаво и малко по-странен аромат от обикновеното брашно - някак си на ядки). 

    

Заложих на брашната от леща, нахут, овесени ядки и безглутеновото. От това от елда се отказах, че придава малко по-особен вкус и не всеки го харесва.

И така продуктите: по 3 с.л. с лек връх брашно от безглутеновото и това и червената леща, по 2 с.л. от брашното от нахут; 1 яйце; 2 с.л. зехтин; по 1 ч.л. сол и захар; 1 ч.л. суха мая и 1 1/2 ч.л. бакпулвер. Зачудих се дали да ползвам прясно мляко, но налях 1 ч.ч. хладка вода и добре разбърках. 

Желателно е да се остави поне 20-а минути, за да могат брашната да "дръпнат", защото са доста хигроскопични. Оказа се правилно и се наложи да долея още почти 3/4 ч.ч. вода.

Получи се доста лепкаво тесто.

Мислех да го опика във формата за кекс, но щеше да излезе едно голяма хлебче, а исках да пробвам разни варианти.

Затова ползвах тази силиконова форма за питки, която се намазнява добре.

Първите две бяха само от така приготвеното тесто - пълнят се лъжицата и заравняват с намокрена четка.

За следващите две отделих от тестото и в него добавих по 1 с.л. счукани слънчогледови и тиквени семки.

За следващата част доста се зачудих какво да сложа и реших като ще да е гарга, поне да е рошава...

Имах малко изостанало печено пилешко месо, което нарязох на ситно и омесих добре и напълних формичките.

"Нормалните" ръснах със сусам, а тези с мръФката - без, за да се отличават.

Малко отклонение - станаха фантастично вкусни - направо изкусително като сандвичи, та чак съжалих, че не им сложих и малко настърган кашкавал.

Пекат се в предварително загрята фурна на 180С за около 40-45 минути като готовността се проверява с шишче - както при печенето на кекс.

След изваждането се оставят във формата като тези с месото намазах с масло, а останалите пръснах с малко водичка и оставих под кърпа до изстиването им.

Отвън стават с леко твърда и хрупкава коричка, отвътре са меки и вкусни.

Единственото, по което се различават, че са плътни и тежки. Но на вкус са страхотни.
Едно такова хлебче се оказа, че е между 90 и 100 грама.

Освен че са много вкусни и полезни, се оказаха и доста държеливи - поне 5-6 дни в хартиен плик.

Разразяни по дължина са идеални за направа на сандвичи.

Специално ги харесвам леко запечени в грил тигана обилно намазани с чесново масло.

А пекнати с меденото ми масло са направо трИпач.

Ей така в приказки и закачки взех, че поднесох няколко възможни варианта за направията на безглутенови и здравословни хлебчета.

Правете смело - никак не е трудно. Щом аз го мога, значи и Вие ще се справите.

Жалко само, че не мога с тях да кажа едно голямо НАЗДРАВЕ!

БЕЗГЛУТЕНОВИ ПИТКИ и то без брашно

 

    Тези питки са направо уникални на вкус - при това с хрупкава коричка и да не говорим, че са безглутенови и адски здравословни.

    Признавам си идеята не е моя - преди доста време бях видял някъде из нета нещо подобно, но пусти навик да не записвам, та ми се наложи малко да импровизирам. За сметка на това резултатът беше направо трИпач.

    Е, да не мъча никого направо преминавам към направията и необходимите продукти.

    Основният герой при тези питки е ... червената леща. Може да Ви стори странно, но си е така.

Една чаена чаша червена леща добре се измива и залива с вода колкото да я покрие. Оставя се така за поне 5-6 часа, но може и малко повече. 

След това се прехвърля в цедка и оставя да отцеди добре от водата. След се смила до кашеобразно състояние в блендера или пасатора. Може също така да се постави в цедка, за да се отцеди още течност. Този етап си го спестих и се наложи да добавя 2 пълни с.л. безглутеново брашно, за да се сгъсти добре и да държи форма. 

В съдината се добавя 1 ч.л. сол, 1 ч.л. захар, 1 ч.л. бакпулвер и 2 с.л. зехтин и се омесва добре.

Оставя се да си почине добре за 15-а минути.

В това време фурната се загрява на 180С, тавата се застила с хартия за печене и върху нея с лъжица се оформят питки с желана големина. Може като топки, но предпочетох да са като малки франзелки. Може да се поръсят със сусам и т.н., но заложих да си останат в името на експеримента съвсем натурални.

Печенето на 180С за около 30-35 мин. - до хубаво зачервяване. Моите леко се напукаха и изглеждаха много апетитно.

След изваждането се нареждат върху решетка и покриват с кърпа.

В името на експеримента нито ги пръсках с вода, нито ги мазах с масло.

Без бой си признавам, станаха много много вкусни - леко хрупкава коричка, текстура като на пълнозърнест хляб.

Стават идеални за сандвичи, като препечени филийки и ... изобщо си е като хляб.

По нищо не можеш да познаеш от какво са направени.

Просто уникално ...

Впрочем нямаше да съм Я, ако не бях пробвал и нещо по различно:

От така направеното тесто отделих около една купичка.

Натроших в него една голяма бучка сирене и изпържих в касерола с доста олио. 

Впрочем сиренето беше добре овкусено със зехтин и лютив червен пипер.

Станаха невероятни бухти за закуска - хрупкави от вън и леко твърди отвътре.

Отчитам като грешка, че не разбих отделеното тесто с едно яйце.

Тогава резултатът щеше да е направо трИпач.

АРМЕНСКИ ЛАВАШ на тиган

 

    Арменският лаваш или арабските питки си приличат страхотно много, макар и да имат различия. Базовата рецепта за лаваша е само от три съставки - брашно, вода и сол, докато в доста варианта за арабските питки се среща и добавка на мая.

    По принцип оригиналният лаваш се разточва много тънко и пече в глинени пещи (тандър) на дърва за кратко време и получава леко опушен вкус. Съхранява се дълго време и може да се ползва за много ястия - за увиване на шишчета, за т.нар. шаурма, за основа на пица или  дори за направа на лазаня. Може дори да се направят рула с някаква плънка или чипс.

    Тука ще споделя един вариант за направа на лаваш с гореща вода.

За направата на 8-10 броя са необходими 350 гр. пресято пшенично брашно, 200 мл топла вода - около 65-70С и 1 ч.л. сол. Необходимо е и още брашно за поръсване при разточването.

Пресятото брашно се слага в подходящо купа като му се прави "кладенче", в топлата вода се разтваря солта и тя се излива в купата. Разбърква се с лъжица или лопатка, защото първоначално тестото пари. След това се доомесва на ръка за около 5-6 минути. Получава се средно твърдо тесто, което се оформя като руло, поръсва с малко брашно и оставя под кърпа - да си почине за 15-а минути.

Следва нарязване на 8-10 парчета, които се оформят на топки.

Плотът се наръсва с малко брашно и всяка топка се разточва на много тънък кръг - горе долу с размерите на тигане, в който ще се пекат.

Всъщност това е и най-трудната част. Но и за това си има чалъм - важното е да се разточи на много тънък лист, буквално прозрачен като формата е без значение. Отгоре се слага подходяща по големина линия и с остър нож се изрязва и се получава направо идеален кръг.

Изрезките се събират, отново оформят на топче и се разточват по същия начин.

След като се разточат, се пристъпва към печенето - на тиган с дебело дъно и то без мазнина. Първочално тиганът се загрява добре, сетне силата на котлона се намаля с 1/3. Всеки лаваш се пече буквално около минута, минута и малко от едната страна и след обръщането дори и за по-кратко. Още като се появят характерните кафяво-черни петна, значи е готов и трябва да се обръща. За да се провери дали се е получило, може всяко парче да се повдига с лопатката.

Готовите лаваши се нареждат върху памучна кърпа като обилно се пръскат с вода - най-добре с пулверизатор или пък се намазват с четка.

Стоят така завити в кърпата, за да омекнат.

След това се слагат в найлонов плик с цип, но лично предпочитам в хартиен плик. С времето изсъхват и така могат да се съхраняват много дълго.

Преди употреба отново се напръсват с вода чрез пулверизатора, загряват леко на тиган и са готови за каквото ще ги ползваме. Не харесвам варианта с овлажняването и затоплянето в микровълнова фурна.

Всичко изглежда някак си трудоемко, но не е така, особено за по-сръчните в точенето.

Да не казвам колко икономично ни излиза направията - 350 грама брашно по сегашните цени са 0,50 лв, а опаковка от 6 лаваша в магазина струва между 3,00 и 3,50 лв. Да не говорим, че в доста от тези, които се продават има и доста други добавки и консерванти.

Така че правете смело, няма как да не стане. А на втория или третия път, ще ги правите направо със "затворени очи."

Като за финал ще кажа, че съм пробвал и вариант с кисело мляко вместо с вода. Пропорциите са почти същите и се получава много добре.

Пълнозърнест хляб

        По принцип най си харесвам хляба от бяло брашно - пухкав и бухнал и неустоимо вкусен. 

Преди врем открих това брашно и много ми хареса на външен вид, та взех, че си купих цели 5 пакета. То добре ги купих, ма и трябва да се оползотворят. И започнах да правя пълнозърнест хляб изцяло по рецепта на Чедото. До сега все правех от такова брашно, но смесено с бяло в различни съотношения.                                                                Но по рецептата на Чедото заложих изцяло на пълнозърнестото брашно. Всичко е толкова просто, че просто не е истина: 300 грама пълнозърнесто брашно, 1 ч.л. суха мая, 1 ч.л. сол и 1 1/2  ч.л. захар. Смесват се сухите съставки и се размесват с около 175 до 200 мл марна (на стайна температура) вода и 2 с.л. зехтин. Полученото тесто се оставя да втасва на топло, покрито с мокра кърпа.                                 След като бухне, се оформя като хлебче или може да се сложи в кексова форма, покрита с хартия за печене и се оставя още веднъж да бухне за 30-а минути. Преди да се сложи във фурната, хлебчето се резва на три четири места леко напречно или под диагонал с остър нож и ръсва с малко брашънце.

Пече се на 190С с вентилатор за около 30 минути като във фурната е желателно  да се сложи и тавичка с топла вода на дъното на фурната.                        Така получава хлебчето твърда коричка и мека вътрешност - Става разкошно и може да се сервира с масълце и хубаво сиренце.   Дори и да се пекне на тостера пак става.                                                                                Правете смело. Става невероятно хлебче.

П.П.

Вдясно е хлябчето направено по същите пропорции, но само от бяло брашно. Разликата е очевАдна - бухна невероятно и стана пухкаво.

Арабска питка балон за дюнер или сандвич

   Има много плоски питки, които стават за сандвичи, но има и едни арабски (или турски), които се надуват като балон и са много удобни за пълнене.
 Пробвал съм няколко варианта и ще дам този, при който имах последователно най-добри опити:

Необходимите продукти са минимални:
1 ч.ч. вода, 1 ч.л. захар и толкова сол, 1 ч.л. с връх суха мая, 2 с.л. олио и 2 ч.ч. брашно (малко зависи, но горе толкова или малко повече).
Изпълнението е много лесно.
В купа се смесват водата със захарта, солта, маята. Брашното се сипма на части и се бърка с лъжица и като започне да се сгъстява се доомесва на ръка като постепенно се добавя и олиото. Трябва да се получи средно твърдо тесто. 
Оставя се да си почине малко. накъсват се топки от него с големина на мандаринка (топче за тенис на маса). Върху набрашнена повърхност се разточват на кръг с дебелина 3-4 мм.
Малък трик, тъй като не съм най-сръчен и не ми се получава хубав кръг, върху листото слагам една чиния с диам. 15-18 см и изрязвам идеален кръг.
Загрява се тиган с дебело дъно и тефлоново покритие и се пекат върху него без мазнина. Обикновено при печенето от едната страна първоначално започва да се надува и сетне при обръщането се донадуват.
Специално за тях ползвам грил тиган и стават на хубави черти.
По време на печенето се издуват като балон и затова се наричат така.
След изваждане в чиния не се мажат с масло, просто се нареждат една върху друга. Бързо спадат, но това не е кусур.
Лесно се цепват от единия край и се отварят - стават като голям джоб (на снимката се вижда), в който може да се напълни всичко за един сандвич. Дори съм ги пълнил с руска салата, но може и със ситно нарязано месо, зеленчуци и някакъв сос.

До тук с този ми вариант:
Следва няколко допълнения като бонус:

• Изпълнението вместо само с вода може да се направи със смес от вода и прясно мляко поравно.
• 
  
• Вместо да се пекат върху тиган, печенето може да става във фурна - предварително загрята на 230 С. Има и вариант при слагането в тавата да бъдат намазани с яйци и поръсени със сусам например. В тавата на фурната се хващат по 4 броя. При печенето се издуват добре. Сетне като спаднат след ваденето се завиват в кърпа.
•  Има и още един вариант : след разточването, но на по-малък кръг, могат да се изпържат в касерола с много олио. Признавам си, този вариант не ми харесва.

А и за финал, искам да знаете, че често се случва "надуването на балона" да не се случи - средно една от пет броя се "заинатява" - понадува се тук таме, но не изцяло.

Питки с маслини и копър

  Когато установиш, че хлябът в къщи е свършил, а навън е адска жега и не ти излиза, на бърза ръка се заемаш да спретнеш едни питки.

 За тестото: нарочно давам мерките в ч.ч. като е без значение дали чашата е 200 мл или 250 мл и т.н., защото е важно съотношението, а не точните милилитри:

две чаши брашно, 

една чаша смесени поравно айрян и прясно мляко

1 яйце + един жълтък за намазване

1/2 ч.л. сода

1 ч.л. суха мая

1 ч.л. сол

1 ч.л. захар

2 с.л. олио + олио за хубаво омазняване на ръцете

10-а обезкостени и нарязани на ситно маслини, както и 2-3 стръкчета ситно нарязан копър

Направата на тестото е много лесна, защото се прави без месене, а се бърка с дървена лъжица.

Брашното се слага в подходяща голяма купа и се разбърква заедно с маята и захарта.

В друга купа се разбива яйцето заедно с прясното мляко, айряна и солта. Слага се и содата бикарбонат, която може да се загаси с капка две лимонов сок, но ако айрянът е кисел, това не се налага. Слагат се и двете с.л. олио, както и нарязаните маслини и копър.

Течните съставки на тънка струйка се сипват при брашното, като се разбърква с дървената лъжица до поемането им.  Не е необходимо голямо престараване. Достатъчно е да се обърка добре - получава се доста лепнещо тесто, но това е без значение.

Покрива се със стреч фолио и се оставя за около час да втасва. В тия жеги това става доста бързо.

Ръцете много добре се омазняват, тесто се накъсва на топки и се слагат в силиконови форми за печене.

Доста е меко и без формичка не бях сигурен дали ще си заеме форма.

Намазах с разбития жълтък с малко олио и ги оставих за 10-а минути да си отдъхнат.

За отрицателно време бухнаха яко, бидоха отново намазани с жълтъка и в студената фурна, която я включих на 180С.

Точно за 35 минути се бяха зачервили идеално.

Последва изваждане и докато са топли топли, се поставят в хартиен плик или завиват кърпа. Така омекват приятно.

При добро желание могат да се намажат и с масло и поръсят с идея шарена сол.

Малко се понапукаха, но то е защото доста бухнаха.

Няма да описвам вкус и аромат.

Наистина невероятни станаха.

Правят се много лесно. Цялото разбъркване на тестото отнема буквално пет минути. И сетне само едно прехвърляне във формичките.

Пробвайте, няма да съжалите.

И накрая нещо като бонус: 

едно яйце идва твърде много за намазване на четири питки и направо си артисва. Е в него може да се добавят 2 с.л. кисело мляко, идея сода, и 2-3 с.л. брашно, да се натроши малко сирене. И върху нагорещения тиган - за кратко.

Резултатът - вкусна пърленка.

Хляб с царевичен грис

 Рядко пиша за домашния хляб, независимо че често се прави в къщи, но този е коренно различен и си заслужава вниманието и да бъде направен.

Направо минавам към необходимите продукти:

2 ч.ч. (по 250 мл) пресято хубаво брашно

1 ч.ч. фин царевичен грис

1 ч.л. с връх суха мая, по 1 ч.л. сол и захар

около 2-3 с.л. мазнина (олио или зехтин)

поне 1 с.л. с връх семена за поръсване - сусамово, ленено, слънчогледово 

Съжалявам, че не сложих и 1-2 с.л. от тях в тестото, но това другият път

почти 2 ч.ч. марна вода, но може да отиде и повече, защото зависи колко "ще грътне" грисът, който е доста хигроскопичен

В изпълнението няма нещо сложно:

Всички сухи съставки се слагат в подходяща купа и се разбъркват с лъжица.

В средата се прави нещо като кладенче и в него се сипват наведнъж поне 1 ч.ч. и 3/4 ч.ч. вода и се бърка с лъжицата.

Изчаква се 10-а минути, защото толкова трябва на гриса да поеме течността и да се види каква е консистенцията на тестото. Ако още е ронливо, се долива още малко вода. Бърка се само с лъжицата и не е необходимо да се меси.

Когато е готово, се оставя да втасва на топло под стреч фолио за около час и половина. Не е като другите теста и не бухва двойно...но все пак се надига видимо.

Пече се в кексова форма, която се намазнява обилно.

С намазнени от тестото се откъсват отделни топки и намазнени се нареждат във формата една до друга. Най-отгоре се слага една оформена като фитил по дължина на формата.

Обилно се наръсва със семената и оставя така за около час да си втасва.

Пече се в предварително загрята на 230С фурна за около 30-а минути, а сетне още около 40 мин. на 180С.

На дъното на фурната се слага съдина с вода - да прави пара. Така хлябът получава твърда коричка.

Продължителността на печенето зависи от фурната, но по някое време готовността може да се провери с шишче. Щом излиза сухо, значи хлябът е готов.

Като се извади от фурната се слага на решетка, напръсква се с водичка и покрива с кърпа.

Става страхотен хляб. Хем е вкусен, хем си държи формата и най-важното издържа 3-4 дни, без да загуби каквото и да е от качествата си.

Коричката е твърда и хрупкава, а вътрешността се вижда от снимката.

Както казах по-горе, ако му се сложат 1-2 с.л. семена в тестото, от това хлябът само ще спечели.

Истински хубав и вкусен домашен хляб.

Правете смело, без да се притеснявате. По този начин няма и месене и други врътки - само се обърква добре с лъжица за няколко минути и толкова.

Забърква се буквално за 5-6 минути и сетне единствено чакане за втасване и за печене.

П.П. И един бонус:

Тъй като ми се получи повече тесто отколкото поема кексовата форма, направих нещо експериментално, което ми хареса още повече:

От част от тестото се оформя нещо като питка и в нея се слага хубав слой овкусена кайма.

 Затваря се с останалата част от тестото и се оформя като малко хлебче.

Наръсва се също със семена и по същия начин се оставя да си втасва - до вкарване и на основния хляб във фурната.

Пече се в друга съдина до хляба, но се опича доста по-бързо - някъде за около 40 мин.

И се вади да изстива.

Ето го и бонус хлебчето.

Не мога да Ви опиша колко е ароматно и вкусно.

Направо си е цял сандвич.

Можеш само него да си хапваш с една салатка и с питието.

Пробвайте, това си заслужава да се направи.

Филийки на скара (грил тиган)

  Това просто е един различен начин да се оползотвори стар хляб. Няма да спра да повтарям приказката на Баба, че да се изхвърля хляб е грехота.

 Обикновено старият хляб отива за пържени филийки, за крутони, смлян - за галета и т.н.

 Е ама пържените филийки омръзват и това е един перфектен начин да ги заменим с филийки на скара или грил тиган.

 Хлябът (в случая много изсъхнала франзела) се нарязва на филийки. 

 В купа се разбиват яйца с прясно мляко, щипка сол, черен пипер и олио. (Носи и други подправки - въпрос на вкус).

 Филийките се напояват в тази смес и се пекат на грил тигана или на скарата.

 За 1/2 франзела отидоха: 1 яйце, 100 мл прясно мляко, 2 с.л. олио; сол, черен пипер, 1/2 ч.л. кимион.

 Стават страхотни. 

Може да се хапнат като за закуска и дори като мезе или канапе за някой кюфтак...