ПЛЕТЕНИЦА ОТ СВИНСКИ ВРАТ НА СКАРА ВЪРХУ ЖАР

 За пореден път показвам идея и начин на направия, а не някаква рецепта, по която да си пекнем на скарата дзверски вкусно месце.

 Необходим е свински врат (но може и месце от ребрата или осмянката). Количество - съобразно броя на народонаселението около масата.

    За овкусяването - зехтин, соев сос, горчица, черен и червен пипер и кока кола. 

    Най-важната съставка да не се забравя - клечки за зъби.

    В блога имам една подобна рецепта за плетеница от свинско филе, но там се приготвя плетеницата по друг начин и печенето не е на жар.

Най-трудоемката част е да се подготви месото.

С много остър нож (или нож за жилетиране) месото се нарязва надлъжно по влакната на ивици с дължина около 25 см и широчина около 1,5-2 см.

Всички съставки за маринатата се смесват в голяма купа и в нея се пущат ивиците нарязано месо. В идееалния вариант - за 24 часа да си отдъхнат в хладилник. Ако се бърза и липсва търпение, може и за 2-3 часа или поне докато огънят прегори и остане на слаба жар.

"Сглобяването" е простично - от единия край три ивички месо се набождат с клечка за зъби и се сплитат на плитка - като козунак и се завършва пак с клечка за зъби.

Плетеницата е готова за скарата.

Забравих да кажа, че при тях през това време се овкусяват няколко вратни пържоли.

В това време се нарязват и резени бекон. Пържолите от пилешко бутче също са овкусени и си чакат реда за скарата.

В конкретния случай липсваха кебапчетата и кюфтетата, за да е пълне разкоша.

Тънкостта на печенето на жар е да не се пече на силен огън, а на вече попреминала жар. Отделя се част от жарта, за да може сетне да се върне.

Над нея се слага пиростия и тогава скарата - важно е печенето да става малко бавно - тогава месото не прегаря, а се опича добре.

СКарата трябва добре да се намазни - натрива се с парче сланина. От време на време месото се полива с малко от маринатата.

Когато месото само се отделя от скарата, значи е готово за обръщане. 

Точно време не мога да дам - зависи от много неща, но моята мярка е една цигара от единия край и от другия край - малко по-малко от цигара. Значи около 7-8 минути и след обръщането - около 5 мин.

В идеалния вариант опеченото месо се слага в тенджера с капак.

Може леко да се напръска с лимонов сок, а в тенджерката да се мъдрят и няколко счукани скилидки чесън.

Докато всичко това се прави, могат да се сварят поне кило картофи за една вкусна картофена салата.

Важно е да не се забравя ваденето на клечките за зъби.

За съжаление, не съм си снимал моята чинийка с нарязаната плетеница, но горе вдясно се вижда - с картофената салата.

Излишно е да обяснявам колко крехко и колко дзверски вкусно печено се получи. А ароматът на пушек от живия огън нищо не може да го замени.

Впрочем и на елекрическата скара или на грил тигана също става чудесно (с добавка на идея течен дим или пушен червен пипер в маринатата).

Правете смело, не само е вкусно, но е и ефектно и НАЗДРАВЕ!

Свинска плешка в буркан и собствен сос

 

    

    Приготвял съм свинско по какъв ли не начин - ако взема да ги изброявам сигурно една страница няма да ми стигне. Само че това  риготвеното в буркан направо ме очарова. И понеже не очаквам да се получи нещо почти остана без снимкова документация, а наличната направо не е за показване. Затова обясненията ми ще бъдат повече, а снимките - за фон.    

Кило и половина свинска плешка се нарязва на произволни парчета-къде продълговати, къде на кубчета, къде по- ситни ... Осолява се с около 20 гр. сол на кило като се размесва в някаква купа.

Взема се един буркан от 2,5 л - на дъното се слагат 5-6 зрънца черен пипер, 1-2 бахарчета и заради идеята скилидка пресован чесън. Пълни се с месото, което се натъпква с дървеното чукало на хаванчето. След 5-6 см пласт месо - отново черен пипер, бахар и чесън и пак месо - така до кратежа на месото.

Никаква мазнина, нищо друго. Единствената волност беше да лична в буркана около 50-60 мл уиски "Балантайнс".

Гърлото на буркана се затваря с два слоя алуминиево фолио, връзва се сериозно, слага се в тавичка и бурканът, както си е в тавичката заминава в студената фурна.

Включва се на 150С без вентилатор и се забравя за цели три и половина часа. Няма как да се провери готовността, но след това времеа фурната се изключва и бурканът си остава вътре - ако се извади веднага, може да се пръсне в ръцете Ви.

След като изстине се прави една особена "кострукция" . купа, която се застила със стреч фолио, в него се сипват 3/4 от съдържанието на буркана, покрива се с краищата на фолиото и отгоре се поставя купа с вода да го пресова.

Нека така да си престои поне 12-на часа в хладилника. 

Останалото съдържание на буркана се сервира със салата от варени картофи с праз или лук - зависи от сезона.

Може и с доматена салата и препечен лебец ...

Онова в купата, дето си е престояло в хладилника поне тези 12 часа - ама в случая от тази вечер за утре вечер, се е желирало и придобило формата на НЛО.

Прехвърляш си го в подходяща чиния и е желателно да се реже с остър нож, чието острие е облято с вряла вода.

Е те това е - мезе та дрънка. Слагаш си любимите салатки - като биволски катък, препечени филийки, медено масълце (не се вижда).

Напълваш голямата чаша с уиски - бърбън (да не се забрави леда) и смело се засяда на масата.

Нито в плик, нито във фурна, нито по някакъв друг начин се получава такава крехкотия.

Може би, защото за да се извади и да не се пръсне, се оставя за още поне 2-3 часа във фурната.

Пробвайте смело, сигурен съм, че ще стане дзверска вкуснотия и НАЗДРАВЕ!

РУЛАДИНИ ОТ СВИНСКО ЗА СКАРА

 

    Уф, съжалявам за снимката - от телефона е и при това нощем и не се съобразих,че чинията е от дуралекс и всичко ще изглежда ужасно. Ама съм казал, че когато се разболея да си купя специален фотоапарат за снимки на манджичките, ще зарежа блога, защото това няма да е забавление, а ще е болест. А за мене блогът е забавление и място, където да споделям идеи, а не някакви рецепти, дет трябва да мерите грамчета,милиграмчета и да засичате време с хронометър. Готвенето в къщи трябва да е удоволствие, а не задължение, а още по-малко четене от книгата и стъпка по стъпка да се повтаря написаното и сетне да се чудиш защо не ти е станало.

    Ето затова харесвам старите говарски книги - вземаш това, вземаш онова, режеш, пържиш или вариш и печеш... Ами просто идея за направа, а ти го правиш по свой вкус. Домашната кухня не е гурме ресторант и не търси Мишлен звезди за измишльотини, а трябва да е вкусна за всички от семейството.

    Лелей, пак ме обзе логореята.

    Та накратко: трябват ни:

    свински гърди без кост или от онова месо на прасето, на което му казваме осмянка - около 700 грама. Сетне смляно свинско месо около 500 грама - добре овкусено - сол, черен пипер, кимион, настърган лук - една глава и 2-3 скилидки чесън. (добавям в смляното месо и един настърган домат). Останалото ще го обясня.

С остър нож месото се нарязва така, че да се получи "лист" от него. Начуква се между два найлона с дървено чукче, че да да поизтънее. Опиперява се, осолява се и се намазва с тънък пласт горчица.

Който сака може да добави още нищичко за овкусяване.

Върху готовата свинска подложка овкусената кайма се разстила с добре притиска с ръка.  Дебелината на слоя зависи от мерака в момента.

Цялата тази конструкция се навива на стегнато максимално руло и се пробожда през около 1 см със шишчета.

Както сме го навили, малко пиперец и солчица - ей така -за отскок.

Следва нарязването на рулото - желателно с остър като бръснач нож (моите са все такива).

Всяка парче се завива в домакинснко фолио и заминава в хладилника - нека да е за 24 часа.

Колкото повече си седи там, толкова по-добре.

До три дни съм го държал безпроблемно и сетне направо се разкапва.

Вади се от хладилника, маха се стречфолиото, намазване с четка със зехтин овкусен с розмарин и върху скарата.

В името на експеримента, се пече върху алуминиево фолио, а трябваше да е върху ония невероятни тефлонови подложки.

Както и да е, стана идеално.

Дзверска му работа.

На снимката е без каквато и да е гарнитура - ей така голичко голишарче, за да се види колко крехко е станало.

А за добавките - картофи, зелентии, домати, кой каквото иска. Това не е моя работа.

Дадох идеята, а Вие се пробвайте - не е трудно и НАЗДРАВЕ!

ПЪЛНЕНО ФИЛЕ на фурна

     Това не е рецепта, а един по-различен начин да приготвим вкусно ястие, с което приятно да изненадаме всички.

    Поради тази причина ще наблегна на самото филе - необходимо е парче контрафиле в случая около 1 кг, но количеството зависи от това за колко човека ще се готви. 1 кило е напълно достатъчно за 5-6 порции, че и повече. Трябват още по около 200 грама кашкавал (или от типа жълти сирена - гауда, едам и т.н.) и бекон (желателно пушен). Вместо бекон може да се ползва варено-пушен врат или бут, каквито се продават по магазините.

    Другото необходимо са сол и черен пипер (на вкус), около 1 с.л. горчица и задължително дълга връвка.

    С остър нож филето се оформя с правилна форма и всички ципи и подобни неща се почистват.

    Месото се овкусява със сол и пипер от всички страни.

    С дълъг нож (такъв като за филетиране) от напречната страна по дължината се правят два паралелни прореза като два джоба. Ако е трудно за изпълнение, може да се направи само един. На снимката се виждат. Да не се забравя и "джобчетата" да се осолят леко.

    Кашкавалът се нарязва на дълги ивици, увива се с резен бекон и се пълни в джобовете.

    Следва овързване и намазване с горчицата. 

    По принцип може тук да се спре с готвенето и вместоя стие от контрафилето да се направи колбас. Завива се с хартия за печене и за около 2 часа на 85-90С във фурната като на дъното се слага тавичка с вряла вода. 

    След това охлаждане за 12-а часа в хладилника и може да се хапва тънкофайски.

    Да ама не. Бая се зачудих как да продължа и заложих на картофи и печене в гювеча. Вместо картофи наистина може да се ползват други деленчуци и да се направи гювеч, но предпочетох да са картофи, защото в гювеча стават върховни.

    Около 1,5 кг обелени и нарязани на едри парчета картофи се слагат направо в гювеча (глинения съд за печене) и заливат със студена вода за около 30-а минути. Сетне водата се излива и наново се налива студена вода. След 30-а минути - още веднъж. По този начин се отделя нишестето от картофите и след печеното стават по-вкусни.

    След последното измиване картофите се връщат отново в гювеча, следват сол и черен пипер на вкус; поне 1 ч.л. пушен червен пипер; малко повече от 1 ч.л. сушен млян розмарин, идея риган. Слага се и зехтин - поне 3-4 с.л. Всичко това много добре се разбърква с подходяща лъжица, но с ръчичка си е по-добре. Доливат се около 100-150 -а мл  бульон или вода.

    Най-отгоре се "монтира" овързаното филе, завива се с алуминиево фолио (или хартия за печене) и се поставя капака на гювеча.

    Пече се във фурната за около час на 180С. След това се маха капака и фолиото, филето се обръща и всичко се дозапича за 10-а мин. на 160С с вентилатор.

    

    

    Опеченото филе се вади, махат се конците и се изчаква да поизстине малко и се нарязва тънкофайски.

    Във всяка чиния се слагат поне по три резена от филето, черпак картофи и се заливат със соса от печенето. Отгоре картофите може да се ръснат с малко ситно нарязан магданоз или копър.

    Точно този момент остана без снимка за мое съжаление.

    Този начин на готвене е много практичен, защото се ползва само един единствен съд  и за миене освен него има само една дъска и нож.

    Пробвайте идеята във Ваш или в този вариант и няма да съжалите. 

    И да не пропусна НАЗДРАВЕ!

Печени свински гърди в плик с кока кола

 

     

    Сега ще споделя моята тайна рецепта за дзверски вкусни печени свински гърди.

    По-скоро то си няма и рецепта, а има начин на направия и то на дзвердска вкуснотия.

    Без значение е колко е голямо парчето свински гърди - в случая е 700 глама ( като за две персони колкото сме), но може да бъде и 10. 

    Парчето свински гърди се слага в плик за печене, орвкусява се със сол черен пипер; горчица, лъжичка мед, толкова наршараб и се оставя да си "почине" поне няколко часа. В плика се сипват 1-2 ч.л. царевично нишесте и около 300 мл кока кола.

    Всичко това заминава във фурната на 130С и се забравя поне за 6-7 часа.

След това пликът се цепва, силата на фурната се увеличава на 180С с вентилатор и се пече около 10-а минути - докато хване хубава червено-кафява коричка.

Става невероятно крехко и дзверски вкусно.

Има и невероятен сос, с който са поливат ребърцата при поднасяне.

За улеснение - в торбичката можеш да сложиш ( кило нарязани на кубове картофи, овкусени със самардала и малко мазнинка.

Домашните наденички в овчи черва са опция ...

П.П. Впрочем по този начин могат да се пекат всякакви меса и стават все крехки и вкусни.

Правете смело - лесно е, дзверски вкусно е и НАЗДРАВЕ!

Печена "облечена" вратна пържола

 

    Това е поредната нерецепта, а начин на направия, с който можем да разнообразим приготвянето на традиционната пържола.

   

Започвам публикацията с това, че купувам доста често пуешки бутчета и много старателно им свалям кожата като целта ми е да я запазя цяла. Подходяща е за много неща - например като обвивка на колбас и не само. Събирам си ги  и ги съхранявам във фризера. 

В тях съм приготвял пуешка шунка; пълнил съм ги с месо, кайма и др.п. и сетне или на скарата или във фурната;

С малко старание игла и конец от тях може да се направи идеална торбичка не само за колбаси, но и за някои пикантерии.

Вратните пържоли се мариноват по любим начин - в случая марината от малко барбекю сос, горчица, мед, черен и червен пипер, идея сол, лимонов сок и малко зехтин.

Нека си се мариноват няколка часа.

Пуешките кожи са обкусяват с малко сол и черен пипер.

Във всяка кожа се пъхва по една пържола и се захлупва със стърчащия край на кожата. Леко се омазняват.

Така подготвените пържоли заминават върху добре загрята и намаслена скара.

Пекат се от двете страни - първо от страната, където кожата е сгъната - за 6-7 минути; сетне от другата страна - за 4-5 минути.

Вадят се в тенджера под капак. Така се задушават и омекват.

Преди сервирането ги резнах на половинки и залях с домашния ми барбекю сос.

Гарнитура - що душа ти сака: пържени или варени картофи; картофено пюре; домати и краставици и т.н. и т.н.

    П.П. Вместо на скарата могат да се опекат и във фурната.

Ако се престрашите да пробвате, няма да съжалите. Заради обвивката пържолата се запазва значително по-крехка и отделно дори поема малко от мазнинката на кожичката.

И за финал да не забравя - НАЗДРАВЕ!

Шницел от свинско месо

 

    Шницелите са ми едно от любимите ястия и то още от детството. Баба ги правеше доста често - едни такива огромни и с една пухкава панировка. Как правеше каймата и как я месеше нямам спомен, но ставаха все едно че са от месо. Сетне в казармата шницелите бяха празник, че основно бяхме на пилеЩо (на обяд пилешка супа и за второ пиле бутче и за вечеря през ден - пак пиле). Впрочем от тогава избягвам пилешкото. Сетне в студентския стол. Едва по-късно открих и шницелите от месо, които ми станаха любими и като се присетя, си се "глезя".

    Що е то шницел?  Ами простичко - ястие приготвено от начукано или мляно месо (оформено като голяма пържола и то без кост), панирано и изпържено в маслена баня. Шницел натюр е оваляно само в брашно и запържено (буквално задушено в собствен сос). Виенският шницел е от тънко начукано телешко месо. Често шницелът се овалва в брашно, яйце и сетне в галета.

    Идеалният шницел трябва да има златисто кафява коричка и да е мек от вътре.

     Освен от свинско и телешко, шницел може да се направи и от пилешко и от друг вид месо.

    Впрочем има и вегетариански шницели - от смлени зеленчуци с добавка на сирене, яйце и галета. И пак панирани преди пърженето.

    Общото между всички шницели е формата - както му казвам, да бъде голям като подметка 45-ти номер.

    Интересното е, че в блога ми имам съвсем малко рецепти за шницели:

ШНИЦЕЛ ПО ВИЕНСКИ, но не "Виенски шницел"

Икономични шницели

Шницели от тиквички и не само

    Тука ще разкажа за един мой вариант, който си ми е любим като метод на направия.

    Количества няма да давам нарочно - всеки си преценя колко месо ще му трябва в зависимост от народонаселението около масата.

   

Предпочитам месо от рибицата (контрафилето), но стават и от бута и от плешката (стига да са леко подмразени, за да могат да се отрежат тънкофайски напречно на месото. Рибицата има една ципа, която трябва да се отстрани с остър нож. (Ако ме домързи понякога и не я отстраня, преди начукването я цепвам на доста места - както се вижда на снимката).

Следва начукването на месото - между два найлона - с дървено чукче - доста старателно - до максимално изтъняване, като парчето се обръща няколко пъти.

Следва овкусяването на месото - обикновено са достатъчни само сол и черен пипер. Само че аз предпочитам да овкусявам с моята универсална гурме сол с добка на още малко черен пипер и просто идея кимион. В зависимост от настроението, добавям или малко портокалов сок или сос от нар. Оставям да се овкусяват така на хладно поне два часа, а понякога - от днес за утре.

Следващата стъпка е обилно овалване в царевично нишесте (не в брашно); притескане с ръце и изтупване. 

Оставям така за няколко минути, потапям в разбити с щипка сол яйца и в тигана.

Пържа в смес от олио и масло или пък само в гъша мас до зачервяване от двете страни - обикновено от едната страна за 3-4 минути и от другата за 2-3 минути (или за малко повече - зависи колко силно ми е загрята мазнината и това дали пържа един шницел или съм сложил два или три в тигана).

Вадя ги върху домакинска хартия или върху решетка. Не че поемат мазнина, но "за всеки случай".

Това е моят вариант на панировка, но не изключва и варианта след потапянето в яйцата да се овалят и в галета.

Тука може и да се направи т.нар. "двойна панировка" - галетата да се притисне с ръце и отново потапяне в яйце.

Възможните варианти за панировката са толкова много, че не мога да ги изброя, но за класическия шницел е това - без овалване в сусам, царевично брашно, или натрошен корнфлейкс и др.п.

Сервирането - със салата, пържени картофи или картофено пюре.

П.П. впрочем почти по същия начин се правят прословутите италиански скалопини, но съществената разлика е, че парчетата месо са сравнително малки и често се приготвят с добавка на някакъв сос - най-често гъбен и т.н.

Лелей колко обяснявах, за това време щях да направя едно кило шницели.

Правете смело, лесно е и да не пропусна - НАЗДРАВЕ!

За кОли или деликатес от свинска шия

 

 Признавам си, станах на 100 години и за пръв път чувам за "за кОли".

    Вероятно и малко от Вас са чували за тази част на прасето, на която казват така.

    Историята е интересна - прибираме се от морето и минаваме през един месарски магазин покрай Сливен (няма да им правя реклама и няма да ги коментирам повече - имам си нещо наум за тях), от който не пропущам да пазаря.

 Наред с всички деликатеси, от които ми текат лигите и се чувствам като малко дете в сладкарница, гледам на витрината едни такива странни леко триъгълни парчета по около една педя много шарено месо ии тънка кожичка.

  Няма надпис какво е, а само цена - 6,50 лв/кг. Питам какво е това и продавачката ме гледа учудено - как какво? ам чи тва е "за кОли". Мой ред е да я гледам още по изумено- какво, какво? Ударението се оказва на О-то и това били две думи...

Като видя неподправеното ми изумление, жената съвсем любезно ми обясни, че това била стара дума точно за тази част на прасето от шията, където майсторите колячи във време оно забивали ножа и рязвали гръцмуля на добичето.

Та от тогава останало наименованието и парчетата от едно прасе били малко.

Взех,че изкупих всичкото налично - около 2,5 кг. Прибрах се и веднага го бухнах в купа в вода с добавка на 2-3 с.л. оцет и 1 ч.л. сода - да се изкисва и да му излиза кръвчицата, че имаше такава. Смених водичката на два три пъти, докато остане чиста като изворна.

Сетне с острия нож изрязах излишните парчета и оформих що годе правоъгълниш такива. Изрезките запържих с лук - без мазнина и доста подправки, че биля имах и една две сушени манатарки, но това е друга история и няма нищо общо с настоящата.

Изрязаните парчета подсуших с кухненска хартия, осолих с 23 грама нитритна сол на кило, щипка чили на люспи, 1/2 ч.л. пушен червен пипер и 1 ч.л. бял пипер ситно смлян. Последва вакуумиране.

Двата пакета - общо около около 1,5 кг заминаха в хладилникя и в интерес на истината бяха "забравени" за почти един месец.

Толкова дълго не съм държал овкусено месо и се чудех дали не го е хванала смрадта ... Ама си стоеше много добре и пред погледа ми с всеки изминат ден ставаше все по-ярко червено, а при обръщането - като че ли по-меко.

Задържа се толкова по една проста причина- не че исках, а просто се наложи да отсъстваме продължително от къщи...

Понякога и така се случва - искаш, не искаш, мръФката малее ...

След  почти един месец направих една страннна конструкция - голема тенджура, двата пакета За кОли,1  буркан с вода да ги притиска и варене на су вид на 75С за 4 часа.

След това пакетите с месото в купа с лед за около 3-4 часа

После в хладилника за още 24 часа.

Не знам откъде набрах това търпение.

И от тука нататък нямам какво да описвам, то всичко се вижда и е ясно.

Имам само едно предложение, който даде подходящо име за тази рецепта, ще му подари една от моите три книги по него избор.

Пробвайте и няма да съжалите - дзверска вкуснотия е и НАЗДРАВЕ!

"Лепкави" пикантни свински ребра

 

    Свинските ребърца са ни любими във всякакви варианти - печени(на фурна, на скара и т.н.), варено печени, пържени или пък сготвени с боб или нахут... Ако започна да изреждам, няма да ми стигне цяла страница.

    Затова искам да споделя един мой вариант за направия насред лакърдията за ребърцата.

    Първо, когато купя свински гърди, си отделям гърдите от ребрата- не много старателно, а гледам да остане по тях не малко месце.

    Второ, нарязвам ги ребърцата покрай коста и така си го подготвям за готвене. Съхранявам вакуумирани във фризера по 10-а бройки - напълно са достатъчно за двама човека.

    Сега да взема да обясня как ги приготвям, че ще стана досаден инак.

    След размразяването, което правя в хладилника - от днес за утре, пристъпвам към първата фаза на приговяне. В малко 2-3 с.л. мазнина - ползвам поравно масло и овкусен зехтин (с розмарин или по друг начин) запържвам ребрата до зачервяване.

    След това наливам в тигана домашен бульон (примерно ей такъв или месен) колкото да покрие ребрата с един пръст, намалявам силата на котлона с 1/3, покривам с капак и оставям да къкри докато отново остане на мазнина. Ако нямам домашен бульон, ползвам кубче гъбен бульон и тогава изобщо не се слага сол.

Когато останат на мазнина, се слага 1 с.л. мед (или кафява захар), 1 с.л. домашен чили сос или домашен табаско сос, 1 с.л. соев сос и се дозапържват до получаване на леко лепкав вид.

Приговени по този начин ребърцата стават страхотни и могат да си се гризват направо, без да се ползва нож.

Точно така приготвени си ги сервирам със запържени картофи. Картофите, добре измити и изтъркани с гъба, не ги беля (особено пресните), а ги сварявам до полуготовност (колкото дървеното шишче да прониква в тях без особена трудност) и след това ги запържвам до хубаво зачервяване  пак в масло с добавка на равно количество овкусен зехтин. 

Овкусеният зехтин с розмарин и с добавка на по една идея сушен лук, чесън, пушен червен пипер, кориандър млян и джинджифил, правят пържените картофи дзверски вкусни.

Втората гарнитура, която правя е от накъсана маруля, резнати на по две чери доматчета, мариновано с подправки сирене на кубчета (сигурно ще напиша някой ден как го правя) и мариновени прясно нарязани краставици за около 3-4 часа в хладилника (и за тях някой друг ден), обилно заляти със зехтин и балсамико.

За питието няма да говоря. 

Приготвени по този "антинаучен начин" ребрата са дзверски крехки и вкусни.

Правете смело и НАЗДРАВЕ!

"САРМИ" ОТ СВИНСКО

 

Бях се засилил да правя сарми в листа от червено цвекло. Запържих в малко зехтин лук, чесън, ориз и кайма с добавка на бели стафиди и ги задуших в бульон от варено. Подправките са ясни - сол и черен пипер и малко мащерка (но може джоджен, но ми хареса с мащерка повече). Та взе, че ми артиса доста плънка след сармите и се зачудих какво да я правя. Оставих я в хладилника и при похода из магазините по пазара попаднах на нещо, което не съм виждал от години:

т.е. на ей тия мръфки, които се продаваха за "изрезки" по 6,99 лв за кило. Награбих се като невидял с 2 кила. Резнах им им костичките и ги оставих за бульон и супа, а месцата начуках до пълно изтъняване. Овкусих със сол, черен пипер и малко пушен червен.

Бях с идеята да ги пекна на скарата или на грил тигана, но в този момент се сетих за плънката.

Турнах 1 с.л. от единия край на "пържолката" и навих на стегнато руло.

Подредих в тавичка върху хартия за печене като ги поставях върху ръбчето и не се наложи да ги забучвам с клечки за зъби.

Капнах по малко зехтинец върху всяко рулце и наръсих с хлебни трохи.

Запичат се в предварително загрята на 180С фурна за около 40-а минути.

В това време може да се направи бешамелов или доматен сос - въпрос на желание. Могат да се поднесат и с гарнитура от варени картофи и т.н.

Станаха наистина дзверски вкусни и дори надминаха очакванията ми.

Пробвайте и НАЗДРАВЕ!