ШВЕДСКИ ТЕЛЕШКИ КЮФТЕТА ОТ ЛИНДСТРЬОМ

 

    Днес блогът ми условно навършва 10 годинки, което за един непрофесионален блог (често и зарязван), не е никак малко. Много се чудих каква публикация да пусна - натрупали са се в архива направо стотици, защото рядко в последно време пиша ...

    След дълъг размисъл реших да е нещо нестандартно - все пак декември месец прекалахме доста време в Швеция и пробвахме доста неща, дори и готвих и имам няколко интерсни варианта  за шведски палачинки, филе от сьомга и т.н.

   

Затова реших да пусна една за шведски телешки кюфтета по Линдстрьомски от книгата - "Шведска зима и Коледа, която получих като подарък от една очарователна Дама. Тя ме изненада и с неин домашен черен чесън и курут от Узбекистан. За курута - сушен млечен продукт ще напиша отделно нещо, защото просто е уникален млечен продукт и съм правил в годините нещо подобно, но не съвсем в този му вариант ...

    Та да започна с необходимите продукти за кюфтетата:

600 грама телешко смляно месо (не кайма, а именно смляно месо, макар че може да се ползва и добра кайма); 1 малък стрък праз накълцан на ситно; 3 големи с.л. настъргано цвекло (почти 1/2 ч.ч.); 2 с.л. каперски накълцани; 2 жълтъка; 1/2 ч.л. смлян бял пипер и сол на вкус.

    За соса: 

200 мл сметана, идея сол и няколко стръка ситно накълцан магданоз; По рецепта има и щипка пудра захар, но това не ми хареса за приготвянето.

     За гарнитурата: 

    около 1 кг картофи - сварени в леко подсолена вода с подправки на вкус, обелени, нарязани на едри парчета и запечени във Фурната на 180С с идея розмарин и малко масло.

    Изпълнението е направо елементарно: всички продукти за кюфтетата се омесват много добре за няколко минути (всички знаят защо). Оставят се да починат в хладилника 20-30 минути и топката гова кайма се разделя на 8 парчета. Оформят се големи кюфтета и се пържат в смес от масло и олио поравно за по около 3-4 минути от всяка страна.

    Стават още по-вусни като се пекат на скарата с типичното "завъртане", за да получат т.н. "решетка".

    Готовите кюфтета се поднасят топли със запечените картофи и сметановия сос и със зелена салата, овкусена по собствен начин.

П.П. жестоки са - дзверска вкуснотия. Правих на място и чяха неустоими и невероятно -останаха без снимки. Както и палачинките "ванила" и палачинките "какао" и много други неща ...

П.П. снимките са илюстративни и са от източника, чийто линк за съжаление не мога да посоча...

За глинените купички...

 

 Това е публикация от графата "полезно".  Макар и рядко си купуваме глинени гювечета . Понякога се гледжосани изцяло, понякога само от вътрешната страна.

    Тези си купих от Одрин, от една касапджийница - продават техен суджук (телешки или агнешки, около 600 трама петалата). Никога няма да ти кажат как го правят - дюкянчетата са наредени едно до друго, отвън висят низите със суджуци и с етикетчета. Там очевидно нормите на нашето РЗИ не важат - вкяко дюкянче си прави свой собствен суджук и го продава свободно (правят си го там и ей го на .. на пазарЯ). Месото е ясно, но рецептата за подправките е семейна и трудно можеш да се добереш до това какво има вътре ...

Имам личен опит, който съм споделял в блога си.

Та този път подапам на позната касапджийница в Одрин, от която съм купувал страхотна агнешка дроб сарма в алуминиеви тавички. Имам цели две такива и този път с надеждата за още за две, влизам ...

Нямат агнешка дроб сарма - проблем с булото. Иначе страхотно агнешко, телешко - цени по около 25-30 лв за кило. 

Телешкият суджук - 29,00 лв за кило. Ама аз съм се заинатил - искам дроб сарма.

"Шефът" около 85-годишен ми се ухилва и вика "Йок", а ако искаш да си направиш - ей на - тука са купите.

Гледам купички от керамика, гледжосани отвътри и отвън най-простички, по 20 турески лири, демек по по около 1,10 лв за бройка.

Та си купих цели 6 бройчета, а "шефът" ми обяснява, че ако няма було, най-добре в тях ставали "боюк кюфта с юмурта" - демек голямо кюфте с яйце...

Купих си 6 купички и кой като мене ... Шефът, споменах, че бе дъртичът събори цяла купчина откъм 1 м височина и само една се разби - всичко останало оцеля.

На цената за една кутия цигари си купих тези 6 броя, турнаха ми в торбичка, почерпиха ни резенчета от техния суджук - агнешки, силно пикантен...

Прибирам се и ... и наистина - само гледжосани отвътре. Направо за еднократна упортреба - то за левче що да сакаш ...

Та се сетих що рече старикана- шарлан, шарлан ...

Прибрахме се, загрях в тенджерка олио - почти до завиране и с четката обилно намазване по негледжосаната част - цели четири пъти, всеки път след пълно поемане на мазнината.

По този начин глинените купички стават направо вечни, а не за еднократна употреба, както са направени...

Направени са за поднасяне на агнешка дроб сарма, а сега стават за многократна употреба.

Без значение е, че тук таме са били "чукнати" и се е откъртило парченце ...

Просто не можете да си представите какъв крем карамел може да се направи в тях...

Ила както каза Старикана - Кюфта с юмурта и не само. Твърде много в индивидуални порции от по около 200-250 грама.

Та ако Ви попаднат подобни - има ги и тука в БГ, но доста по-скъпи, не ги подминавайте ...

Можете да сготвите чудеса в тях - скариди, месо, яйца, мешано, и какво ли не ...

Та не Ви трябват скъпи съдини... 

Ползвайте най-лесното и НАЗДРАВЕ!

ШКЕМБЕ КРЕМ ЧОРБА

  Шкембе чорбата ми е едно от любимите ястия, не само като "трезве бульон", а като едно страхотно удоволствие от студенските години. На "Графа" след площад "Славейков" преди 50-60 години вдясно по посока към "Патриарха" имаше поне 4-5 шкембеджийнички, свряни с по няколко масички и перцигласови плотове, високи столчета и с невероятния аромат на шкембе чорба. 

Рано сутрин, запотени стъкла, аромат на шкембе и лютив червен пипер, смесен с чеснов привкус ... Алуминиева купа шкембе чорба, придружена обилно с чесново-оцетено чудо с малко счукан лютив пипер в дървено саханче ... Няколко филийки уханен топъл лебец и всичко това има няма за 20-а стИнки... Две купички и до вечерта си свежарка като момченце :)

И във всяка една тях битуваше историята как Царят опитал тяхното шкембе и останал очарован та чак пратил личния си готвач да вземе точно тяхната "рецепта" за направия. И как масторът в шкембеджийницата се обяснявал с него за варенето, за запърженото брашно и прясното мляко, за подправките и т.н. и историята завършва "Ама Вие го миете, е няма как да стане?"

Та в блога имам няколко рецепти за шембе чорба като например

ШКЕМБЕ ЧОРБА

И се оказва, че други варианти не съм пускал. А шекмбе чорбата може да се преготви с прясно мляко или кисело мляко, със сос бешамел или дори яйчен сос направо съм ги "проспал"...

Че вариантите са повече отколкото мога да изпиша е ясно ... но този път ще напиша за един нестандартен вариант на направия, който се получава направо Дзверски вкусно:

Нарочно няма да пиша как се чисти и как се вари шкембето (без значение какво е ..); как се прецежда и отделя бульона ... Няма да пиша и за подправките при варенето - в тенджера или в тенджера под налягане ... Всичко е изписано вече много пъти - има го и в линка.

Та се връщам на приготовлението:

Шкембето се сварява и нарязва на ситно.

Бульонът от варенето се прецежда.

В съдината се хвъргля бучка масло - около 50 гр.+ 2-3 с.л. зехтин; сетне 4-5 скилидки пресован чесън, 1 ч.л. счукано чили; 1 ч.л. пушен червен пипер; 1/2 ч.л. черен пипер ... както и 2 с.л. брашно и се наливат около 500 мл прясно мляко. За цвят се добавя и 1/2 ч.л. куркума. Нека си заврят яко.

В това време в отделна купа се слагат около 200 грама от нарязаното шкембе с около толкова от бульона от варенето и се пасират до кашеобразно състояние.

Нарязаното шкембе се добавя при кремообразната смес и се вари буквално няколко минути.

Предпочитам то вряло с обилна посипка на прясно смлен черен пипер. Това е една напълно различна шкембе чорба, която може да ти вземе ума.

Традиционалистите могад сия поднесат със запължено масълце с лютив (пушен) червен пипер..., но това е техен проблем...

Пробвайте и няма да съжалите. 

И с хубаво питие НАЗДРАВЕ!