КАК ДА СИ ПРИГОТВИМ ЛИМОНОВ ЗЕХТИН

    В Италия и в Кипър на много места можеш да откриеш лимонов зехтин, който впрочем е и доста скъпичък. В някои наши магазини вече също може да се открие на цена между 15,00 лв и 22,00 лв за разфасовка от 200 мл.

    Твърди се, че е много полезен, защото освен ползите от зехтина, добавката на лимон усилвала неговите антиоксидантни свойства като в същото време съчетава пикантния вкус на зехтин с освежаващия вкус на лимона.

    Най-често се ползва се дресинг на салати, за овкусяване на зеленчуци на грил или на някои морепродукти.   

В Италия има едно градче Лимоне сул Гарда (до езерото Гарда), където се отглеждат много лимони и може да се купи местно лимончело в много разновидности или пък лимонов зехтин.

    На практика лимоновият зехтин е екстра върджин ароматизиран с лимони. За направата му накисват лимони в екстра върджин за продължително време, за да може ароматът им да абсорбира и остане трайно в зехтина. Доколкото ми е известно цели пресни лимони се накисват в зехтина, но нещо този вариант не ми харесва.

    Направих един два опита и стигнах до извода, че най-добър ефект се постига с полуизсушени кори на лимон - нарязани на ситно, напълнени в бутилка от зехтин до 1/3 и заляти със зехтин. И сетне забравени поне за един месец в шкафа.

    

Следва прецеждане и нашият лимонов зехтин е готов за употреба - ароматен и вкусен. 

Как да се овкуси и по друг начин зехтин вече съм писал.

Пробвайте и няма да съжалите.

ФРИСА НА ТИГАН

 

    Както много често съм писал, на нашия пазар има едно малко рибно магазинче, което горе долу два пъти седмично го зареждат с прясна риба от Гърция - па и цените му са напълно умерени. Та често си купувам разни рибочета като колиос, фагри, милокоп и т.н. и т.н.

 Наскоро попаднах и на тази рибка, чието име ФРИСА нищо ама съвсем нищо не ми говореше. Любезно ми беше обяснено, че е голяма сардина - между 0,5 и 1,5 кила ставала и била много вкусна. Това последното се оказа напълно вярно.

Има и нежни люспи, които лесно се чистят с тъпата част на ножа, а ако се залее с топла вода, може да се премахнат и на ръка или с гъбата, без цялата кухня да става в люспи.

Беше ми обяснено, че пържена ставала много вкусна, но след като я почистих, реших да я филетирам и тогава й се замислих - дали на скарата, дали на грил тигана или направо печена в тигана. Тъй като филенцата са тънки и крехки, надделя варианта за тигана.

Следва овкусяване с щипка сол, идея бял пипер, малко лимонов сок и няколко капки зехтин.

Естествено и кратък престой в хладилника - 30-40 минутки са напълно достатъчни.

Тиган с незалепващо покритие се загрява и филетата се пекат от двете страни - първо откъм кожата за 3-4 минути и сетне от другата страна - за около 2 мин.

На снимката (не е идеална) изглеждат като прегорели, но не е така.

Вървят си страхотно с картофки и ледено студено питие.

Ако Ви падне подобна рибка, не я подминавайте - дзверски вкусна е, както и да я приготвите.

НАЗДРАВЕ!

КАК ДА СЕ ПОЛЗВА ЧУГУНЕН ТИГАН (СЪД)

 

    Старият грил тиган "сдаде багажа" - беше си най-обикновен, алуминиев с някакво тип "тефлоново" (не съм сигурен) покритие. За две-три години си скапа - дори и ребрата му се изръбиха. Мъчех се да го ползвам до последно като го застилах всеки път с поне два слоя хартия за печене, но му дойде редът за вторични суровини...

    За новата придобивка се постарах и се сдобих с изцяло чугунен грил тиган. Фен съм на чугунените съдове, но идват бая скъпички, въпреки че във времето се отплащат с вечността си ... Добре поддържаният чугунен съд може да издържи и за няколко поколения.

Имам такава чугунена плоча за печене на мръфки, която е на повече от 100 години и все още служи вярно.

Чугунените съдове са на практика вечни, много са здрави, по-тежки са от другите съдини, но за сметка на това много добре разпределят топлината.

Могат да се ползват върху всякакъв котлон (дори и индукционен), на открит огън и във фурна.

Въпреки това имат една особеност - трябва да се загряват постепенно и в никакъв случай напълно празни. Също така в силно загрят чугунен съд не трябва да се налива много студена течност - има риск да се пукне чугунът и да стане негоден за употреба. Сетне и заварки не му помагат, а става само за изхвърляне.

Най-важна е първоначалната подготомка на новия съд и сетне редовната му поддръжка като правилата са направо елементарни, но трябва да се спазват:

    Новата съдина се измива с топла вода, веро (течен препарат за съдове) и подсушава. След това се слага върху котлона и се загряба постепенно като в това време се намазва с растителна мазнина (олио, зехтин, ленено масло и т.н.) и се нагрява почти до момента, в който мазнината "запуши". Оставя се да изстине добре, като мазнината отново се разнася по цялата повърхност - с четка, кърпа и т.н. Тази процедура е желателно да се повтори, че и потрети. След последното избърсване със суха кърпа или домакинска хартия съдинката е готова за ползване.

    Следващите правила са още по-прости: вече споменах, че не трябва да се загрява празна и не трябва в сило загретя съдина да се слага студена вода. Миенето трябва да се прави винаги с топла вода и веро (сапун, течен препарат за съдове) и най-вече с гъба. Не трябва да се ползват абразивни материали, телчета за търкане и т.н. Ако има по дъното случайно нещо залепнало, може да се отстрани с грубия край на гъбата. Подсушаването с кърпа или домакинска хартия е направо задължително. Нещо повече, желателно е преди съдината да се прибере, да се омазни леко с някаква мазнинка.

    В случай, че се прибере леко влажен или при продължителен престой в някой шкаф и се появи някакъв конденз, също е вероятно по съда вътре в него или отвън да се появи ръжда. Няма страшно - това е обичайно за тях. Просто трябва да се накисне с малко оцет за кратко, да се подсуши с добро пребърсване и отново да се направи процедурата със "закаляването" с мазнина. Съдът отново става като нов.

    Така че не се плашете от чугунените съдове - те са едни от най-добрите помощници в кухнята. Преди години такъв тиган се е смятало, че е идеален за палачинки, за пържене на месо и т.н. Вкусът на приготвеното в тях, няма нищо общо с това сготвено в съд с незаплеващо покритие.

    Казаното по-горе, вожи не само за тигани, грил тигани, но и за всички чугунени съдини.

    Като за финал, щях да пропусна- в момента на пазара продават и доста видове чугунени съдове с емайлово покритие. Дори са много по-удобни от останалите, но покритието трябва да се пази и за него особено важи правилото - нищо студено в затрята съдина.

    Ползвайте си ги със здраве и нека останат и за деца и внуци.

П.П. Приемат и всякакви полезни идеи относно тези съдини.

ДОМАШЕН ШОКОЛАД по-вкусен от нутела

 

    Разбира се, че това не е истински течен шоколад в оня смисъл на думата, под която го разбираме - захар, какао, какаово масло, мляко и т.н.

    За сметка на това е много лесен с минимални съставки, много вкусен и най-важното много по-здравословен. 

    Необходими са натурално качествено и неподсладено какао, мед и идея масло (обикновено, кокосово или ...).

На една с.л. какао - поне 3 с.л. мед и 1 ч.л. масло.

Всичко се смесва много добре и се проверява на вкус и сладост. Може да се добави още малко мед, примерно... или масло.

След кратък престой в хладилника е готов за нападане ...

Може да се яде направо с лъжицата, идеален е за палачинки, бухти, мекици и т.н. 

Ето това е съдържанието на готовия течен шоколад.

Нашият съществено се различава и може още повече като включим въображението си: 

- добавят се ситно смлени ядки лешник, или обелем бадем, или кашу, или орех ... 

може и ситно нарязани стафиди и т.н.; 

може да се добави ванилия, или канела,или идея кардамон (по арабски бичим); А който иска, може да си бухне и лъжичка сухо мляко.

Ето тука е вариант направен от този лесен домашен течен шоколад с добавка към основните съставки по 1 с.л. от моя любим орехов крем или орехово масло, за който доста съм писал в блога си.

Тъй като лешниците не са ми най-любимите (не знам защо - може би защото в детството се "борехме" с чепупките и трябваше едно по едно да ги ръфаме от храсталака ...). Па и орехите винаги съм ги намирал за по-полезни от лешниците... (тях да си папат катеричките).

Как се правят и други варианти имам ей тука в блога:

НАЙ-УНИКАЛНИЯТ ТЕЧЕН ШОКОЛАД САМО С ДВЕ-три СЪТАВКИ

Домашен течен шоколад - уникално здравословен

Пробвайте и няма да съжалите - прави се буквално за минутки, а че е здравословен просто няма как да се съмнявате.

ЯХНИЯ ПИЛЕШКО СЪС ЗЕЛЕН ФАСУЛ

 

 Пилешко рядко готвя - още от казармените години не ми е най-любимото месо, но все пак се случва понякога да ни текне сърце и за него... Тази яхния е невероятно вкусна, прави се много бързо и лесно (впрочем може да се сготви  и със заешко или друго леко месо) и при това само в една съдина.

За около 4 порции са необходими - приблизително 500 грама нарязано на едри късчета пилешко месо (гърди и бут - без кожа и кост); 1 голяма лук- на ситно; 2-3 скилидки чесън на ситно; 1 морков - на кубчета; едно бурканче домати консерва или 1-2 домати обелени и нарязани на кубчета; 1 буркан консерва зелен фасул; сол и черен пипер на вкус; магданоз за поръсване; 1 с.л. брашно и поне 2 с.л. олио (може по една олио и масло).

    Изпълнението е от няма накъде по-лесно, след като всичко горно е предварително подготвено и нарязано:

В загрятата смес от олио и масло се запържват до леко зачервяване късчетата пилешко; след това се добавят нарязания лук, чесън и моркови и след като омекнат се долива течността от буркана зелен фасул и поне още 1/2 ч.ч. топла вода. Силата на котлона се намалява и се оставя да къкри. Сега е моментът да се отдели горе долу 1/2 ч.ч. от течността в тигана и да се добавят доматите. Като поизстине отделената течност в нея се размива брашното и се връща обратно в тигана. Слага се и 1 с.л. сушени зеленчуци, с каквито винаги разполагам. Добавя се зеления фасул, овкусява се със сол и черен пипер и се оставя до къкри още поне 10-а минути, които са напълно достатъчни, за да стане яхнията. Буквално преди сервирането се ръси със ситно нарязания магданоз.

За разлика от пилешкото, зеленият фасул ми е доста любим и в блога си имам няколко рецепти с него, а вероятно мога да дам и доста повече, но и за него съм писал по-рядко:

ЗЕЛЕН ФАСУЛ СЪС СВИНСКО НА ФУРНА

Яхния зелен фасул с луканка

"МУСАКА" от зелен фасул с моцарела

Пилешки гърди със зелен фасул и грах в мултитенджерата

КЮФТЕНЦА със зелен фасул и още нещо

Пробвайте, лесно е и при това много вкусно!

ЗЕЛЕН ТАБАСКО СОС

 

    Оказва се, че домашният табаско сос може да се направи доста лесно и при това да се нагоди на собствения вкус откъм лютивост и добавки.

    Предвед на тази публикация е зеленият табаско сос - не се чудете, такъв няма да срещнете по магазините, но може да си го направите сами и притова по нищо не отстъпва на типично червеното табаско.

    За направата на домашен табаско сос и неотстъпващото му почти по нищо домашно чили съм отделил малко местенце в блога си, а именно:

ДОМАШЕН ТАБАСКО СОС

ТАБАСКО СОС "ОРИГИНАЛ"

ДОМАШЕН ЧИЛИ СОС

писал съм и за направата на сос от чушки 

СОС от червени чушки (или "кетчуп" от печена капия) , който също може да се направи по турски бичим доста лютив с добавка на люти чушлета в него

Допълнително ще дам няколко линка от блога ми, които също могат да бъдат полезни:

домашен кетчуп-базова рецепта; пикантен домашен кетчуп; сос от червена капия; домашен барбекю сос; лесно консервиране на домати; още по-лесно консервиране на домати;

уникалното ми пюре и пикантен мармалад от чушки;

или пък как да спестим средства като овкусим зехтин или пък олио.

На домашните майонези съм посветил цяла страница с много начини на направията.

Същото е положението и начините за направия на домашен тарама хайвер.

След това, по моему полезно отклонение, се връщам към зеленото табаско. Както е ясно от наименованието, той се прави от зелени люти чушлета.

Между снимките и обясненията има известна разлика, но ще обяснявам "в движение":

Започвам с това, че са необходими поне едно кило зелени люти чушлета и за тях около 270 грама сол - от зор 300 грама.

Чушлетата се измиват добре, режат им дръжчиците балабар с шапенцата. Разпорват се по дължина и семките се отделят. Чушлетата се нарязват на ситно, а семките се завиват в марля. Всичко това се слага в подходящ голям буркан и на пластове се засипва със солта като се завършва с нея. 

Направих голямата дивотия да ги нарежа на колелца, да ги бухна в шишета с широко гърло и да слагам солта. 

В името на експеримента - в едното шише бяха чушлетата само със сол, а в другото - с добавка на 1 к.ч. ябълков оцет.

Тези само със солта си запазиха идеално зеления цвят, а тези с оцета станаха с един мътно зелен цвят. Така че само сол...

Всеки ден съдината трябва добре да се разтръсква, за да се разбърква съдържанието. Съдината се държи без капак, а само с марля с ластик отгоре.

Чушлетата се оставят така "да си зреят" поне 3 седмици - нищо няма да им стане за това време.

Идеалният вариант е този, който описах, а не който първоначално пробвах, защото сетне трудно се отделят семките и меленето с блендера става бая бавно. Ако семките са отделени в марля, просто много добре оцеждат, смилат с пасатора и прецеждат и ползва само отделения сок. 

Зелената част се пасирата също и прецежда през сито заедно с отделения сок при зреенето на чушлетата.

При прецедения сок вече могат да се слагат добавките по собствен мерак - разни миризми като смлян черен пипер, балсамов оцет, сос от нар и т.н. Тука се оставя да се вихри собственото въображение и вкус ...

Този път реших да отделя само полученото табаско - солен сос с добавка на 3-4 с.л. бял балсамико сос и напълних 500 мл шише с него.

За да не си играя с останалото количество да го прецеждам, изцеждам и т.н., му добавих 1 с.л. мед, 1 с.ч. горчица, 1/2 с.л. хрян и 1/2 ч.л. черен пипер, добре обърках и напълних в бурканче.

Както го кръстих, получи се "зелено табаско песто", от което 1 ч.л. във всяко ястие му придава невероятен вкус и аромат.

За икономическия ефект няма да говоря - едно шишенце 175 мл табаско е около е около 4,00 лв, а цялото ни количество дори и при днешната цена от 5,00 лв за кило зелени чушлета излиза в пъти по-изгодно.

Пробвайте и няма в никакъв случай да съжалите!

ПИТКИ ЗА САНДВИЧИ с флейкс от елда

 

    След като правих бухтите с флейкс от елда, реших да пробвам и направията на питки за сандвичи. Флейксът от елда са всъщност люспи от елда, в които се съдържат всичките им полезни вещества.

    Направата на тези питки не се различава от направата на обикновени питки - единствената особеност е, че флейксът от елда след смесването с яйцата и млякото трябва да се изчака поне 15-а минутки "да дръпне", т.е. добре да поеме течността и да набъбне.

На 150 грама флейкс елда се добавят едно яйце и около 300 мл кисело мляко, както и 1 ч.л. сол, 1/2 ч.л. сода (в киселото мляко) и 1 ч.л. с връх захар и поне 2 с.л. зехтин (олио или разтопено масло). Добре се разбърква и се изчаква поне 15-а минути. След това се слагат 5-6 с.л. с връх брашно и 1 ч.л. суха мая. Меси се като трябва да се получи средно твърдо тесто. При необходимост се добавя още малко брашно. Купата се покрива със стреч фолио и се оставя тестото да втасва.

След втасването отново се премесва и с мазни ръце се оформят питки с желана големина. 

В това време фурната се загрява на 180С.

Пекат се върху хартия за печене около 50-а минути (зависи от фурната) или до леко покафеняване. Който желае може да ги намаже с яйце, или само с мляко, може и да ги поръси с някакви семена. В случая бяха само леко намазани със зехтин.

След изваждането се покриват с кърпа.

Идеални са за сандвичи.

Отвън се леко хрупкави, а от вътре са мекички.

Съхраняват се в хартиен плик.

Запазват се няколко дни, без да изсъхват и да губят качествата си.

Обяснявах по-дълго време отколкото щях да омеся тестото.

Обикновеното брашно може да се замени с безглутеново - въпрос на желание. 

Правете смело - лесни са и невероятно вкусни!

БУХТИ С ФЛЕЙКС ОТ ЕЛДА

 

    На първо място, това са безглутенови или поне почти безглутенови бухтички за закуска (ще обясня защо), второ - страхотно вкусни и полезни са заради употребата на флейкс от елда. За ползите от елдата съм писал доста, включително и как да се икономиса като си направиш сам брашно от елда. 

    Съвсем наскоро открих и т.нар. флейкс от елда - елда на люспички, от която могат да се приготвят много неща - закуска с прясно мляко,масло и мед, както и напр. салата от вида на табулето; или салата с гъби; супа със зеленчуци и сметана и т.н.

    След като от брашното от елда може да се правят бухти, реших да пробвам и с флейкса.

В 100-а грама флейкс разбих едно яйце и добавих малко по-малко от 200 мл кисело мляко, 1 ч.л. сол и толкова захар и може би малко повече от 1/2 ч.л. сода. Изчаква се 15-а минути, през които флейксът трябва да набъбне и поеме течността.  Стана доста гъсто, но за по-сигурно добавих 1 с.л. с връх брашно (затова почти безглутеново) - не се сетих да сложа брашно от елда въпреки че имам налично. Имам и безглутеново брашно, но ... сетне ми дойде на ум.

С намазнени ръце оформих топчета с големина на орех и пържих в сгорещина мазнина в касеролата - поне 2 пръста олио, за да могат да се пържат добре.

Пърженето е като на обикновените бухтички.

Вадят се върху кухненска хартия, за да може да поеме излишната мазнина.

В интерес на истината станаха много вкусни - само дето не увеличават много обема си като тези с обикновено брашно.

Можех и да им добавя една ванилия за аромат, въпреки че вкусът на елдата почти не се усеща.

Идеално си вървяха със сладко от боровинки и мед.

Правете смело - невероятно вкусна закуска са тези бухтички.


 

    

ЕГИПЕТСКИ "КЕБАПЧЕТА" С ОРИЗ И ...

 

    Прекарах в една болница доста време - приеха ме с идеята за бърза операция след два дни подготовка, а престоят ми се проточи - първо в неврохирургия, сетне в неврологията и т.н. 

    Няма да разказвам за балничния си престой, а за това какъв късмет изкарах откъм "колеги" по съдба, с които деляхме болничната стая. В едното отделение - с професионален готвач, собственик на заведение за бързо хранене, а в другото отделение - с египтянин, женен за българка от преди 30 години и също готвач. Няма да споменавам за болести и др.п., а за това, че доста успешно "убивахме" болничното време с разни лакардии за разни вкуснотии. Като резултат - десетки изписани листчета с разни рецепти и идеи. 

    Сега претворявам някои от тях на живо и ще ги споделям от време на време. Някои от тях за за обикновени неща, но с малък собствен изпитан секрет, други - напълно нови за мене.

    Та египтянина го "мъчех" да ми разказва семейни рецепти - това, което са готвили майка му и баба му, а не общо известни от арабската кухня (не че не записах и такива).

    Та започвам с една за пържени наденички, които за да ми ги обясни, ги наричаше - абе като кебапчета и затова оставих и това в заглавието.

Казваше ми, че това е било празник в детството му и когато ги правели, всички деца се събирали и като гладни гарджета чакали да им по парче...

Правели се от агнешка или телешка тлъста кайма, с доста ориз и страшно много, ама много зелении - магданоз, копър, зелен лук. Подправките - сол и черен пипер. 

Тъй като ме обясни, че оризът се слагал суров, го накарах няколко пъти да ми обясни точно какво се прави.

Въпреки неговите обяснения, малко се отклоних от тях ... и сетне посъжалих, но ще обясня.

Започваме с ориза (тяхният нямал нищо с нашенския), който се измивал добре и почти 24 часа се накисвал във вода, която се сменяла няколко пъти. (накиснах го за няколко часа и това грешка). Сетне като се отцедял от водата се омесвал с каймата - съотношение месо-ориз 3:1.  

Всички зелении - поне по две връзки, се нарязвали на много ситно и отново се омесвали с каймата заедно със солта и черния пипер. Оставяла се да престои няколко часа, което не направих.

След това се оформяли на ръка наденички, като нашите кебапчета, но по-дълги и се пържели в силно загрята мазнина.

Просто омесих каймата и веднага след това оформих с мазни ръце нещо като кебапчета.

Пържих по няколко броя в касерола с мазнина, която им стегаше малко над половината.

Пърженето - ами до хубаво зачервяване.

След това върху кухненска хартия, за да поеме излишната мазнина.

Признавам си, очеквах, че оризът ще "хрупа". Усещаше се в тях, но беше почти идеално омекнал - ако бях го накисвал по-дълго време и оставил каймата да отлежи, изобщо нямаше да се усеща. Сетне каймата ми беше свинска, но не достатъчно тлъста.

В името на експеримента, това го направих с около 450 кайма, 130 грама ориз и по една връзка магданоз и копър (само зелената част без дръжките).  Сол и черен пипер - на вкус.

По обясненията му - около кило агнешка или телешка мазна кайма; 300 грама ориз и поне по две, че и три връзки магданоз, копър и зелен лук. Спомена и за канела, но нея я пропуснах покрай ушите си.

В интерес на истината, хапнахме по 2-3 "кебапчета", а останалите на другия ден сготвих като кюфтета по чирпански. При варенето оризът съвсем спря да се усеща и ястието стана направо уникално.

Като заключение: експериментът се оказа напълно успешен и може да се прави смело, но за нашия вкус - може би оризът трябва да е полусварен...

Пробвайте и НАЗДРАВЕ!

"СЛАДКО" ОТ БОРОВИНКИ

 

  Наближава сезонът на боровинките и правенето на сладко от тях. Без бой си признавам, че това е едно от любимите ми сладка (вкл. и като мармалад и желе). Освен че е идеално за палачинки, пържени филийки, страхотно си върви с патешко магре и някои печени месца.

    Когато ми попаднат, особено на изгодна цена, купувам доста и правя бая бурканчета. До преди години ползвах за сладкото обикновена захар, сетне минах на кафява захар (особено мусковадо, че придава карамелен вкус). После се отказах от захарта и подслаждах с мед.

    Имам обаче един специален начин на направия, при който не използвам какъвто и да е подсладител и при това постигам още ефект - по-голямо количество сладко. Та затова и правя тази публикация.

Обикновено всички рецепти за слодко започват с измийте плодовете и на кило плод вземете или кило захар или в най-добрия случай 800 грама.

И аз ще започна така - на кило боровинки вземете поне 600 грама сладко ябълки и 1/2 лимон. Измийте и почистете боровинките. Лимона накиснете с средно топла вода със сода за около 30-а минути и добре го измийте и след това си отрежете половинката.

В подходяща тенджера се слагат боровинките и 1/2-та лимон. Ябълките се обелват и почистват от сърцевината и семките.

Настъгват на ситно ренде и се добавят към боровинките.

(снимката е с илюстративна цел - да се видят ябълките). Смесват се много добре.

Съдината, в която ще се варят, се слага на котлона, който се включва на слаба степен (3-та от 9) и се оставят така поне за 30-а и повече минути. Най-много да се разбъркат 1-2 пъти. При тази ниска температура няма врене, кипене и не се образува пяна. След този половин час силата на котлона са намаля на още една степен по-ниска и пак си се оставя да си къкри. Всичко в това време си се вари бавничко, постепенно се сгъстява и за около час е готово.

Готовността на сладкото се проверява по стария изпитан метод - с капване върху студена чинийка.

Готовото топло сладко ведна се пълни с сухи леко затоплени бурканчета, стягат се капачките и оставят обърнати върху тях до пълното им изстиване.

Впрочем, сладкото става уникално вкусно - достатъчно на сладост, макар без захар и какъвто и да е подсладител и при това ябълките изобщо не си личат те са се стопили и са станали част от сока...

Освен че е напълно здравословно и направо БИО, има и още достойнство - количествено.

Как се прави "Фалшив" конфитюр от смокини , при който се ползват ябълки вече съм обяснявал.

Пробвайте и няма да съжалите.

КЮФТЕНЦА ВЪВ ВИНО

     Това не е рецепта как да си изпържим кюфтета или кюфтенца - много пъти съм писал, че предпочител ей такива малки с размерите на "цариградските", че и биля по-мъниньки. 

    Стават и за хапване и за влагане в някоя вълча салата, почти по начина по който съм описал или пък като кюфтенцата Андро, или по някой друг начин.

    Кюфтенцата всеки може да си направи по свой любим начин и да си овкуси както му е кеф.

Най-важна е последната част - след приключване на пърженето им.

В тигана с мазнината от пърженето се наливат около 200 мл хубаво качествено мерло и пущат кюфтенцата и се пържоварят докато останат на отново на мазнина.

След това са готови за сервиране - ами - неустоимо дзверско мезе са където и да ги сложиш...

НАЗДРАВЕ!

СКУМРИЯ с праз на фурна

 

    Това е възможно много бързо и лесно за приготвяне ястие, което може "да спаси положението" в доста случаи. 

    За 2 порции е достатъчна една голяма или две малки скумрии, необходими са още 2-3 стръка праз (може да се замени с 4-5 глави лук), 1 бурканче консервирани домати.

    

Скумрията се почиства, овкусява за 10-а минути със сол и сок от лимон, подсушава и запържва от двете страни за по 3-4 минути в 2 с.л. зехтин.

В това време празът се нарязва по държина на две и сетне напречно на парчета с големина поне 1-15 см (идеята е да не се стопи при готвенето).

Рибата се вади от тигана, слага се нарязаният праз с добавка на 2-3 с.л. топла вода и се задушава до омекване. Слагат се и доматите, един дафинов лист, идея сол, черен пипер и щипка риган. След 5 минути котлонът се изключва.

След 10-а минути се слага рибата отгоре и тиганът заминава във фурната за 20-а минути на 160С с вентилатор.

Това време е достатъчно рибата да се дозапече.

И може да се напада.

При сервирането скумрията може да се обезкости.

Уф, резенчето лимон е изчезнало от снимката.

Бързо, лесно и много вкусно.

Правете смело и НАЗДРАВЕ!

Домашна наденица - салам за начинаещи 2-ра част

 

        Това ми е поредната публикация за направията на лесен и бърз домашен салам - тип наденица от сорта на малотрайните, без да сменавам разновидности на т.нар. "кучешка радост", без да има каквото и да е общо с нея...

    Като се има предвид, че за домашните салами съм изписал толкова много в блога си, този път писанката е посветена на тези, които са решили да направят първите си стъпки в направията на домашна салачееста вкуснотия. Нарочно няма да препращам към сериозните си публикации ... от които се надявам, че доста хора са почерпали някакъв първоначален опит и смело са се впуснали да "творят чудеса" в областта на шаркутерията.

    Преди време започнах с една подобна публикация ПИЛЕШКИ САЛАМ за начинаещи , но по едни причини тази публикация си остана самотна "бяла лястовичка".

    На когото му е интересно, може да продължи да чете нататък - на когото не, да си търси друга публикация, защото тука точна рецепта няма да намери, а може да види един много лесен начин за направията на истински домашен салам без Е-та, без вредни добавки и т.н. и т.н.

    Както съм казвал много пъти, за себе си и за близките си хора съм предприел истинска война против промишлените салами и то много отдавна, а в последните 15-20 години съм се заел да популязирам домашната им направия. 

    Без да се думкам в гърдите, вероятно съм първият, който преди доста години възроди думата шунковар и обясни как се прави домашна шунка и каква е разликата с промишлената и показа уредчето за направията й. Вероятно и един първите показах и писах как се прави пуска по нашия край ... Във ФБ има няколко групи с хиляди членове, които споделят рецепти за направията на домашни колбаси и вероятно сред тези членове има доста такива, които са "започнали" с моите идеи ...

    И тази публикация има за цел да обясни колко е по-лесно да си направиш домашен салам (наденица от типа дето писах по-горе), много по-евтино и много по-вусно отколкото да влезеш в магазина и да си купиш някаква гадория за 15-а лв/килото и сетне да се чудиш, защото детето ти се изприщва и т.н.

За пореден път обяснявам, че за началния етап - докато се "запалиш" не е необходимо да имаш каквото и да е оборудване, освен остър нож и много мерак, както и да се спазват няколко елементарни принципа, на които ще се спра в обясненията по-нататък.

    Не се необходими нито месомелачки, нито блендери, нито специални пълначки, нито специални подправки, нито специални черва за пълнене, нито специални сушилни. Тази наденица е направена точно така ...

Рещавам да направя в името на експеримента възможно най-лаишкия салам, който всеки неизкушен може да си го направи в къщи без какъвто и да е зор - само да отдели малко временце от собственото си...Влизам в кварталната месарница и си купувам 1,5 кила свински бут (може плешка, може и гърди) и искам да ми ги смелят на ситната решетка... При нас във всяка уважаваща себе си месарница мелят месото. Искам ми го смелят още веднъж - правят го без проблем. 

Месото е достатъчно студено при тях, но като се прибирам го слагам в камерата за кратко. Купувам и 400 грама сланина, която замразявам във фризера в къщи. След това я нарязвам на ситни късчета и заливам с вряла вода, веднага я охлаждам и отново в хладилника. По този начин сланината сетне получава по-добра спойка.

От два пъти смяната кайма отделям горе долу половината и на части я пасирам с пасатора (не блендера и не друг уред), като в купата добавям на 150 гр. кайма около 30-40 мл ледена вода.

В каймата (вкл., блендирата), сланината, се добавят 10-а кубчета лед, както и подправките (на кг ги давам: 22 грама обикновена сол (не нитритна - не всеки има от нея), 1 грам захар, 1 ситно начукан аспирин, 3 грама прясно смлян черен пипер; 1 грам кимион и 1 грам индийско орехче - все подправки, които се намират в къщи (може и без захарта и аспирина). Всичко се омесва на ръка за 10-а минути.

Получената кайма разделих на две и във втората половина добавих около 100-а грама ситно нарязан кашкавал и натрошени орехи - около 50 грама (оставих и малко само с орехи).

Тук направих единственото оклонение - напълних в свински черва. Идеята беше да ползвам хартия за печене, да овържа и увия като бонбончета, но се оказа, че нямам, но съм показвал в предишни постове как става (включително в алуминиево фолио или фолио за печене).

Оставих гововите колбасчета се поотцедят малко и във фурната. Тъй като няма нитритна сол не се изисква каквото и да е...

Процедурата съм я обяснявал многократно - във фурната на 50С с вентилатор и през 30-а минути вдигане на температурата с по 10С. На 70С се слага на дъното тава с вряла вода.  Печене до вътрешна температура 70-71С, която се измерва с термометър за печене на месо. Ако липсва такъв - около 1 и половина и час и 45 минути. След това бързо охлаждане в студена вода и в хладилника.

На другия ден може да се напада.

Тука е колбаса с кашкавала и орехите.

На заглавната снимка - без каквото и да е.

За вкуснотията няма да описвам.

Една сериозна забележка - понеже му липсва нитритна сол, не е траен - максимум три-4 дни.

Затова трябва да се вакуумира или да се съхранява във фризера.

Впрочем, без да искам, показах цели три рецепти за направията на домашна наденица-салам: първата - само с месо и подправки; втората - с добавка на кашкавал и орехи и третата- само с кашкавал или само с орехи.

В случая съм ползвал свинско месо, но може и да стане с всяко друго.

За подправките - ползвал съм само минималния набор, но може да се експериментира с добавка на любими подправки.

Най-важното е, че се прави лесно, че е напълно истински - месо, и няма каквито и да са вреди добавки.

Престрашете се и пробвайте! Лесно е!

Сигурен съм, че веднъж като Ви обхване тръпката, ще експериментирате с подправките по свой вкус и няма да се спрете и няма да Ви дойде на ум за купешките боклуци.

Бъдете смели и НАЗДРАВЕ!