КАК ДА ПРИГОТВИМ АРЖЕНТИНСКИ ХЕК

 

    Наскоро попаднах в една от веригите на аржентински хек. Хекът не ми е най-любимите риби - в кварталния магазин често има замразено филе. Единственото му хубаво е, че това филе няма кости и е подходящо за добавка в рибена чорба.

    Суха е и не става за печене, единственият читав начин е панирано и пак ми идва сухо. Та затова го избягвам - вари го, пече го, не е моя рибок.

    Този пък като го гледах в опаковката ми се стори, че не е съвсем онова бяло и сухо месо, а е по-различно и взех, че се прежалих. След като го приготвих и опитах различните варианти чак съжалих, че не купих още една опаковка да си я замразя за следващото удоволствие.

    Опаковката беше 800 грама и 5 големи филета.

    Преди да продължа, само казвам, че го извадих от опаковката, подсуших с домакинска хартия, поръсих с черен пипер, идея сол и малко лимонов сок и го оставих да си почива в хладилника докато измисля какво да го правя, па и да пийна едно две бърбънчета за идейност.

Вариант ПЪРВИ:

Проснах филето върху дъската - видя ми се доста дебеличко откъм единия широк край и с острия нож взех, че го поизравних на дебелина. Изрезката е горе вляво. Опиперяването се вижда ...

Зачудих се какво да му сложа за плънка и реших, че е най-добре резенчета моцарела.

Можеше и някакво твърдо сирене, но прецених, че тя е най-подходяща.

Чудих се за бекон или нещо друго, но ми се стори не добро като идея.

Захлупих си с другата част от филето и защипах с клечка за зъби.

Веднага казвам, не забравяйте за нея - след като се приготви,  преди да се сървира клечката се маха.

И да не губим време - в една голяма чиния си омесваме или царевично или пълнозърнесто брашно с малко сол и тайната съставка - куркума (за цвят).

В друга съдина се разбиват поне три яйца.

Знаете - първо в брашното, сетне в яйцата и в тиганЯ.

Ако артиса, няма страшно - ще направим галушки за гарнитура накрая.

Втория вариант - друго филе, пак резнато за изтъняване се овалва в брашно - в широкия край се слага пак моцарела на късчета и се навива на руло по посока тънкия край и се защипва пак с клечка за зъби.

Правим и още едно филе като руло, както направихме още една захлюпена пържолка в първия вариант.

Последното филе остава за пържене почти натюр - брашно, яйце.

В последния трети вариант - взема се една палачинка - вярно от вчерашната закуска. Нареждат се ситно накълцаните изризки от филето и относно резенчета моцарела. Сгева се като като плик.

Ясно е, че с плика ще процедираме по същия начин - овалване в брашно и яйце и сетне в тигана.

Е,докарахме го и до тиганЯ. Поравно масло и олио добре да загреят и облечените в брашно и яйце пълнени пържолки се бухат там за около 3-4 минути. Сетне се обръщат- за още 3-4 минути. Не е необходими да обръщат през цялото време - един път е напълно достатъчно. Всеки знае- повдигаш с лопадката и поглеждаж- зачервена е, значи обръщаме. Сетне върху кухненска хартия за поемане на излишната мазнина, макар че такава почти няма.

Докато си се мъчат в мазнината, си обелваме домат, разваме си краставица и си правим гарнитура.

Може да спретнем и едно картофено пюре - тайната е да му бухнем малко от мазнината от пърженето - става безумно вкусно.

Вляво са "сгънатите" пържолки, най отпред рулцата, вдясно натюра.

Гарнитурите се съм показал - нека всеки си се постарае за себе си ... и по собствен вкус.

Затова няма и снимка.

Не остана и снимка на пълнената палачинка, защото се омете докато да разбера, че е попаднала в нечия чиния, но отзивите бяха уау ... само суперлативи ...

Ето и рулцето - направо е разкошно.

Сгънатата пържолка е на челната снимка.

Извод, ако Ви падне арженски хек, не си мислете, че от него няма какво да се направи.

Стана дзвернска вкуснотия.

Пробвайте нещо от моите варианти и се надявам, че все ще Ви хареса и НАЗДРАВЕ!

ФАГРИ или един начин как да си го приготвим почти по гръцки

 

    Няма да се разпростирам колко е вкусна и колко е популярна у нас тази средиземноморска риба фагри или "царска риба".  Имам си мое обяснение - звучи доста екзотично и при това има малко кости, па и месото й е по-твърдо и наистина вкусно. Цената й е сравнима с тази на лефера и ципурата, но наистина е по-вкусна.

    При нас в рибните магазини я докарват поне един път седмично (е не съвсем редовно) охладена от Александропули - два часа и половина път с кола и ако си я купиш същия ден, знаеш, че снощи е била уловена.

    Има доста начини на приготвяне, но я предпочитам или на скара или във фурната (в моя вариант "по гръцки").

    В интернет ще се намерят доста и други рецепти - със зеленчуци и т.н., но някои тънкости около приготвянето й липсват.  Когато си я купиш кажи речи прясна прясна, си изправен пред редица проблеми, защото се продава непочистена. Затова ще се спра на начина й на почистване.

Първо трябва леко да се натрие със сол и след това да се измие и подсуши добре.

Второ, люспите. Колкото и нежно да е рибочето, то си има едни ситни люспи и никак не е желателно да се готви с тях, а трябва да се почисти. Номерът е прост - рибката се слага в подходяща съдина и залива с много топла вода буквално за десетина секунди, изсипва се топлата вода и залива с ледено студена вода. Сетне с остър малък нож или на ръка люспите се отстраняват внимателно, за да не се нарани кожата та рибата. Става много лесно. Желателно е това да се прави в купа с вода - така всички люспи остават в нея. Водата от купата се прецежда през цедка и люспите се изхвърлят. Ако не се направи това, рискът да се запуши мивката е огромен - те са доста ситни и минават през цедката на сифона. Сетне ще берете големи ядове със задръстен и трудно почистваем сифон.

Вторият етап е почистването на самата риба от вътрешности. Много хора под почистване разбират отрязване на страничните перки, изрязване на гръбната перка, че и премахване на главата. За мен това "осакатява" вида на рибката и затова се ограничавам само в почистване на вътрешностите и хрилете. С много остър нож рибочето се цепва откъм "дупето" към главата почти до устата. Вътрешностите се изваждат, както и хрилете. Вътре в рибока около коремчето остава една такава ципа, която леко жълтее и не може да се отстрани на ръка. Трябва си остър нож. Ако не се премахне, рибата леко ще горчи. На снимката се вижда как трябва да се "изстърже" и почисти с ножа.

След като са направени тези процедури, напречно се правят няколко разреза по рибочето - ножът опира в гръбначната кост и това е ориентира за резването.

Следва добро осоляване - с моята универсална гурме сол, в която има всичко и рибочето се оставя да се отдъхва в солта.

Така вече стигнахме до маринатата за овкусяване на рибата: в купа се смесват сокът на 1/2 лимон и 1/2 портокал, 1-2 с.л. дижонска горчица; 1 с.л. мед. и ситно нарязан копър, както  1-2 с.л.. размекнато масло. Всичко се разбърква добре да се получи като каша. Разбира се, копърът може да се замени с наситнен розмарин, но предпочитам него.

В тавата за печене се прави втора "тава" от алуминиево фолио, дъното се намазнява и отгоре се слагат кръгчета домат и лимон.

Върху тях се нарежда рибочето, което предрварително е овкусено със маринатата. Коремчето се намазва също с нея и се слагат резенчета лимон. Отгоре също се намазва добре като целта е в разрезите да се напъха повечко от нея.Също се нареждат кръгчета лимон и домат.

Пече се на 170С с вентилатор във фурната за около 20-а минути. От зор - 25, но има опасност да прегори. Критерият е до хубаво зачервяване и доматите да хванат нещо като лека коричка.

След ваденето от фурната се оставя малко да поизстине и с две шпатули или голяма лопатка се прехвърля в подходяща продълговата чиния и залива със соса от печенето. Поварвайте, дзверски вкусен е.

По принцип, една рибка е около 300 грама и си е направо една порция. Това да го имате предвид при приготвянето - колкото човеци, толкова рибки и по-голяма тава.

Тази беше 450 грама и тъй като сме двама и нямах никакво намерение да цапам още съдини, реших да я обезкостя още в тавата. Вижда се и централната гръбна кост каква е; гръбната перка си се вади направо сама заедно с главата, страничните също. В тавата остават доматите, лимоните и почистеното месо от рибата, както и соса.

Все пак готвим ястието за себе си, а не за снимка, по която всички да се захласват и да не знаят какво се крие зад нея.

От тавата - в чинията. С повечко сосче и препечени чеснови филийки в грил тигана или на тостера.

Разбира се и с хубаво питие.

Не мога да не спомена, че вариантът с печене на скарата или грил тигана се изпълнява почти по този начин. Смлед хубавото овкусяване на рибочетата и намазването им с маринатата, нека престоят в хладилника поне 30-а минути. Скарата (грил тиганът) се загрява максимално, омазнява и рибките се пекат по една или две за кратко - 4-5 минути докато сами започнат да се отдялат от нея.

Само че в този вариант се губи голяма част от невероятния сос при печенето във фурната.

Сега някой ще попита - ами като печеш в тава, аланкоолу, защо правиш втора тава от алуминиево фолио и ще му отговоря, че е простичко. След печенето фолиото се изхвърля, а тавата само трябва да се заплакне и никакво излишно миене.

    Допълнително като бонус: за да се приготви със зеленчуци, не е необходима някаква филисофия - моркови, домати, целина, тиквички, чушки (само не е картофи) се нарязват на кубчета, овкусяват със сол, черен пипер и зелени подправки и нареждат около рибочетата. Всичко останало за печенето е ясно.

    П.П. Тъй като се захванах да пиша в тази публикация за почистването на люспите и вероятно за моя начин, за който съм писал в блога си, ще получа критики, ще спомена и за други начини:

    -яко стъргане с остър нож от опашката към главата и хвъчане из цялата къща на люспи (или пък във вода с по-малък хвърчащ ефект)

    -ползване на готово стъргало (ръчно или електрическо) - не съм им привърженик

    -заливане с оцет за около 30-а минути и пак стъргане (миризмата на оцета остава да се усеща)

    -замразяване за 24 часа и сетне осоляване и стъгране - за къв чемер ще купя прясня риба и ще я замразя за 24 часа за чистене на люспете

    -яко осоляване, изчакване около час и сетне пак стържене с нож

    -има и дзверски вариант - направо одиране на кожата с люспите - е наистина е дзвернски неприемлив

    Така че приемам други идеи за  почистването на люспите и най-добрата, която пробвам и приема за такава, ще бъде наградена по подобаващ начин - с една от моите книги.

    След толкова много приказки, купувайте фагри, не се плашете от него, всичко е обяснено и правете смело и за направилите го НАЗДРАВЕ няколко пъти!

ЗАРГАН мариноваН и още няколко начина за приготвяне

 

 Сред рибите не знам защо, зарганът не е много популярен. В действителност е много вкусен и полезен. Месото му е твърдо и богато най-вече на фосфор, омега 3, желязо, витамини от грепата В и много други. Няма да описвам всички достойнства на рибока.

    Предполагам, че много хора не го харесват, че прилича на змия и че костите му доста зеленикави и неприятни на вид.

    Попадна ли на зарган, не пропущам да купя и да си го приготвя съобразно настроението в момента.

    В блога за съжаление, имам само една рецепта за маринован зарган с мед.

    

    Та да продължа за заргана и начините на приготвянето като основно ще наблегна на варианта за мариноване, който е доста по-различен от този, по който съм правил преди години.

    Първо се измиват добре рибоците и сетне с много остро ножче се цепват през корема и внимателно се отстраняват вътрешностите. Тъй като размножителният период на заргана е продължителен, по това време на годината е напълно възможно в някое рибоче и да попаднем на хайвер. Става страхотен тарама хайвер.

    Следващата стъпка е да се нареже рибока след кото се отстранят главата и опашката на равни парчета с дължина по около 6-7 см. Може и на по-малки и на по-големи - въпрос на предпочитание.

    Ако ще се прави маринован, следващата стъпка е задължителна. С отстрия нож по дължина на парчета се цепва и се изважда гръбначната кост. С пинсета се изваждат по-ситните кости, които са останали в парчето риба.

    Горе в ляво на снимката се вижда колко зеленеят костите.

    Впрочем обезкостяването може и да се прави дори и за пържена риба - тогава все едно се пържат рибни филета и занимавката с чистенето на кости отпада.

ЗА МАРИНОВАНЕТО:

    Тука се вижда парчето риба след като е разпорено и започнато чистенето. Всичко това се изчиства идеално.

    Вече подготвените парчета риба са готови за осоляването:

    Тука вариантите са два:

    -в саламура, която се прави от вода с добавка на едра морска сол до концентрация като се пусне в нея сурово яйце да изплува от него колкото 50 ст. монета. В тази саламура рибата трябва да престои около 24 часа. Тъй като са тънки, ако престоят повече, ще стане съвсем солена.

    -сухо осоляване в подходящ стъклен съд с капак. Малко морска сол, ред рибки, пак сол и с добавка на 1 ч.л. захар, пак рибки и се завършва със сол. Осоляването също е в рамките на  18-24 часа. Дори и 12 часа са достатъчни, но все пак ...

    След осоляването парчетата риба леко се почистват с кухненска хартия и заливат с ябълков оцет. Може и обикновен бял винен оцет, лимонов сок или дори бяло вино.

    Така престояват поне 4 часа, но може и повече - въпрос на преценка.

    Следва хубаво подсушаване на парчетата риба и нареждането й в буркани.

    На дъното на всеки буркан се слагат резенчета чесън, един дафинов лист, зрънца бахар и черен пипер. Бурканът се накланя и в него вертикално (значи прави) се нареждат рибките. Отгоре им пак от същото.

    В касеролка се загрява качествен зехтин (може и олио) - но не като за пържене, а просто добре загрят и с него се пълнят бурканите. Капачките се стягат и след изстиването им - в хладилник.

    След 7-10 дни рибата е "узряла" и може да се напада.

ЗА ПЪРЖЕНЕТО:

Единият вариант е зарганът да се пържи в смес от масло и олио с една две скилидки чесън в мазнината. Рибките си осоляват и се пържат цели, без да се премахват главата и опашката. Те не стават за ядене, но поднесена цяла в чинията при това навита в кръг със захапана опашка от главата и добавка на гарнитурата вътре в кръга изглежда по-ефектно, дори впечатляващо.

    
Нарязаният на парчета зарган се овалва обилно в смес от царевично и обикновено брашно (съотношение 3:1), в която се добавят сол, бял смлян пипер, сушен чесън и гранули сушен лук. След обилното овалване, рибките се прехвърлят в цедка и добре се изтръсква излишното брашно.

    Пърженото става в силно загрято олио за кратко - колкото рибките да започнат да покафеняват.

    Идеалният вариант за пържен зарган е добре почистеният и приличащ на филенце, но играчката с чистенето е по-голяма.

    Тука има и още един таен номер за още по-вкусна пържен зарган - преди пърженето и овалването в брашно, парчетата риба могат да се мариноват в лимонов сок със зехтин; в соев сос; сос от нар; или в смес от кетчуп с идея мед и пушен червен пипер; 

    За любителите на пикантното в марината каквато и да е може да се добави чили сос или табаско - на вкус.

    Има и вариант да се напълни с овкусено картофено пюре, за се затвори с клечки за зъби и след овалването в брашното да се изпържи.

    Също така може и да се панира - брашно яйце брашно или в панировка от брашно,яйце, сол и бира.

ЗА ПЕЧЕНЕТО

    Зарганът може да се пече както на скара, така и на фурна. 

    На скара:

    За печенето на скара вече си изказах мнението - дори и предварително маринован, дори и добре намаслен, на мен ми идва леко суховат.

    (Пробвал съм го на барбекю с дървени въглища и ми допада ароматът на леко опушено. )

    В този случай е желателно зарганът да е нарязан на по-малки парчета - 6-7 см. Идеално си върви с гарнитура от опечени кръгове лук и домат.

    Впрочем, може и да се опече на скарата под формата на шишчета - тогава се нарязва на парчета около 3 см и набожда на шишчето напречно като се редуват рибка, лук, чесън, парче чушка.

    И за последно - при печеното скара това се прави за много кратко време - от едната страна максимум 3-4 минути и от другата за около 2 мин. Желателно е да се обръща с шпатула.

    На фурна:

    За печенето на фурна е желателно да се ползват цели заргани. Осоляват се и се мариноват обилно със смес от лимонов сок, с добавка на малко бърбън и доста зехтин, да не се забравя за черния пипер и щипка пушен червен пипер.

    Пекат се в предварително загрята фурна на 160С с вентилатор като се нареждат в тава застлана с хартия за печене добре намаслена.

    Печеното е около 20-а минути, като може по някое време внимателно да обърнат и от другата страна, за да получат и от двата края хубав тен.

    Печеният на фурна зарган е много подходящо да се поднесе с картофено и/или зеленчуково пюре.

    За всяка порция може да се предвиди един зарган, ако е по-голям или два, ако са по-малки. В чинията се слага навити в кръг, както по-горе съм писал, а по средата - гарнитурата.

    Впрочем, вместо да се пече по този начин, върху хартията за печене може да се наредят резени домат, отгоре кръгчета лук, да се посолят леко, да им се ръсне малко розмарин и отгоре рибоците. Всичко останало, както съм го описал по-горе.

    Аха, сега се сетих за още един вариант, който съм пробвал, но сред хилядите кулинарни снимки, не открих тези, които ми трябват. Ако някога ги открия, ще ги постна:

    От хартия за печене се изрязват големи квадрати, които добре се намасляват. В средата се нареждат два три кръга от домати; отгоре сотирани късчета морков; целина; чушка (червена, зелена); лук и чесън; резени гъбки и най-отгоре по две парчета от заргана;

    Хартият се сгъва добре, за да се получи нещо като плик и се пече за 20-а на 180С. Сетне горната част се разтваря и се пече за 4-5 мин. на вентилатор - да получи хубав загар.

    Всяка порция се сервира индивидуално. 

ВАРЕНЕ

    Зарганът може да се вари и на пара за здравословно приготвяне, но този вариант не съм го пробвал и няма да го пробвам. Вкусът на каквато и да е риба варена на пара ми е неприятен... Варена риба само в рибена чорба. 

    Така че този пасаж го прескачам. Който иска да пробва. Това не е моето.

    П.П. БОНУС:

    След като изписах по-горе всички варианти, по които съм приготвял зарган, остана и бонусът за най-търпеливите да стигнат до тук:

    Веднага подчертавам, че съм го правил няколко пъти и ще дам последния най-добър вариант, който ми се е получавал. (пак конститарах ненамирането на снимка - ще трябва да почна да ги подреждам в отделни папки с конкретно ястие, а не както досега - по месеци - месец юли и купища снимки, дет след време се чудиш кое какво е).

    Примерно 2 заргана се почистват, премахват се главите и опашките и останалото се нарязва на късчета с дължина 5-6 см. Осоляват се и се овкусяват с лимонов сок, млян бял пипер и поне една с.л. пушен червен пипер. Оставят се да престоят така поне два часа.

    След това в дълбока тава - имам една такава с височина 10 см., на дъното на което се слагат зърна бахар, черен пипер и дафинов лист. Рибките се нареждат вертикално в тавата. Помежду им се добавят и няколко резенчета чеснови скилидки; още дафинов лист - общо поне 3-4 броя; едно-две карамфилчета и стрък розмарин. Понеже съм любител на по-пикантното и 1 ч.л. чили на люспи. И още една с.л. пушен червен пипер. 

    Всичко това заминава във фурната на 100С за цели 3 часа. 

    След това се вади и оставя да се охлади много добре - дори в хладилника да си стои.

    Рибките се вадят и нареждат в подходяща съдина. Останалото се прецежда. Зехтинът може да се ползва за овкусяване на салати например.

    Резултатът - невероятно дзверски вкусни рибочета, които се топят, костичките сами опадват.

    Мезе, от което ушите ти плющят, а и си върви с идеално изстудена водка.

    Лелей, направих нещо като дисертация за заргана.

    Само ще прескоча и варианта за зарган чироз,че изобщо не ми е любим катоо варения ...

    Пробвайте, каквото Ви хареса, споделете го и  НАЗДРАВЕ!

Милокоп на грил

 

Милокопът е невероятна риба и на нас ни харесва повече от доста други и затова, когато ми попадне в рибния магазин, не го подминавам. За това как се приготвя и основните начини съм писал вече в блога си. Оказа се, че съм пропуснал начина за печене на грил или скара и веднага попълвам пропуска си. Как се почиства и филетира също съм писал и няма да се повтарям, а само казвам - рибочето се чисти и филетира. Ако има костички останали, се извеждат с пинсета - имам такава специална само за чистене на рибоци.

Филетата риба се осоляват леко, поръсват с църно пиперче и лимонов сок и оставят за около час да престоят на хладно.

В това време грил тигана се загрява и в него се слага хартия за печене да покрие дъното му.

В общи линии почти винаги правя така - сетне грил тиганът няма нужда от миене. Дори и като пека на скарата пак ползвам ония прословути силиконови подложки.

Та след грилът добре загрее, леко намазвам филетата със овкусен с розмарин и чесън зехтин (може би и за това съм писал)  и ги подреждам с кожата надолу. Често покривам грил тигана с капак. Печенето продължава около 4-5 минути и сетне се обръщат от другата страна като се пекат 3-4 минути.

Полезно: парчето с опашката беше с костта си и се оказа неудачно - доста кости си имаше. Опашката може да се остави за ефект, но костта е добре да се отстрани. Неотстраняването й беше грешка от моя страна.

Как ще се сервира е въпрос на собствено желание - върви си с варени или пържени картофи, с прясна салата, а аз си го поднесох с мариновани краставички с копър и сирене. Ха де!

Пробвайте и няма да съжалите и НАЗДРАВЕ!

МИЛОКОП или как да го приготвим

 Милокопът или скален (каменен) лаврак е дива хищна риба от семейство минокопови, а правилното й наименование е минокоп (sciaena cirrosa). Характерното при нея е, че цялата включително и главата е покрита с люспи. Като при всички хищни риби месото е бяло, сухо и нетлъсно, но за сметка на това много вкусно.

    Няма да пиша повече за този рибок какво представлява, който иска може да прочете в интернет. Ще се спра само на кулинарната й страна.

Започвам с почистването. Принципно след като се измие и подсуши рибочето, се хваща с опашката към тебе и с остър нож по посока на главата започват да се премахват люспите. Това е бая зорна работа - хвърчат из цялата кухня и много трудно се отделят. Някои ползват т.нар. специални ножове за чистене на люспи - с кутийка, където се събират - и това не е начинът.

Моят начин е: мивката се измива с вряла вода, запушва се сифона, слага се рибочето - вижда се -доста е голямо, залива се с вряла или много топла вода за 3-4 минути; водата се изпуща и се охлажда със студена. 

По този начин дори с пръсти могат да се отстранят люспите, а с обратната страна на ножа става буквално за една минута. 

Сетне се изкормва и почиства от вътрешностите. Всичко се събира в мивката и се чисти много лесно.

След това следва измиване на рибочето, отрязването на главата и премахване на хрилете. Перките също се отрязват - ножът трябва да е остър, защото и те са твърди. Главата и перките не се изхвърлят - те са идеални за рибена чорба с добавка на още рибочета.

При филетирането по моя начин с остър начин остава цялата гръбначна кост заедно с опашката и с доста месо по нея. Също не се изхвърля, а заедно с главата и перките заминава за рибена чорба.

Тука е моментът да дам някои допълнителни обяснения:

Милокопът е страшно вкусен приготвен на скара:

Вариантите са два:

Първият - рибокът се подсушава добре, обрива със сол отвътре и отвън, като предваритлено се цепва на няколко места от двете страни (на мен това не ми харесва). За рибок около 1,5 кг - около 30-а грама сол (това е за моя вкус), оставя се за 20-а минути и сетне се пече на барбекюто, скарата, грил тигана - като преди това те се намазват обилно с мазнина (винаги ползвам патешка мас, но може олио, зехтин и т.н.- аз намазвам рибата с рибата с разтопено масло с добавки - винаги имам поне 2-3 пакетчета с добавка на чесън, розмарин, магданоз и т.н.).

По този начин се запазва най-вече вкуса на рибата.

Пече се до отлепяне от скарата от една страна и от другата - буквално за 4-5 минути.

Вторият - с мариноване на рибочето:

Както е почистена рибата се маринова поне за час в смес от бяло вино, сол, черен пипер, дивисил и зехтин. Носи и подправки по желание, но тези са основните.

Печенето е ясно.

Следващият начин на приготвяне е на фурна:
Тука вариантите също са много - 

Първи:

Рибочето се осолява добре, пълни се с резени лимон, омазнява се със зехтин и бух във фурната - за 20-25 мин. на 200 С.

Желателно е поне един път да се обърне след 12-13 минута.

Втори:

Нарязват се зелечуци по желание - лук, чесън, зелентии, копър,  предварително задушено морковче и целина, пъхат се в коремчето и намазненият рибок се пече по указания начин.

Трети:

Предпочитан от мене - прави се основа от морска сол - слага рибката и се засипва с морска сол. Пече се на 200С за около 30-40 минути. Разбива се с чукче и се фламбира. Кожичката остава в солта, а остава само хубаво крехко рибено месце.

Става дзверска му Хистория.

ПЪРЖЕН:

И тука вариантите са няколко:

Първо: Почистеният милокоп се нарязва на шайби, овкусява се със сол, черен пипер и се пържи до хубаво зачервяване от двете страни. 

Преди това е идеално да се оваля в нахутено брашно или пък царевично.

Второ, както съм го филетирал, всяко овкусено парче се пържи - в него почти няма кости и е дзверски вкусно. Просто е на филенца като малки пържолки - леко овкусени със сол, черен пипер и оваляни в нахутено или царевично брашно.

Пържат се до хубаво зачервяване - парчетата стават хрупкави отвън и крехки отвътре.

Стигнахме до филетата, които съм отделил:

Всяко филе е по около 300-400 грама в зависимост от големината на рибочето. Сол, черен пипер, зехтин. 20-а минути чакане и сетне върху скарата или грил тигана. Няма да Ви уча на елементарни неща.

Повярвайте - не иска нищо повече откъм подправяне. Става уникално вкусно и вкусът на рибочето се усеща най-добре.

За финал- моят невероятен начин да се приготви - не съм срещал в Нета подобна рецепна:

В тигана загрявам поравно зехтин и масло - по около2 с.л. за 500 грама нарязан и филетиран милокоп, както си е с кожата. В мазнотийката пущам 2-3 скилидки чесън и сетне мръфчетата. Затварям с капака на тигана и ги оставям за по около 4-5 минути. Отхлюпвам, обръщам  и отново под капака, но за 2-3 минути.

Забравих - първо от месестата страна и сетне откъм кожата.

Не мога да опиша какво се получава - дзверски вкусно, но малко нефотогенични парчета. Топи се в устата поради липсата на каквито и да е кости.

Уф, написах както винаги "трактат" за милокопа, но както и да е.

Не държа да го четете и да се възхищавате. Просто тука са възможните варианти за приготвянето му. Е, не са изчерпателни - има и други, но това е поне за всекидневна употреба, а не за гурме кухня :)

Пробвайте, такава вкуснотия не Ви е попадала и НАЗДРАВЕ.

МОРСКА ВРАНА и как да я приготвим

 

снимката е илюстративна от нета

    В предишна публикация разказах как се "запознахме" с морската врана, която се оказа не само рядко срещана, но и изключително вкусна риба.

    Сега накратко ще разкажа какво представлява тази риба и сетне как се приготвя.

    Морската врана (Sciaena umbra) е вид от семейство Минокопови (Sciaenidae). Обитава плитки крайбрежни води с каменисто или скалисто и пясъчно дъно на дълбочина от 5 m до 200 m. Среща се в източните части на Атлантическия океан (от Ламанша до Сенегал и Кабо Верде), както и в Средиземно, Азовско и Черно море и достига големина от около до 70 см. Черноморската е по-дребна - до 30-а см. Обикновено се предвиждат на двойки, спокойна и неопасна риба. Най-често се ловува с харпун. Преди няколко години се е появила край Варна в големи количества и са я ловили с на въдица с приманка червей (поне така пише из пресата). 

    Срещнах и твърдения, че имала способността да издава звуци чрез две образувания, част от вестибуларния апарат на рибата. Тези "камъчета" се наричали отолити и всеки харпунист ги пазел като талисман за късмет. Дори в  Турция стритите на прах отолити се препоръчвали като лекарство срещу възпаления на уретрата.

    От местните познавачи на рибата, които се оказаха доста малко, разбрах, че се появява в края на май - началото на юни и сетне почти я няма. Всички бяха единодушни, че е най-вкусна на скара или печена. Да се пържи било похабяване на рибата. Единодушието беше и в това, че за да стане вкусна й трябват само сол, малко черен пипер и лимон (лимонов сок). Всичко останало било "похабяване" на рибата.

    В последното се убидих от личен опит и проба.

Както разказах, на нас ни я поднесоха печена скара със заливка от лимоново маслен сос. Дори и не си скриха "рецептата", която на практика липсва. 

Рибата се почиства от вътрешностите и хрилете. Перките не се пипат - в тях очарованието на рибочето.

От двете й страни се правят нарези под наклон и рибата леко се овкусява с прясно изцеден лимонов сок. След около 20-а минути се осолява и опиперява  - да не пропуснем и надрезите. Леко се омазнява и се поставяне на силно загрятата скара (в идеалния случай на дървени въглища) като не забравяме да омазним и скарата. 

Пече се от едната страна около 8-10 минути (все пак зависи колко е силна скарата) и се обръща от другата страна, от която се пече с около 2 минути по-кратко.

По време на печенето не е необходимо, дори е вредно да се обръща.

Който има притеснения, че ще "залепне" за скарата може да ползва от силиконовите подложки за скара.

Впрочем за овкусяването на рибата ползвам моята универсална гурме сол, която е много подходяща.

След като се прехвърли в чинията за сервиране се залива с лимоново-масления сос, но съвсем умерено - без да се прекалява, буквално по 1 с.л. от всяка страна.

За лимоновомасления сос, който най-често ползвам, ще спомена след малко.

Както бях споменал, рибата не е мазна, но месото е сочно, крехко и наистина много много вкусно. Направо няма друга риба, с която да сравня - малко ми заприлича на палтус, но не съвсем.

Толкова за печената морска врана на скара. Аз нали купих, я правих на електрическата скара и не ми се получи във фотогеничен вид, защото въпреки старанията ми залепна за скарата, а не се сетих за силиконовата подложка. Разбира се това не се отрази на вкуса. Поради тази причина не бе и документирано със снимка - няма да се излагам я.

На следващо място, има още един елегантен начин да се поднесе печена на скара:

Рибокът внимателно се филетира по дължината му, филетата се овкусяват по същия начин - пресен лимонов сок, обилно от двете страни, осоляване и печене като първо се пече откъм страната с кожата. Времето на печене е доста по-кратко- 5-6 максимум 7 минути откъм кожато и 2-3 мин. от другата страна.

Отделената глава, гръбнак и др. неща отиват за варене за бульон за рибена чорба. (Имам "секретна" рецепта, която ще споделя).

Тъй като обещах, ще дам и вариант за пържена риба. Почистване, изрязване на перките и нарязване напречно на шайби с дебелина около 1,5 см. Овкусяване отново с линово сок. Овалване в царевично брашно със сол и черен пипер и пържене до златисто.

Може да се филетира и да се ържи по същия начин.

Важното е да се поднесе с много лимон.

На фурна:

Всичко е като за скарата. Подготвя се тавичка за печене със скара, а поради липса на скара - се ползват за скара дървени шишчета, върху които се поставя рибата. На 170С с вентилатор е готова за около 25 минути.

На фурна - 2-ри вариант:

Овсусяват се зеленчуци - домат, целина, пъщарнак - всичко на жулиени, сол, черен пипер. Над тях се прави нещо като скара и слага овкусената риба, залива се бяло (розе) вино, което да не стига до рибата и се пече по същия начин. Става като варена на пара и печена. Точно това беше вторият вариант, който пробвах, но там пък теле-то ме предаде и пак останах без документация. 

Да намериш със зор два рибока, да ги приготвиш и нито една снимка да е като за пред хората, си е чист кърък.

За финал:

Относно лимоново-масления сос.

В нета има десетки рецепти, но най-простата и лесна за изпълнение е т.н. ладолемоно.

Елементарно е, а се прави безумно лесно:

лимонов сок и зехтин в съотношение 1:1 с добавка на 1 ч.л.горчица.

В интерес на истината добавям малко от моята универсална гурме сол и разбивам с пасатора до получаване на хомогенна смес - нещо като майонеза.

Ако го намерите този рибок, не се колебайте. Правете смело. 

И наздраве!