Сладко мусковадо от сини сливи в чувен

 

 За пореден път няма да казвам, че това е рецепта, а е просто начин на направия, който всеки може да адаптира по собствен вкус.

Тази година сливата в двора даде много плод па и доста опада по земята. Сливите са едни такива огромни, почти колкото малки ябълки. За сравнение съм сложил една обикновена голяма синя слива и се вижда, че е почти три пъти по-малка.

Реших да направя сладко - обичам го почти толкова като това от смокини. 

То добро решение, но ми се искаше да е с минимум усилия. И го измислих- печене в чувена. Чувен е нещо като котле от чугун, вътре е емайлирано и си има и капак. Купувано от Калафат Румъния, където му казват така.

Три кила и малко сливи се измиват добре и се нарязват на кубчета с желана големина и направо се пущат в чувена. Едстествено костилките, нараненото или леко червивото се изрязват.

За това количество нарязани сливи прецених, че един пакет 500 грама кафява захар Мусковадо е напълно достатъчна.

Сипва им се отгоре, леко се разбърква и се добавя 1/2 ч.ч. вода.

Захлупва се и във фурната на 180С за около 30-40 минути.

След това температурата на фурната се намаля на 150С и след около час се маха капака и се слага един добре измит лимон, нарязан на четири.

Пече се до желана гъстота. Само един път съм го разбърквал и няколко пъти го наглеждах.

Понеже беше доста течно, се пече около 3 часа докато се сгъсти добре. 

От снимката се вижда колко се е изпарило.

Чувенът изглежда ужасно, но споко - само едно накисване и се измива много лесно.

Резултатът - 5 бурканчета по 300 грама страхотно сладко с леко карамелен вкус от мусковадото.

В този вариант е много по-удачно отколкото печене в тава, защото няма никакво пръскане и т.н. Чувенът може да се замени с обикновена чугунена тенджера.

Правете смело - става лесно - отнема най-много половин час за миене и нарязване на сливите и сетне два три пъти разходка до фурната за наглеждане.

СЛАДКО ОТ ПРАСКОВИ И други неща от тях

 Пуснах публикацията за направа на крем (кисел) от праскови, но ми ще да поизчерпя темата с още неща за приготвянето на праскови и не само тях, защото изложеното вожи за много подобни плодове - кайсии, сливи и т.н. и т.н.

    Ето тука е идеята за първоначалната публикация за направата на крем (кисел) от праскови.

    

Ще се опитам да дам малко идеи:

 НАПРАВА НА НЕКТАР

обелените праскови, ако са по-голямо количество могат да се пасират в блендера (пак с добавка на филтрирана вода до желана гъстота), да се насипят в бутилки с капачки или в компотени буркани и да се стерилизират за 10-а минути от завирането в тенджерата. 

 НАПРАВА НА МАРМАЛАД 

Пасираните праскови се измерват, за да се определи количеството на захарта - тя е 60 % от тях, т.е. 600 грама захар за 1000 грама праскови. 

По принцип всеки определя сладостта според своя вкус.

Вместо обикновена захар, препоръчвам да се ползва кафява захар или захар мусковадо (тя придава лек карамелен вкус).

Вари се до сгъстяване при непрекъснато бъркане като в края на варенето се добавя 1 ч.л. лимонтозу.

По желание, може да се сложи клонче индрише при варенето, което се вади към края му.

Пълни се вряло в бурканчета, които се обръщат до изстиване върху капачката им.

    Забележка: ако варенето продължи до степен, при която като с дървената лъжица минеш по дъното, оставя чисто дъно, значи е направена консистенция като на мармалад на блок. 

Мързелив мармалад:

Това е вариант за такива като мен. Прасковите се измиват и нарязват на произволни кубчета и се сипват направо в тенджерата. Слага се захарта и се вари до омекване на плодовете или почти до готовност. Както са си в тенджерата се пасират с пасатора до гладка консистенция... нататък е ясно.

 НАПРАВА НА СЛАДКО

За направата на сладко трябва да се подберат по-твърди праскови, които се нарязват на кубчета с желана големина или на резени.

1.Слагат се в подходяща съдина и засипват със захарта - съотношението, което се препоръчва е 1:1, т.е. на кило праскови - кило захар. За мен това количество захар е твърде много, но всеки да си преценява - ползвам не повече от 600 грама.

Оставят се така да престоят със захарта поне 12 часа - за това време захарта трябва да се разтопи и прасковите да си пуснат сока. Желателно е поне един два пъти да се разбъркат или тенджерата да се разтръсква добре.

Сетне се пристъпва към варенето - моят метод е много простичък, но отнема време. За сметка на това не се налага да се отпенва, да се бърка непрекъснато и т.н. В момента, в който течността в тенджерата заври, веднага се изключва котлона и се забравя кажи речи до пълно изстиване. Процедурата се повтаря поне три пъти. В края на варенето се слага лимонтозуто - пак 1 ч.л.

След последното завиране, се изключва котлона и веднага пълни в бурканчета и хоп върху капачката.

Тука при варенето добавката на ванилия или пръчка канела, или клонче канела, или клонче пресен розмарин (които сетне се вадят) е въпрос на предпочитание - всеки си решава.

2.Втори вариант е прасковите след престоя им в захарта да се прецедят и разтопената захар заедно със сока на прасковите да се сложат в тенджерата и да се оставят да заврат, за да се получи гъст сироп. Тогава се пущат късчетата праскова и се варят до готовност на много слаб котлон - дето му казват да къкрят едвам едвам. Така няма пяна, не се налага и бъркане.

Нататък е ясно.

3.Третият вариант е бързо сладко:

Прасковите се нарязват. 

Захарта с малко вода (на кило захар се слагат до 100 мл вода) се вари на гъст сироп - около 15-а минути и в този сироп се пущат прасковите. Варят се около 30-а минути.

За добавките е ясно.

П.П. За готовността на сладкото е ясно как се проверява - капка от него върху студена чинийка и ако не се разтича, значи е много добре и е готово.

Моят метод е на око - гребвам с лъжицата от сладкото и сипвам обратно в тенджерата от високо. Ако тече на тънка струйка и започне да прекъсва и да върви на капки, значи е готово.

Полезен съвет:

1.За да не се пени сладкото при варенето, в него се слага бучка масло.

2.За да се избегне слагането на лимонтозу, в сладкото може да се сложи сока на 1/2 лимон. На мен е по-лесно измия добре един лимон, на разна на две, да изчистя семките и да бухна още от самото начало на вареното 1/2 или двете половинки (зависи от количеството на сладкото).

 НАПРАВА НА КОНФИТЮР:

При нас е прието да правим разлика между сладко и конфитюр (терминалогично значат едно и също). Конфитюрът е поне 60% плодове, които са нарязани по-ситно от тези за сладкото. И второ - не се вари толкова гъст като сладкото.

НАПРАВА НА СЛАДОЛЕД:

От пасираните праскови може да се направи и домашен сладолед по ей тази рецепта за домашен сладолед.

ЗА ФИНАЛ:

За направата на компот не съм писал - там всичко е ясно.

Не съм писал и за варенето на сладко, мармалад и т.н. в старовремските калайдисани медни тави на огън и бъркането с огромна дървена бъркалка. Нашите Баби така го правеха. Излишно е да го описвам, защото това изпълнение почти е невъзможно в нашите модерни времена. Имам тавите, имам условията, но вече нямам мерак да го правя.

Независимо от това, ще спомена, че сладко може да се направи в модерните уреди като слоукъкър или мултикукър. Моето мулти има такава програма за направа на сладко - всичко се зарежда едновременно в него, натискаш бутона и хоп след 45 минути имаш готово сладко, без да си мръднал пръста. Остава само да го напълниш в бурканите. Само че не винаги се получава добър резултат.

Любимият ми вариант е с печенето във фурна - така правя много сладка. Всичко се слага в дъблока тава и хоп във фурната на 140С максимум на 150С. След 40-а минути се проверява и започва да се следи за готовността му.

П.П. Не съм привърженик при направата на домашни сладка да се ползват прословутите готови фиксове или желиращи захари и т.н. По изключение може да се ползва малко пектин за по-добър резултат.

Също така избягвам ползването на бяла кристална захар - заменям я с кафява или подобна. В последно време съм очарован от т.нар. кафява захар мусковадо.

Другият ми любим вариант, който намирам за по-здравословен - варя си плодовете както си му е реда с добавката лимон и когато вече е готово - една идея по-гъсто отколкото искам, след отстраняването на тенджера от котлона, добавям мед - разбърквам и в бурканчетата.

Е, малко повечко писах, но дано да съм бил полезен.

УНИКАЛЕН МАРМАЛАД МУСКОВАДО ОТ ЧЕРЕШИ И ЯГОДИ

 

    Не знам за Вас, но лично аз обичам да си хапвам сладко от различни плодове - едно от любимите ми е от смокини, а другото е шипков мармалад. Оказва се, че в никакъв случай не подминавам и сладко от череши или пък ягоди.

    Този път на прибиране към къщи пак пътувахме по т.нар. "стар път", а не по магистрала "Тракия" (която за мен си е просто един скоростен път). След Каблешково посока с.Изворище попаднахме на сергия с ягоди, набрани от ягодовите полета в близост. 

    Не мога да опиша колко ароматни, сладки и вкусни са пресните истински ягоди набрани буквално преди час.

    Та се понакупихме с пресни ягоди като невидяли. Като си прибрах торбата в колата поисках от продавача да си опитаме ягодки "ей от тази щайга". Човекът се засмя и вика "вземай, това са най-вкусните ягоди". Явно съм го погледнал по-особено, а той ми се засмива и допълва "ами твойте си ги прибра, а тези са вече от моите и затова са най-вкусните". 

Смяхме се всички ... Лафът особено ми хареса.

След това около Сливен се заредиха сергиите с череши - също пресни и набрани от черешовите градини зад тях. Спряхме на една сергия. Имаше няколко вида и на различни цени - от 2,5 лв/кг (останали от вчера), та по 4,00 лв, 5,00 лв, че биля и от 8,00 лв/кг (едни такива тъмно червени и големи като малки орехчета). Продавачката, една такава симпатична, бъбрива лелка (що ли я обиждам жената, сигурно съм с 20 год. по-дърт от нея) набързо ни обясни за всички череши, за цената (и че нямало кой да им ги изкупува, а и нямало берачи) и ни препоръча едни такива по-светли и сякаш неузрели. Пробвахме ги и се оказа, че са невероятно сладки. Та се накупихме добре. Жената теглеше не като на нашия пазар - до грамче, ами ей така да има. На изпровадях каза да си вземем и тези по 8-то леФа "да ги опитате". Бяхме скромни и си взехме само шепичка и си обещахме да се видим след 15-20-а дни, когато на пазара излезнат и кайсиите от градината им.

    След Сливен преди Минералните им бани от един магазин за месо (писал съм вече) за пръв път видях едно свинско, продавано като "За коли" с ударение върху "О-то". Оказа се,че това е месо от шията (не от врата, а точно от шията), където колячите забиват ноже, за да ... прасенцето. Шарено месце с преобладаваща сланинка и нежна кожичка. И от това се накупих, но тази история друг път... 

  Та ягоди и череши бол за ядене, направо се пукнахме по шевовете, но нямат изяждане и реших с част от тях да направя един експериментален мармалад.

    Е, след толкова лакардии най-сетне си дойдох на думата.

    По едно кило ягоди и череши бидоха почистени. На черешите костилките се измиват добре и изсушават на слънце (много полезет чай), дръжките също се изсушават (също за чай - друг път ще обяснявам за ползата от тези чайове).

Смесват се в подходяща съдина, засипват се с един пакет (500 грама) влажна тъмна тръстикова захар (в случая Мусковадо). Само за сведение, тази захар придава един особен карамелен вкус ... Оставят се да престоят така поне 24 часа, след което се прехвърлят в голяма цедка и всичкият сок се отделя.   

Прецедените череши и ягоди се слагат в подходяща съдина (желателно  алпака) и се варят до пълно омекване на слаб огън ( на 5-та от 9-та степен) - така не кипят, не образуват пяна и т.н., трябва само да се разбъркват старателно от време на време.

Когато са готови, се добавя бучка масло (около30-50 грама), 1 ч.л. ванилова захар и всичко се пасира до еднородна мармаладена смес.  Съдената се връща на котлона и се вари до нужното сгъстяване (капка, студена чинийка, всеки го знае). Добавя се и ч.л. лимонтузу. 

Пробвам на сладост (в случая става дума за изключително сладки плодове, малко захар), но ми се стори, че иска още малко и добавих 2 с.л. мед.

Следва разбъркване, пълнене в бурканчета, с капачката надолу до изстиване.

Няма да описвам вкуса - невероятен, леко карамелен.

Инак казано, дзверски вкусен мармалад.

   

Сега ще ме попитате най-вероятно - ами какво стана с отделения сладък сок от отцедените ягоди и череши заедно със захарта Мусковадо?

Амчи, това е бонуса за търпеливите прочели всичките ми дивотии.

Сокът се налива в съдината, в която се е варил мармалада и също се вари на бавен огън (както писах на 5-та от 9-те степени на котлона). Слагат му се поне 2 с.л. балсамико, поне 50 мл хубав коняк, 2-3 с.л. сос от нар, 2 сл. лимонов сок и настърганата кора на 1/2 лимон (измит старателно със сода и сол).

Вари се до хубаво сгъстяване (нека се има предвид, че като изстине още повече се сгъстява).

С фунийка с цедка се пълни в подходящо бутилче. Излезе една шишичка 330 мл и малко за проба.

Невероятен топинг за палачинки, торги, плодови салати.

Речникът ми е беде да опише ароматите и вкуса на това сладко чудо.

ПОСЛЕДВАЙТЕ ЕКСПЕРИМЕНТА МИ И НЯМА ДА СЪЖАЛИТЕ!

Сладко от кори на пъпеш

 

    За сладко от кори на диня всички са чували и вероятно доста хора са правили (вкл. и аз), но за оползотворяването на корите от пъпеш под формата на сладко малко хора знаят.

    Правил съм сладко и конфитюр от пъпеш и се получава много вкусно. Само че такова става и от корите на пъпеша. Най-често ги изхвърляме и не си даваме сметка колко полезни неща има в тях.

    Пъпешът е богат на натрий, калий, магнезий и желязо. Богат е  на витамин С и съдържа много плодови захари. Подпомага храносмилането и функциите на бъбреците, регулира кръвното налягане; засилва имунната система. Има твърдения, че допринася за по-добра кожа, за запазване и подсилване на косата, за подсилване на сърцето, а поради съдържанието на витамин А подпомага и зрението. 

    На много места препоръчват пъпешът да се вари и получената течност да се пие - по този начин се чистели бъбреците от пясъчинки. Не съм пробвал и не знам дали е така. Отварата от корите му се препоръчва за регулиране на храносмилането - чаша преди ядене и по този начин  дори се подпогало намаляването на теглото. 

Впрочем същите неща се съдържат и в кората на пъпеша.  Доста хора се притесняват, че в кората на пъпеша има натрупани нитрати и затова я изхвърлят. 

Както и да е - количеството на нитратите е незначително, но за всеки случай ... Пъпешът може да се сложи в подходяща съдина да се залее с хладка вода с лъжица сода бикарбонат и малко сол. След престой от около 30-на мин. до час, пъпешът добре се измива като с остър нож от кората се отстраняват увреждания и др.п.

Така измитият пъпеш е готов за употреба, включително и на кората за направата на сладко, конфитюр или мармалад - въпрос на предпочитание и мерак.

Семките му също не се изхвърлят, почистват се, измиват се и се изсушават - стават сетне на много полезен чай.

Кората се нарязва на ивици и сетне на кубчета с желана големина. Може и да се нареже на формички- въпрос на заигравка.

Полученото количество се претегля, за да сме наясно колко захар да се сложи. В случая от един голям пъпеш от около 2,5 кг се получиха 0,700 кг нарязана кора. За мен идеалното съотношение е кора: захар е 2:1, т.е. 50 % захар.  Би следвало да се сложат 350 гр. захар, но слагам доста по-малко - в случая 200 грама, защото в края на приготвянето добавям 2-3 с.л. мед.

Нарязаните кори се слагат в алпака тенджера, засипват се със захарта и добавка на 1 пакетче ванилова захар. Оставя се така за около 2-3 часа или за една нощ в хладилника. Кората на 1/2 лимон се настъргва на ситно, а лимонът се почиства от семките и се нарязва на много ситно и всичко се добавя при корите.

След този престой захарта се е разтопила, в тенджерката има доста сок.

Пристъпваме към варенето. 

Когато заври силно, котлонът се изключва и тенджерата се оставя върху котлона да изстине. След това процедурата се повтаря поне още два пъти. При третото завиране течността доста се е редуцирала и като намалим силата на котлона, просто доваряваме сладкото до готовност. Заради наличието на 1/2-та лимон не е необходимо да се слага лимонтузу. Малко като поизстине добавям меда, разбърквам и сипвам в бурканчета. Оставям до пълното им изстиване обърнати върху капачката. От това количество се получиха две бурканчета по 300 гр. Затова си струва да се прави с по-голямо количество кори.

Простичко и лесно като при всички сладка. 

При последното варене може да се намачка с онази джаджа за пресоване на картофи и ще стане като конфитюр. А като се пасира, ще стане - мармалад.

Който иска може да слага захар по собствен вкус.

ПРАВЕТЕ СМЕЛО - НЕВЕРОЯТНО ВКУСНО И ПОЛЕЗНО Е.

МАРМАЛАД от ... червени домати

 

    Уникален мармалад от най-малко очаквания продукт - червени домати. Впрочем сладко или мармалад може да се направи почти от всеки плод, както от пъпеш или от корите на диня, или... Преди години, когато правехме по доста буркани сладко годишно (заради децата) съм правил сладко от зелени доматчета, от зелени орехчета и от едни малки динички.

    Та тези дни, както се бях подхванал да правя буркани домати за зимата, се присетих и за мармалада от тях и воаля ...

Избират се хубави месести домати, които се обелват и почистват от семенлъците. За беленето е ясно - цепване на четири от долния край, заливане с вряла вода за 30-а сек и сетне бързо охлаждане. Почистените домати се нарязват на произволни парчета и се слагат в решето, голяма цедка или гевгир и се оставят да се оцедят максимално. Дори могат да ръка леко да се поизстискат.  Целта е да се отстрани излишната течност - ще имаме хубав доматен сок за водката и по-бързо ще се изварят. Крайното количество бе 1,350 кг, което се слага в подходяща съдина за варенето им. Хубаво е да дълбока тенджера с дебело дъно. Но се изхитрих и заложих на мултикукъра - на програмата за задушаване при леко открехнат капак. Така изпаряването става по-лесно.

След като течността се редуцира поне с 1/3, както са си в съдината се пасират с пасатора. Е те тука се престарах - реших, че за да остане някоя семка или нещо по-едрично взех, че прецедих всичко през едра цедка и се отворих доста работа. За сметка на това се получи много хубава и гладка консистенция. Сега е моментът да се опитат и да се прецени самата сладост на доматите и да се ориентираме за количеството захар. Сториха ми се достатъчно сладки и затова сложих точно 400 грама захар и 1 ч.л. ванилова захар. Варенето продължава до постигане на желаната гъстота. В мултикукъра е лесно - оставят да си се вари и само от време хвърляш едно око и разбъркваш. Иначе - в тенджерата, ще иска непрекъснато да му баеш, да бъркаш, да намаляш силата на варенето, че иначе почва и да пръска ...

В края на варенето сложих за аромат 1 ч.л. с връх изсушени и смлени лимонови корички.                             В интерес на истината, стана много приятно сладко и ако специално не знаеш, че е от домати, спокойно ще си помислиш, че е от някакви горски плодове. Знам, че някои хора слагат допълнителен аромат - от есенция, но това не ми харесва. Преди години, като слагах доматите да се варят добавях и 1/3 от количеството им обелени, почистени и нарязани ябълки за плътност и заради пектина в тях. Който желае да получи по-добър резултат с мармалада, може да смеси 1 с.л. пектин със захарта.     Колкото и странно да изглежда, резултатът е невероятно вкусен мармалад. Ако правя втора доза, ще сложа и 1-2 с.л. какао.                                                                Впрочем от това количество се получиха две бурканчета по 310 грама, едно 120 гр. и малко за кусване.                 Пробвайте, лесно е за направа и вкусът си заслужава усилията.

Желе от череши без захар

 По една или друга причина, която не се налага да споделям, сладкото със захар е доста нежелателно у нас. От друга страна, се тачат основно сладкото от череши и смокини. Цената не черешите тази година упорито си стои на 3 лв за кило, ама в сила е принципа на шопа - пениш, не пениш, ке те ядем.

 Та се прИжалих и купих 2 кг череши и започнах да ги гледам като голям камень - как да направя сладко, което няма захар и как да не загубя нищо от матриала и да получа максимално количество. И го измислих ... 

Така: 2 кг добре узрели череши се почистват от дръжките и костилките. Внимание! - не се изхвърлят, а се слагат да се изсушат. Много са полезни сетне като се направи от тях чайче... Изчистените череши се слагат в голяма подходяща тенджера (без вода) и котлонът се включва на 6-та степен от 9-те и се оставят да се варят - по-скоро ди къкрят така. След около 40-а минути се пасират с пасатора - но не на каша като за мармалад, а да останат доста едри парчета и се оставят така да си покъкрят още малко с 1 ч.л. лимонтузу. С термометъра проверявам температурата - трябва да е около 50С. Ако е по-висока, се изключва котлона и се оставя да падне температурата. В този момент се слагат в тенджерата 4-5-6 с.л. мед и добре се разбъркват до пълното разтапяне на меда. Пробва се на сладост и може да се добави още мед - въпрос на вкус.

Идеята ми от тук нататък беше да ползвам агар-агар, но не открих такъв по магазините и го замених с две пакетчета желатин на оня Доктора... Мислех да ползвам пектин, но той не може толкова добре да желира сместа и затова се отказах. Как се ползва желатин на всеки е ясно и след разтапянето му се смесва с черешите. Веднага се пълни в бурканчета, затварят се и се обръщат с капачките надолу. След няколко часа са готови и много добре желирани. Получава се невероятно желе с много добър рандеман. От това количество се получиха 5 бурканчета по 380 грама.

Желето е невероятно! Много е подходящо за палачинки, за добавка към сладкиши и т.н., и т.н. 

Може и да ме подложите на критика за нестандартни начин на изпълнение, но си струва да го пробвате!

И определено няма да съжалите!

Мед от глухарчета - божествен при това

 В действителност, това не е съвсем мед, защото няма нищо общо с пчелния продукт и пчелички не са се трудили за приготвянето му. Но е общо прието за някои сладка да се казват "мед" - като боров мед и т.н. 

Надали има някой който да не познава това тревисто растение с красиви жълти цветове. На някои места дори му казват млечка, заради съдържанието на стеблото.

Много хора го възприемат като бурен, като неприятна трева растяща из двора им и т.н.

От незапомнени времена хората за знаели за невероятните му билкове свойства и то на цялото растение - от корените до жълтите цветчета. Изсушените корни се правят на чай, който укрепва имунната система (дори твърдят някои, че успешно се преборва и с рак); стъблата и листата също стават за чай или за консумация в сурово състояние.

Съдържа витамини B група, фосфор, каротин, желязо, калий, калций, витамин C и други полезни минерали.

Ползва се против простудни и вирусни заболявания, за укрепване на нервната система, за прочистване на бъбреците и черния дроб, дори и регулира кръвното налягане. Даже и твърдят, че подобрява съня и т.н.

единият вариант да се използва като се изсуши и сетне се прави чай- запарка от 1 ч.л. сушен продукт на 1 ч.ч.

Но несъмнено най-вкусният вариант е т.нар. "мед", ако се направи с такава консистенция, но може да се направи и като желе или като сироп за разреждане. Принципите на направията са еднакви, разликата е единствено във времето нта варене.

За направата се ползва само жълтите цветчета - поне така препоръчват. Само играчката е голяма, а иначе просто си отрязвам с цялото цветче. Сега за количеството - обикновено пишат 200 цветчета за една доза с 1 л вода или 400 цветчета за 2 л вода. Дрън дрън, кой ще седне да си ги скубе само жълтите цветчета, че и да брои от колко стръкчета ги е извадил. 

Следователно, около 3-4 шепи цели цветчета за 2 л вода.

След като бъдат накъсани, се слагат в гевгир и се измиват съвсем за кратко под течаща вода. Никакво престаряване.

Слагат се в тенджерата, заливат се с 2-та литра вода, един лимон се обелва и нарязва и се вари. След завирането - 10-12 минути. В много рецепти пишат да престоят в студената вода поне няколко часа. Бавно варене и т.н.

След изключването на котлона, тенджерата се затваря с капак и се оставят така да престоят и пуснат всичко от себе си. Препоръката е за поне 12 часа почти във всички писания, но това не е аксиома. И шест часа и повече от 12 часа, все се получава.

Преди време първо ги прецеждах през едра цедка след като се изстискат и цветчетата. Сетне прецеждане през сгъната на 4 марля.

Е, не го правя така. Слагам в цедката кухненска хартия и черпака сипвам. Накрая отцеждам и цветовете с ръка върху хартията и цедката.

Хем по-малко работа, хем много финно прецеждане. Е, един два пъти да смени хартията - какво толкова.

Получената отвара се измерва, за да се ориентираме за количеството захар. Във всички рецепти - литър отвара, кило захар. За мене това е ужасно много.

На 1,5 литра отвара слагам 1 килограм захар.

Следва варенето: отварата заедно със захарта до желано сгъстяване. Пробата става с капване върху студена чинийка.

Моят вариант се отличава от останалите: слагам отварата, включвам котлона и при нея един лимон (добре измит разбира се), нарязан на 4 части, 2 см корен от джинджифил и захарта я слагам на части - на три четири пъти с разбъркване. Варя на 2/3 от силата на котлона.

Когато преценя, че е готов, с решетъчна лъжица вадя порчетата лимон и джинджифила и оставям да поизстине до към 55-60 С (нали имам кухненски термометър). И слагам вътре 3-4-5 с.л. мед. Разбърквам и през цедка разливам в бурканчетата.

Сетне е ясно, след затварянето с капака надолу до пълно изстиване.

Става божествен мед.

Консумацията - по 1 ч.л. на гладно поне два пъти дневно. Но това не пречи и в чая, или върху филийка с масло или пък защо ли не и върху палачинка.

Правете смело, не е трудно.

Уникално сладко от череши

 Както казах в предишната публикация за сладко от череши с тахан и мед, просто имам заявка от Чедата да понаправя малко сладко от череши, че това е едно от малкото сладка дет си ги хапват с кеф. 

 В момента пазара ни е залят с череши от хубави по-хубави, и от скъпи по -скъпи. Ама има и такива дето могат да се купят на 3,00 лв за кило и са направо фантастични за сладко.

 Правил съм сладко от череши по какъв ли не начин - с дълго варене, с печене във фурната, с изваждане на част от сока от тенджерата, че и преди ден с тахан и мед...

 Нейде из руските кулинарни сайтове ми се беше мярнал някакъв начин да правене на сладко по шведски - метод силт или нещо такова, ама като съм изкуфял и не се сетих и не тръгнах да го търся, реших да си го направя по моя начин - както най-често процедирам...

 Днес купих 2 кг череши и след почистването и претеглянето се оказаха 1,500. Голяма фира, голямо чудо, но го преживях ... Значи захар наполовина - 750 грама.

В тенджерата сложих захарта и около 150 мл вода и включих на най-силната степен - хубаво да заври. 

Резнах и 1/2 лимон и сока и сърцевината ги бухнах вътре, както и изрезките от черешите.

Нека да заври хубаво, ама направо да кипне.

Почистените череши сложих в една емейлирана купа и залях със заврелия захарен сироп.

Оставих ги така до почти до пълно изстиване.

Постояха си така 10-а минути и ги оставих добре да се изцедях.

След 10 минути отцеденият сок отново го пратих да се вари да се сгъстява максимално и отново залях черешите с него

Цялата тази процедура е повторих цели четири пъти.

 За последния път върнах соса в тенджерата и го оставих да се вари - почти до карамелизиране.

  Попарените до този момент череши се сипват в тенджерата,  варят се максимум 5 минути, разбъркват се и веднага се пълнят в бурканчета.

 Оставят се върху капачките да изстинат.

От това количеството излезнаха 5 бурканчета по 280 мл и все още не мога да си обясня как стана така... обикновено са 3 броя.

И една бележка - стана много сладко. Ако го правя втори път - няма да слагам толкова захар, а само 600 грама.
И все пак да напомня - всеки път сокът трябва да се сгъстява максимално - иначе сладкото може да стане и малко рядко.

Пробвайте и ще остане очаровани - черешите са крехки, а не разварени като след 1 час варене ... А вкусът не мога да обясня - ако бях Шекспир, може би ...

Сладко от череши с тахан и мед а ла Ути

 Тези дни имам "заявка" от Чедото да понаправя по няколко бурканчета сладко от череши и от ягоди.

 Та вчера 2 кг череши бяха измити, почистени от костилките и посипани с 800 грама захар. Идеята беше да пренощуват и днес сладкото да бъде сварено когато ми дойде мерака за него.

 Със сутрешното кафе Половинката ме подсети, че днес на площада Ути Бъчваров ще готви и ще прави шоу, така че не е зле да отидем. Нали не всеки ден идва Ути...

 Речено, сторено. Да, ама докато се натуткам и докато събера морални сили за пешеходното пътешествие до площада, стана 12,30 часа. Та позакъсняхме и като отидохме Ути вече беше направил сладкото си от череши.

 Все пак успяхме да се видим и с него, за да вземем автограф от него.

За който не знае, проф. Николай Овчаров и Ути Бъчваров са издали доста отдавна едно просто уникална и много интересна книжка.

Написана е много, много добре и е много увлекателна.

Та ето го и самият Ути, преди полагането на автографа в книжката.

Стори ми се доста приятно изненадан.

Въпреки "тарапаната" от мераклии за снимка и селфи, успяхме малко да си поговорим...

Ето го и него до огромния тиган от локомотивно чело.

От една позната разбрахме, че неговите момчета и той са започнали още около 8,00 (?!) и са почистили 100-а кила череши. Голям зор ще да е било. Сварили са сладкото като са сложили кофа мед, сусамов тахан (според нея 10 кг), натрошени орехи и крокан.

За желаещите имаше и възможност да опитат сладкото, което и направихме с кеф.

Беше много много добро и не толкова сладко.

Опитано и идеята на Ути бе "открадната".

Дручко щеше да е, ако бях видял как го правят, но на мен идеята ми стига.

След като се прибрахме, сложих тенджерата с черешите на котлона. Като завряха, последва отпенване и намаляване силата на котлона от 9-та на 3-та степен и оставяне да си покъкри 30-а минути.

Този път си бяха пуснали доста сок и както винаги,  отделих един буркан от сока. Бурканът се затваря с винтова капачка и оставя върху капачката до изстиване. Така през зимата имам чудесен сироп за разреждане или за някакъв сладкиш и т.н.

Като се посгъсти сложих 1 равна ч.л. лимонтозу, изключих котлона и добавих една огромна супена лъжица сусамов тахан и две такива мед. Последва хубаво разбъркване почти до хомогенност и пълнена в бурканите.

Само да вметна, не е желателно медът да се слага да се вари, а следва да се слага след като сладкото се охлади до под 60С. Иначе губи полезните си свойства.

Естествено, беше опитан и одобрен с оценка "отличен  6", т.е. почти като това, което опитахме.

Нарочно не сложих ядки, тъй като ...

Получи се с невероятен, балансиран вкус и не толкова сладко като обикновено сладко.
Бих го сравнил с моя шоколадов мармалад.

П.П. Позволих си да пусна и снимките на Ути, без да съм му искал разрешение - нали изявата му беше публична. Дано не се разсърди , но за това, което прави, си заслужава да го спомена. Все пак е родният ни най-добър шоумен в кулинарията - бих казал, и по-добър от Джейми Оливър.

Джинджифилов мармалад

   Тези дни покрай направата на сладката от ягоди и череши, нещо ме обзе вдъхновението и реших да направя мармалад от .... джинджифил.

   Звучи малко странно, но джинджифилът е много полезен, а рядко го ползваме в къщи - слагаме го в разни ястия или от време на чай, но реших, че може и по друг начин да се консумира.

   Ползите от джинджифила са твърде много. За тях съвсем накратко:

-помага при лечение на стомашно-чревни неразположения

-подпомага правилото обработване на храната и чревната проходимост. 

-има противовъзпалителен ефект. 

-бил мощно средство за превенция на рака на яйчниците, дебелото черво и ректума,  помагал за убиването на раковите клетки и потискал растежа им.

-помага за подсилването на сърцето, намалява холестерола и предотвратява тромбозите. Има и ролята да служи за предотвратяване на сърдечен удар. 

-полезен е и при респираторни заболявания като настинка, грип, кашлица, бронхит, астма и задух. 

-подпомага метаболизма и дори способства за намаляване на излишни килограми.

След това отклонение, нека да кажа какво е необходимо:

поне 350 грама корен джинджифил, един по-големичък лимон, три банана и три ябълки.

Около 500 мл вода и поне 400 грама кафява или обикновена захар.

В моя вариант 400 мл ягодов сладък сироп и около 100 грама мед.

По-надолу ще обясня моя вариант на направия и сетне ще дам и по-лесния.

Джинджифилът се почиства с тъпата страна на ножче за белене на заленчуци. Всички съветват с чаена лъжичка, но на мен така ми е по-лесно и мисля, че става по бързо. Сетне се нарязва на ситно.

Лимонът се измива много добре и нарязва на парченца, без да се бели. Само се отстраняват семките.За бананите и ябълките е ясно.В купата на нутриблендера се слагат част от плодовете и малко от ягодовия сок и се смилат на каша. Това става на два-три пъти.

Вари се в тенджера на слаб котлон - горе долу на 5-та от 9-те степени - до готовност - сгъстяване по желание. Малко като поизстине, в тенджерата се слага и меда и се разбърква. Лимонтозу не е необходимо да са слага, нали има лимон.

Готовият мармалад се сипва с сухи бурканчета, затварят се и оставят до пълно изстиване обърнати върху капачката.

Тука е мястото да обясня и за ягодовия сироп: Много често като се прави сладко по традиционния начин от ягоди или череши те пущат много сок и се налага дълго варене. Е те това дълго варене си го спестявам - с черпак се изгребва част от сиропа, пълни се в бутилки с винтова капачка или в буркани. Върху капачките - до изстиване. Сетне имаш разкошен сироп за разреждане и т.н. 

Като се отнеме по този начин от сиропа, така и сладкото се сварява доста по-бързо и се запазват плодовете, без да се разкашкват от дългото варене.

Не мога да опиша колко ароматен и леко пикантен става този мармалад.

Върху препечена филийка с масло - разкош. За палачинки - да не говорим.

А и този червен цвят - от ягодовия сироп просто яко го маскира.

Впрочем, пробвах го като "подправка" към печено месо - просто уникално вкусно.

А сега и за по-лесният вариант: В тенджерата се налива водата, слага се захарта и се вари до разтапяне на захарта и леко сгъстяване. Слагат се всички нарязани плодове и се варят до пълното им омекване. Сетне се пасират с пасатора както са си в тенджерата. Количеството захар -- 400 гр., което съм дал е по мой вкус и предвид сладостта на бананите и ябълките. Но всеки може да пробва и да добави захар по свой вкус. Или ако леко лютият и остър вкус на джинджифила му идва в повече, може да добави още банан или ябълка...

Шоколадов мармалад и пикантен вариант

 Това не е само мармалад, а е шоколадов и неустоимо вкусен. Направо си е за любителите на шоколадовите изкушения.

 Имах налични 2 кг зрели сини сливи, 2 праскови и един банан. Просто ги измих и пасирах с нутриблендера направо до кашеобразно състояне.

 Сложих всичко в тенджерата без захар и след като включих котлона на втора степен (от 9 ), направо го забравих за 3 часа. Само на 30-а минути хвърляне на едно око и леко разбъркване.

Просто си къкреше и лекичко изпаряваше. Никакво пенене, никакво пръскане.

В интерес на истината, докато мармаладчето си къкреше свърших сума ти друга работа - нарязох и смелих месо за поредната експериментална домашна шунка (и за нея ще споделя) и още куп други неща.

Наложи се едно излизане и котлонът бе изключен и тенджерата оставена върху него.

След прибирането установих, че количеството се е редуцирало почти наполовина. 

Мармаладът бе опитан за сладост и прецених, че няма да му слагам захар. Беше с леко сладко тръпчив вкус. Затова му сложих само 1 ч.л. ванилена захар и в този момент се сетих, че из някакви руски сайтове бях чел, че една дама се хвалеше със сладко от смокини с какао.

Акълът ми не е много и реших да пробвам с три супени лъжици какао, които без да се колебая му ги ръснах.

Включих котлона на почти най-силната степен и се започна едно яко бъркане. Иначе, оставиш ли го и пръска до тавана на бокса.

За около 30-а минути се сгъсти достатъчно и прецених, че  готов моят мармалад.

  Когато махнах тенджерата от котлона, добавих и две големи супени лъжици с мед и разбърках.

 Веднага биде напълнено в бурканчета, капачките стегнати и оставено да изстива върху тях.

 От това количество се получиха 3 бурканчета по 400 грама и остана една купичка за пробване.

 Просто невероятно ароматно - на топъл шоколад и страхотно вкусно.

  Опитваш и почваш да се чудиш - мармалад ли е, плодов шоколад ли е?

  И при това напълно здравословно - без каквато и да е захар, а количеството на какаото всеки може да си регулира по собствен вкус.

   Най-важното е, че е неустоимо вкусно и си струва да се направи.

П.П. 23.09.2018 год.
Реших да направя втора доза от този мармалад.
Продуктите, всичко е същото, но се сетих, че най-интересният и вкусен шоколад е горчивият шоколад с чили.
Та заедно със сливите смелих и само едно червено просто много люто чушле.
Който иска, може и да заложи на по-голямо количество - 2-3 чушлета. Най-доброто е, че може в процеса на приготвенето да се пробва и да се регулира по собствен вкус.
Лелей, какво с получи ?! Невероятен вкус ... вкус на леко пикантен шоколад. 
Това може и да го поднесеш не само с палачинки, но и дори със сирена, че и патешко мегре или нещо подобно.
Дзверска вкуснотия!