ДОМАШНО ТОПЕНО СИРЕНЕ ОТ ИЗВАРА

 При сирената, които продават в магазините и безспорно установения факт, че поне 2/3 от тях не отговарят на елементарните изисквания за нормално сирене, предпочитам да си направя собствено домашно сирене. Добавки на сухо мляко, палмова мазнина, съставки за задържане на вода и т.н. просто ни тровят.

    Хубаво прясно мляко трудно се намира, но в града има поне няколко места където можеш да си го поръчаш в нужното количество и на другия ден да си го вземеш от магазина им. 

    От друга страна всяка сутрин има хора, които продават на няколко места прясно мляко, а и бабите на пазаря в сряда и събота - също. На тях не се доверявам, а другото мляко е кравеферми, които го продават и на дребно.

    Отделно от млякото е необходима мая - продава се на доста места, а в някои случаи и с добавка на хубаво цедило. 

    Следователно, да си направиш домашно сирене не се изисква кой знае какво - основно мерак.

    Преди да продължа ще кажа, че в блога имам няколко варианта как се правят различни сирена:

ДОМАШНО ТВЪРДО СИРЕНЕ

Лесно домашно "сирене" без мая

Лесно домашно "сирене" втора част

Лабане (лабне) или сиренени топчета

Домашно "сметаново" сирене

Домашно крема сирене - почти Филаделфия

    В тези публикации доста съм обяснявал как се прави сиренето, а в тази ще разкажа за един по-особен вид сирене, който мното прилича на топено сирене. Преди много години - в средата на 90-те имах нещо общо с една мандра и знам как се правеше топено сирене. Всичкият брак от производството, включително и леко мухлясало сирене и кашкавал се изпращаха в един цех за направо на топено сирене. Та от тогава изобщо не купувам и не ям такова, освен ако не си го направя сам.

    За направата са необходими поне 500 грама извара, 250 мл прясно мляко (без значение какво - може и магазинско пастьоризирано), 100-а грама гауда (едам, чедър, синьо сирене или кашкавал, или пък каквото има изостанало в хладилника - може да се е втвърдило, без значение), 1 ч.л. сода и около 50 гр.масло.

Целият проблем е да се намери качествена и подходяща извара. Пробвал съм с различни видове, които се продават (в повечето случаи не стават). Намерил съм една, която е перфектна за тази цел.

В подходяща съдина с дебело дъно и дълбока при това се слага млякото и изварата. С пластмасова шпатула при бавно нагряване започва да се разбърква изварата.

Целта е да се получи пълното разтваряне на изварата.

Впрочем това може да се прави в голяма купа и на водна баня, но става по-бавно.

След няколко минути - 6-7 започва да се отделя суроватка - вижда се съвсем добре.

Първата цел е постигната. 

Върху подходяща купа се слага цедка, покрива с цедилото за сирене или два-три ката марля и получената смес се изсипва да вътре да се прецежда.

Докато си се отцежда, избраното сирене се настъргва на ситно.

Прецедената извара се връща в същия съд и отново се загрява като се разбърква.

Когато добре се затопли се сипва чаената лъжичка сода.

Внимание! Изварата започва да се топи и да набъбва страшно много - ха ха и да избяга от съдината.

Зотава трябва да се бърка непрекъснато. Не се ли бърка има опасност да загори или да излизи от съдината. Сега е моментът силата на котлона да се намали - при мен от 9-та на 6-та. При изварата се добавят настърганото сирене, бучката масло и сол на вкус - поне 1 ч.л.

На снимката се вижда как първоначално се е пенило (да не Ви притеснява), сетне започва да се сгъстява.

Варенето продължава до хубаво сгъстяване - шпатулата да оставя следа на дъното.

Готовото сирене се сипва в подходяща пластмасова форма.

Голямата част - в този й вид, а в остатъка добавих сушен босилек (много си върви със сиренето) и пресипах в друга съдина.

Като изстине заминава поне за една нощ в хладилника и на другия ден може да се напада.

Става достатъчно твърдо, може да се реже спокойно на резени и пази форма.

Това е сиренето с добавката на сушения босилек. Вместо босилек може да се добавят всякакви подправки по собствен вкус и желание. Носи и на разни пипери, на лютивичко, може да му се добавят няколко капки течен дим и ще има вкус и аромат на опушено.

Всичко въпрос на собствена фантазия и мерак.

Единствено, ако ее добавено синьо сирене, трябва да се внимава с добавките - препоръчвам да си се остави в този си вид.

Признавам си без бой невероятно вкусно е ... Страхотно мезе, може да се сложи при доматите вместо обикновено сирене.

Може да се сложи върху пица, изобщо става почти за всичко - включително и за хачапури.

Впрочем и за цената (като изключим собствения си труд). Изварата, която ползвам е 2,99 лв за 275 грама (значи 6,00 лв), 50 грама масло са 0,90 лв, 100 грама от ония сирена около 2 лв или грубо казано 9,00 лв за около 650 грама краен продукт. Изобщо не е зле.

П.П. Препоръчвам да се прави горе долу в тази доза или малко повече. Няма консерванти и др.п. и трайността му не е много голяма - 5-6 дни. Впрочем прави се лесно и бързо, много обяснявах, но цялата процедура най-много за час и то, ако не си много сръчен.

За по-наситен цвят може да се добави още в самото начало на варенето ч.л. куркума.

Ако се поразровите из нета, ще срещнете руски рецепти в подобен вариант, но с добавка на яйца при варенето. В общо линии това вече не е млечен продукт, а и трайността му се свежда до минимум и не го препоръчвам.

Доверете ми се, няма да съжалите и за финал задължителното НАЗДРАВЕ!

ПАСТЕТ ( ПОМАЗАНКА) ОТ СИРЕНЕ

 

    Че не е пастет щом е от сирене е съвсем ясно, по-скоро е помазанка, ама тази думичка нещо е изчезнала от речника ни.

    Признавам си, че това не е моя идея, а е спомен от детството:

    Баба, когато правехме овче сирене и след като оформяше сиренето на равни парчета, за да влизат в тенекията, изрезките ги отделяше за баница, за нещо друго, но оставаха все едни такива ситнежи ... Тях ги намачкваше яко, смесваше с овче масло и зелентии от двора. Те това най ми харесваше да си намажа препечената филия хляб върху печката с дърва.

Та да си дойда на думата: В последно време продават по някои магазини едно такова натрошено сирене, което е много подходящо точно за баница.

Само че от него може да се направи точно една помазанка, която е невероятно вкусна за препечени филийки и за много други неща.

Давам примерни количества: -около 400 грама сирене от това натрошеното се изкисва в прясно мляко (не във вода), за да се обезсоли.

-100 грама хубаво масло се оставя да се размекне на стайна температура;

Необходими са още 1-2 скилидки чесън (може и без него); 1/2 ч.л. бял смлян пипер; една клонка копър нарязан на ситно.

Това се условните съставки - сетне ще поясня какво още.

Всичко се слага в купата на пасатора и се пасира до много гладка смес.

Прехвърля се в подходяща съдина и заминава в хладилника.

Това е нещо като базов вариант. От тук нататък влиза в действие нашето въображение и мераци.

Само този вариант е достатъчен за наистина за хубаво намазване на препечени филийки и направа на сандвичи.

При смилането може да се добавят и ядки орехи.

Тръгваме с идеите - 1/2 ч.л. пушен червен пипер;

и като го подхванем - малко повечко чесън, наситнет магданоз; настъргани и други сирена; горчица; нещо лютивичко - като моя чили сос или табаско сос;

Основното е сирене обезсолено, масло и от там нататък - въображение. Затова казвам -пак не е рецепта, а начин на направия.

Правете смело и оставяйте на своите мераци.

НАЗДРАВЕ!

ПИКАНТНИ ТОПКИ ОТ СИРЕНА

 

Това е поредната нерецепта, а просто идея за едно дзверски вкусно мезе - па и знаете, че съм голям любител на сирената - ако на масата няма сирене, все едно, че нищо няма. Същото като за мръФката.

Няма и някакви особени количества за сирената - нещо е от типа "почисти" хладилника от наличните сирена.

Задължително е да се ползват поне 250 грама крема сирене или много добре изцедено кисело мляко, смесено с малко масло.

Другите сирена са наличните - обикновено краве сирене поне 100-а грама, което се пасира заедно с крема сиренето, а другите сирена - кашкавал, гауда, едам, синьо сирене и т.н., които се настъргват отделно.

Настърганите сирена се намачкват на ръка и от тях се оформя малко топче, което се увива с крема сиренето и прави по-голямо топче.

Желателно е да се работи с намазнени ръце.

Готовите топчета се нареждат в чиния върху домакинска хартия.

В друга чиния се смесват идея сол, смлян черен или бял пипер, смлян джинджифил, смляно чили, гранули лук и сушен чесън,кимион.

Количествата и вида на подправките са по желание.

Всяко топче много добре се овалва в тази смес и се подрежда в друга съдина върху кухненска хартия.

След тази процедура чинията заминава в хладилника като хартията всеки ден се сменя, а топчетата се преподреждат.

След 4-5 дни излишната течност е "дръпнала", станали са по-стегнати и могат да се нападат.

П.П. Топчетата могат да се сложат в буркан, да се добавят в него свежи подправки по желание, да се залят със зехтин и да се оставят за няколко дни в хладилника. Стават още по-вкусни.

Зехтинът от буркана сетне просто се прецежда и става идеален за овкусяване на салати, а и не само на тях.

Пробвайте, става страхотно мезе и НАЗДРАВЕ!

КРЕМ СИРЕНЕ

 

 Това нормално бих го нарекъл помазанка със сирене- да ама не. Не ми харесва като име.

    Иначе е просто идея и начин да се направи едно крем сирене за мазане върху препече филийки.

    Необходими са (поне толкова ползвах) - 300 грама натрошено сирене; 1/2 ч.л. черен пипер; 50 гр. бри; 50 гр. синьо сирене; няколко стръка копър нарязан на ситно; 2 с.л. меко масло (оставено извън хладилника); 100-а мл зехнит.

    Ако сиренето е много солено, трябва за известно време да се изкисне в купа вода и след това да се ползва.

    Всичко се слага в купата на пасатора и се пасира до хомогенна смес.

    Прехвърля се в кутия (подходяща съдина) и заминава в хладилника - поне за няколко часа.

    Сетне разполагате с идеална помазанка от крем сирене за намазване върху печени филийки (и не печени, разбира се) и за какво ли не още.

    Важното е, че е невероятно вкусно.

ДОМАШНО ТВЪРДО СИРЕНЕ

 

Смело мога да твърдя, че това си е мой вариант на направия на твърдо сирене. Е поне така си мисля.

Започвам с това, че ползвам домашно краве мляко,както мая и калциев двухлорид (обикновено се продават в комплект).

Когато правя домашно сирене се доверявам изцяло на указанията в опаковката на маята и винаги ми се получава. Но това сирене е различно от обикновеното и затова ще си позволя да съм малко по-многословен.

Обикновено ползвам 5 л домашно краве мляко – купувам от пазара, от различни производители е. Качеството на млякото е различно. Затова се придържам към правилото – такова мляко се прецежда старателно през няколко ката марля или в цедка с кухненска хартия. Сетне се загрява до към 68-75С и при тази температура се вари поне 30-а минути. След това изчаквам да се охлади до 35-36С. На всеки литър мляко се слагат по 5-6 капки калциев двухлорид.

Така поне съм сигурен, че вредните бактерии в млякото и всякакви примеси в него са се понамалили достатъчно или направо изчезнали. По този начин млякото преминава и процеса на пастьоризация. Ползването на калциев двухлорид след тази му температурна обработка е задължително, тъй като подобрява калциевото съдържание на млякото, което при тази температура на варене се разрушава и значително намалява. 

След като се охладило до нужната температура и е сложен калциевият двухлорид, се слага и закваската – по 1 с.л. хубаво кисело мляко на литър. След 10-15 минути се добавя разредената в малко водичка мая – на опаковката пише колко, но обикновно е 5-6 капки за литър. Тенджерата се покрива с капак и оставя настрани. За около 40-60 мин. млякото се е „съсирило“- станало е гъсто и се е отделила суроватката. С черпак се отделя внимателно голямата част от суроватката и в тенджерата остава сиреневата смес примерно с половината от суроватката.

С нож я понарязвам на малки парчета и оставям в тенджерата – около 1х1 см и сетне хоризонтално.

След това цялата тази смес започва бавно да се затопля до 50С (поне за 30-35 мин). През това време с бъркалка или дървена лъжица се разбърква сиреневата смес, която започва да се „топи“, да се сгъстява и събира в цяла топка.

След като стане такава, слагам цедката в голяма купа, върху нея цедилото за сирене и сипвам всичко. Оставям да се изцеди за 15-а минути.

След това с ръце го омесвам за кратко време – буквално за 2-3 минути и напъхвам в моя таен уред. 

Тайният уред е шунковар с притискаща пружина, който обръщам с главата надолу и оставям суроватката да си изтича от него.

Може да се сложи в пластмасова съдина и да се притисне с някаква тежест.

Важно е в този случай да не се забравя, че поне през два часа бучката трябва да се обръща в съдината и тежесттта да се увеличава след всяко обръщане.

Следва да се запомни, че максималното съотношение сирене-тежест е 1:6, т.е. на 1 кг сирене – 6 кг тежест.

Това продължава около 24 часа.

След това се изважда готовата „плочка“ сирене и се намазва с втриване от всички страни с обикновена готварска сол- приблизително 40 гр на кило. Нека да си престои със солта около 24 часа.

 Следва измиване и оставяне върху кухненска хартия в хладилника поне за 20-а дни като през това време всеки ден сиренето се обръща и хартията се подменя.

Другият вариант на осоляване е в саламура от преварена вода – на 1 л вода максимум 180-200 гр. сол. В тази саламура сиренето също трябва да престои около 24 часа. 

При сушенето – в хладилника,  сиренето става все по-жълто и се стяга все повече. 

Няколко думи и за суроватката, която се е отделила при направата на сиренето. Всичката се слага в тенджерата, добавя се една с.л. сол и се възвира до закипяване. Веднага се се пълни в буркани с винова капачка, които се обръщат върху капачката и оставят така до пълно изстиване. По този начин се съхранява поне месец в хладилника и е идеална за направа на палачинки, на бухти, на тесто за хляб или за пица.

 След 20-а дни, ако имате търпение поне още 10-а дни, нашето твърдо сирене е готово за консумация. 

Тук е мястото да дам и един полезен съвет: след десетия ден както си е на питка започва да се маже буквално с една идея зехтин от всички страни. На другия ден – с няколко капки ябълков оцет (ако имате смокинов или малинов е разкош, но може и с бяло балсамико). Сетне пак със зехтин, пак оцет. Всеки ден се редува. Коричката става невероятна, а сиренето придобива неповторим вкус. Така коричката става не само красива, но и има и антибактериален ефект. 

Идеално държи форма дори и тънкофайски нарязано. Не прилича на кашкавал – според Чедата наподовяло някакво италианско сирене.

 Идеално е за печене – не се разтича, а в две три капки масло става дзверски вкусно. 

Малко го препържих, пък и снимката е нощна и изглеждала прегоряло, но не е така. А на грил тиган става още по-добре. 

П.П. Полезен съвет:

Някои хора искат домашното им сирене да има много наситен цвят- примерно жълт или малко по-тъмно жълто или пък леко да червенее. Това може да се постигне с ползването на един безопасен метод – при варенето на млякото да се капнат няколко капки безвредна сладкарска боя – или жълта или червена.

Много добър ефект дава и когато с млякото се варят един два резена червено цвекло. Добавянето и на малко куркума в млякото също допринася за добър цвят. От количеството й зависи интензитета на цвета. 

П.П. Полезен съвет:

За закваска обикновено в домашни условия се ползва основно хубаво кисело мляко (1 с.л. с връх на литър) и/или сметана (двойно повече от киселото мляко). Никой от нас не търси специални закваски и надали си ги поръчва през интернет – това е за най-изкушените и навлезли в дебрите на сиренепроизводството.

Малък трик е за „закваска“ да се ползва готово твърдо или полутвърдо сирене – от типа на Гауда, Едам, Маасдам и т.н. Примерно 100-на грама от него се настъргват на ситно ренде. Старателно се разбърква до разтапяне с топлото мляко и се изчаква поне 30-а минути преди да се сложи маята.

В този случай бактериите в това сирене оказват влияние и крайният домашен продукт има вече вкуса на сиренето ползвано за закваска.

Тука на последната снимка е такова сирене на 8-месеца. Станало е направо като пармезан. Много хубав аромат, на вкус - меко и приятно. Малко трудно се настъргва - това д му е кусура, но върху пица се разтапя идеално.

Много дълго обяснявах.

Правете смело - не е трудно и НАЗДРАВЕ!

Домашно крема сирене - почти Филаделфия

 

Докарах ред да напиша нещичко за домашното крема сирене, но в моя му вариант.  Ако чукнеш в търсачката и напишеш "домашно крема сирене" излизат стотици варианти, които в общи линии се свеждат до цедено кисело мляко или прясно подквасено с мая мляко и сетне пак цедено. Има и варианти с цедена заквасена сметана.

За моя вкус най-удачен е вариантът с цедена заквасена сметана с масленост 20% - една кофичка е 400 грама и около 2,20 лв. След изцеждането се добавят около 50 грама много омекнало масло и много добре се разбърква до хомогенна консистенция.

Е, не е съвсем Филаделфия, но не й отстъпва. А ценово има огромно предимство.

А ето го и моя "специален" начин за приготвяне:

Две кофички заквасена сметана (може и повече - зависи какво количество искаме да се получи) се слагат във фризера за около 24 часа или поне до идеалното им замръзване.

Взема се дълбока купа, цедката се покрива с наколко слоя марля или пък с цедило за сирене (продават и моето е именно такова).

Слагат се добре замразените бучки вътре и буквално се "забравят" - може и в хладилника, може и на хладно място.

Сметаната започва бавно да се топи като суроватката се стича в купата, а върху цедилото остава купчинка отцедена сметана.

Може да се пресова след оцеждането, за да се сгъсти, може да се остави така за по-дълго време - изобщо въпрос на желаната гъстота.

Става идеална и може да се ползва точно по този начин. 

Може да се осоли леко, мож да се добавят и някакви зелентии - изобщо вариациите са много.

Но, за да стане като истинска и вкусна крема, задължителна е добавката на маслото и доброто хомогенизиране.

Не трябва да се забравя, че в хладилника маслото ще я стегне допълнително.

При сметаната по този начин раздеманът е почти 50 %, че и малко повече - зависи от качеството на сметаната.

На следващата снимка се вижда добавянето на маслото ...

Пробвал съм и варианта с кисело мляко. Замразяват се кофичките и всичко е същото. 

Най-добър резултат се постига с онова 10% мляко или с 4,5 %.

Смес -по една кофичка биволско или козе с краве също дава много добър резултат.

Само че тук има една особеност - киселото мляко трябва да си е от мляко, а не от сухо мляко или с добавка на сухо мляко, защото в крайния продукт започва да се усеща.

Изобщо при киселото мляко важи малко принципа на проба-грешка, докато се уличи "правилното" кисело мляко.

Впрочем при направата на домашното крема сирене може и да се направи комбинация - по една замразена кофичка заквасена сметана и кисело мляко.

Пробвайте и съм сигурен, че няма да съжалите, защото резултатът наистина е много добър. И със сигурност ще забравите за купешката крема, в която понякога изобщо не знаем какво има.

Лабане (лабне) или сиренени топчета

    От домашното сирене няма по-вкусно, но сега няма да говоря за любимото сирене, без което не сядам на масата. 

    Няма и да говоря за лабането (лабнето) - т.нар. ливанско меко сирене на топчета, направено от цедено кисело мляко. 

    Просто съм откраднал идеята, за да направя един дзверски вкусен деликатес от сирена с подправки под формата на топчета, отлежали в зехтин.

    Най-хубавото в случая е, че няма рецепта и се ръководим от това, което има в хладилника. И без бой си признавам, че правя наведнъж по-голямо количество - 2-3 буркана, за да не си играя често. Сиренените топчета в зехтина и в хладилника издържат достатъчно дълго и колкото повече престояват толкова по-вкусни стават.

    Основното, което задължително купувам е един 10% гръцки йогурт и 1 кофичка заквасена сметана 200 или 250 грама - 20 %.

Йогурта и заквасената сметана се слагат в цедка за сирене (има едни такива от панама) или в три-четири ката марля, връзва се и се оставя да си виси и да се отцежда над купа. Отделеният цвик не се изхвърля, а е идеален за палачинки, за тесто и т.н. За да сме си полезни, се събират изостанали сирена от хладилника - поне у нас доста често изостават такива по малки количества: обикновено сирене, кашкавал, парче гауда или чедър, ементал, че и понякога синьо сирене. (не се лъжете от снимката - там са само краве и овче сирене). Сирената се настъргват на най-ситното ренде и се смесват с отцедените мляко и сметана. И това е моментът, когато в действие влиза вкусовото въображение - при необходимост се досолява; сетне следва овкусяването - църно пиперче, суха мащерка или риган, а може и джоджен; малко чили на люспи (за любителите на пикантно)( в последно време се изхитрих- слагам чили сос); да не забравяме и босилека - сиренето с босилек вървят ръка за ръка;

За това количество от цедено мляко и сметана си трябват поне 400 грама настъргани сирена, че дори и повечко.  

    Тука само ще издам един малък секрет, ако не ми харесва като консистенция, когато ги размесвам, добавям и няколко с.л. разтопено масло.

    С намазнени ръце се оформят топчета с големина на малък орех и се нареждат върху два три слоя домакинска хартия, покриват се пак с хартия и се оставят да престоят така поне 24 часа.

    Следва пълнене в буркани с винтови капачки, слагане на едно дафиново листче, 10-а зрънца с черен пипер и 2-3 бахар (за пикантност 1-2 карамфилчета и 1 звездовиден анасон), зелени сушени подправки- по желание, и се заливат с леко затоплен зехтин. (пак за пикантност може да се добавят 1-2 леко резнати чушлета). Затварят се с капачките и в хладилника поне за три дни.

    След това могат да се "нападат". Да знаете - дзверско мезе.

    А зехтинът? Невероятен е сетне за овкусяване на салати и др.п.

    Просто от нищо нещо - дзверски вкусно.

    Правете си смело (бурканче подобно овкусено сирене се продава на цена 6-7 лв, а тука излиза направо без пари - само малко усилия ...), наслаждавайте на дзверското мезе и НАЗДРАВЕ!

Сиренада в бон филе по Дзверски

 Това е едно невероятна Дзверска вкуснотия, която правя когато решим да се поглезим с нещо наистина много различно и което си заслужава да се седне около масата с кеф. Това е една феерия за небцето и предизвикателство за хубаво питие.

 Започвам с това, че всъщност не става дума за някаква точна рецепта, а за определен начин на направия. И въпреки ползваните продукти не е толкова скъпо за изпълнение.

 Като за начало обяснявам какво е необходимо:

  - свинско бонфиле, че по-лесно се приготвя и изисква съвсем кратка термична обработка. В интерес на истината, най-вкусно става с телешко бон филе, но то е доста по-скъпо и някои хора се притесняват да го приготвят. За около 4 порции - едно, максимум две парчета свинско бонфиле.

   - няколко парчета (резена) пушен кашкавал или някакво пушено сирене

    - съвсем малко количество сирене бри - примерно една питка от 250 грама

    -черен пипер

   -брашно, яйце и галета за овалване, както и смес от гъша мас и олио за изпържване. 

 Изпълнението е направо елементарно и не вярвам да има някой, който да не може да се справи.

 И за разлика от друг път, сега ще се опитам да направя нещо като фото рецепта със съвсем нагледни обяснения:

Бон филето се нарязва напречно на шайби с дебелина около 1,5 см.

Всяко парче се начуква под найлон до пълно изтъняване.

Получават се едни такива красиви тънки шайбички.

Взема се едно парче от начуканото месо и съвсем леко се ръсва с църно пиперче.

Отгоре се слагат парченца от тънко нарязания пушен кашкавал и съвсем малко от сиренето бри - пак на ситни парченца.

Следва още един ред от тънките парченца пушен кашкавал.

И месото се подгъва, за да се "затвори".

Върху това се слага още едно парченце от месото и се получава нещо като месен плик, в който са скрити сирената.

В интерес на истината, може ръбовете на месото с белтък и сетне като се сложи другото парче, направо залепва.

По този начин се правят всички парчета месо - обикновено пресмятам по две на човек.

В една чиния се слага брашно, в друга се разбива едно или две яйца.

Просто зависи от бройките, които правим.

В брашното смесвам малко прясно смян бял пипер.

Тука няма какво да обяснявам.

Всеки плик се овалва в брашното, сетне в яйцето.

В друга съдина се слага галетата. При нея понякога слагам и ситно смлян розмарин - ама само щипка, че иначе идва много натрапчив.

Месото хубаво се овалва в галетата и с ръце се притиска добре да прилепне.

Малък трик: оставя се 4-5 минути галетата да поеме и сетне се овалва още веднъж. 

В силно загрят тиган се слага малко гъша мас - около 1 ч.л. и толкова олио и "пакетчето" се запържва от двете страни до хубаво зачервяване.

Може би около 3-4 минути на страна.

Не повече.

Вариант с последващо дозапичане във фурната на всички парчета не съм пробвал, защото свинското бонфиле наистина вече е сготвено за това време.

Сервирам ги обилно поръсено с прясно нарязан магданоз, но може и с пера зелен лук наситно или някаква друга любима зелентийка.

Най-добре е да се сложат на масата още топли топли.

Нещо невероятно е, когато ги резнеш и сирената се разтекат в чинията. Вървят си с доматена салата като гарнитура, с картофено пюре и т.н. Тука не давам идеи - кой каквото обича.

Като поизстинат малко пък стават още по-вкусни - държат една такава леко колбасна форма.

Стига съм обяснявал, че вече се окапах и май ще трябва да започвам отново готвя, че взе да ми прималява.

Правете смело, лесно е и при това е Дзверски вкусно.

А колко е ефектно няма да обяснявам.

На тези, които стигнаха до тук НАЗДРАВЕ!

П.П. Промених заглавието по предложение на Лазарина Тотева от ФБ, което най-много ми хареса и затова ще изпълня обещанието за скромно подаръче.

Бяла пица със сирена

   Не бих казал, че сме  някакви почитатели на пицата, но и не я пренебрегваме съвсем, особено когато ти се ще нещо набързо и от типа почисти хладилника. Пък и в блога съм показал няколко варианта на пици.

  Мярнах в хладилника, че са се понасъбрали различни парченца от четири пет вида сирена и веднага ми хрумна идеята за оползотворяването им на пица, която ще си върви поднесена със салата от пресни домашни домати.
  Това, което направих си е пълна импровизация и няма нищо общо с известната пица Куатро Формаджо, която по принцип се прави с доматен сос, кашкавал, сирене, пармезан, моцарела, топено сирене, пресни домати, босилек.

Как се прави тестото за пица няма да пиша - за различните видове тесто доста съм писал в блога и много от тях са подходящи за пица. 

Тестото се разстила върху хартия за печене, поставена на дъното на подходяща тавичка.

Намазва се с  домашна майонеза, а за по-лек вариант със заквасена сметана. Имах обикновено сирене краве леко втвърдено, което настъргах първо отгоре. Останалите сирена - гауда, кашкавал и бри се нарязват на тънки ивички и се нареждат отгоре. За разкош поръсих с малко слънчогледови семки.

Тъй като сирената си вървят с горчица, сложих доста от онази лютивката и зърнестата.

Поръсих с подправки за пица.

Тука е мястото да кажа, че съм си направил един буркан такава домашна - смес от сушен риган, босилек, черен пипер, чубрица и розмарин. 

Пицата се пече в силно загрята фурна на 230С в рамките на около 15-20 минути.

Става разкошна, макар и не съвсем бяла заради обилното количество горчица, но както и да е ...

Важното е, че е много вкусна.

Впрочем нищо не пречи блатът да се намаже с доматен сос и да се наредят резенчета домати и сетне сирената, но идеята беше в случая да е само с тези продукти. Който не е привърженик на горчицата, просто може да я прескочи.

Най-важното е, че се прави бързо и лесно.

И да не забравим за студеното питие.

Наздраве!