ШКЕМБЕ КРЕМ ЧОРБА

  Шкембе чорбата ми е едно от любимите ястия, не само като "трезве бульон", а като едно страхотно удоволствие от студенските години. На "Графа" след площад "Славейков" преди 50-60 години вдясно по посока към "Патриарха" имаше поне 4-5 шкембеджийнички, свряни с по няколко масички и перцигласови плотове, високи столчета и с невероятния аромат на шкембе чорба. 

Рано сутрин, запотени стъкла, аромат на шкембе и лютив червен пипер, смесен с чеснов привкус ... Алуминиева купа шкембе чорба, придружена обилно с чесново-оцетено чудо с малко счукан лютив пипер в дървено саханче ... Няколко филийки уханен топъл лебец и всичко това има няма за 20-а стИнки... Две купички и до вечерта си свежарка като момченце :)

И във всяка една тях битуваше историята как Царят опитал тяхното шкембе и останал очарован та чак пратил личния си готвач да вземе точно тяхната "рецепта" за направия. И как масторът в шкембеджийницата се обяснявал с него за варенето, за запърженото брашно и прясното мляко, за подправките и т.н. и историята завършва "Ама Вие го миете, е няма как да стане?"

Та в блога имам няколко рецепти за шембе чорба като например

ШКЕМБЕ ЧОРБА

И се оказва, че други варианти не съм пускал. А шекмбе чорбата може да се преготви с прясно мляко или кисело мляко, със сос бешамел или дори яйчен сос направо съм ги "проспал"...

Че вариантите са повече отколкото мога да изпиша е ясно ... но този път ще напиша за един нестандартен вариант на направия, който се получава направо Дзверски вкусно:

Нарочно няма да пиша как се чисти и как се вари шкембето (без значение какво е ..); как се прецежда и отделя бульона ... Няма да пиша и за подправките при варенето - в тенджера или в тенджера под налягане ... Всичко е изписано вече много пъти - има го и в линка.

Та се връщам на приготовлението:

Шкембето се сварява и нарязва на ситно.

Бульонът от варенето се прецежда.

В съдината се хвъргля бучка масло - около 50 гр.+ 2-3 с.л. зехтин; сетне 4-5 скилидки пресован чесън, 1 ч.л. счукано чили; 1 ч.л. пушен червен пипер; 1/2 ч.л. черен пипер ... както и 2 с.л. брашно и се наливат около 500 мл прясно мляко. За цвят се добавя и 1/2 ч.л. куркума. Нека си заврят яко.

В това време в отделна купа се слагат около 200 грама от нарязаното шкембе с около толкова от бульона от варенето и се пасират до кашеобразно състояние.

Нарязаното шкембе се добавя при кремообразната смес и се вари буквално няколко минути.

Предпочитам то вряло с обилна посипка на прясно смлен черен пипер. Това е една напълно различна шкембе чорба, която може да ти вземе ума.

Традиционалистите могад сия поднесат със запължено масълце с лютив (пушен) червен пипер..., но това е техен проблем...

Пробвайте и няма да съжалите. 

И с хубаво питие НАЗДРАВЕ!

Механджийско мезе - шкембе, език и месо от телешки опашки

снимката е илюстративна

    Това е едно невероятно мезе, което си е направо от механата - демек механджийско и си е за истински табиетлии и добри пиячи.

    В блога си имам няколко рецепти за уникални мезета:

Мезе от патешки тестиси

Касапско мезе - друг вид

Сиромашко мезе и по дзверски

Свински бъбречета в масло

КАСАПСКО МЕЗЕ

    За приготвянето на това мезе са необходими телешко шкембе, телешка опашка, телешки език (поради липса на такъв ползвах свински), кашкавал, или друго подходящо сирене като гауда, едам, както и доста масло и т.н. Много е подходящо и поне малко синьо сирене за вкус. Подправките са сол и черен пипер извън тези, които са за варенето на субпродуктите.

    Нарочно няма да давам конкретни количества - те са въпрос на наличности, на предпочитания - някой може да не разполага с опашки и да ги замени с телешко месо или с месо от телешка глава и т.н. Описанието ще поясни горе долу начина направията по моя вкус ...

Започвам с телешкото шкембе поне 500 гр. - добре измито и почистено се нарязва на ивици и накисва за около час в хладка вода със добавка на малко оцет, но за предпочитане е лимонов сок.

След това се вари в добавка на 10-а зърна черен пипер, 5-6 зърна бахар, 1-2 дафинови листа, , карамфил, 1 звездовиден анасон, 5-6 скилидки чесън и глава лук. 

Вари се в тенджера под налягане за около 40 минути и става направо "разкапано".

Малък трик: при варенето може да се добави и лъжичка сода и омеква по-лесно.

След сваряването се нарязва на парчета с около 2 см големина.

Езикът се сварява по описания по-горе начин.

След сваряването се вади и пуща в ледена вода и сетне се обелва много лесно.

Ако няма телешки език, годен е и свински - съко около 500 -600 грама.

Варим и телешката опашка - една или две, по същия начин.

След като изстине се обезкостява, но бульонът й от варенето се запазва. Той е най-добро, което може да се позва по-сетне.

Телешката опашка също е сварена и обезкостена.

Една е около 700 гр, но излиза месо около 250 гр., та затова поне две опашки ...

В уок тигана се слагат поне 60-70 гр масло и толкова зехтин (или олио) и в него се запържват за кратко всички субпродукти - шкембе, език, месото от опашките. Добавят се идея сол и черен пипер. За любителите на пикантното-лютив червен пипер /дори и леко опушен/.Не забравяме и няколко скилдки настърган чесън.

Ако ни е мерак сега е моментът да се бяхнат няколко манатарки на ситно или поне обикновени гъбки.

 Доливаме 1 ч.ч. от бульона от телешката опашката, в която е разтворена 1 ч.л. брашно.

Тука е моментът, ако има налично синьо сирене да си турне мънинко за ароматец.

Всичко това се прехвърля в саханчета (купички), отгоре се настъргва кашкавала и то обилно и се пече във фурната на 180С до хубаво зачервяване и разтапяне на кашкавала.

Сервират се в саханчетата с препечени на тостера филийки.

Писах много, а в действителност става много лесно. Само не съветвам всички продукти да се варят наведнъж, макар че това ще намали времето на приготвяне поне три пъти.

Този начин на приготвянее не е изключен, а напълно възможен ... Не съм пробвал, но сигулно ще работи.

Прабвайте смело и НАЗДРАВЕ!

Агнешка дроб сарма в шкембе вместо бумбар в шкембе

 

    Днес, 8-ми януари, блогът ми навършва цели 7 (седем) годинки и може да се каже, че вече излиза от съвсем детската си възраст.

    Първата ми публикация бе за любимите ми студентски кюфтета, които и досега си ми остават толкова любими. До сега в него има над 1300 публикации на различни рецепти или идеи или разни лакърдии... 

    Не е моя работа да давам сам на себе си оценки, но намирам, че в него има доста дзверски вкусни неща, както и някои полезни идеи, както и такива, които бих оценил като излишни или съвсем обикновени, но пък съм ги споделил с идеята да не си ги кътам като Дядо Горио.

    Тъй като 7 годинки си е сериозна възраст, доста се бях замислил каква да е публикацията на тази дата и се бях ориентирал към някой от новите си домашни месни  дзверски деликатеси. Така си е, едно се готвиш и замисляш, а сетне става каквото е трябвало да стане.

    Така и този път.

    Затова публикацията ми е за това как замисляш едно, а в крайна сметка се получава нещо съвсем друго.

    Ето, че най-сетне стигнах до историята.    

Редовно след Новата година правя "инвентаризация" на фризерите. И все откривам по нещо интересно. Този път "откопах" агнешки комплект, ама не какъв да е -сърце, бял и черен дроб, момици, чревца, че и едно цяло голямо шкембе от домашно животинче.

Бая се позамислих при тази наличност какво да направя и докато си пийвах питието ме осени идеята за бумбар. Има такъв основен вариант - от агнешки дреболии, напълнен в дебело черво. Варен или печен. 

Поради липса на дебело черво реших да го направя в агнешкото шкембе по мой си начин.

След като имах идеята, се подхванах с продуктите. Всичко се размразява и добре измива. Дори за кратко се оставят в голяма купа с хладка вода и лимонов сок. 

Всички дреболии (без черния дроб) се слагат в купата на мултикукъра и на програмата за супа се варят около 20-а минути.

След това се изваждат от купата, измиват се, а течността от варенето си изхвърля. След това отново се зареждат в нея, налива се вода колкото да ги покрие, добавят се сол на вкус, по няколко зърна черен пипер и бахар, едно карамфилче и 1-2 листчета дафинов лист, както една цела глава лук и 5-6 скилидки чесън. Варят се до готовност. След изстиване, дреболиите се нарязват на ситно - точно като за дроб сарма.

Докато дреболиите се варят, в тиган се задушава една голяма лук нарязан на ситно заедно с 3-4 скилидки чесън. Идеята ми беше и за малко добавяне на оризец, но като имах предвид, че шкембето е доста голямо, взех, че бухнах малко повече от чаша ориз. Налях и 2 ч.ч. от бульона на дреболиите. Добавка на малко джоджен (1 пълна с.л.), 1 с.л. от домашните ми сушени подправки, сол и черен пипер. След 5 минути изключих и оставих на котлона.

След като оризът поизстина малко го смесих със ситно нарязаните дреболии. От черния дроб отделих няколко пържолки -а за пекване, а останалата част нарязана на ситно добавих в тази смес.

И ето ти първата грешка. Изобщо не съобразих, че оризът е доста и че трябваше преди да ги смеся, да отделя поне половината от него.

Ако се слага за бумбар, трябва да е съвсем малко - колкото за спойка. Ама кой да се сети в този момент.

За да се пълни по-удобно, шкембето се слага в подходяща купа и през отвора започва да се пълни с плънката, без да се натъпква плътно.

Подхванах се да го шия, но тъй като не си намерих специалната губерка, ползвах една голяма игла и операцията по шиенето ставаше трудничко.

Реших да се направя на хитрец и вместо да го шия повече взех, че го вързах уж яко яко.

Капитална грешка, както се оказа 15-а минути по-късно.

Шкембето бе турено в чувена (това е чугунено емайлирано котле с капак), залято с малко водичка, посипано с малко лютив пипер и върху котлона на слаб огън.

След 15-а минути като вдигнах капака, за да видя какво става, връвката се беше изшмулила, шкембето потънало и плънката най-отгоре.

Разбрал, че идеята ми се е провалила тотално, се ухилих като селския идиот, турих си едно питие и .... Продължих упорито напред - демек захлупих го, както му е реда с алуминиево фолио под капака и във фурната на 180С за цели два часа. След като не стана каквото трябваше, поне ще стане идеалната дроб сарма.

И наистина стана. Невероятно вкусна и ароматна.

Само при сервирането по чиниите трябваше да се внимава да не се загребе и шкембето.

То горкото си се бе свкло от срам на дъното на чувена и при това все още не си се беше уварило както си му е реда.

Затова след като дроб сармата свърши, то бе отделено и доварено до разкапване. Няма да се изхвърля я? Та на другия ден се превърна в една невероятно вкусна шкембе чорба. Ама за нея - другия път.

Та ето Ви една напълно реална кулинарна история, когато тръгваш с идеята да направиш едно нещо, а става съвсем друго. Добре поне, че не се получи провал...

За финал - идеята за бумбара в шкембе я очертах почти пределно ясно. На един агнешки комплект - 1 каф.ч. ориз; шиене на шкембето; подваряване за около час; Запичане за около час и половина. Сетне под тежест пон за един ден и после ... ами за после е ясно. Певече питие.

И за дроб сармата в шкембе почти всичко обясних, но наистина шкембето се пълни рехаво и задължително се зашива. Останалото е обяснено.

Та така, правете смело и каквото ще да става.

НАЗДРАВЕ и за седмата годинка!

ШКЕМБЕ ЧОРБА

 Шкембе чорбата е типично Балканско ястие, а шкембето е типичен продукт за почти всички народи по Средиземноморието. Нямам намерение да пиша възможните варианти на приготвянето му, а само за вкусната шкембе чорба. 

 Шкембе чорбата се прави обичайно от агнешко или телешко (говеждо по-рядко) в Турция, а при нас и от свинско шкембе. За мен най-вкусна е тази от телешко, тъй като то е и най-благодатно за тази чорба. Агнешкото, макар и да се вари по-бързо, е доста хилаво, а свинското има по-особен вкус. Говеждото, особено от по-старо животно, е доста по-жилаво и иска много дълго варене, за да стане меко и съедоподобно.

 Ще се пробвам да дам начина на направията стъпка по стъпка:

Първо, избор на шкембето:

 Най-добре е да се купува прясно шкембе, а не замразено. 

Замразеното най-често е от внос - от Аржентина, Нова Зеландия и т.н. и със сигурност е третирано по някакъв начин. Най-често е и предварително сварено. Има едно такова, хамериканско, беличко и чистичко като лист хартия. Като го видиш, направо ти взема акъла, а в същото време е толкова безвкусно, че няма накъде. Такова шкембе просто не си струва да се готви и да се яде.

 Дали ще купим агнешко, телешко или свинско е въпрос на лично предпочитание.

 В месарските магазини в последните години продават основно добре изчистено шкембе и е желателно да се ориентираме именно към покупката на такова.

 След като пробваш няколко месарници, съвсем спокойно можеш да се ориентираш къде е най-доброто. 

 Тъй като го продават в тави, шкембето си се вижда и е желателно да се избере хем по-чисто, хем такова, което има видимо по-дебели дамари.

Второ, почистване на шкембето:

 Рядко се случва да имаме прясно шкембе от току що заклано животно, но все пак няколко думи: Такова шкембе се измива добре. Оставя се да престои поне 12 часа в студена вода, която се сменя поне един два пъти. Тука има два три трика: или във водата се слага сода или само шкембе се слага във варна вода. И двата са за избелване на шкембето. След това шкембето се залива с вряла вода и оставя да престои в нея поне 30-а минути. Чистенето става под течаща вода с тъпата част на ножа и пада яко остъргване - първо от вътрешната страна и сетне от външната като има и една ципа, която е желателно да се отстрани.

 При купеното в магазина шкембе няма такъв дерт. Просто шкембето се измива на течаща вода. Залива се топла (до вряла) вода и се оставя да престои за кратко в нея. Ако шкембето има силен мирис (случва се понякога) може да се сложи в съдина със студена вода и да му се добави малко винен оцет или сода. Много добър ефект дава и добавянето на сока на някакъв цитрус.

Трето, варенето на самото шкембе: 

Добре измитото шкембе се слага в подходяща тенджера и залива със студена вода. Ако е много голямо, може да се нареже на няколко по-малки парчета.

Първоначално се вари на силен котлон, но за кратко време - да заври и буквално няколко минути. След това се изключва котлона, шкембето се вади, измива, а водата се изхвърля. Това може и да не се прави, но е желателно. Така се "почиства" от остатъчни миризми.

Сетне процедурата се повтаря - отново чиста студена вода, която да го покрива поне два пръста и след завирането, се намаля силата на котлона поне с 1/3 и оставя да си се вари кротко. 

Агнешкото се вари около 30-40 минути, свинското или телешкото - до 2 часа, а говеждото може и доста повече.

Готовността се проверява с боцване с вилица - ако влиза като в масло, значи е готово.

Осоляването е на вкус и се прави към края на варенето.

Сега и една две тънкости:

Ако шкембето все пак е доста "ароматно" (с наситен мирис), при варенето могат да се добавят цяла глава чесън (който сетне се изцежда и влиза в чорбата); глава лук, морков, няколко зърна черен пипер, че и дори един дафинов лист. 

Обикновено се ограничавам до слагането на чесън и на кората на 1/2 лимон.

След сваряването, тенджерата се оставя да изстине и сетне да престои на хладно. Така цялата лой и мазнина изплуват отгоре и хващат коричка. Тази коричка се премахва внимателно и остава вече чист и доста по-здравословен бульон. Ако се остави, просто чорбата ще стане много мазна и дори неприятна на вкус, бързо ще се залоява и т.н.

Четвърто, приготвяне на самата чорба:

Бульонът от варенето се прецежда. Предпочитам след като предварително бъде затоплен, да бъде прецеден през цедка и домакинска хартия.

Така прецеденият бульон се връща в тенджерата и се включва отново да се вари.

В това време свареното шкембе се нарязва на парчета не много на ситно - примерно 2х2 см.

От тук нататък има няколко варианта, но като за начало ще дам предпочитаният от мен:

В тиган се разтапят 1-2 с.л. масло и него се запържват 1-2 с.л. брашно и се разрежда с прясно мляко около 1 ч.ч. - както се прави сос бешамел. Леко се разрежда с бульона и се сипва в тенджерата при бульона.

Слага се шкембето, налива се прясно мляко поне още 3 ч.ч., осолява се на вкус и се оставя да покъкри поне 30-а минути.

Най-доброто съотношение за мен е поравно бульон и прясно мляко.

За около 6 порции са необходими по 1 л. бульон и прясно мляко и около 800 грама, че и повече сварено шкембе.

Нека да има повечко от него - няма само да се сърба чорба, я?

Докато чорбата си къкри, в хаванче се счукват няколко скилидки чесън с малко сол и се разреждат с оцет.

При сервирането чорбата се поднася с чесново-оцетената смес и лютив червен пипер на люспи.

Вариантът със запържване на сладък червен пипер в масло и заливане на чорбата с него не ни допада и затова не го и правя. За сметка на това обилно слагам от чесъна, лютивия пипер и не пропущам и едно смляния черен пипер.

От вдигащата пара шкембе чорба, обилно подлютена, няма какво повече да се иска, освен да й се насладим с кеф и да не забравим и питието. То трябва да е студено и да се пийва с кеф.

Правете смело, никак не е трудно (особено с тенджера под налягане) и

НАЗДРАВЕ!

ЕДИН БОНУС за търпелите, преди да продължа за шкембе чорбата:

От свареното шкембе отделих около 300 грама - колкото за едно мезе за двама и реших да го направя в сос:

В тигана се разтапя бучка масло и в него се задушават ситно нарязани 2-3 скилидки чесън и 1/2 главичка лук, след тях 2-3 ситно нарязани гъбки и де добавят късчетата шкембе.

В чашка се размиват около 100 мл прясно мляко с 1 ч.л. царевично нишесте и сипва при шкембето. Натрошават се буквално 30-40 гр синьо сирене и се добавят в соса. Добавя се и 1 ч.л. чили сос, ръсва се с люспи червен лютив пипер и малко църно пиперче.

Невероятна вкуснотия. Направо по нищо не можеш да познаеш, че иде реч за шкембе. И така си вървеше с водката, че чак съжалих, че не направих повече.

П.П. Това е предпочитаният от мен начин за направията на шкембе чорба.

Вариантите със замяна на прясното мляко с кисело мляко или пък със застройването с яйца, или пък запържването и на червен пипер заедно с брашното просто не ми допадат. Не че не ги знам.

Като всички ястия и обикновената шкембе чорба си има десетки варианти - във всеки регион - различен, че и във всяко семейство - собствен.

Важното е да се направи по най-вкусния и любим начин за близките хора.

А сега и за разнообразие няколко рецепти за шкембе чорба от старите книги.

Първите две рецепти са от тази книга,

третата е от готварска книга от 1953 год., а последната е някъде в началото на 60-те.

Е, те това е - нагледно: свят широк, начини на направия различни като за всеки вкус.

Важното е не рецептата, а като я видиш да си я пригодиш точно както ти харесва.

Сиромашко мезе и по дзверски

  Че става дума за едно невероятно мезе, при това дзверски вкусно, е ясно. Проблемът ми е, че по-лесно го направих, отколкото да му измисля име. А да не казвам колко светкавично бе ометено...

 Докато разказвам, ще обяснявам, защото най-хубавото тука е, че няма някакви конкретни количества, а всичко зависи колко човека ще са на трапезата и с разчет около 300 гр на порция и малко в резерв.

 В интерес на истината очаквах още две персони (ящнички) и бая се позамислих какво по-различно да направя. Като се мъкнех в жегата към месарницата първата ми идея беше да направя едно касапско мезе, за което вече съм писал. 

 Още при влизането в месарницата оЧото ми бе грабнато от невероятно телешко шкембе и до него телешки дроб - и двете по 4,50 лв за кило. И бех до там ... Грабнах по едно кило, минах и през Спиртния магазин и ...

Как се подготвя телешкия дроб няма да описвам подробно - правил съм го много пъти, но само ще дам насоки:

Нужен ни е остър нож и малко умение, защото с нож и ръка трябва да се "одере" ципата на дроба. Прави се без престараване, но е желателно, защото дробът става много по-крехък. Нарязва се на хапки - горе долу 2,5х2,5 см - пак без престараване. Слагат се парчетата в купа с вода, която на няколко пъти се сменя.

Толкова за дроба, но за шкембето - повечко. Преди много години съм ползвал гасена вар за миенето му (вар може да се купи в малки количества от всеки строителен магазин). Шкембето се натрива с варта, оставя се да престои известно време 5-6 минути, телешкото - поне 10-а и повече и сетне се измива много добре.

Сега се продават почти идеално изчистени и това не се налага да се прави.

Само че при телешкото шкембе, дори и да ме мързи винаги правя една специална процедура - пак с много остър и с ръце се захващам с ципата откъм външната му страна. Целта е да бъде отстранена почти изцяло. От снимките се вижда.

Играчка е, но е необходимо да се направи, защото ако не се махне тази ципа, при варенето се свива и стяга и сетне има да се чудим защо хем е разварено, хем е леко жилаво.

Понякога шкембето има и лек нетипичен мирис. Премахва се с изкисване на нарязаното шкембе във вода с малко оцет, в идеалния случай с лимонов сок.

Другият вариант е с яко втриване на 2-3 с.л. сода откъм вътрешната му страна, яко търкане и след няколко минути много добро измиване под течаща вода.

И двата варианта съм пробвал и гарантирам, че дават много добър резултат - хем изчезва леко неприятната миризма, хем шкембето се поизбелва значително.

Най-добър резултат съм имал със сока на един лимон и на един портокал и поне 10-20 минутен престой. Самото шкембе придобива един такъв цитрусов дъх - трудно ми е да го обясня...

Та след като го почистихме и нарязохме на едри парчета, стигнахме до вареното. С две ръце препоръчвам първото му варене да е за 10-15 минути, след което водата се изхвърля, шкембето измива и отново се слага за варене в студена вода.

Та след като започнах с лекцията, да продължа нататък. Най-добрият вариант е варене в тенджера на бавен огън - за дълго време; по-бързият - в тенджера под налягане.

Ползвам мултикукър, който е херметик и на два пъти по 25 минути му взема душата. При самото варене препоръчвам да не се слагат някакви добавки - освен няколко скилидки чесън. Солене - в края на варенето.

Това не пречи да се слагат разни неща - карамфилче, звездовидно анасонче, зрънца черен пипер и бахар, листче дафинов лист. 

Само че това няма да е варено шкембе, а нещо подправено с някакъв нешкембян вкус.

Свареното шкембе се вади и малко като поизстине се нарязва на късчета 2х2 см.

Та докато шкембето се вари, поне две глави лук се нарязват ама не на много ситно - малко като за куче, два три домата се обелват и накълцват, същото - с 4-5 скилидки чесън и малко зелентия - в случая стръкове целина и идея магданоз.

В тиган, който може да се ползва и за фурната, се загряват добре 2 с.л. масло с 1 с.л. олио и лукът се задушава до омекване.

Веднага след това се пущат късчетата дроб, които се запържват буквално за 2-3 минути - да променят цвета си и котлонът се изключва. 

Смело се слагат нарязаните домати, нарязаното шкембе, чесъна, подправки - моята универсална подправка за месо - 1 с.л., 2-3 с.л. от сока от варенето и 1/2 ч.ч. червено вино и бух във фурната на 200С.

Поне за 25-30 минути.

Вадим тигана от фурната, поръсваме с поне 150 грама настърган кашкавал и дозапичаме до разтапяне на кашкавала.
Това дотук е т.нар. "сиромашко мезе" - много евтино и много пиещо.
За да го направим "по дзверски", бухваме вътре около 150-200 грама нарязан пушен бекон, разбъркваме и обилно ръсим с поне 200 грама моцарела, биволска за предпочитане. И отново във фурната за още 20-а минути.
Ако сме се сетили да купим и сърце, след лекото му сваряване влиза при дроба и шкембето и сетне всичко по същия начин. Е те тогава си става мезе "телешка фантазия".

В идеалния вариант е да се пече докато остане на мазнина и кашкавалът съвсем се разтопи.
В моя - вариант само до разтопяване на кашкавала.
Нека да има сосче, че да се отопява с филийката хлебец. То по-вкусно от това няма ...
Само да вметна за последно, след като дробът си промени цвета, не трябва да се пържи повече, защото ще стане твърд и тричав, а в този вариант се запазва крехък и мекичък ...
Е, не се сърдете за напоителната публикация, но понеже това не е рецепта, да си имате едно на ум - аха забравих - само да кажа дробът в ястието бе около 600 грама и толкова шкИмбето.  
Ама всеки може да си ги комбинира както му е кеф ...
Правете смело, без да броите грамчетата, печете докато Ви хареса, слагайте питието и МНОГО ПЪТИ НАЗДРАВЕ!