ЗАРГАН мариноваН и още няколко начина за приготвяне

 

 Сред рибите не знам защо, зарганът не е много популярен. В действителност е много вкусен и полезен. Месото му е твърдо и богато най-вече на фосфор, омега 3, желязо, витамини от грепата В и много други. Няма да описвам всички достойнства на рибока.

    Предполагам, че много хора не го харесват, че прилича на змия и че костите му доста зеленикави и неприятни на вид.

    Попадна ли на зарган, не пропущам да купя и да си го приготвя съобразно настроението в момента.

    В блога за съжаление, имам само една рецепта за маринован зарган с мед.

    

    Та да продължа за заргана и начините на приготвянето като основно ще наблегна на варианта за мариноване, който е доста по-различен от този, по който съм правил преди години.

    Първо се измиват добре рибоците и сетне с много остро ножче се цепват през корема и внимателно се отстраняват вътрешностите. Тъй като размножителният период на заргана е продължителен, по това време на годината е напълно възможно в някое рибоче и да попаднем на хайвер. Става страхотен тарама хайвер.

    Следващата стъпка е да се нареже рибока след кото се отстранят главата и опашката на равни парчета с дължина по около 6-7 см. Може и на по-малки и на по-големи - въпрос на предпочитание.

    Ако ще се прави маринован, следващата стъпка е задължителна. С отстрия нож по дължина на парчета се цепва и се изважда гръбначната кост. С пинсета се изваждат по-ситните кости, които са останали в парчето риба.

    Горе в ляво на снимката се вижда колко зеленеят костите.

    Впрочем обезкостяването може и да се прави дори и за пържена риба - тогава все едно се пържат рибни филета и занимавката с чистенето на кости отпада.

ЗА МАРИНОВАНЕТО:

    Тука се вижда парчето риба след като е разпорено и започнато чистенето. Всичко това се изчиства идеално.

    Вече подготвените парчета риба са готови за осоляването:

    Тука вариантите са два:

    -в саламура, която се прави от вода с добавка на едра морска сол до концентрация като се пусне в нея сурово яйце да изплува от него колкото 50 ст. монета. В тази саламура рибата трябва да престои около 24 часа. Тъй като са тънки, ако престоят повече, ще стане съвсем солена.

    -сухо осоляване в подходящ стъклен съд с капак. Малко морска сол, ред рибки, пак сол и с добавка на 1 ч.л. захар, пак рибки и се завършва със сол. Осоляването също е в рамките на  18-24 часа. Дори и 12 часа са достатъчни, но все пак ...

    След осоляването парчетата риба леко се почистват с кухненска хартия и заливат с ябълков оцет. Може и обикновен бял винен оцет, лимонов сок или дори бяло вино.

    Така престояват поне 4 часа, но може и повече - въпрос на преценка.

    Следва хубаво подсушаване на парчетата риба и нареждането й в буркани.

    На дъното на всеки буркан се слагат резенчета чесън, един дафинов лист, зрънца бахар и черен пипер. Бурканът се накланя и в него вертикално (значи прави) се нареждат рибките. Отгоре им пак от същото.

    В касеролка се загрява качествен зехтин (може и олио) - но не като за пържене, а просто добре загрят и с него се пълнят бурканите. Капачките се стягат и след изстиването им - в хладилник.

    След 7-10 дни рибата е "узряла" и може да се напада.

ЗА ПЪРЖЕНЕТО:

Единият вариант е зарганът да се пържи в смес от масло и олио с една две скилидки чесън в мазнината. Рибките си осоляват и се пържат цели, без да се премахват главата и опашката. Те не стават за ядене, но поднесена цяла в чинията при това навита в кръг със захапана опашка от главата и добавка на гарнитурата вътре в кръга изглежда по-ефектно, дори впечатляващо.

    
Нарязаният на парчета зарган се овалва обилно в смес от царевично и обикновено брашно (съотношение 3:1), в която се добавят сол, бял смлян пипер, сушен чесън и гранули сушен лук. След обилното овалване, рибките се прехвърлят в цедка и добре се изтръсква излишното брашно.

    Пърженото става в силно загрято олио за кратко - колкото рибките да започнат да покафеняват.

    Идеалният вариант за пържен зарган е добре почистеният и приличащ на филенце, но играчката с чистенето е по-голяма.

    Тука има и още един таен номер за още по-вкусна пържен зарган - преди пърженето и овалването в брашно, парчетата риба могат да се мариноват в лимонов сок със зехтин; в соев сос; сос от нар; или в смес от кетчуп с идея мед и пушен червен пипер; 

    За любителите на пикантното в марината каквато и да е може да се добави чили сос или табаско - на вкус.

    Има и вариант да се напълни с овкусено картофено пюре, за се затвори с клечки за зъби и след овалването в брашното да се изпържи.

    Също така може и да се панира - брашно яйце брашно или в панировка от брашно,яйце, сол и бира.

ЗА ПЕЧЕНЕТО

    Зарганът може да се пече както на скара, така и на фурна. 

    На скара:

    За печенето на скара вече си изказах мнението - дори и предварително маринован, дори и добре намаслен, на мен ми идва леко суховат.

    (Пробвал съм го на барбекю с дървени въглища и ми допада ароматът на леко опушено. )

    В този случай е желателно зарганът да е нарязан на по-малки парчета - 6-7 см. Идеално си върви с гарнитура от опечени кръгове лук и домат.

    Впрочем, може и да се опече на скарата под формата на шишчета - тогава се нарязва на парчета около 3 см и набожда на шишчето напречно като се редуват рибка, лук, чесън, парче чушка.

    И за последно - при печеното скара това се прави за много кратко време - от едната страна максимум 3-4 минути и от другата за около 2 мин. Желателно е да се обръща с шпатула.

    На фурна:

    За печенето на фурна е желателно да се ползват цели заргани. Осоляват се и се мариноват обилно със смес от лимонов сок, с добавка на малко бърбън и доста зехтин, да не се забравя за черния пипер и щипка пушен червен пипер.

    Пекат се в предварително загрята фурна на 160С с вентилатор като се нареждат в тава застлана с хартия за печене добре намаслена.

    Печеното е около 20-а минути, като може по някое време внимателно да обърнат и от другата страна, за да получат и от двата края хубав тен.

    Печеният на фурна зарган е много подходящо да се поднесе с картофено и/или зеленчуково пюре.

    За всяка порция може да се предвиди един зарган, ако е по-голям или два, ако са по-малки. В чинията се слага навити в кръг, както по-горе съм писал, а по средата - гарнитурата.

    Впрочем, вместо да се пече по този начин, върху хартията за печене може да се наредят резени домат, отгоре кръгчета лук, да се посолят леко, да им се ръсне малко розмарин и отгоре рибоците. Всичко останало, както съм го описал по-горе.

    Аха, сега се сетих за още един вариант, който съм пробвал, но сред хилядите кулинарни снимки, не открих тези, които ми трябват. Ако някога ги открия, ще ги постна:

    От хартия за печене се изрязват големи квадрати, които добре се намасляват. В средата се нареждат два три кръга от домати; отгоре сотирани късчета морков; целина; чушка (червена, зелена); лук и чесън; резени гъбки и най-отгоре по две парчета от заргана;

    Хартият се сгъва добре, за да се получи нещо като плик и се пече за 20-а на 180С. Сетне горната част се разтваря и се пече за 4-5 мин. на вентилатор - да получи хубав загар.

    Всяка порция се сервира индивидуално. 

ВАРЕНЕ

    Зарганът може да се вари и на пара за здравословно приготвяне, но този вариант не съм го пробвал и няма да го пробвам. Вкусът на каквато и да е риба варена на пара ми е неприятен... Варена риба само в рибена чорба. 

    Така че този пасаж го прескачам. Който иска да пробва. Това не е моето.

    П.П. БОНУС:

    След като изписах по-горе всички варианти, по които съм приготвял зарган, остана и бонусът за най-търпеливите да стигнат до тук:

    Веднага подчертавам, че съм го правил няколко пъти и ще дам последния най-добър вариант, който ми се е получавал. (пак конститарах ненамирането на снимка - ще трябва да почна да ги подреждам в отделни папки с конкретно ястие, а не както досега - по месеци - месец юли и купища снимки, дет след време се чудиш кое какво е).

    Примерно 2 заргана се почистват, премахват се главите и опашките и останалото се нарязва на късчета с дължина 5-6 см. Осоляват се и се овкусяват с лимонов сок, млян бял пипер и поне една с.л. пушен червен пипер. Оставят се да престоят така поне два часа.

    След това в дълбока тава - имам една такава с височина 10 см., на дъното на което се слагат зърна бахар, черен пипер и дафинов лист. Рибките се нареждат вертикално в тавата. Помежду им се добавят и няколко резенчета чеснови скилидки; още дафинов лист - общо поне 3-4 броя; едно-две карамфилчета и стрък розмарин. Понеже съм любител на по-пикантното и 1 ч.л. чили на люспи. И още една с.л. пушен червен пипер. 

    Всичко това заминава във фурната на 100С за цели 3 часа. 

    След това се вади и оставя да се охлади много добре - дори в хладилника да си стои.

    Рибките се вадят и нареждат в подходяща съдина. Останалото се прецежда. Зехтинът може да се ползва за овкусяване на салати например.

    Резултатът - невероятно дзверски вкусни рибочета, които се топят, костичките сами опадват.

    Мезе, от което ушите ти плющят, а и си върви с идеално изстудена водка.

    Лелей, направих нещо като дисертация за заргана.

    Само ще прескоча и варианта за зарган чироз,че изобщо не ми е любим катоо варения ...

    Пробвайте, каквото Ви хареса, споделете го и  НАЗДРАВЕ!

ЖЕЛИРАН ДЕЛИКАТЕС С РИБА ТОН И ДРУГИ НЕЩА

 

    Това е пооредната нерецепта, а начин на направия или просто идея за едно много различно мезе.

    Количества също няма да давам, а само примерно ще изброя какво съм ползвал: една консерва риба тон в собствен сос; 1-2 кисели краставички; 1 с.л. каперси; няколко кръгчета ананас от консерва; примерно един голям домат - обелен, почистен от семената и нарязан на кубчета и някаква зелентия - в случая ситно нарязан магданоз, както и желатин. 

    Да не забравя и най-важната съставка - подходящи клечки за зъби :).

Рибата тон се отцежда от соса си и се смесва със ситно нарязаните краставички,домати и ананас; разбърква се с каперсите и зелентиите.

Всичко това се слага в малка ракиена чашка и в парченце риба се забива вертикално клечката за зъби.

Пакетчето желатин се разтваря в 50-60 мл вода, оставя се така 10-на минути и сетне през микровълновата за 30-а секунди НА 800в. След това се разрежда със соса от рибата тон и още малко вода (може и смесена с идея зеленчуков бульон).

От желищата смес се сипва във всяка чашка колкото да покрие продуктите и всичко заминава в хладилника да стяга.

На следващия ден се сервират и имате идеално и вусно мезе за добре изстудената водка.

Ваденето от чашките е просто - топваш в топла вода и вадиш.

П.П. Не се изненадвайте от присъствието на ананаса - риба тон и ананас си вървят като брат и сестра.

Пробвайте, ще изненадате и себе си и приятели и близки с дзверски вкусно и не съвсем познато мезе и НАЗДРАВЕ!

Милокоп на грил

 

Милокопът е невероятна риба и на нас ни харесва повече от доста други и затова, когато ми попадне в рибния магазин, не го подминавам. За това как се приготвя и основните начини съм писал вече в блога си. Оказа се, че съм пропуснал начина за печене на грил или скара и веднага попълвам пропуска си. Как се почиства и филетира също съм писал и няма да се повтарям, а само казвам - рибочето се чисти и филетира. Ако има костички останали, се извеждат с пинсета - имам такава специална само за чистене на рибоци.

Филетата риба се осоляват леко, поръсват с църно пиперче и лимонов сок и оставят за около час да престоят на хладно.

В това време грил тигана се загрява и в него се слага хартия за печене да покрие дъното му.

В общи линии почти винаги правя така - сетне грил тиганът няма нужда от миене. Дори и като пека на скарата пак ползвам ония прословути силиконови подложки.

Та след грилът добре загрее, леко намазвам филетата със овкусен с розмарин и чесън зехтин (може би и за това съм писал)  и ги подреждам с кожата надолу. Често покривам грил тигана с капак. Печенето продължава около 4-5 минути и сетне се обръщат от другата страна като се пекат 3-4 минути.

Полезно: парчето с опашката беше с костта си и се оказа неудачно - доста кости си имаше. Опашката може да се остави за ефект, но костта е добре да се отстрани. Неотстраняването й беше грешка от моя страна.

Как ще се сервира е въпрос на собствено желание - върви си с варени или пържени картофи, с прясна салата, а аз си го поднесох с мариновани краставички с копър и сирене. Ха де!

Пробвайте и няма да съжалите и НАЗДРАВЕ!

МИЛОКОП или как да го приготвим

 Милокопът или скален (каменен) лаврак е дива хищна риба от семейство минокопови, а правилното й наименование е минокоп (sciaena cirrosa). Характерното при нея е, че цялата включително и главата е покрита с люспи. Като при всички хищни риби месото е бяло, сухо и нетлъсно, но за сметка на това много вкусно.

    Няма да пиша повече за този рибок какво представлява, който иска може да прочете в интернет. Ще се спра само на кулинарната й страна.

Започвам с почистването. Принципно след като се измие и подсуши рибочето, се хваща с опашката към тебе и с остър нож по посока на главата започват да се премахват люспите. Това е бая зорна работа - хвърчат из цялата кухня и много трудно се отделят. Някои ползват т.нар. специални ножове за чистене на люспи - с кутийка, където се събират - и това не е начинът.

Моят начин е: мивката се измива с вряла вода, запушва се сифона, слага се рибочето - вижда се -доста е голямо, залива се с вряла или много топла вода за 3-4 минути; водата се изпуща и се охлажда със студена. 

По този начин дори с пръсти могат да се отстранят люспите, а с обратната страна на ножа става буквално за една минута. 

Сетне се изкормва и почиства от вътрешностите. Всичко се събира в мивката и се чисти много лесно.

След това следва измиване на рибочето, отрязването на главата и премахване на хрилете. Перките също се отрязват - ножът трябва да е остър, защото и те са твърди. Главата и перките не се изхвърлят - те са идеални за рибена чорба с добавка на още рибочета.

При филетирането по моя начин с остър начин остава цялата гръбначна кост заедно с опашката и с доста месо по нея. Също не се изхвърля, а заедно с главата и перките заминава за рибена чорба.

Тука е моментът да дам някои допълнителни обяснения:

Милокопът е страшно вкусен приготвен на скара:

Вариантите са два:

Първият - рибокът се подсушава добре, обрива със сол отвътре и отвън, като предваритлено се цепва на няколко места от двете страни (на мен това не ми харесва). За рибок около 1,5 кг - около 30-а грама сол (това е за моя вкус), оставя се за 20-а минути и сетне се пече на барбекюто, скарата, грил тигана - като преди това те се намазват обилно с мазнина (винаги ползвам патешка мас, но може олио, зехтин и т.н.- аз намазвам рибата с рибата с разтопено масло с добавки - винаги имам поне 2-3 пакетчета с добавка на чесън, розмарин, магданоз и т.н.).

По този начин се запазва най-вече вкуса на рибата.

Пече се до отлепяне от скарата от една страна и от другата - буквално за 4-5 минути.

Вторият - с мариноване на рибочето:

Както е почистена рибата се маринова поне за час в смес от бяло вино, сол, черен пипер, дивисил и зехтин. Носи и подправки по желание, но тези са основните.

Печенето е ясно.

Следващият начин на приготвяне е на фурна:
Тука вариантите също са много - 

Първи:

Рибочето се осолява добре, пълни се с резени лимон, омазнява се със зехтин и бух във фурната - за 20-25 мин. на 200 С.

Желателно е поне един път да се обърне след 12-13 минута.

Втори:

Нарязват се зелечуци по желание - лук, чесън, зелентии, копър,  предварително задушено морковче и целина, пъхат се в коремчето и намазненият рибок се пече по указания начин.

Трети:

Предпочитан от мене - прави се основа от морска сол - слага рибката и се засипва с морска сол. Пече се на 200С за около 30-40 минути. Разбива се с чукче и се фламбира. Кожичката остава в солта, а остава само хубаво крехко рибено месце.

Става дзверска му Хистория.

ПЪРЖЕН:

И тука вариантите са няколко:

Първо: Почистеният милокоп се нарязва на шайби, овкусява се със сол, черен пипер и се пържи до хубаво зачервяване от двете страни. 

Преди това е идеално да се оваля в нахутено брашно или пък царевично.

Второ, както съм го филетирал, всяко овкусено парче се пържи - в него почти няма кости и е дзверски вкусно. Просто е на филенца като малки пържолки - леко овкусени със сол, черен пипер и оваляни в нахутено или царевично брашно.

Пържат се до хубаво зачервяване - парчетата стават хрупкави отвън и крехки отвътре.

Стигнахме до филетата, които съм отделил:

Всяко филе е по около 300-400 грама в зависимост от големината на рибочето. Сол, черен пипер, зехтин. 20-а минути чакане и сетне върху скарата или грил тигана. Няма да Ви уча на елементарни неща.

Повярвайте - не иска нищо повече откъм подправяне. Става уникално вкусно и вкусът на рибочето се усеща най-добре.

За финал- моят невероятен начин да се приготви - не съм срещал в Нета подобна рецепна:

В тигана загрявам поравно зехтин и масло - по около2 с.л. за 500 грама нарязан и филетиран милокоп, както си е с кожата. В мазнотийката пущам 2-3 скилидки чесън и сетне мръфчетата. Затварям с капака на тигана и ги оставям за по около 4-5 минути. Отхлюпвам, обръщам  и отново под капака, но за 2-3 минути.

Забравих - първо от месестата страна и сетне откъм кожата.

Не мога да опиша какво се получава - дзверски вкусно, но малко нефотогенични парчета. Топи се в устата поради липсата на каквито и да е кости.

Уф, написах както винаги "трактат" за милокопа, но както и да е.

Не държа да го четете и да се възхищавате. Просто тука са възможните варианти за приготвянето му. Е, не са изчерпателни - има и други, но това е поне за всекидневна употреба, а не за гурме кухня :)

Пробвайте, такава вкуснотия не Ви е попадала и НАЗДРАВЕ.

МОРСКА ВРАНА и как да я приготвим

 

снимката е илюстративна от нета

    В предишна публикация разказах как се "запознахме" с морската врана, която се оказа не само рядко срещана, но и изключително вкусна риба.

    Сега накратко ще разкажа какво представлява тази риба и сетне как се приготвя.

    Морската врана (Sciaena umbra) е вид от семейство Минокопови (Sciaenidae). Обитава плитки крайбрежни води с каменисто или скалисто и пясъчно дъно на дълбочина от 5 m до 200 m. Среща се в източните части на Атлантическия океан (от Ламанша до Сенегал и Кабо Верде), както и в Средиземно, Азовско и Черно море и достига големина от около до 70 см. Черноморската е по-дребна - до 30-а см. Обикновено се предвиждат на двойки, спокойна и неопасна риба. Най-често се ловува с харпун. Преди няколко години се е появила край Варна в големи количества и са я ловили с на въдица с приманка червей (поне така пише из пресата). 

    Срещнах и твърдения, че имала способността да издава звуци чрез две образувания, част от вестибуларния апарат на рибата. Тези "камъчета" се наричали отолити и всеки харпунист ги пазел като талисман за късмет. Дори в  Турция стритите на прах отолити се препоръчвали като лекарство срещу възпаления на уретрата.

    От местните познавачи на рибата, които се оказаха доста малко, разбрах, че се появява в края на май - началото на юни и сетне почти я няма. Всички бяха единодушни, че е най-вкусна на скара или печена. Да се пържи било похабяване на рибата. Единодушието беше и в това, че за да стане вкусна й трябват само сол, малко черен пипер и лимон (лимонов сок). Всичко останало било "похабяване" на рибата.

    В последното се убидих от личен опит и проба.

Както разказах, на нас ни я поднесоха печена скара със заливка от лимоново маслен сос. Дори и не си скриха "рецептата", която на практика липсва. 

Рибата се почиства от вътрешностите и хрилете. Перките не се пипат - в тях очарованието на рибочето.

От двете й страни се правят нарези под наклон и рибата леко се овкусява с прясно изцеден лимонов сок. След около 20-а минути се осолява и опиперява  - да не пропуснем и надрезите. Леко се омазнява и се поставяне на силно загрятата скара (в идеалния случай на дървени въглища) като не забравяме да омазним и скарата. 

Пече се от едната страна около 8-10 минути (все пак зависи колко е силна скарата) и се обръща от другата страна, от която се пече с около 2 минути по-кратко.

По време на печенето не е необходимо, дори е вредно да се обръща.

Който има притеснения, че ще "залепне" за скарата може да ползва от силиконовите подложки за скара.

Впрочем за овкусяването на рибата ползвам моята универсална гурме сол, която е много подходяща.

След като се прехвърли в чинията за сервиране се залива с лимоново-масления сос, но съвсем умерено - без да се прекалява, буквално по 1 с.л. от всяка страна.

За лимоновомасления сос, който най-често ползвам, ще спомена след малко.

Както бях споменал, рибата не е мазна, но месото е сочно, крехко и наистина много много вкусно. Направо няма друга риба, с която да сравня - малко ми заприлича на палтус, но не съвсем.

Толкова за печената морска врана на скара. Аз нали купих, я правих на електрическата скара и не ми се получи във фотогеничен вид, защото въпреки старанията ми залепна за скарата, а не се сетих за силиконовата подложка. Разбира се това не се отрази на вкуса. Поради тази причина не бе и документирано със снимка - няма да се излагам я.

На следващо място, има още един елегантен начин да се поднесе печена на скара:

Рибокът внимателно се филетира по дължината му, филетата се овкусяват по същия начин - пресен лимонов сок, обилно от двете страни, осоляване и печене като първо се пече откъм страната с кожата. Времето на печене е доста по-кратко- 5-6 максимум 7 минути откъм кожато и 2-3 мин. от другата страна.

Отделената глава, гръбнак и др. неща отиват за варене за бульон за рибена чорба. (Имам "секретна" рецепта, която ще споделя).

Тъй като обещах, ще дам и вариант за пържена риба. Почистване, изрязване на перките и нарязване напречно на шайби с дебелина около 1,5 см. Овкусяване отново с линово сок. Овалване в царевично брашно със сол и черен пипер и пържене до златисто.

Може да се филетира и да се ържи по същия начин.

Важното е да се поднесе с много лимон.

На фурна:

Всичко е като за скарата. Подготвя се тавичка за печене със скара, а поради липса на скара - се ползват за скара дървени шишчета, върху които се поставя рибата. На 170С с вентилатор е готова за около 25 минути.

На фурна - 2-ри вариант:

Овсусяват се зеленчуци - домат, целина, пъщарнак - всичко на жулиени, сол, черен пипер. Над тях се прави нещо като скара и слага овкусената риба, залива се бяло (розе) вино, което да не стига до рибата и се пече по същия начин. Става като варена на пара и печена. Точно това беше вторият вариант, който пробвах, но там пък теле-то ме предаде и пак останах без документация. 

Да намериш със зор два рибока, да ги приготвиш и нито една снимка да е като за пред хората, си е чист кърък.

За финал:

Относно лимоново-масления сос.

В нета има десетки рецепти, но най-простата и лесна за изпълнение е т.н. ладолемоно.

Елементарно е, а се прави безумно лесно:

лимонов сок и зехтин в съотношение 1:1 с добавка на 1 ч.л.горчица.

В интерес на истината добавям малко от моята универсална гурме сол и разбивам с пасатора до получаване на хомогенна смес - нещо като майонеза.

Ако го намерите този рибок, не се колебайте. Правете смело. 

И наздраве!

Бейби октоподи на фурна

  Станах дето викат хората на 100 години и все откривам нещо ново. Не става дума за октопода, но се оказа, че това мекотело има толкова много видове и подвидове, че чак съм изненадан: от огромни чудовища по няколко метра, през по-малки, още по-малки - като тези, които обикновено консумираме, та до едни такива емептен мънинки- бейбита по няколко сантиметра.

Но точно като на тези - горе долу по 200 грама, не бях попадал. Бяха в местния рибарски магазин по 16 лв килото и си взех няколко колкото за проба. Попитах продавачката знае ли как се приготвят? Ами за пръв път им ги докарвали и не ги била пробвала, но била чувала, че ги пекат на скара в Гърция.

Запитах в една от големит групи във ФБ - и там па съвсем ударих на камень и то голям. Няколко идеи, но кат за голЕмо мекотело и съвети за варене с тапа и с часове. А, този номер не минава ...

Минах профилактично през Гугъл - 1 млн отговори, снимки, но точно на такива ти ми не попаднах и след чашка две за размисъл, се подхванах.

Значи, туй ми, мЪкър и мънинко, прилича на на големото, защото некога може и да порастне - значи има очи, клюнче и стамашен тракт. 

Щом е така, ще го караме като с голЕмо мекотело:

Откъм пипалцата се намира де му човчицата и оченцата и с острия нож се изрязват. Сетне се хваща по дължина и с ножа се разпорва - всички вътрешности се показват и изрязват.

Следва яко миене да се почисти, че останат ли от чернилките, ще да горчи та нема траене и едене.

След измиването и почистването, се слагат в подходяща купа, посоляват се и обилно поливат с лимонов сок. Да не се забравя и идеята църно пиперче. Сетне и малко зейтинче.

Това е напълно достатъчно. Нека да си починат и отдъхнат от нашето внимание поне за 30-а минути.

В това време може да си приготвим салатата - как се прави е излишно да се обясняваме и да не забравим бутилката водка да влезне в камерата за охлаждане на страстите.

В нашия случай, фурната се загрява на 240 С.

Октоподчетата са си починали малко и затова заминават в една купа и заливат с вряла вода от каната. 5-6 минути "плуване" им стигат и отново в маринатата.

Сетне в тавата на фурната върху подложка за печене - за 15-20 минути.

Горките направо се сгърчват и стават една шепичка от зачервени пипалца.

Вадят се, забиват се с една вилица и се нарязват на ситно.

В това време в тенджерка се слага остатъка от марината дето са стояли, 1/2 ч.л. горчица, 1 ч.л. чили, още лимонов сок - от другата 1/2 лимон, малко черен пипер и се пущат в тази марината.

Нека си починат там 20-а минути. Пробват се и ако Ви се сторят жилави, малко бяло вино и нека възврат за 10-а минути и са готови за сервиране.

Дзверска вкуснотия се получава. А поднесени върху картофено пюре и ръснати с малко копърче са невероятно дзерско мезе.

НАЗДРАВЕ!

Скариди в маслено-чеснов сос

  Това са възможно най-лесните за приготвяне и най-вкусните скариди.

 И най-важното е, че направо си няма рецепта, а си има начин на направия. Необходими са ни пресни скариди - в случая около 500 грама - стигат си за 4-ма човека, все пак не са за наяждане. И това е най-трудната част - почистването на скаридите от главата и хитиновата обвивка, но да остане опашката. Сетне още по-трудната - цепване откъм гърба и премахване на черната вена (ако остане придава леко горчив вкус).

Другите необходими съставки са масло - колкото повече толкова повече, но примерно 2-3 с.л.; чесън - 2-3 скилидки (че и повече, въпрос на вкус) - може смачкан и нарязан на ситно, а може и пресован, но е  за предпочитане пред този на прах; 1 с.л. пресен ситно нарязан копър - ако няма, поне 1 ч.л. сушен. Другото задължително е сол на вкус и по желание - прясно смлян бял пипер.

Ами то вече всичко е ясно - загрява се маслото в уок тигана, слага се чесънът и буквално след 30 секунди се добавят скаридите. Всичко това се запържва буквално за 3-4 минути, максимум 5, т.е. до момента, в който скаридите започнат да се зачервяват. Слагат се копъра, солта и пипера. Не забравяме да разбъркваме.

Не е необходимо да се чака да стават тъмно кафяви или ... готови са в момента, в който се зачервят.

Сипват се в чиния, обилно се заливат с прясно изцеден лимонов сок и остава да им се насладим с хубаво питие.

Впрочем, най-вкусното е сосът, който може да отопи с препечена филийка.

И да не забравя - НАЗДРАВЕ!

Бейби октопод на грил

 Октопод харесвам. Признавам си, за пръв ядох такъв преди 25 и малко повече години в Гърция - на скара и макар че ми беше странен, много ми хареса. От доста години, имам ли възможност, си угаждам на душата с октопод. Много бях доволен, когато открих едни малки бейби октоподчета, защото се приготвят много лесно и са невероятно вкусни- за разлика от онез ти ми големи октоподи дет най-често ги има по дюкяните.

Преди дни попаднах на друг вид - бейби октопод: Парчето е около 400-500 грама и за разлика от онези бейби октоподчета, си е просто един миниатюрен вариант на октопод.

Кой знае Кво ми стана, но се стреснах за приготвянето му - нещо напълно непознато, та потърсих помощ от ФБ за съвети.

Отзоваха се доста люде божии и се кротнах - дали е бейби или не, няма разлика в приготвянето.

Независимо че не е нещо ново, ще споделя, защото може да се окаже полезно за доста хора ...

Значи много е важно как ще се почисти добичето:

Като се измие много добре, се слага на дъската и остър нож се рязва в края на "тубата" - близо до пипалцата и внимателно се изваждат вътрешностите - виждат най-отгоре. Като едно пакетче са, но не е желателно да се разкъсва, че сетне трябва да пада яко миене.

Другото, което трябва да се махне, е "човката" - намира се точно в средата на пипалата и добре се напипва.

Оперираме смело с острия нож и изрязваме всичко, което ни стои твърдо.

е, до тук добре - пак миене и сме готов да го заварим.

Слага се в тенджерка със студена вода, две три листчета дафинов лист, зърна черен пипер. Зърната бахар, карамфил са въпрос на предпочитание.

Слагането на сода или коркови тапи, по моя преценка не променя нещата.

Като заври, се намаля силата на котлона и оставя да "къкри" за около 40 минути.

Готовността се проверява като бе боцва с нож или вилица. Соли се в края на варенето.

Как ще бъде нарязан след варенето е въпрос на предпочитание - може и на по-едро и на по-ситно.

Пече се на силно загрят грил тиган в малко масло с добавка на малко олио. Печене - колкото да смени леко цвета - буквално за 3-4-5 минути.

В това време се приготвя марината - зехтин и лимонов - 1:3, но предпочитам поравно, малко сол и черен пипер, смачкана скилидка (или две чесън). Носи и ситно нарязан копър (поради липса на такъв - нямаше). От тигана - бух и тенджурката с маринатата, два три пъти разтърсване сърдито и след 10-а минути е готово за сервиране.

Предпочитах да е с картофена салата с праз, па на който не му харесва да не чете.

По желание може да се отреже тубата, да се нареже на парчета и да се запече в грил тигана, а останалата част с пипалата да се запече от двете страни в него като се притисне с нещо, за да запази формата.
Сетне по същия начин - в съдина с марината и сервиране задължително с лимонче.

Впрочем, за разлика от октопода, прясното беби октоподче го купих на 15 лв/килото или това за 6,00 лв. Че в последно време все ми казвам, че показвам скъпи работи ...

Невероятна вкуснотия, дзверска дори и НАЗДРАВЕ!