Страници

▼

неделя, 17 август 2025 г.

ТУРСКА ЛИМОНАДА

 

    В тия жеги се нуждаем от хубави разхладителни питиета. Най-доброто е домашната лимонада, която освен че е с естествени съставки, се прави и много лесно.
    Турската лимонада може би държи палмата на първенството особено за тези, които обичат по-сладичкото (макар че сладостта може да се регулира).
    Започвам направо с начина на направия така както ми е обяснил приятел - турчин. 
    Необходими са три лимона,  един голям (или два по-малки) портокал, три литра минерална вода, захар на вкус (с разчет около 120 грама на литър вода) и пресна мента за сервиране. 
Портокалът и лимоните се накисват в топла вода с добавка на сода за около 30 мин. и се измиват много добре. С ренде се настъргва кората им, а сокът им се изцежда.
Настърганата кора се смесва със захарта и оставя така да престои около час. След това всичко се смесва, разбърква много добре да се разтвори захарта и прецежда. Пълни се в бутилки и в хладилника.
При сервиране се слагат бучки лед и листенца мента.
Както казах по-горе, този вариант е адски сладък за моя вкус и не правя лимонадата по този начин, а по моя си,който веднага обяснявам.
Ползвам същото количество цитруси, но без грам захар. Измивам ги много добре и изрязвам корите, които пращам да се сушат.
Наразяните цитруси с около 500 мл вода се слагат в купата на нутрибулета или блендера и се пасират за около 30-а секунди.
Полученият сок се прецежда. Пулпата се връща обратно в блендера пак с около 500 мл вода и цялата процедура се повтаря.
Пулпата след изцеждането се изхвърля, а сока - в булилки и в хладилника.
Получава се нещо като концентрат на лимонада.
Не е много кисело от лимоните, а и леко сладни от портокала.
След това при сервиране този концентрат се разрежда с изстудена газирана или минерална вода, добавят се бучки лед и задължителните листенца мента и за разкош резенче лимон оваляно в кафява захар.
По желание преди да се долее газираната вода, примерно, може да се подслади на вкус с малко мед.  Противник съм на бялата захар и не я ползвам изобщо - мед или кафява захар в краен случай.

В блога имам няколко рецепти за лимонада, които може заинтересуват някого:

ДОМАШНА ЛИМОНАДА



Впрочем домашна лимонада може да се направи почти от всеки плод или пък сироп от черен или бял бъз, арония и т.н. или от сок от смокинови листа и т.н., че била и семките на пъпеш - например

"Мляко" от семена на пъпеш


Така че правете смело и импровизирайте по собствен вкус и се наслаждавайте на лятото с вкусна домашна лимонада.
в Няма коментари:

четвъртък, 14 август 2025 г.

ДОМАШНА ПИЛЕШКА НАДЕНИЦА за печене

 


    Пилешкото не ми е от най-любимите меса, но за сметка на това има много вариации за приготвянето му. Една от любимите е тази за направа на наденица - отнема сравнително малко време за направията, а сетне за дълго време имаш нещо за бързо приготвяне.
    Най-бързо и лесно се приготвя когато се купят обезкостени пилешки бутчета - 2-3 кила, смилане за 5 минути, толкова за смесване с подправките и 30-а за пълнене. Лесно и бързо е, но не е изобщо икономично при цена на пържолите от пилешки бутчета над 12 лв за кило.
    Затова предпочитам варианта с купууване на няколко цяли пилета (на прИмоция са направо изгодни за покупка). Сетне - разфасоване, отделяне на кожите (които са много необходими за наденицата), крилцата за печене или пържене; на гърди; бутчета и т.н. Естествено и обезкостяване без престаравяне.
    Крилца, гърди и т.н. - вакуумиране и във фризера. Фенери и кости на бульон, който е идеален за супи и готвене заедно с отделеното от тях месце.
    За наденицата ни са необходими месцето от бутчетата, малко от изрезкитее и за разкош - поне едно филе от гърдите, както и кожата на пилето - от нея ще дойде мазнотийката в наденицата тъй като не се слага сланина или други мазнотии.
    Веднага ще направя едно отклонение - много хора считат, че пилешкото е вредно, особено кожата му, заради съдържанието на хормони, антибиотици и други простотии, което си е напълно вярно. 
    За "изчистването" на пилешкото си имам трик - накисваам го за 2-3 часа във вода заедно с лимонтузу или като го варя добавям във водата ч.л. лимонтузу. 
    Май най-сетне идваме до наденицата и какво е необходимо:
    За месото вече е ясно, както и за кожите на пилето. Всичко се смила за предпочитане на едра решетка - 6 мм; Ако липсва елемента мързел или бързане, може да се накълца старателно със сатърче докато си пиеш питието пред ТВ-то, както правя много често.
    Много важен момент са подправките, които както винаги ги давам за едно кило смляно (накълцано) месо:
    -сол - 20-22 грама, едра морска. Забранявам нитритна - ще е ужасно съчетание.
    -1 ч.л. захар
    -1 1/2 ч.л. черен пипер, може и по-малко, на вкус
  -1/2  ч.л. индийско орехче
-1 ч.л. гранулиран лук
  -1 ч.л. гранулиран чесън
Следва и изненадата - 2-3 с.л. ситно нарязан магданоз и толкова зелен лук (лукът може да се нареже и на едро и да се смели с месото)
-задължителна добавка - поне 150-170 мл студен пилешки бульон (как се прави вече е ясно). Супер мераклиите могат да го заменят с някакво бяло вино или просеко, но бира определено не препоръчвам.

Има и една добавка, която предпочитам, но не и всеки - чили люспи - те са на вкус. Слагам 1 ч.л. и почти не се усеща.
    После е ясно - всичко (смляно месо, сол, подправки, бульон) се смесват в подходяща купа и се пълнят с шприца в предварително накиснати свински черва с малко лимонов или портокалов сок. Превиват се през 15-а см, оставят се да поизпръхнат за ден два и сетне се разделят порционно и вакуумират.
    Важното е при пълненето да не се престараваме, а да е по-рехаво, за да не се пукат сетне червата при печенето.

    Останалото е излишно да обяснявам.

    Пробвайте, ще сте очаровани и НАЗДРАВЕ!

    ДЗВЕРЪТ НЯМА ДА ВИ ПОДВЕДЕ.

в Няма коментари:

понеделник, 4 август 2025 г.

ПАНИРАНИ ХАПКИ ОТ НИЛСКИ СОМ

 


    Филето от нилски сом е много вкусно и когато ми попадне не го подминавам. Най-често го приготвям на тиган и доста по-рядко на скара, че става леко сухо.
    Този път решех да го направя по напълно различен начин.
Филето внимателно се почиства от костите - колкото и малко да са, все се намира по някоя и друга.
Нарязва се на кубчета с размери около 3х3 см. 
С ножа за филетиране във всяко парче риба се прави разрез от край до край като се внимава да не се среже и да се остане цяло.
След това се осолява с моята гурме сол - много е подходяща и за риба.
Почти замразен кашкавал - за 20-а мин. във фризера се нарязва на тънки парчета с големината на рибените парчета.
Всяко кашкавалче се напъхва внимателно в процепа на рибната хапка.
Получават се ей такива пълнени с кашкавал рибени хапки. Има и такива които се разкъсват или са останали по-малки. Няма страшно - между парченца риба се слага резенчето кашкавал.
Следващият етап е да се подготвят рибените хапки за паниране. Който е панирал кашкавал в кори за баница, знае как става:
Корите за баница се нарязват на ленти и всяка хапка се увива в кората за баница - да се получи малко "пакетче", което се "лепи" с разбито яйце и четка.
Така се процедира с всички наразяни парчета риба.
Корите леко омекват, но това е без значение ...





В касерола се слагат около 2 пръста мазнина и една скилидка чесън и когато загрее добре силата на котлона се намаля (от 9-та -на 6-та). Всяка хапка се потапя в разбитота яйце и хоп в касерола. Пържат се за кратко - до леко покафеняване като се обръщат поне веднъж. Вадят се върху кухненска хартия - ясно защо.
След това в същата мазнина се изпържват и резенчета картофи.
Хапките и гарнитурата са готови.
Остава да се сложи и студеното питие.
Не очаквах, че хапките ще станат толкова вкусни - направо да си оближеш пръстите.
Па и идеално си вървяха с питието.
Пробвайте и няма да съжалите! И НАЗДРАВЕ!

в Няма коментари:

МАРМАЛАД ОТ ДИНЯ

 

 В сезона на дините започнах публикации за динята с това как да си направим домашна лимонада от диня.
    Сега продължавам с това как да си направим мармалад от диня. След като може да се направят Сладко и мармалад от пъпеш защо да не може да се направи и от диня. Единственият проблем е, че водното съдържание на динята е много високо - почти до 90 %.
Динята се нарязва, почиства от семките и се пасира в блендера.
Корите не се изхвърлят (но за това отделно).

Количества нарочно не давам. Ще стане ясно защо.

Пасираната диня се слага в подходящ съд и започва един дълъг процес по-скоро на изпоряване отколкото на варене.

Тук има един тънък момент - за сгъстяване може да се ползва пектин (1-2 с.л.), но предпочитам да сложа една голяма ябълка - обелена, почистена от семената и резната на две. Ако количеството на динята е повече, носи и две ябълки. В случая бе 2 литра и затова - две ябълки, които се пасират заедно с течността.
Когато динята се редуцира почти наполовина - вижда се много ясно на снимката, се слага 1/2 лимон. 
Опитва се на сладост и започва по малко да се слага кафява захар - мусковадо. На това количество отидоха 300 грама захар. По идея на половинката заедно с лимона в течността добавих и 2 бонбона лукчета (заради ментовия им аромат).
Много отдавна не ползвам обикновена захар, а кафявата захар придава и един лек карамелен привкус.
След слагането на захарта се вари още поне 10-а минути или до желано сгъстяване.
Топъл мармаладът се пълни в затоплени бурканчета, сетне до изстиване - върху капачката.
Остава само да се насладите на невероятния вкус на мармалада от диня.
Пробвайте и няма да съжалите! Превъзхожда по вкус мармаладите от доста други плодове.

П.П. Замислих се дали си струва да правя поотделно публикации за всичко от диня или пък да взема да направя една обща? Мнения?

в Няма коментари:

събота, 2 август 2025 г.

ДОМАШНА ЛИМОНАДА ОТ ДИНЯ


     В сезона на дините и изобилието им на пазарЯ и при положение, че вече цените им са напълно достъпни реших да направя няколко публикации за различни неща от динята - и това не е съвсем случайно - утре 3-ти август е обявен за Световен ден на динята.
    Напълно в мой стил като страдащ от логорея ще направя едно отклонение:
    Сочна и сладка, динята е едва ли не сомвол на летните месеци в БГ. 
    В детството ми в града нямам спомен да сме ходили да купуваме дини - по улицата минаваше каруца от близките села, един чичка се дереше - хайде на дините, сочни, сладки и направо за без пари. Излизаха на улицата всички Баби, включая и моята и почваше едно яко избиране - та почукване, потропване, оглеждане на дръжката, на онова изсъхналото на "дупето" на динята. И се купуваха по една торба дини, а аз ги мъкнех до кладенеца (имахме и такъв в двора, но сетне го засипаха - не знам защо, но нещо водата не била съвсем по реда си. Това ми е болната тема за града, но за нея друг път...).
    При селската Баба беше различно - рано по тъмно, дори и петлите не са пропели, с магарешката каручка до бостана (всяко семейство имаше бостан от ТКЗС-то до селото - от 0,5 дка до 1,00 дка - ега ти социализЪма) и се прибирахме до към 8-9,00 часа с една каручка дини, пъпеши, сетне и тикви ... Да не обяснявам как се хапваха - две три дини в кофата и в кладенеца. Сетне се режеха ей така като за "куче" - само най-вкусното, а останалото през оградата - при кокошките и прасетата- нека живнат животинките.
    Малко и обща информация за дините, че ще ме обвините в някакъв соцносталгизъм (дано съм жив още няколко години и да разказвам за ония години дет всички сега ги плюят, за да трупат "точки" пред не знам си кого ...).
    Според "умниците" динята произхожда от Африка, а сведения за нейното отглеждане има още от древния Египет, където е била любима храна и на фараоните. Смята се, че дива форма на плода е съществувала край река Нил преди повече от 5000 години. Постепенно динята се разпространява в Европа и Азия, а днес е обичана по целия свят. Уж имало над 1200 сорта(но може и да повече - не знам кой ги броил), които се различават по форма, размер, вкус и цвят - с черни семки до жълтите, безсемковите и дори минисортовете с тънинка кора (дето стават за мариноване). Уж най-разпространените били „Шуљр бейби", „Кримсон суит” и „Черна красавица“, ама си мисля, че са тези на тези тиквена семка и напълно изкуствени и без вкус.
    Динята като краставицата е 90% вода, но останалото е захари и витамини С и А и антиоксиданта ликопен, който подпомага сърдечното здраве. Изобщо няма за какви калории да говорим нея.
    Обикновено и традиционно си мислим, че нарязана на резени с добавка на сирене е идеалното хапване, но това е голяма заблуда.
    Няма да поварвяте, че денята освен десерт е идеална за плодови салати, за студена супа, за мезе, дори и като десерти и сладка, ама за всичко това в следващите публикации.
Сега за "лимонадата" от диня - два три резена диня се почистват от семките, слагат се в блендера заедно с почистен 1/2 лимон, 2 сл.л. мед и яко се блендират. Не им вредят две три листчета мента или няколко капки ментов сос.
Следва прецеждане, пълнене в бутилка и в хладилника.
След това сервиране с бучки лед, сламка, а отделно от това хубавото питие - също с ледче.
Пробвайте, много е освежаващо и дори по-добро от т.нар. традиционна лимонаТа.
НАЗДРАВЕ!

в Няма коментари:

петък, 1 август 2025 г.

ХРУПКАВИ ПИТКИ ЗА САНДВИЧИ

 


    Тези питки са невероятно вкусни - получават се хрупкави и леко ронливи, а инак са меки и невероятно подходящи за сандвичи. Стават особено ароматни заради добавката на сушени зеленчуци. При това се правят много лесно, защото са от типа на содените питки.
    За направата им основно са необходими брашно и флейкс от елда; кисело мляко; сода; сирене; 
Сега ще опиша какво и колко ползвах: в подходяща купа се слагат 4 с.л. флейкс от елда (много е полезен) и се разбъркват с 5 с.л. кисело мляко и добавка на по 1 ч.л. сода и захар. Изчаква се 15-на мин., за да набухне и поеме млякото. От това зависи какво още ще се добави. Следват 4 с.л. натрошено сирене и 2 с.л. мазнина (олио), както и 4 с.л. с връх брашно и 1 с.л. сушени зеленчуци (моите са с едър лук, чесън, куп зелентии, че и дори морков на много ситно).
В това време фурната се включва на 180С да загрява. В купата всичко се разбърква с лъжица - трябва да се получи гъсто тесто, което да се оформя на топки. Наложи ми се да добавя още 2 с.л. кисело мляко и с намазнени ръце продсто го оформих на голяма топка - без месене и направих топчета с големина на малка ябълка. Наредих върху хартия за печене, цепнах отгоре с остро ножче и с тавата във фурната. Не е необходимо да се можат с каквото и да е ...
Печат се на 180С за около 35-40 мин., но все пак зависи от фурната. Демек до хубаво зачервевяване - или покафеняване.
Сетне върху решетка и под чиста кърпа.
Стават леко твърдички, леко ронливи и хрупкави.
Идеални за сандвичи - особено с луканка. Издържат два-три дни без промяна.
Правят се лесно, а добавката на сушените зеленчуци им придава невероятен аромат.

А флексът от елда го ползваме много често за закуска с кисело мляко и мед, както и за направията на разни печива като

БУХТИ С ФЛЕЙКС ОТ ЕЛДА


Както се вижда, експериментирал съм с този флейкс, но сегашните питки са без яйца и са със смес от флейкс от елда с брашно.
Пробвайте и няма да съжалите.
в Няма коментари:

вторник, 29 юли 2025 г.

ОМЛЕТ "ТИК ТОК"

 


 На времето бях чел, че по умението да се направи омлет се преценя годността да станеш Шеф... 
    Този омлет се прави от две или три яйца, на които се разделят жълтъци и белтъци и поотделно леко се разбиват с идея сол и прясно смлян бял пипер.
В добре загрят тиган с незалепващо дъно се сипват жълтъците и в единия им край се нареждат резенчета кашкавал.
След като леко стегнат се навиват леко ...
Сетне на части се налива леко разбития белтък и постепенно се навива на руло.

Толкова - идеята я видях в тик-ток.

В интерес на истината става вкусен и се прави лесно за разлика от класическия омлет. Идеален за закуска.

в Няма коментари:

понеделник, 28 юли 2025 г.

За печените свински гърди и изобщо за печеното мазно месо

 


Това е преди, а на другата снимка е след ...

    Макар че правя публикация, това не е рецепта как да опечем мазнички свински гърди или друго по-мазно свинско...
    Много хора (включително и мои близки) избягват да ядат подобно месо заради вредния холестирол. И се лишават от една наистина голяма вкуснотия.
    Просто си овкусяваш свинското както е любимо, печеш го (в плик, в тава и т.н.) както си знаеш. И сетне бум на масата ... И се натъпкваш с разните му мазнотии и т.н.
    В действителност е много лесно - опеченото месо заедно с всичко от печенето се слага в подходяща съдина, покрива със стреч фолио и за няколко часа в хладилника (или цяла нощ). 
    На първата снимка се вижда как всичката отделила се мазнотия се е втвърдила и станала на мас. Вадиш си мръФката от тавата леко я остъргваш с ножа от мазнотии или я забърсваш, сетне затопляш и е готова за хапване (снимка две).
    Мазнотията и всичко останало се изхвърля...
    Толкова - холестирола си заминава някъде си, а си имаш превъзходно печено - нищо не е загубило от вкусовите си качества.
    Това е предложение за тези, които се "плашат" от мазното месо и го намират за вредно.
    Пробвайте и няма да съжалите и НАЗДРАВЕ!
в Няма коментари:

неделя, 27 юли 2025 г.

ПЪЛНЕНО СВИНСКО ФИЛЕ С ... КАЙМА

 


    Това е поредната нерепта е блога ми, а идейка как да се направи нещо дзверски вкусно и различно от традиционните ястия за приготвяне на свинско филе.
    Няма да давам количества нарочно, но имайте предвид, че едно кило филе и 0,5 кила кайма с едно кило картофи са достатъчни да нахранят поне 8 ящни души... И на подправките няма да се спирам 
Свинското филе се почиства от ципите с остър нож и оформя на огромно равномерно парче. Сетне внимателно със със същия остър нож за филетиране внимателно се цепва на три - снимката се вижда (внимавайте да не си порнете пръста като мене и да не го лепите с лейкопласт). Получават се цели три дълбоки джоба във филето.
Следва леко опиперяване и осоляване - отвътре и отвън.
За плънката може да се ползва мляно месо или кайма.
Овкусявам я като за кюфтета, включително и задушен лук.
Ако имам под ръка кашкавал или някакво твърдо сирене от типа на гауда и подобни, нарязвам на ситни кубчета и омесвам с каймата.
След това напълненото филе овързвам добре, намазвам с четката с овкусен зехтин и идея цървено пиперче и във фурната.
В последно време съм се изхитрил и пека месото в плик. При него в плика могат да се сложат нарязани картофи или зеленчуци и т.н.
Пече се на 180С до готовност - поне 40 мин., но за по-голямо парче - и до час.
След като се извади, преди да се нареже, месото трябва да престои известно време, за да се поохлади. Тогава пази форма най-добре ...

В блога имам няколко идеи как да се приготви пълнено филе:
Пробвайте, става дзверска вкуснотия и НАЗДРАВЕ!
в Няма коментари:

петък, 25 юли 2025 г.

БАНИЦА КРЕНВИРШКА

 

    
    Това ще да е най-лесната рецепта, която съм писал и почти няма какво да обяснявам по нея. Па и снимките всичко ще пояснят.
    Само ще кажа, че са необходими триъгълни кори (продават такива по 26 броя са в пакет), кренвирши - цели или нарязани на половинки по дължина; малко настърган кашкавал; олио смесено поравно с разтопено масло; допълнително - едно или две яйца разбити с малко прясно мляко.
Всяка кора се маже с мазнинката, слага й се кренмирша, ръсва се с кашкавалеца и се навива на пуричка (рулце), както ти дойде.


Нареждат се в намаслена тавичка или на дъното, на която е сложена хартия за печене (за предпочитане).
Заливат се обилно с яйчено-млечната смес. Този момент може да се прескочи и само да се намажат с разбито яйце с малко олио. Ама със заливката си става като истинка баница.
Печенето на 180С в предварително загрята фурна за около 35-40 мин - все пак зависи от фурната.
Или пък на 170С с вентилатор - пак да хубаво зачервяване и като ги повдигнеш с ножа да са запечени и от долу.
Правят се бързо и лесно - една тава се навива за около 15-а минути и сетне само търпение докато се пекат.
Пробвайте и няма да съжалите - невероятно хапване са и то не само за закуска.
Прави се лесно и е доста бюджетно.

За баниците съм писал доста и то може да се намери ей тука:

в Няма коментари:

четвъртък, 24 юли 2025 г.

КЮФТЕТА - ШИШЧЕТА

 


    Днес няма да има рецепта, а просто една идейка как да се разнообрази приготвянето на традиционните кюфтета. Първо, печени са във фурната и второ, оформени са като шишчета и защо ли не?
Оформят се кюфтета, които се нанизват на плоски шишчета. Нареждат се в леко намаслена тавичка или пък покрита с хартия за печене. Може отдолу да се наредят и нарязани тиквички, патладжанчета, резени домат или лук. Същото може да се направи при нанизването на кюфтетата на шишчета - резен чушка, кюфте, резен лук, или тиквичка, кюфте, домат и т.н. - всичко е въпрос на въображение и мерак.
Печенето - в предварително загрята фурна, на 170С с вентилатор като трябва да се наглеждат и по някое време поне веднъж да се обърнат и от другата страна. Така се опичат по-равномерно. Печенето отнема малко повече от 30-а мин., но то си зависи от каймата, от фурната, от това, колко опечени искаме да бъдат и т.н. - та затова - до готовност.
Приготвянето на каймата за печени във фурната кюфтета има малка особеност, която ще споделя и тя е, че в нея почти не се слага хляб или ако се слага трябва да е малко - филийка, две ... По-добре лукът да се смели заедно с месото и сетне хубаво месене с подправките (черен пипер, сол) и лед. За сгъстяване като се сложат яйцата - малко грис.
Друг път ще отделя повече време и ще напиша доста по-подробно - например както съм писал за направата на класически пържени кюфтета.

Така и така съм почнал да пиша за шишчета, ето и няколко идеи за тях от блога ми:

"Шишчета" по селски на тиган


Пробвайте и няма да съжалите и НАЗДРАВЕ!
в Няма коментари: