Оказва се, че домашният табаско сос може да се направи доста лесно и при това да се нагоди на собствения вкус откъм лютивост и добавки.
Предвед на тази публикация е зеленият табаско сос - не се чудете, такъв няма да срещнете по магазините, но може да си го направите сами и притова по нищо не отстъпва на типично червеното табаско.
За направата на домашен табаско сос и неотстъпващото му почти по нищо домашно чили съм отделил малко местенце в блога си, а именно:
писал съм и за направата на сос от чушки
СОС от червени чушки (или "кетчуп" от печена капия) , който също може да се направи по турски бичим доста лютив с добавка на люти чушлета в него
Допълнително ще дам няколко линка от блога ми, които също могат да бъдат полезни:
домашен кетчуп-базова рецепта; пикантен домашен кетчуп; сос от червена капия; домашен барбекю сос; лесно консервиране на домати; още по-лесно консервиране на домати;
или пък как да спестим средства като овкусим зехтин или пък олио.
На домашните майонези съм посветил цяла страница с много начини на направията.
Същото е положението и начините за направия на домашен тарама хайвер.
След това, по моему полезно отклонение, се връщам към зеленото табаско. Както е ясно от наименованието, той се прави от зелени люти чушлета.
Между снимките и обясненията има известна разлика, но ще обяснявам "в движение":
Чушлетата се измиват добре, режат им дръжчиците балабар с шапенцата. Разпорват се по дължина и семките се отделят. Чушлетата се нарязват на ситно, а семките се завиват в марля. Всичко това се слага в подходящ голям буркан и на пластове се засипва със солта като се завършва с нея.
Направих голямата дивотия да ги нарежа на колелца, да ги бухна в шишета с широко гърло и да слагам солта.
В името на експеримента - в едното шише бяха чушлетата само със сол, а в другото - с добавка на 1 к.ч. ябълков оцет.
Тези само със солта си запазиха идеално зеления цвят, а тези с оцета станаха с един мътно зелен цвят. Така че само сол...
Чушлетата се оставят така "да си зреят" поне 3 седмици - нищо няма да им стане за това време.
Идеалният вариант е този, който описах, а не който първоначално пробвах, защото сетне трудно се отделят семките и меленето с блендера става бая бавно. Ако семките са отделени в марля, просто много добре оцеждат, смилат с пасатора и прецеждат и ползва само отделения сок.
Зелената част се пасирата също и прецежда през сито заедно с отделения сок при зреенето на чушлетата.
При прецедения сок вече могат да се слагат добавките по собствен мерак - разни миризми като смлян черен пипер, балсамов оцет, сос от нар и т.н. Тука се оставя да се вихри собственото въображение и вкус ...
Този път реших да отделя само полученото табаско - солен сос с добавка на 3-4 с.л. бял балсамико сос и напълних 500 мл шише с него.
За да не си играя с останалото количество да го прецеждам, изцеждам и т.н., му добавих 1 с.л. мед, 1 с.ч. горчица, 1/2 с.л. хрян и 1/2 ч.л. черен пипер, добре обърках и напълних в бурканче.
Както го кръстих, получи се "зелено табаско песто", от което 1 ч.л. във всяко ястие му придава невероятен вкус и аромат.
За икономическия ефект няма да говоря - едно шишенце 175 мл табаско е около е около 4,00 лв, а цялото ни количество дори и при днешната цена от 5,00 лв за кило зелени чушлета излиза в пъти по-изгодно.
Пробвайте и няма в никакъв случай да съжалите!
