МЪРЗЕЛИВО "ХАЧАПУРИ"

 

    Е, хайде от мен да мине - не е съвсем класическото абхазко хачапури, по-скоро е вариант на т.нар. "затворено" хачапури, ама не можах да му измисля друго име.

    Сетне си имаше причина точно това да направя, защото от няколко дни се боря да направя домашен квас с грозде, който ми се получи изненадващо сполучлив, макар че основно го захванах с безглутеново брашно.

    Реших да го пробвам и да направя тесто:

Това е тестото замесено с този квас - 3 с.л. големи с квас, едно яйце, 1/2 ч.л. сол и 1 ч.л. захар; 1 голяма с.л. олио; около 150 мл вода и 350 грама брашно;

Беше замесено около 21,00 часа.

След три часа в бокса беше понабухнало, но не достатъчно и реших да го оставя до сутринта.

    На сутринта беше тръгнало да ме търси- почти три пъти си беше увеличило обема.

    След премесването леко меко и пухкаво тесто, с което се работи лесно, макар че беше доста меко и трябваше да се работи с намазнени ръце.

    Чудех се какво да направя с него за закуска и реших да е нещо като питка пълнена с моцарела, приличаща на хачапурито, та затова и мързеливо хачапури.

    С намазнени ръце се къса топка от тестото - по-голяма от тази за тенис и върху леко намазнената дъска се разстила почти в квадратна форма. Е, толкова успях - не е необходимо престараване.

    В единия край се настъргва на едро моцарела и се захлупва с другата половинка. Краищата леко се притискат да залепнат.

    В интерес на истината, за да стане почти истинско хачапури можех да чукна едно яйце върху моцарелата и да го затворя с тестото, но се притесних - за пръв път правя нещо с тесто с квас, та ми дожаля за яйцето.

    Направих три такива. Остана малко тесто, от което направих питка, в която "имплантирах" резен моцарела.

    Нареждат се в тамата на фурната върху леко намаслена хартия за печене.

    Питките резнах отгоре с острия нож. Зачудих се дали да ги намажа с разбито яйце или с прясно мляко или да ги ръсна със сусам или нещо друго и се отказах от всички тези варианти. 

    Нека си е натурално, да се усети вкуса на тестото.

    Печене в предварително загрята на 180С фурна на средна решетка за около 35 минути - до зачеряване. Следва вадене и покриване с чиста леко навлажнена кърпа.

    След 5 минути се намазват с масло и се сервират. Леко хрупкави, много вкусни. Ако сравнявам с тестото приготвено с мая, вървят напред вкусово.

    Оказа се, че най си вървят с моя вариант на таратор в чаша. Не съм писал за него, но както и да е....

    Впрочем едно парче артиса за другия ден. Беше дори по-вкусно.

    Пробвайте както приготвянето на домашния квас с грозде, така и на мързеливите ми "хачапури".

    "Скрийте" и едно вътре във всяка "баничка" яйце и намажете с жълтък и ще стане нещо дзверски неустоимо.

    Само споделих идеята ..., защото това не е рецепта.

    Знаете, че мразя да говоря за рецепти, грамчета, милиграмчета и т.н. 

    Готвенето е основно реализация на идеи за комбинация на налични продукти, а не досадно търсене на това онова и ако не намиреш перо от врана, да не знаеш как да продължиш ...

    Като в приказката за Баба Яга като решила да забърка отровната отвара - имало плюнка от ястреб, пера от орел, корен от гъба и т.н. и т.н., та тя взела, че купила кренвирш ...

    П.П. Вместо с моцарела, кашкавал, сирене или там каквото и да е, могат да се напълнят с кайма и да си стане напълно пълноценна вечеря.

    Е, дори за приготвянето на една закуска не мога да пропусна задължителното НАЗДРАВЕ!

ДОМАШЕН КВАС приготвен с грозде

     Принципно няма да влизам в спор дали за хляба и печивата трябва да се ползва мая или квас. За всяко от тях се има аргументи, както за, така и против. Въпрос на личен избор.

    Няма и да обяснявам що е то квас и как се прави - брашно, вода и евентуално мед и се разчита на естествената ферментация.

    Просто искам да споделя един много лесен начин за направата на квас, резултат на един експеримент - да ползвам грозде за процеса на ферментация.

    Необходими са ни 15-а зърна добре узряло грозде, на което се махат семките, които се намачкват много добре с дървена лъжица, чукалото на дървено хаванче или нещо друго подходящо.

    Понеже съм много умен, не махнах семките и си отворих много работа на един по-късен етап. Така че задължително без семките - инак ще има глава да пати.

    След като гроздето е намачкано се слагат 1 голяма с.л. мед и около 50 мл филтрирана вода (или трапезна). Вода е чешмата не е желателна.

    Следва брашното. По принцип трябва да е бяло брашно тип 500 или дори тип 450. Ама нали се прави експеримент - сложих около 100 грама безглутеново брашно.

    След разбъркването с дървената лъжица се получи доста гъсто тесто. Затворих с капака кутията и я оставих на остъклената тераса.

    Цветът се получи доста кафяв, но това се дължи на безглутеновото брашно - за каквото и да се ползва то придава такъв кафяв отенък.

    Тази процедура бе направена късно следобяд. На другия ден отворих кутията и направо ми се видя странно, че на павърхността му са се получили мехурчета и се е появил аромата на началната ферментация.

    Тука взех, че се стреснах и добавих 1 с.л. с връх бяло  брашно, долях още малко вода - около 30 мл и отново си го оставих да си стои покрито с капака.    

    Късно вечерта - значи от залагането му са минали почти 30 часа, вече имаше този вид- почти изобилие на мехурчета, силен мирис на ферментация.

    Сега вече моментът на подхранването, ама ... нали споменах, че не махнах семките. Тук таме на снимката се виждат, както те, така и по-големинте люспи. Наложи се да си играя всичко това да бъде прецедено през едра цедка и върнато обратно в кутия.

    

    

    Така изглеждаше след прецеждането.

    Добавих още 100-а грама бяло брашно и 60-70 мл. 

    Това на практика е на 3-я от започването. Напълно готов е и при това пробван да се направи тесто.

    Сега предстои прибирането му - може да се съхранява в буркан с винтова капачка в хладилника. Когато ще се ползва, се вади, оставя се до стайна температура, вади се необходимото количество. Отново се добавя брашно и вода и след 24 часа пак в хладилника.

    Ето и две снимки:

Това е тестото замесено с този квас - 3 с.л. големи с квас, едно яйце, 1/2 ч.л. сол и 1 ч.л. захар; 1 голяма с.л. олио; около 150 мл вода и 350 грама брашно;

Беше замесено около 21,00 часа.

След три часа в бокса беше понабухнало.

На сутринта беше тръгнало да ме търси- почти три пъти си беше увеличило обема.

След премесването леко меко и пухкаво тесто, с което се работи лесно.

Опекох за закуска мързеливи хачапури.

Станаха върховни.

Пробвайте, никак не е трудно.

    

    

Пица със смокини и сирена

 

За пиците съм писал доста в блога - ето:

Вегетарианска пица на сач

Уникална вкусна пица

Пица със "специално" тесто

"Опушена" пица на сач

Бяла пица със сирена

Пица върху лаваш

Пържени филийки за закуска - пица

ПИЦА НА ТИГАН - бърза и много лесна

"ГАРНИРАНА ПИТА"

Лесна пица без тесто - върху филийка хляб

"Картофена" пица

Имам, значи, доста варианти, но най-важното е тестото. 

В идеалния вариант - за една голяма пица: 350 грама пресято брашно, по 3 грама сол и захар, 1 грам суха мая и 200 мл вода. Замесва се меко тесто и се оставя да втасва поне 24 часа. При замесването може да се добавят и 15-а мл неутрален зехтин.

Писал съм и за лесното тесто, което правя - универсалното ми лесно тесто

Дори съм дал и начин на  направията на подправка за пица -  моята готова подправка за пица

Сега докато пиша установих, че в блога не съм писал за класиката - доматения сос с босилек за намазване на блага, но както и да е - скоро ще го направя.

Някои хора заместват този сос с кетчуп - за предпочитане домашен - как се прави също съм писал.

Преди да продължа, още една особеност за печеното на пицата - на възможно най-високата температура - в домашни условия във фурната -предварително загрята на 250С и то максимум за 8 мин. (от зор 10 мин., ако е по-дебела).

Блатът трябва да е тънък с леко удебеляване по краищата и трябва да се оформя с ръце, а не да се разточва.

Желателно е печеното да става върху каменна плоча за печене. Преди години си купих една ей такава и съм много доволен. А преди това ползвах тикла от ивайловградски камък.

Плочата се загрява предварително, а самата пица се приготвя върху хартия за печене и после внимателно се пренася върху плочата.

Върху леко намазнената хартия с намазнени ръце тестото се разстила.

Не съм го мазал с доматен сос или кетчуп, а направо върху него наредих много ситно нарязана гауда и поръсих с настърган кашкавал. Последваха тънки резени от зряла обелена смокиня (два броя),  тънки резени от обелени два розови домата, малко варена царевица (за цвят). Последва малко натрошена горгонзола (просто имах съвсем съвсем малко изостанало парче - може би около 30-а грама, но носи доста повече) и за финал посипване  с настъргани гауда и кашкавал; малко пресен босилек, подправката за пица и няколко капки зехтин.

Тука вече е готова опечена по начина, по който описах. Фурната е загрята на 250С заедно с камъка поставен върху решетката за печене.

С ръкавици камъкът се вади внимателно и върху него се поставя пицата.

Точно след 8 минути я извадих. Дори отдолу беше хванала коричка.

Изчаква се малко да поизстине, реже се и воалЯ - може да се напада в компанията на хубаво студено питие и съвсем спокойно да се гледа някой мач.

Не е трудно, просто много обяснявах.

П.П. за следващия път ще увелича смокините на три, доматите - само един, но голям и горгонзолата (или синьото сирене) ще да е повечко. Смокините си вървят много точно с такива сирена.

Правете смело, никак не е трудно и НАЗДРАВЕ!

ХЛЯБ БЕЗ МЕСЕНЕ

 

    Не се шегувам - това наистина е хляб без каквото и да е месене. Прави се много лесно и при това може да се импровизира с най-различни варианти и добавки.

    Честно казано, това не е някаква рецепта, а просто начин на направия при това толкова простичък и лесен, че и най-неизкушеният с тестото ще се справи.

Започвам със съставките - нарочно си ги записах: 300 грама брашно (най-обикновено се пресява в подходяща купа), добавят му се 1 ч.л. суха мая (3 грама); 1 ч.л. сол и 1 1/2 ч.л. захар; С лъжица се разбърква добре и в средата се прави нещо като "кладенче" - наливат 200 мл течност (50 мл прясно мляко и 150 мл вода); добавят се 2 с.л. олио и всичко с лъжицата се размесва до получаване на кашеобразно състояние на тестото.

Добавят се по 2 с.л. слънчогледови и тиквени семки, 1 ч.л. суха мащерка и 1 с.л. сушени зеленчуцисушени зеленчуци. Прецених, че това е достатъчно.

Формичка за кекс (20х10, ползвам еднократна алуминиева) се застила с хартия за печене. Най-добре става когато хартията за печене добре се намокри.

Сместа се излива вътре и се оставя да си отдъхва поне 40-50 минути.

Поръсва се обилно със сусам и в това време фурната се загрява на 180 С.

Както казах, с добавките може да се импровизира. Може да се сложи например едно яйце, мащерката и зеленчуците могат да се прескочат. Всичко се прави по собствена преценка и вкус. 

Важно е да се получи тесто малко по-гъсто от кексово (всеки знае за какво за какво иде реч).

При необходимост може да се добави още малко брашно или течност.

Печенето на 180С без вентилатор за около 45-50 минути.

Зависи от фурната - проверка като се зачерви добре и шишчето излиза сухо.

Цялата подготовка на тестото става буквално за 3-4 минути.

Сетне е търпение - за чакането до фурната и за печенето.

След изпичането хлебчето се вади от формата, хартията се отделя лесно и се оставя да изстива върху решетка.

Е, може да се нападне почти веднага - топло, топло, но е по-вкусно като е  изстинало.

Не мога да опиша вкуса и аромата му.

Тука е на втория ден след опичането.

Стои си меко и пухкаво и все така вкусно.

Домашните малко го оприличиха на външен вид като кекс.

Да де, ама не е ...

Важното е, че се прави адски бързо.

Може да се смесят два три вида брашна, да се замени една част от брашното с брашно от овесени ядки или пълнозърнесто брашно и т.н.

Обещавам при следващите опити пак да публикувам резултатите.

Правете смело - толкова е лесно, че си нямате представа и направо ще забравите за купешкия хляб с хиляди добавки и набухватели!

Просто, лесно, дзвернски вкусно и най-важното - винаги можете да го пригодите на Вашия си вкус!

ПИТКИ за сандвич с картофено пюре

 

     Много хора купуват готови питки за сандвичи - особено популярни са тези от веригите - като земелчета и подобни. Не ги харесвам, добри са пресни, но като мине известно време се втвърдяват като трески. Затова предпочитам да си ги правя сам и да експериментирам.

    Особено добри резултати се получават при тестото с добавка на картофено пюре - или от сварени картофи или готово сухо.

Нарочно няма да дам количества, а ще опиша точно какво направих:

В подходяща купа се слагат около 50 гр. масло, 1/2 ч.л. сол и 1 ч.л. захар. Налива се една чаена чаша (около 200 мл) много топла вода. Слагат се 4 с.л. сухо картофено пюре и започва да се разбърква с лъжица. На части се добавят още 6 с.л. брашно и се разбърква отново. Получава се нещо като варено тесто и доста лепкаво. В това време вече е поизстинало и се слагат още 4 с.л. брашно  и 1 ч.л. суха мая. Отново се бърка с лъжицата до поемане на брашното. Трябва да се получи много гъсто и лепкаво тесто.

Не се меси. Оставя се на топло да втасва за около час.

Тавичка се застила с хартия за печене.

С много добре намазнени ръце се късат топчета и нареждат в тавичката.

Оставят се пак за около 30-а минути като в това време фурната се загрява на 200С.

Така оформените хлебчета не е необходимо да се мажат с яйце, мляко или да се ръсят с каквото и да е ...

След слагането във фурната температурата се намалява на 180С и се пекат около 30-а минути - до хубаво зачервяване.

След изваждането се намазват с масло и са готови за нападане.

От това количество се получиха 8 питки по около 65 гр опечени.

Най-важното е, че не изсъхват, а остават поне три дни пръхкави и меки.

Правете смело  - лесно е.

"ГАРНИРАНА ПИТА"

 

Допада ми да правя пица - прави се лесно, става вкусна и си е на мястото, когато не ти се готи и ти се ще да направиш нещо набързо. Забъркваш тестото за минути, гарнираш и печеш. Ако и това не ти се прави, ползваш лаваш и буквално за три-пет минути си готов и пицата заминава да се пече във фурната.

В блога имам доста варианти на направията на пица та няма да се разпростирам много за направата на тестото. А гарнирането всеки може да си го направи по собствен вкус.

Та снощи ми се прииска пица и на бърза ръка от 150 мл леко затоплена суроватка, 1 яйце, 1 ч.л. сол и толкова суха мая, 1 1/2 ч.л. захар, щипка сода, 2 с.л. зехтин смесих с около 300 грама брашно и само разбърках колкото да се хомогенизират. Полученото тесто разстлах в леко намазана с масло тавичка с диаметър 30 см. 

Отгоре гарнирах с доматен сос с босилек, около по 150 грама мек салам и кашкавал, нарязани на ситни кубчета и обилно поръсени с моята готова подправка за пица. Имах и едно изостанало парче от моето твърдо сирене, което възнамерявах да настържа отгоре, но нещо се запетлах в други кахъри и пицата си остана така, както си я бях наредил.

И както си я бях заборавил, така и се сетих за нея чак днеска по обяд.

Така беше се надигнала, че бе глътнала плънката и тръгнала да излиза от тавата.

Реших да не я барам повече, а само личнах една две ивички от нашия си домашен кетчуп и си помислих, че трябва да видя какво ще стане с туй ти ми чудо.

Фурната я загрях на 220 С, бухнал тавичката и след 10-а минути намалих на 180 С и пекох около 40 минути.

Е, всеки си знае фурната, времето е ориентировъчно - просто се пече до готовност.

Поизчаках да изстине малко и прехвърлих върху дъската.

На външен вид се получи т.нар. "гарнирана пита". Който като мене е на прилична възраст, помни от време оно - на соца, нашенските гарнирани пити. 

По онова доста отричано време нямаше пици, а имаше гарнирани пити - едни такива доста дебелички с малко кетчуп и срамижливо количество саламче, поръсени къде с шарена сол, къде със сминдух, къде с нещо друго уханно като чубрица и т.н.

Дори бяха измислили и една машинария с тавички, които се въртяха през фурната и питите излизаха бявно една след друга.

Последва нападението на готовата гарнирана пита.

Голяма вкуснотия ...

Ей така без да искам, направих древната гарнирана пита.

Ако имате желание, можете да опитате направията. От едно замотване и забравяне, вместо да бъде изхвърлено изделието, се получ голяма вкуснотия.

НАЗДРАВЕ!

БЕЗГЛУТЕНОВИ ПИТКИ и то без брашно

 

    Тези питки са направо уникални на вкус - при това с хрупкава коричка и да не говорим, че са безглутенови и адски здравословни.

    Признавам си идеята не е моя - преди доста време бях видял някъде из нета нещо подобно, но пусти навик да не записвам, та ми се наложи малко да импровизирам. За сметка на това резултатът беше направо трИпач.

    Е, да не мъча никого направо преминавам към направията и необходимите продукти.

    Основният герой при тези питки е ... червената леща. Може да Ви стори странно, но си е така.

Една чаена чаша червена леща добре се измива и залива с вода колкото да я покрие. Оставя се така за поне 5-6 часа, но може и малко повече. 

След това се прехвърля в цедка и оставя да отцеди добре от водата. След се смила до кашеобразно състояние в блендера или пасатора. Може също така да се постави в цедка, за да се отцеди още течност. Този етап си го спестих и се наложи да добавя 2 пълни с.л. безглутеново брашно, за да се сгъсти добре и да държи форма. 

В съдината се добавя 1 ч.л. сол, 1 ч.л. захар, 1 ч.л. бакпулвер и 2 с.л. зехтин и се омесва добре.

Оставя се да си почине добре за 15-а минути.

В това време фурната се загрява на 180С, тавата се застила с хартия за печене и върху нея с лъжица се оформят питки с желана големина. Може като топки, но предпочетох да са като малки франзелки. Може да се поръсят със сусам и т.н., но заложих да си останат в името на експеримента съвсем натурални.

Печенето на 180С за около 30-35 мин. - до хубаво зачервяване. Моите леко се напукаха и изглеждаха много апетитно.

След изваждането се нареждат върху решетка и покриват с кърпа.

В името на експеримента нито ги пръсках с вода, нито ги мазах с масло.

Без бой си признавам, станаха много много вкусни - леко хрупкава коричка, текстура като на пълнозърнест хляб.

Стават идеални за сандвичи, като препечени филийки и ... изобщо си е като хляб.

По нищо не можеш да познаеш от какво са направени.

Просто уникално ...

Впрочем нямаше да съм Я, ако не бях пробвал и нещо по различно:

От така направеното тесто отделих около една купичка.

Натроших в него една голяма бучка сирене и изпържих в касерола с доста олио. 

Впрочем сиренето беше добре овкусено със зехтин и лютив червен пипер.

Станаха невероятни бухти за закуска - хрупкави от вън и леко твърди отвътре.

Отчитам като грешка, че не разбих отделеното тесто с едно яйце.

Тогава резултатът щеше да е направо трИпач.

Ябълкови палачинки

   Палачинки, катми и др.п. на сач или тиган са ми на особена почит и когато имам време ги правя. Идеални са за закуска па и сетне за нещо друго.

    В блога имам доста рецепти, но въпреки това не спирам да експериментирам, защото са благодатна почва за разни идейки.

Този път експериментът бе насочен да направя ябълкови палачинки. Няма майтап - палачинки на базата на ябълки. Количествата ще дам в края, а сега ще опиша какво сътворих.

Първоначалната ми идея бе за нещо като компот или нектар от ябълки. Та започнах с тях - белене, почистване, рязване на осминки, поръсване с лимоново сокче и в тенджерата. Вода поне 2-3 пръста над тях и варене до готовност. Отделих  от сварените яблълки 1 ч.ч., а останалото в тенджерата подсладих с няколко с.л. мед и пасирах. Стана невероятен нектар.

Отделената чаша сварени ябълки пасирах до кашеобразно състояние, чукнах им две яйца, сол и захар, добавих и около 2 с.л. разтопено масло и около 1 ч.ч. прясно мляко. Сетне - брашно - около 1 ч.ч.

Много се замислих дали да сложа една чаена лъжичка суха мая и да правя катми, но не ми се чакаше и затова сложих 1/2 ч.л. бакпулвер.

Тестото се получи с консистенция на обикновено палачинково тесто с една идея по-гъсто.

Пеках ги в тигана за палачинки, не ми се вадеше сача, като го намазнявах с четката с малко масло. За по около 1 минутка и малко от всяка страна бяха готови.

Станаха невероятно пухкави и вкусни. Една две изостанаха, но и на другия ден бяха мекички и дори още по-вкусни.

Идеално си вървят с мед или сладко.

Тука е моята (и не само една) - върху палачинката тънкофайски резенчета пуешка шунка (мое производство), резенчета турско меко сирене и резенчета от варено яйце.

Навива се на руло и се хапва с кеф.

В случая с нектар от ябълки - несниман.

То накрая се оказа, че няма и да има рецепта - смешно, ама факт. То всичко си го описах.

Необходими са 1 ч.ч. сварени и пасирани на пюре ябълки - около 3 средни; 1 ч.ч. прясно мляко; 2 яйца; около 2-3  с.л. олио или разтопено масло; 1 ч.л. сол и толкова захар; и 1 ч.ч. брашно или/и малко повече - до получаване на гъста консинстенция като за палачинки. Който е правил палачинки, знае. Който не е правил, като за боза.

Правете смело и не се притеснявайте. Стават невероятно вкусни. Особено, ако се поднесат като мене с шунка и сиренце или кашкавалче, си стават дзверска вкуснотия.

Специален козунак по чешката рецепта на Чедото

 

За пръв път ще направя такава публикация в блога си и по този начин.

Ето и рецептата:

Рецептата е пробвана и резултатът е невероятен. Гарантирам за това.

Содени питки с картофено пюре и извара

 

    Със содени питки няма кого да изненадам. Това са възможно най-лесните за правене питки и не познавам човек, който да не може да ги отпретне на бърза ръка.

    В блога ми има доста рецепти и варианти за направията им.

    До тук добре, но тези са доста различни, защото са направени с готово сухо картофено пюре.

    Нека да обясня как се правят и в хода на обясненията ще опиша и какво е необходимо, а на края ще го систематизирам:

    В подходяща купа се слагат 50 грама сухо картофено пюре и заливат с 250 мл почти вряла вода и като се добави бучка масло - около 25-30 грама, енергично се разбърква, за да се получи еднородно пюре.

(Правилното съотношение пюре-вода е 1:6, но в случая е достатъчно 1:5)   

Изчаква се малко пюрето да изстине и в купата се чуква 1 яйце, добавят се 1 ч.л. сол и 1 ч.л. мед, слагат се 2-3 с.л. кисело мляко, в което се загася 1 ч.л. сода бикарбонат с няколко капки лимонов сок. Сипват се и 250 грама брашно и с много добре намазнена с олио ръка се замесва меко тесто. В зависимост от брашното, тестото може да поеме още малко от него.

Готовото тесто се оставя малко да си "почине". 

В това време се подготвя изварата - ползвам една в кутийки (продават я в една от веригите), но е безсолна, та й слагат малко сол от моята с подправките, като й добавям и малко ситно нарязана зелентия - много си върви с копър.

Пак в същото време се подготвя и тавата за печене, която се застила с хартия за печене. Така всичко е гарантирано - няма залепване и сетне е лесно за миене.

Сетне се откъсва парче от тестото колкото едно яйце и с много намазнени ръце (меко е и лепнещо) се оформя плоска питка, в която с лйжичка се слага от изварата.

Старателно се затваря като се защипва и оформя като леко продълговата питка. Нареждат се в тавичката на разстояние една от друга.

Е, те тука вече е друга боза: след като наредих питките, цепнати с остро ножче и намазани със смес от разбитата извара с малко олио, дойде ред и на моя експериментаторски дух. 

Остана малко тесто, в което сложих и 2-3 с.л. от изварата и направо ги омесих. Получи се нещо доста неугледно - на външен вид -отвратно, долу вляво на снимката. 

Няма да коментирам вида ...

Печенето-в предварително загрята на 180С фурна, като на дъното е сложена съдина с водичка.

Пече се около 35-40 мин. - зависи от фурната - до хубаво зачервяване отгоре и отдолу.

Проверка с шпатула - с повдигане на питките.

След опичането се вадят, напръсват с водичка от пулверизатор, завиват като бебчета с кърпа и се оставят  да си отдъхнат.

Следва нападение ... 

Вкуснотията е невероятна.

Признавам след два три дни са още по-вкусни. Поне за три дни запазват изцяло и дори подобряват вкуса си.

Остават пръхкави и мекички през цялото време. 

В името на експеримента - тази последната е на цели 5 дни. Ами няма разлика ... от онзиденшната.

Аха, и понеже без да искам, обясних всичко като количества, няма да се затруднявам да се завтарям...

Пробвайте - стават невероятни за закуска, за сандвичи или да заместят филийката хляб.

Обяснявах и писах 45 минути, а се правят буквално за 10-а минути и сетне само чакане да се опекат.

Впрочем, като се извадят от фурната и се намажат с малко масълце, стават трИпач ... ама за пенЦионер, това само след получаване на пенЦията ... :)