УЩИПЦИ - бестселърът на сръбската скара

     

        Направо се изненадах, че в блога ми няма и една рецепта от любимата ми сръбска скара. Преди години като пътувах често и минавах през Сърбия, беше задължително да спрем и да хапнем някаква вкуснотия на скарата - задължително чивапчики или ущипци, а за разнообразие и плескавица с лютичко и плънка.

        И не само, че сме спирали, ами съм отделял и сума ти време да разговарям с майстора на скарата. Който е пътувал в ония години, знае, че скарата беше изнесена навън и пред тебе всичко се майстори, оформя и пече.Като го похвалиш "братото", като му поръчаш една биричка и като отвори една ти ми голяма уста да бъде скромен на похвалите ти, направо всичко си обясняваше чилякът. И то с кеф, особено ако не се правиш на умен и знаещ, ами на пълен профан, който няма да му "крадне" тайната рецепта, а просто го хвали за вкуснотията.

     

  Типичните ущипци, които съм хапвал там са само от телешко (говеждо) месо, но често ги правят от кайма смес  и задължително с люта чушка и чесън. Подправките иначе са "обрани" - сол и черен пипер. Понякога пушен червен пипер. В много от вариантите добавката са кашкавал - натърган или нарязан на ситни кубчета, и свински гърди - най-често пушени, нарязани на ситно.

        Най-добрите ущипци, па и всякаква скара, става на скара с дървени въглища, но това е идеалния вариант. Могат да се опекат и на газово барбекю, електрическа скара или грил тиган, че и биля на скарата във фурната (с тава вода от долу).

         А защо ущипци? Ами много просто, майсторът щипва от каймата с омазнена ръка и оформя нещо като кюфте или кебапче с ръка като го стиска каймата с пръстите си. Така че можеш да видиш ущипци наподобяващи кюфте или пък голямо кебапче... Нормално един "ущипец" е около 80 грама, но съм попадал и на доста големи ... Направо гигантски - зависи от "лапата" на майсторЯ.

     

  Та след това въведение да си дойда на моя вариант:

            -500 грама телешко или говеждо смляно

            -350 грама свинско от плешката или бута смляно

       -100 грама свински гърди, т.нар. бекон - може и суровосушен и пушен, но пресен е идеален - също нарязан на ситно

            -100 грама наситно нарязан кашкавал

            -1 главичка лук, на 1 ч.л.ситно нарязан и поне 2 скилидки чесън или наситно или пресован

            -1 люта чушка почистена от семената и нарязана на ситно

            -за подправяне - 1 ч.л. прясно смлян черен пипер  и  около 15 грама сол (за солта е ясно - тя зависи от вкуса,  може и малко повече), както и 1 ч.л. лютив червен пипер.

        Идеално се получава, ако се добави и една печена червена чушка, също нарязана на ситно ии смляна заедно с месото.

       

В моя вариант си купувам месото, добре го охлаждам - почти до замразяване и смилам на по едрата решетка. Омесва се с подправките и осталите съставки, както и със 100 грама лед и заминава във хладилника поне за един ден.

        За тези, които нямат машинка за мелене на месо, идеална работа върши и т.нар. чопър, но месото нарязано на ситни кубчета се блендира на порции по 200-а грама, на 3-4 импулса по 10-15 секунди. Така се смила, а не става на каша.

        Скарата се загрява яко (или грил тигана застлан с хартия за печене), каймата се премесва още веднъж и с намазнена ръка се откъсват парчета от каймата - каквото излезе и с каквата форма се получи. Пекат се до готовност - по около 3-4 минути от всяка страна.

        Могат да се сервират с доматена салата, зелена салата, картофи, картофено пюре и т.н.

        Дзверска вкуснотия. Носи на пиене и да не забравя - правете смело и НАЗДРАВЕ!    

МЕД ОТ СМОКИНОВИ ЛИСТА

 

     Не, определено не се шегувам - тука наистина става дума за мед и за смокинови листа.

    В блога ми има две рецепти с листа от смокиня - за сок от смокинови листа и за "фалшиво" смокиново сладко.

    Нямам и намерение да пиша за многото ползи от смокинята и смокиновите листа и че са направо едно чудодейно природно лекарство - всеки може да прочете за тях из интернет.

    Всяка година си правя сок от смокинови листа - никак не е трудно да се направи, но ... Има едно голямо ",НО..." - огромното количество захар. Стандартната рецепта е на един литър течност - цяло едно кило захар. За мен това си е направо отровна концентрация. Па и не напразно наричат захарта "сладката бяла смърт", а и определено мисля, че голямото количество захар направо "убива"  ползите от смокиновите листа.

    Поради тази причина и някои други се замислих доста как да направя така, че сокът да стане максимално полезен. 

    Та така де и да си дойдем на думата и да споделя какво направих и то в два варианта:

    

Вариант 1:

30-а смокинови листа добре се измиват, слагат в подходяща съдина, заливат с 1 л вода, добавя се един наразян на 4-ри лимон и се вари приблизително час. Оставя се да поизстине и добре се изцежда с ръце. Отделеният сироп се прецежда и връща в тенджерата и се вари на слаб огън още около час - докато се редуцира на 1/3. Оставя се да изстине до около 45 градуса и в него започва да се добавя мед (предпочитам медът да е захаросан) и да се разбърква до пълното разтапяне на меда.

Количеството на меда зависи от вкуса и сладостта, която се търси, но в случая пое точно един буркан мед.

Сетне се пълни в бурканчета или шишета.

Вариант 2:

Същата процедура по варенето, но когато листата омекнат се пасират леко с пасатора.

След изцеждането и прецеждането през цедка, в процеса на варенето се добавя 1 пълна с.л. пектин и пак се вари до редуциране на течността на 1/3. 

Следва процедурата с разтапянето на меда в сиропа и затварянето в подходящи съдинки.

В този случай се получи доста гъста консистенция - като на меда и може да се може върху филия.

Замислям се да направя още една партида като при пълненето в бурканчетата дбавя и орехови ядки.

Двата вида се различават ясно на снимката - вляво с леко пасираните листа, а вдясно - само прецедените.

В действителност това си е мед, съвсем леко разреден в едини случай, а в другия и с неговата консистенция, но с вкуса на смокините и с всичките им ползи.

Обяснявам и защото трябва да се изчака концентрираният сироп да поизстине до 40-45 С. Ами простичко е - при нагряване над 60С или малко повече натуралният мед губи полезните си качества и се разлага на някакви захари.

Така че това си е направо чист натурален мед с ползите от смокиновите листа.

Може да се разрежда на сироп, може да се слага в чая, може да се хапва като мед с лъжичката и т.н.

Пробвайте, става лесно, а за вкуса може и да не се съмнявате.

        

Панирани картофени кюфтета

    Това са едни много лесни за направия "панирани" картофени кюфтета, които стават много лесно, невероятно вкусни са и имат едно ценово предимство - направо са си без пари. Аха, и още едно предимство - просто направо си нямат рецепта и могат да се направят и от най-неизкушения в готвенето ерген ...

Започвам с едни съвсем ориентировъчни количества - примерно едно кило картофи и 2-3 моркова се обелват и сваряват в леко подсолена вода, която просто трябва да ги покрива. Излишно е да казвам при сваряването трябва да са нарязани на кубчета.  След сваряването се прецеждат и в подходяща купа се смачкват на пюре с оная джаджа за мачкане на картофи. Добавя се едно яйце и поне 400 грама извара (по-здравословна е от сиренето), овкусява се с сол на вкус, черен пипер, щипка млян розмарин и риган. В случая ползвам моята гурме сол и направо не иска добавка на каквото и да е друго.

С намазнени ръце се оформят кюфтета с желана големина - поне аз ги правя като нормални кюфтета по 100-а грама всяко.

Нареждат се в тавичка върху домакинска хартия - ще им "дръпне" малко от водата в тях.

Докато кюфтета "дърпат" в друга купа се разбива едно яйце с няколко супени лъжици брашно, идея бакпулвер, щипка сол и малко кисело мляко. Трябва да се получи много гъста каша, която просто да държи форма.

В това време фурната се загрява на 180С, тавичка се застила с хартия за печене и всяко едно кюфте буквално се омазва с тестяната смес и нарежда в тавичката. Ако остане от сместа, с лъжичка се спива по-малко върху всяко кюфте.

Пекат се до хубаво зачервяване и след като изстинат малко се сервират.

За гарнитура доматена салатка, допълнително млечно-чесново сосче и т.н.

При наличие на повечко възможности в тестото може да се настържат 100-а грама кашкавалче ...

Кюфтета стават страхотни - почти няма мазнини в тях.

В интерес на истината се получават поне 13-15 кюфтета на цена не повече от 4,50 лв.

Имам си една забележка - за следващия път ще задуша (сотирам) и една глава стар лук и ще го смеся с картофите и изварата.

Стават невероятно вкусни (не казвам Дзверски, защото нЕма месО вътре, ама нейсе - който иска може да замени изварата с кайма и ще станат кюфтета трИпач).

Пробвайте и няма да съжалите!

За моя изненада се оказаха, че могат да бъдат и много добро мезе към по-леко питие ... 

И затова НАЗДРАВЕ!