ПЕЧЕНА МЕРЛУЗА

 

    Признавам си напълно честно, мерлузата беше една от малкото риби от Ония години, която можеше да намериш в нашите магазини. Скумрия, мерлуза, сафрид и сетне разните му сладководни рибоци ... Беше супер евтина и при липсата на много видове рибоци, до болка позната и любима ... Сетне в годините се появи хек по рибарските магазини, но все намирах някаква разлика: може би в големината, може би вкуса от младите години ... 

Съвсем наскоро открих в един хипермаркет точно мерлуза - и то на съвсем приемлива цена ...  Доста се позамислих по какъв начин да взема да я приготвя. Минаха ми няколко идеи и реших да заложа на съвсем традиционния вариант - печена фурна и при това по най-лесния начин. Отнема 10-а минути за подготовка ...

Размразената риба се одира от кожата с остър нож като се отстраняват перките с кости. За 4-5 рибки - има няма 5-6 минути.

Нареждат се в тавичка, осоляват се и опиперяват, ръсва им се малко ароматен зехтин и заминават във фурната на 200С с вентилатор. За 20-а минути придобиват хубав златист загар и са готови за сервиране. Предпочитам да не се слагат каквито и да са подправки, защото така се запазва и усеща най-добре вкусът на рибата.

Вървят си идеално с пържени картофи, или с кортафена салата с домашна майонеза или с доматена салата. Рибката много лесно се почиства от централния хрущял - слага се върху коремчето и с вилицата се притиска откъм гърба и се цепва на две части. От там нататък остава да й се насладим на вкуса с хубаво и добре изстудено питие.                                                                                                      Ами какво да кажа повече - бързо, лесно и много вкусно и да не пропусна НАЗДРАВЕ!

СУПЕР КРЕХКИ СВИНСКИ РЕБРА В ЙЕНСКА ТЕНДЖЕРА

 

    Вече доста рецепти (по-скоро начини на направия) има в блога ми и рядко съм се самопохвал, но точно с тези свински ребърца, печени в йенска тенджера на фурна, обрах всички овации, включително и се самопотупах по рамото и наградих с чашка две бърбън.

В интерес на истината то и рецепта си няма. На снимката е едно голямо парче свински ребра (гърди) с тегло точно кило. И да си призная още от сега, не стигна на четирима човека - така безмилостно се омете. В чашка се сипват около 200 мл кока кола и в нея се разтопяват 25 грама от моята овкусена сол. Цялото количество се шприцова вътре в месото. Това е най -добре  да се направи в йенската тавичка, в която ще се пече, тъй като част от течността излиза навън. Затваря се с капака и нека да си постои в хладилника поне 3-4 часа. Преди печенето се поръсва с малко червен пипер и съвсем леко се намазва с 1 с.л. мед разтворен в част от течността в тавичката. Могат и да се капнат 1-2 с.л. зехтин или олио върху месото.

Печенето продължава точно 2 и половина часа на 150С без вентилатор. Това време е напълно достатъчно за кило ребра. След това капакът се маха, поливат се с малко от соса в тавата, отново се намазват с лъжичка мед и дозапичат за максимум 10-а минути на 170С с вентилатор.  В тавичката има достатъчно отделен сос от печенето, който може да сгъсти с малко масло и при желание с ч.л. царевично нишесте.

Изчаква се 10-а минути ребрата да поистинат и се нарязват с остър нож. Поднасят се залети със соса и при желание със салата домати или кортофена салата с домашна майонеза. Нож определено не е необходим, месото само си се топи, невероятно крехко и сочно. За вкуса може да не се съмнявате - дзверска вкуснотия. В това лятно време си върви идеално с добре изстудено питие. Пробвайте и няма да съжалите. Ако няма шприц, не е страшно - ребрата просто са заливат с кока колата и се обръщат в нея няколко пъти докато са си в тавата.                                                                        Ако престои поне 24 часа, става още по уникално крехко. Осмелете се и пробвайте, не е трудно, отнема 10-а минути за подготовка и сетне малко търпение при печенето. И да не пропусна НАЗДРАВЕ!

СВИНСКИ ДЖОЛАН печен в чугунен съд

 

    Свинският джолан е направо уникално вкусно месо, което бих нарекъл, че е само за истински любители. Може да се пече, да се вари, да се суши, да се смели за кайма. Кюфтета и кебапчета направени от джолан стават невероятни. Както и да е, да не се отвличам...

    Приготвял съм го по толкова много начини, че няма пречки да споделя още един, в резултат на който се получи наистина дзверска вкуснотия.

За поне 6-8 порции е необходим един голям свински джолан с кожа - нека да е поне 1,8 кила, че и нагоре. Джоланът се пробожда на 8 -10 места на максимална дълбочина - във всеки прорез се напъхва идея сол и малко от готовата ми универсална подправка за месо, както и една скилидка чесън, нарязана на ситно. Сетне целият джолан се намазва със смес от същата подправка и 30-а грама сол. В големите прорези се напъхват парчета от портокаловата и лимонова кора (добре измити, разбира се). Така овкусеният джолан се пъха в плик и се забравя в хладилника поне за 24 часа, но колкото повече, толкова повече ... Ако нямате готова подправка за месо, се прави смес от червен пипер - обикновен, лютив и пушен (по 10-а грама); млян черен пипер - 7-8 грама; кимион - поне 5 грама; млян кориандър- 3-5 грама, 1 с.л. кафява захар - количеството стига за един джолан.

В деня на печенето джоланът се вади и оставя на стайна температура за няколко часа. Подходяща чугунена тенджера се застила много добре с хартия за печене. Върху нея се нареждат ред картофи - обелени и нарязани на половинки, както 3-4 моркова - обелени и нарязани на едро. Джоланът се поставя отгоре (портокаловите и др. корички се махат); намазва се със зехтин или олио, посипва се с малко червени пипери, отстрани се слага един лимон резнат на 3-4 парчета. Тенджерата се покрива с парче хартия за печене, захлупва с капака и заминава във фурната, която се включва на 140, макс. на 150С.  Печенето продължава поне 3 часа. След тези 3 часа, тенджерата се вади и отваря - месото е направо започнало да се "разкапва". Намазва се с 1-2 с.л. мед и се пече около 10-15 на 200С.

Много важно - в нито един момент не се слага течност в тенджерата. Картофите и морковите могат съвсем леко да се осолят, но и това не е необходимо, защото се овкусяват от соковете на месото, отделили се при печенето. Добре изпеченият джолан се обезкостява - само пипваш костта и тя се отделя, а месото само се разпада. Ароматът е невероятен, а вкусът - дзверски и непредаваем с прости думи.

Сервира се в чиния по малко месо, с част от картофите и моркова, но може и с добавка на доматена салата и т.н. и т.н.    Месото е станало толкова крехко, че се топи в устатата и остава само да му се насладим в компанията на хубаво питие ...                         Впрочем, когато изстине, дори и леко се желира и е още по-вкусно. Вече изстинало е идеално като се намаже с малко мед и обилно посипано с прясно смлян черен пипер.                                                                            Май е по-добре да спра до тук, да кажа, че по-вкусно от печеното в чугунен съд няма и да не пропусна едно голямо НАЗДРАВЕ!