Показват се публикациите с етикет картофи. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет картофи. Показване на всички публикации

сряда, 25 януари 2023 г.

Как да изпържим хрупкави картофи


    Кой не харесва пържените картофки особено ако се хрупкави и вкусни? Ами почти не познавам такива. Страхотно мезе са ... Само че ... за да станат такива си има някои тънкости, които ще се опитам да споделя.
Започвам с това, че при нас няма специални сортове картофи специално за пържене, а има просто картофи. И за съжаление в последно време установих, че на пазара има внос на фуражни картофи от Египет. Просто нямам думи, но както и да е... това е действителността.
Та да започнем с картофите - след измиване и обелване, се нарязват на пръчици. Става много лесно с една джаджа за рязане на картофи. След това се слагат в голяма съдина с хладна вода и се разбъркват. След 15-а минути водата се сменя и така няколко пъти докато опада от тях цялото нишесте.
Следва добро подсушаване с памучна кърпа или домакинска хартия.
Картофите се прехвърлят в суха съдина и обилно поръсват с царевично нишесте, в което има щипка смлян бял пипер, а за цвят като хитрост - може да се добави и щипка куркума.
В подходящ тиган силно се загрява смес от олио с бучка масло, а в идеалния вариант - с добавка на гъша мас почти поравно с олиото. В мазнината се пуща и скилидка чесън и след това на малки порции картофите - дотолкова, че добре да се покриват от мазнината.  Пържат се до хубаво зачервяване и се вадят върху решетка, покрита с кухненска хартия, която да поеме излишната мазнина.
В идеалния вариант стават още по-вкусни, ако пърженето им се комбинира с кратко запържване и на някаква сурова наденичка едновременно с тях.

Правете смело. Картофчетата стават идеално хрупкави и тъй като са невероятно мезе - НАЗДРАВЕ!

четвъртък, 31 март 2022 г.

Икономични шницели

 


    Май се задават едни времена, които ще ни принудят да пестим или поне да измисляме икономични рецепти, а и храната ни да е все така вкусна.
    Тези шницели са пълно олицетворение на икономичността - необходими са ни 400 грама смляно месо (или готова кайма), 2 големи картофа, едно яйце, сол, кимион и черен пипер на вкус.
Изпълнението е направо елементарно. Мляното месо се разбърква добре с яйцето.
Картофите се обелват, измиват и настъргват на ситното ренде и добяват в купата.
Слагат се подправките и всичко се размесва добре.
При мен се получи малко редичко, защото не поизцедих картофите и се наложи да добавя 1 с.л. брашно за сгъстяване.
Дадох минималния набор от подправки, защото запазват основно месния вкус.
Това не значи, че не могат да се добавят и други - сух лук, чесън на прах или риган.
Любителите на лютичкото могат да добавят и малко чили или лютив червен пипер, а и защо не - пушен?
В тигана се загрява малко мазнина (ползвам основно гъша мас и 1 сл олио).
С голяма лъжица се гребва от сместа и се разстила в тигана на тънък слой като шницел.
Пържат се до зачервяване от двете страни.
От това количество се получиха 11 броя шницелчета, които бяха напълно достатъчни за 4-ма възрастни.
Като пресметнем разходите - 3 лв за мляното месо, 0,40 лв за картофите (350 грама), 0,30 лв за яйцето и останалото не го броим - за почти 4 лв съвсем прилична вечеря за четирима.
Гарнитурата - зелена или доматена салата.
Лесно, икономично и много вкусно. 
В интерес на истината, много прилича на беларуските дранники, които се правят само от настъргани картофи с подравки, но при тези трудно може да се познае, че месото е толкова малко.
Правете смело и НАЗДРАВЕ!

сряда, 1 декември 2021 г.

ПАТАТНИЦА или наденица с картофи

 
Започвам с това, че за пръв път публикувам нещо, без да съм изчакал крайния резултат и да съм убеден на 100 %, че става и гарантирам за него. 
    Преди да продължа, заявявам най-отговорно, на когото не му е интересно, нека да не чете по-нататък и да не коментира, че ме е хванала логореята.
  Та те така - в блога имам една публикация за наденица с картофи  (Salame di patata). 
 В нея съм писал за литовския ведарай, а наскоро открих и испански вариант - пататера или пататера чоризо. Оказва, че в Средиземноморието в доста региони (Италия, Испания  и т.н.) в т.нар. "гладни" години (по време на бедствия, войни и др.п.), за да не се откажат от традиционните си месни продукти, са прибягвали към употребата на картофи вместо месо.
 Та няколко думи за този испански деликатес пататера - типичен е за региона на Естремадура, но може и да се намери в Бадахос и съседни провинции. Твъри се, че първите колбаси от този вид са направени в края на 18-ти век. Толкова е популярен, че в някои градове има ежегодни фестивали на пататерата. Не ми се иска да ставам досаден, но наистина е традиционен и много популярен. Има малки фирми, които са се специализирали в производството му от 50-70, че и повече години и изнасят в други страни. 
    Прави се в различни варианти - като пастет в прясно състояние и като наденица в сушено състояние. Има вариант със сладък червен пипер и вариант с червен пушен пипер или пък с лютив пикантен пипер.
  Традиционната рецепта е 50 % варени намачкани картофи, 40 % сланина нарязана на ситно или накълцана и 10 % подправки - сол, червен пипер от Де ла Вера и чесън. Картафите се обелват, нарязват на кубчета и сваряват, след което се пресоват. Сланината се нарязва на кубчета, или се накълцва, смесва се със солта, пипера и чесъна. Не срещнах рецепта с нитритна сол, но предполагам, че за по-голяма трайност, слагат и такава. В напълно домашния вариант е обикновена сол. Що се отнася да чесъна, става дума за пресован чесън, но не се изключва и употребата на сушен такъв на гранули или прах.
    След хубаво омесване на двете смеси, се пълни в говежди или свински черва, които се връзват на кръг. Има и изправен вариант - като продълговата наденица (зависи от производителя и вида дали са пикантни или не). 
    Суши се между месец - два, както останалите колбаси. Изсушеният колбас се сервира нарязан кръгчета като мезе към виното или друго питие. Ако не се суши дълго време, а само за 15-на дни, остава малко по-мазен и се ползва като пастет - за намазване върху пречен хляб, или пък за пържене с яйца - омлет и т.н.
    Има и вариант, който се прави не с обикновен картоф, а със сладък картоф. 
    При "ровенето" намерих и такъв вариант - 50 % картофи, 40 % свински бузи от Иберийско прасе и 10 % постно свинско месо. Картофите се пресоват, а месото се склъцва на ситно или смила на едро. Солта е 18 грама на кило, пиперът - 25 грама в различни комбинации (сладък, пушен или лютив, но все Де ла Вера) и 10 грама чесън.
    Та след като съм минал през опитите с литовския ведарай, с италианския вариант, след като изчетох сума ти статии и рецепти за тоз ми ти испански пататера, реших да направя мой си вариант. 
    Наименованието му е "патетница" - "патат" или пататник по родопски (картоф) и "ница" от  наденица. А що е наденица съм изписал доста в блога.
След толкова призказки си идвам на думата:
-700 грама обелени, нарязани на кубчета и сварени в леко подсолена вода картофи.След това пресовани и оставени да изстинат добре.
-700 грама месеста сланина (бях я показал преди дни - една такава тънка с прожилки месо в нея). Половината накълцана на ситно със сатърчето, другата- нарязана на кубчета.
-едно парче праз - основно зелената част, около 30 см нарязан на много ситно
-чесън - 5 скилидки, пресовани
-солта я давам на кило - 20 грама, от които 15 грама от моята универсална гурме сол и 5 грама нитритна.
-на цялото това количество по 1 ч.л. червен сладък пипер и1 ч.л.пушен червен пипер. Това в грамове, може би по около 3 грама, както и 1 ч.л. индийско орехче. То се оказа много добро допълнение.
След омесването на всичко, следва пълнене в свински черва предварително изкисвани във водичка с малко лимонов сок.
Пълненето както винаги със строителния шприц. Направих ги на по около 30-а см. И тъй като червата не ми стигнаха, напълних едно колагеново колкото хвана.
Реших, че няма да са на кръг, а ще ги оставя продълговати като типична наденица.
Простнах ги на саръка.
Едно две парчета ще бъдат нападнати след 15-а дни - под формата на пастет за мазане върху препечени филийки; другата ще останат докато загубят поне 40 % от теглото си.
Обещавам след време да актуализирам публикацията си.
И въпреки "суровия" й вид, я пущам в момента, защото съм сигурен в резултата от експеримента.
В суров вид биде опробвано - дзверска вкуснотия. НЕмам думи - аромат, вкус и т.н.  Пеках в тостера филийка, мазнах я с остатъка от фунийката и ... там на горната снимка се вижда чашката с бърбън, та се наложи да я затварям ...
Правете смело. 
Напълно бюджетен колбас (като за пенсионери като мене)  и при дзверски вкусен.
НАЗДРАВЕ!

четвъртък, 14 януари 2021 г.

Панирани картофени кюфтета


    Това са едни много лесни за направия "панирани" картофени кюфтета, които стават много лесно, невероятно вкусни са и имат едно ценово предимство - направо са си без пари. Аха, и още едно предимство - просто направо си нямат рецепта и могат да се направят и от най-неизкушения в готвенето ерген ...
Започвам с едни съвсем ориентировъчни количества - примерно едно кило картофи и 2-3 моркова се обелват и сваряват в леко подсолена вода, която просто трябва да ги покрива. Излишно е да казвам при сваряването трябва да са нарязани на кубчета.  След сваряването се прецеждат и в подходяща купа се смачкват на пюре с оная джаджа за мачкане на картофи. Добавя се едно яйце и поне 400 грама извара (по-здравословна е от сиренето), овкусява се с сол на вкус, черен пипер, щипка млян розмарин и риган. В случая ползвам моята гурме сол и направо не иска добавка на каквото и да е друго.
С намазнени ръце се оформят кюфтета с желана големина - поне аз ги правя като нормални кюфтета по 100-а грама всяко.
Нареждат се в тавичка върху домакинска хартия - ще им "дръпне" малко от водата в тях.
Докато кюфтета "дърпат" в друга купа се разбива едно яйце с няколко супени лъжици брашно, идея бакпулвер, щипка сол и малко кисело мляко. Трябва да се получи много гъста каша, която просто да държи форма.
В това време фурната се загрява на 180С, тавичка се застила с хартия за печене и всяко едно кюфте буквално се омазва с тестяната смес и нарежда в тавичката. Ако остане от сместа, с лъжичка се спива по-малко върху всяко кюфте.
Пекат се до хубаво зачервяване и след като изстинат малко се сервират.
За гарнитура доматена салатка, допълнително млечно-чесново сосче и т.н.
При наличие на повечко възможности в тестото може да се настържат 100-а грама кашкавалче ...
Кюфтета стават страхотни - почти няма мазнини в тях.
В интерес на истината се получават поне 13-15 кюфтета на цена не повече от 4,50 лв.
Имам си една забележка - за следващия път ще задуша (сотирам) и една глава стар лук и ще го смеся с картофите и изварата.
Стават невероятно вкусни (не казвам Дзверски, защото нЕма месО вътре, ама нейсе - който иска може да замени изварата с кайма и ще станат кюфтета трИпач).
Пробвайте и няма да съжалите!
За моя изненада се оказаха, че могат да бъдат и много добро мезе към по-леко питие ... 
И затова НАЗДРАВЕ!

четвъртък, 1 октомври 2020 г.

Картофени розички

 


    Правих картофено пюре мързелешката - демек с готово пюре на прах. Само дето взех, че направих доста голямо количество и то само от 150 пюре. Съотношението е 1:6, за да стане хубаво пюре, т.е. 900 мл течност (поравно топла вода и мляко); по 1/2 ч.л. куркума,черен и индийско орехче; сол на вкус и поне 75 грама масло.
    Пюрето се получи разкошно на вкус, но в преголямо количество и почти половината изостана за другия ден. 
    Позачудих му се как да му вдъхна нов живот и да се получи нещо различно. Първоначалната ми мисъл бе за едни картофени кюфтета, но не ми се искаше пържено. И докато си пийна едно питие, се подсетих, че преди години в някои заведения сервираха като гарнитура едни запечени картофени розички. Продаваха ги готови замразени и само трябваше да се извадят от пакета и да се изпекат във фурната.
След като идеята се появи и поизбистри, беше много лесно. Фурната се включва да загрява на 200С и докато тя загрява всичко се прави набързо.  В готовото пюре (около 400 грама) се чуква едно яйце, добавя се 1/2 ч.л. сушен лук на гранули и постепенно при непрекъснато разбъркване се добавя още от пюрето на прах - при мен, за да се получи гъста консистенция, която да държи форма отидоха цели 5 с.л. от сухото пюре. 
Готовото пюре се пълни в шприца и се шприцоват розички върху тавата за печене застлана с хартия за печене. Всичко това отнема - има няма 10-а минути. Тавата се слага във фурната, малко по-близо до дъното (не по средата), температурата се намаля на 160С и се пекат до леко зачервяване. Ако отдолу не са се опекли, а връхчетата започнат да пофеняват, се покриват пак с хартия за печене.                                                                
Отвън стават хрупкави, а отвътре мекички и се запазват няколко дни. Много са ароматни и приятни на вкус. Поднесени с домашен кетчуп или чесново-млечен сос са страхотни за мезе.                                                    Естествено, могат да бъдат и направени със сварени картофи - обелени и намачкани на пюре. Просто с готовото пюре се правят има няма за 10-а минути.

П.П. За търпеливите стигнали до тук: Розички с картофено пюре и спанак. Спанакът около 200 грама се измива много добре, залива се с 200 мл вряла вода и се пасира. Смесва се с картофеното пюре като замества течността. 

За да съм ясен, примерно 75 грама сухо картофено пюре, 200 мл спаначено пюре и 200 мл топло прясно мляко. всичко останало както съм писал по-горе. Просто трябва да се получи гъсто тесто, което да държи формата си. За сгъстяването може и да се добавят 1-2 с.л. брашно.
За печенето съм обяснил. Може преди това да се сложат и за малко във фризера - да се стегнат повече и тогава във фурната.        Тези розички стават невероятно вкусни.



четвъртък, 24 септември 2020 г.

Пюре от картофи и целина

 


    За това пюре, което е невероятна гарнитура към всякакви печени меса, кюфтета  и др.п. направо нямам какво да пиша, но все пак ще го споделя ..., защото си струва да се направи и то неведнъж.
    Количествата са напълно ориентировъчни - но съотношението трябва да е горе долу 3:1 картофи към целина, т.е. 1 кг картофи и приблизително 300-350 грама глава целина.
Картофите и целината се обелват и нарязват на кубчета. В леко подсолена вода с добавка на щипка индийско орехче първо са пущат кубчетата целина и се варят около 10-а минути, а след това и картофите. Варенето - до пълна готовност на продуктите. Отцеждат се от водата, която не се изхвърля и се намачкват с оная велика джаджа за пюриране ... В никакъв случай не се пропущат поне 50-70 грама масло и при много гъста маса малко от водата от варенето.                              Цялата смес се слага в тавичка, обилно намазана с масло  ръсна с малко царевично брашънче... В блендера се смилат 2-3 филийки сух хляб (без коричките), слага се църно пиперче, индийско орехче - все на вкус - носи и всякакви любимо подправки, както и настъргано кашкавалче (гауда, едам и т.н. - все на вкус) (и да не забравим още малко масълце, разпределено отгоре) и се бухва във фурната на 180С за 20-а минути - до хващане на хубава зачервена коричка.
    За срамотиите, признавам си, че при намачкването на пюрето добавих и 3 жълтъка. И след изваждането от фурната настъргах 50-а грама червен чедър. И за да стане всичко бим бок, взех че преди сервирането хубаво го обърках и сервирах на топки отстрани на мръФката.
    Моля Ви, не следвайте моята направия, а го направете идейно - по идеята и собствен вкус. Ще останете очаровани...
    НАЗДРАВЕ!

Постна яхния от картофи и целина

 

  От време на време в къщи се готви постно - доста често е като самостоятелно ястие и в същото време като "гарнитура" за изостаналите от вчера кюфтета или пържоли.
    Само че тази яхния в съчетание от картофи и целина става направо уникално вкусна - правя и пюре от тази комбинация, което пък е дзверска вкуснотия.
За 4-6 порции са необходими 5-6 скилидки чесън, 2 големи глави лук, 7-8 картофа, 1 средна глава целина, 1-2 домата, сол, червен и черен пипер на вкус, магданоз за поръсване. Носи и някоя друга любима подправка като риган например.                    Изпълнението е направо елементранно. Понеже я приготвям в мултитунджУрата, става буквално за 30 минути. Включвам уредчета на програма пържене и наливам около 30-40 мл олио. Докато олиото загрява, чесът се нарязва на ситно, лукът се обелва и нарязва на по-едри парчета (като за куче е лафът). Бухат се във вече загрялата мазнина и докато се задушават под капака, целината се обелва и нарязва на ситни кубчета и се доавя към лука заедно с 1/2 с.л. червен пипер.. Не забравяме да разбъркаме. В това време кортофите се обелват, измиват и нарязват на около 6 парчета и добавят към лука и целината.
Доматите се обелват, нарязват на кубчета и добавят. Ако е много гъста яхнията, се налива к.ч. водичка или някакъв бульон и се оставя да се довари до готовност. В края на варенето се слага солта и ригана.             Програмата е точно 30 минути и за това време всичко е сварено и готово. При сервиране се поръсва с прясно нарязан магданоз и смелен черен пипер.                        Ако се готви в тенджера, процедурата е почти същата, но времето е малко повече и има време по-спокойно да се подготвят продуктите. В указания смисъл цялото ястие се готви за 30 минути и става невероятно вкусно. Ако имаме изостанало от предния ден печено месо, пържени кюфтета или пък на скара, се добавят 5 минути преди яхнията да е готова и става нещо наистина дзверски вкусно.                                Пробвайте, лесно е, бързо е и съчетанието - картоф и целина наистина е неустоимо по вкус. А ако има и малка главичка червено цвекло, която да се добави с целината - също нарязана на ситно, ще си оближете пръстите и отопите сосчето. Много е важно да не се подлъгвате да запържвате брашно или да сгъстявате ястието с нишесте ... то и така си става достатъчно гъсто и с хубаво сосче за топване не лебеца.                 Пробвайте и наздраве - върви си с биричка или бяло винце.
П.П. Впрочем, нищо не пречи едновременно с целината да се добави и морков, който придава леко сладък вкус на яхнията.                                                                              А това си е моята порциийка - с кюфтета. Може ли Дзвер без мръФки?!                                                    И преди финала - едно допълнение бонус за тези, които не биха искали тази яхния да е постна. Необходими са 250-300 грама кайма, която се добавя след задушаването на лука и се разбърква с лъжицата и малко водичка, за да стане на трохички. Сетне се готви по вече описания начин.                                                Още веднъж - НАЗДРАВЕ!

петък, 15 май 2020 г.

Пълнени картофи в бекон


Не мога да не споделя този невероятно лесен начин за направа на една невероятна - дзверска вкуснотия.
 Няма да давам количества - три картофа са даже в много и най ящните.
 Трябват картофи, суров бекон, моцарела (кашкавал или някакво друго сирене), за подправяне - пресован чесън, копър, сол и черен пипер на вкус.
 Изпълнението е като за малки деца:
Картофите се сваряват в леко послона вода (а и защо не овкусена с разни подправки).
Обелват се и се издълбават. В дупката се слага малко от пресования чесън, ситно наразания копър и резен моцарела.
Всеки картоф се овива в резените бекон.



Овитите картофки в бекон се нареждат в тавичка с малко мазнина, захлупва и се заминава във фурната та 180С за около 30-40 минути.
Колкото беконът да се зачерви.
При добро желание - отгоре им може да се ръсне настъргана моцарелка, кашкавалче ири да се сложат тънкофайски резенчета.
Невероятна дзверска вкуснотия. 
Правете смело - носи всякакви вариации.
НАЗДРАВЕ!

четвъртък, 14 май 2020 г.

Пухкаво картофено пюре - най-вкусното


  Това е моят вариант за най-невероятното пухкаво и дзерски вкусно картофено пюре.
   Единственото, което е необходимо са картофи и минимум подправки и малко масло.
  Картофите (примерно 1 кг) се обелват, нарязват на кубчета и пущат да се варят в вряща подсолена вода (1 с.л.), в която има 1 щипка индийско орехче, 1 дафинов лист (може и без него,но ние го харесваме), 10-а зърна черен пипер. Картофите се варят до ... ами буквално до пълно омекване - казвам му "разкапване" ...
 Вадят се само картофите и в подходяща купа се намачкват с онази джаджа за пюриране на картофи. С нея стават на по-едри парчета.
Ако искаме пюрето да е съвсем гладко и финно, се ползва ей тази преса.
Действа се при при още врящи картофи и веднага след пресирането се добавя масло на парчета (поне 75 грама) - разбърква се до поемане на маслото. 
За разреждане се ползва водата от варенето на картофите. Слага се толкова от течността, че да се получи консистенция с гъстотата на тесто за бухти. Пробва се на сол и при необходимост се доосолява на вкус.
Нарязват се 2-3 стръка пресен копър и се омесват с пюрето.
Разбърква се добре и се оставя да изстине.
Сервира се с обезкостени маслинки или резенчета кисели краставички...
Картофеното пюре, индийското орехче и пресният копър са като влюбена тройка.
Невероятно вкусно. Прави се страшно лесно и бързо.
Невероятна гарнитура за пържена риба, печено месо и какво ли не още.
НАЗДРАВЕ!

събота, 4 май 2019 г.

Картофено пюре по Дзверски


 Това в никакъв случай не е рецепта, а по-скоро е нещо в графата "полезно и вкусно". Няколко пъти в блога съм показвал как се правят различни картофени пюрета, които стават много вкусни.
 Срещал съм на много места, че е спорно как трябва да се варят картофите за пюре - дали обелени или не? със сол или без сол и т.н.
Моят опит ме е научил, че за пюре е най-добре картофите да се варят обелени с малко сол. Но в последно време се изтарикатих съвсем - варя картофите в мултикукъра (сваряват се страшно бързо) и обикновено от икономична гледна точка с тях варя още нещо. Най-често, пуешки маншони или крила (пилешко в къщи не се Потребява, освен ако е от домашно хвъркато). Пуешкото е хем полезно, хем много икономично като цена (при нас е около 3 лв за кило).
 Този път сварих в мултикукъра 1 кило обелени картофи с 1 кило пуешки маншон с добавка на малко сол. 
 Половината картофи отделих за пюре, а останалите - за друга цел. Не успях да си намеря пресата на картофи - с нея става най-хубавото пюре, и затова ги намачках с онази джаджа дет не и знам името. Докато слагах маслото и подправките в картофеното пюре, ми хрумна да сложа и ситно накъсано пуешко. Бях щедър и го жалих...
 Стана направо дзверското картофено пюре.
 Та така да обобщим: около 500 грама сварени картофи, 50-60 грама масло, 50-60 мл от бульона от варенето, 200 грама ситно накъсано пуешко, 3-4 стръка пресен ситно нарязан копър копър, щипка индийско орехче и кимион, черен пипер на вкус и за любителите на пикантното - чили на вкус.
 Получи се невероятно вкусно пюре като гарнитура на основното печено.
 Ако артиса от пюрето, ще го пробвам в нещо тестено печено - винаги добавката на картофено пюре към тестото дава невероятен резултат.
 Пробвайте смело - става наистина нещо уникално.
 Наздраве!

четвъртък, 28 февруари 2019 г.

Печени картофи на фурна вариации по темата


 Отдавна не съм писал нещо, което да влезе в графата полезни предложения, та затова искам да споделя един два трика за печенето на картофи.

Какво толкова - режеш, слагаш в тавата, печеш ? 
 Е, има и някои неща, които ги правят по-вкусни.
Както са си в тавата се заливат с малко мазнина (олио, зехтин, гъша мас), поръсват се със сол, черен пипер, смлян розмарин, щипка индийско орехче, сух чесън. Подправките са на вкус, но задължително трябва да се поръсят с галета. Следва хубаво разбъркване на ръка, завиване във фолио и във фурната на 180С за около 40 мин.
След това фолиото се маха и се дозапичат до готовност - хубаво зачервяване като един два пъти се разбъркват.

Бързо лесно и невероятно вкусно.

Вторият ми вариант го намирам за по-практичен:
Нарязаните картофи се слагат направо в плик са печене. Сипва се олиото и подправките и поне 1 ч.л. с връх брашно. Добре се разбърква в плика и се наливат около  100 мл течност (вода или бира). В друг плик се слага овкусеното месо и двата плика в тавата и на 180С във фурната. Печене до готовност.
Картофите стават меки, вкусни и със сос. Страхотна гарнитура към опеченото месо.

събота, 28 юли 2018 г.

Уникални картофени кюфтета


 Темата за картофените кюфтета за някои може да изглежда направо изтъркана, но те са много благодатни в безкрайните и разнообразни възможности за различните начини на приготвянето им.
 За картофените кюфтета в различни варианти съм писал доста в блога си, за кюфтета от извара - също или пък кюфтенцатата - чудо.
 Само че тези са направо уникално вкусни и си струват направията.


Необходими са: около 800 грама картофи, които се сваряват в подсолена вода и още топли се обелват; шепа - около 100 грама неподсладена варена царевица; 400 грама извара; 150 грама колбас (в случая шунка), който се нарязва на ситно; 2 яйца (моите и двете се оказаха с по 2 жълтъка - домашни); 1 ч.л. сода; сол и черен пипер на вкус; 1/4 ч.л. индийско орехче; сух риган - 1 ч.л., но в моя случай тези подправки бяха заменени от 1 с.л. от домашната ми "вегета". Носи и ситно нарязан лук, 1 ск. чесън и магданоз, но този път предпочетох да не слагам.
Естествено и мазнина за пържене. За брашното за овалване ще спомена отделно.
Изпълнението не е трудно:
В подходяща купа се слагат картофите и царевицата и се намачкват добре с оная джаджа за мачкане на картофи, добавят се яйцата, подправките, нарязания на ситно колбас и всичко се омесва с лъжица много добре - да се получи еднородна смес.
Дори и да е леко рядка, не бива да се слага брашно. Не е страшно.
По-добре да се настърже още варен картоф или да се сложи лъжичка сухо картофено пюре.
Готовата смес нека си почине малко.
Тука се вижда: с намазнени ръце се оформят кюфтета в желана големина и се оставят на дъската да си чакат реда за пърженето.
Някои от подготвените бяха оваляни в смес от пълнозърнесто и обикновено брашно.
Желателно е преди пърженето да бъдат подготвени максимален брой кюфтета, че иначе става цапория.
В името на експеримента когато остана малко от "каймата", добавих от това брашно вътре в нея и оформих цели 3 кюфтета.
В тигана се загрява мазнината - 4-5 с.л. олио с бучка масло, и сетне като се пуснат първите кюфтета, се намаля силата на котлона с 1/3.
Това са първите кюфтета - загребвани с намазнена лъжица от купата и оформяни при поставянето им в мазнината.
Още първото слагане на кюфтетата подсказа, че моят вариант не е удачен - да се напълни тигана. Най-лесно се пържат като за по 4-5, за да има място да се обръщат. Като са повече, това става доста трудно и понеже са меки, рискът да се натрошат е голям.
Пържат се от двете страни до хубаво зачервяване.
И тука се вижда, че бързането да се опържат повече кюфтета наведнъж не е най-удачното поведение.
Следващите наистина бяха само по 4-ри в тигана и всичко си вървеше като по ноти.
Важното е да се пържат на умерена температура и да се изчаква от едната страна да са почти готови и тогава да се обръщат. Проверката- леко се повдигат и става ясно. При този начин на пържене няма опасност от евентуално разпадане.
Тука най-добре си личи: 
най-отпред са кюфтетата, в които сложих брашно в сместа - идеална форма, но в интерес на истината степани и не толкова вкусни.
По средата са тези, които бяха оваляни леко в брашно. Добра форма, хубав цвят и на вкус много добри.
Най-отгоре са тези, които се загребваха с лъжицата или оформяха с намазнени ръце.
Единствен недостатък - откъм форма и стоят леко "рошави", но пък бяха най-жълто златистите и най-вкусните.
От това количество продукти се получиха 14 броя големки кюфтаци 

На вкус (като изключа тези с брашно в тестото) направо уникални - толкова вкусни картофено-изварени кюфтета не съм ял. Пък и досега не бях правил.

Правете смело. Това е само идея, а някои подправки и съставки - по собствения вкус.
Могат да се поднесат със сезонна салата, с млечно-чесново сосче и т.н. 
Само студеното питие е задължително.

Да Ви е сладко и наистина НАЗДРАВЕ!

събота, 14 юли 2018 г.

Постна "мусака" със сирене


 Това е едно напълно лятно (пък и не само) ястие, което се прави с минимум продукти- картофи, моркови, сирене и яйца, а става много вкусно.
 За 4-6 порции са необходими 1 кг картофи (става много вкусно със ситнички от пресните), 2 моркова, около 300 грама сирене (може да се замени с извара, да се смеси с нея, или да се добавят и други сирена), 100-а мл прясно мляко (може и сметана) и 5 яйца, както и малко подправки.

 Изпълнението е много много простичко:
Картофките се измиват и сваряват заедно с морковите. Обелват се като картофките се намачкват с вилица - съвсем грубо, а морковите - нарязват.
Подправят се с черен пипер, малко магданоз или пресен копър; може и няколко пера зелен лук.
Може и съвсем малко сол - зависи колко е солено сиренето.




Сиренето се натрошава с вилица, смесва с млякото и яйцата и тази смес се заливат картофите като се разбъркват много добре.











Пече се в предварително загрята на 180С фурна - до хубаво зачервяване отгоре, т.е. около 40-45 минути.

Най-добре е леко да изстине преди да се нареже и сервира.








Впрочем, когато изстине е още по-вкусна.

Прави се бързо и лесно, а е много вкусна.

На някое месоядно като мене представлява страхотна гарнитура към мръФката.


Насладете се на нещо простичко и вкусно.
Наздраве!