Най-лесната домашна сурова наденица

 Не е необходимо да го казвам за хиляден път, но пак ще го направя - лют привърженик съм на домашно приготвяните месни деликатеси и заготовки и върл противник на продаваните по магазините. Рядко съм срещал читав производител и то основно не е нашенски, за огромно съжаление.

 Сигурно Ви е писнало с това какви етикети показвам от време на време с какви чудесии има вътре в колбасите. Обаче като опрем до суровата наденица, която продават там става вече "тъмна Индия". Преди време с доста разправии в един магазин ги накарах да ми дадат сертификата за доставката на сурова наденица и етикета за съдържанието й. И за пореден път изпаднах в потрес - пак пълно с дивотии - по-добре да не обяснявам.

Поувлякох се и затова минавам по същество. Идеята ми с тази публикация е да покажа, че с минимум усилия всеки може да си направи перфектната домашна наденица.

Необходими са:

на първо място, поне малко мерак

на второ място, свински черва и фунийка за пълнене

на трето място, пак малко мерак и малко търпение

Няма да повярвате, нали? 

Ама е факт. Единствен зор могат да дадат червата за пълнене, но и те се намират в последно време доста лесно по месарниците - при нас има от ранна есен до късна пролет и като си купиш 2-3 кутийки, стигат за сума ти време.

След като установихме, че имаме мерак, следващото е да отидем в месарницата - не хипермаркет, а квартална, в която си избираш месото и на място ще ти го смелят.

За наденицата не е необходимо да се купува скъпо месо -  от свинското работа върши плешка, обезкостен джолан (идеален е), гърди, месо от корема (осмянка), а от телешкото - онова, което в месарницата продават "за готвене". Съотношението е 70:30 или 60:40, но може и да се направи само от единия вид.

Като го правиш за първи път и 3 кила смляно месо стигат, за да не се отчаеш от много работа, но оптимално е да се правят около 5 кг. Тогава няма да си играеш през месец, а запасът ще стигне за по-дълго време.

Най-трудната част до тука е да пренесеш мляното месо до къщи.

След прибирането в къщи правиш още едно усилие -а да разделим месото на две части, както и да намерим по-голяма съдина, в която може да свещенодействаме спокойно.

И да не забравим да се възнаградим с по едно питие за нечовешкото до този момент усилие.

Отделихме половината месо в съдината и знаем, че е примерно 1,5 или 2,5 кг. Това ще е пътеводителят за слагане на подправките и солта. Тъй като това е смляно месо, ни трябва и студена вода - между 10 до 15 % от теглото, това ще рече грубо 1 ч.ч., в която разтопяваме солта - 18 грама на кило или от зор 20 грама. Зор е ако няма ел.везна в къщи, но и на това има цаката - мерим с чаени лъжички - грубо казано 3 ч.л. без връх.

Сипваме солената вода при смляното месо и слагаме подправките - задължително черен пипер - 5 гр/г, кимион - 2-3 грама (или 1 ч.л. и 1/2 ч.л.).

Тука е и най-хубавият момент - можеш да сложиш подправки каквито  и колкото душата ти сака  -  сух чесън; червен пипер (сладък, пушен или лютив); чубрица; две три шепи нарязан на ситно праз и т.н. и т.н.

След омесването не е необходимо да се чака месото да зрее или нещо друго.

Нанизва се червото на фунийката и започва пълненето. Не е необходимо да се тъпче, да се уплътнява особено, а сетне да се дупчи и т.н. Може да се напълни и като се ползва машинка за мелене на месо, ама нали приехме, че имаме само фунийка, черва и мерак.

Хубавото е, че не е необходимо някакво старание или някакво особено оформяне. Могат да се пълнят парчета с каквато и да е големина.

След напълването готовите наденици е добре да престоят една нощ в тава в хладилника или а хладно място.

Впрочем големите мераклии могат да си купят ей такъв пистолет за силикон, да му отрежат върха или да пригодят фунийка. Идеален е за пълненето - превръща го в песен.

А и още един съвет:

Ако Ви е обзело голямо съмнение какво сте сътворили, преди пълненето може да се отдели малко от каймата, да се направят кюфтенца и да се пекнат. Заедно с хубаво питие ще стимулират майстора и ще му подскажат дали и какво още да се добави.

Това май е най-приятната част от работата.

Готовата наденица след престоя си, може да се направи каквото си искаш - да се нареже на парчета, да се навие на големи парчета и т.н., да се вакумира или да се увие в пакети.

Съхранява се във фризера на порционни парчета.

Като полезен съвет пояснявам, че ако се нареже на парчета и сложи върху тарелка във фризера и се замразят парчетата тогава да се пълнят в торбички и т.н. Така не се слепват и при ваденето имаш готови за печене парчета.

И още един съвет: като се извади наденицата от фризера, не е необходимо да се чака да се размразява и тогава да се пече. Достатъчно е да постои на топло малко - колкото скарата добре да загрее. Така при печенето става по-сочна.

За вкуса какво да кажа? Меродавна е поговорката - каквото си надробиш, такова и ще сърбаш.

Идеята ми до тук беше да обясня, че не са необходими кой знае какви усилия, за да сложиш на семейството си и приятелите нещо направено с мерак и истинско при това.

И на последно място - откак ползвам подложките за барбекю (скара), направо съм се родил - забравих какво е това досадно чистене и търкане на скари и т.н.

На снимката е това, което съм си "надробил" и ще си го прекарваме с хубаво питие.

Стана малко дълго, но пък за сметка на това, надявам се, убедително и ако поне на няколко човека им се види, че това е лесно и се откажат от фабрикатите и си направят сами домашна наденица, ще бъда много доволен.

Знам, че първият път ще бъде трудно, досадно, но след втория третия път, става направо забавно - особено като насмелееш и започнеш да експериментираш и да улучваш желания вкус.

Малко повече за надениците може да видите ей тука.

Пробвайте се смело и НАЗДРАВЕ!