Продукти (ориентировъчно): около 1 кг краставици
За маринатата:
4 с.л. оцет; 1 ч.л. балсамико; 4 с.л. мед; 1 ч.л. сол (или на вкус може и повече); 4 с.л. зехтин
черен пипер - на вкус
4-6 скилидки чесън
копър
Приготвяне:
краставиците се обелват (може и на "зебра"), нарязват се по дължина,
почистват се от семената и нарязват на парчета - 4-5 см.
Продуктите за маринатата се объркват заедно със ситно нарязания смачкан (или пресован) чесън и в купа се разбъркват.
Оставя се да престои около час-два, краставиците си пущат и течност.
Сетне се "затварят" със стреч фолио и в хладилника за около 8-10 часа.
Правих ги сутринта и вечерта бяха готови.
Стават леко прозрачни и хрупкави, кисело-сладки, с лек чеснов привкус - невероятно мезе.
Сервират се обилно поръсени с копър.
П.П. количествата за марината са ориентировъчни - зависи от вкуса на ядящитеП.П.
за пръв път ги видях в някакъв руски сайт, бяха с лук, а не с чесън и
със зърна бахар и черен пипер и страшно много олио (не си отбелязох кой е
сайта). Просто ми хареса като идея и тука пиша как ги направих;
четвъртък, 22 октомври 2015 г.
вторник, 20 октомври 2015 г.
ХРУПКАВИ КРАСТАВИЧКИ
Продукти:
2 кг корнишони, измиват се и се нарязват на кръгчета
По 1 връзка копър и магданоз – същата процедура
По ½ ч.ч. сол и захар
По 1 и ½ ч.ч. оцет и олио (предпочитам зехтин или смес по равно)
8 стрити аспирина
За оцветяването – ½ глава нарязано червено цвекло
Приготвяне:
Нарязаните краставички и зелентии се смесват в тенджера, посипват се със солта, захарта, оцета, олиото и натрошения аспирин, леко се разбъркват. Слага се и нарязаното червено цвекло (добавих и няколко опечени лютиви чушлета и един два моркова - нарязани по същия начин).
По 1 връзка копър и магданоз – същата процедура
По ½ ч.ч. сол и захар
По 1 и ½ ч.ч. оцет и олио (предпочитам зехтин или смес по равно)
8 стрити аспирина
За оцветяването – ½ глава нарязано червено цвекло
Приготвяне:
Нарязаните краставички и зелентии се смесват в тенджера, посипват се със солта, захарта, оцета, олиото и натрошения аспирин, леко се разбъркват. Слага се и нарязаното червено цвекло (добавих и няколко опечени лютиви чушлета и един два моркова - нарязани по същия начин).
Престояват 24 часа и се прехвърлят в буркани като се заливат с маринатата.
Отначало изглежда, че маринатата е малко, но не е така – зеленчуците си пущат течност и дори накрая остава малко в излишък.
Резултатът е превъзходен.
Истината за рецептата е, че докато се мотках по пазара и се загледах в корнишоните, продавачката обясняваше как тя ги правела… Моето допълнение бе, че сложих червеното цвекло и няколко моркова (които станаха суперски) и няколко лютиви чушлета.
Важното е, че нищо не се вари и не се губи време.
Пробвах същата марината и за гъби-печурки:
Ефектът бе потресяващ.
ВАРЕНИ ПИТКИ (питареци)
За закуска бях решил да направя питки (хлебчета и то сладки – щерката си
ги хапва със сладко и предпочита нещо такова тестено и по-сладичко).
Вечерта замесих моето мързеливо тесто:
500 гр. пресято брашно; 1 ч.л. сол, 1 с.л. захар и 1 едно пакетче суха мая (7 гр.).
Около 250 мл смесени поравно прясно мляко и марна вода, и около 80 мл олио
Омесва се бързо, колкото да стане на топка и се слага в найлонов плик и цяла нощ изкарва да втасва в хладилника.
На сутринта след 30-а мин. аклиматизиране, оформих от тестото руло и разделих на парчета – излезнаха 14 броя.
От всяко топче оформих фитил и вързах на фльонга и оставих за 15-а минути да втасва.
Дотук нищо особено – най-често така си правя питките.
Понеже ми се мрънкаше, че може би е по-добре гевреци отколкото питки, реших да ги сваря. И се сетих, че ако във врящата вода се сложи сода, се получавал чудесен резултат.
Най-вероятно съм го прочел някъде из нета.
В Мултиненджерата заврях вода и добавих 3 ч.л. сода, след като се изкипя, пущах питките по 3-4 броя, за толкова време, колкото да изплуват над водата.
Фурната се загрява на 180 С, питките се нареждат върху хартия за печене, поръсват се със сусам и се пекат до зачелвяване.
Оставят се леко да изстинат върху решетката.
Невероятно пухкави, меки. Оставих една - за проба (до третия ден си беше разкошна). Абе нещо средно между питчица и геврек - демек питкореци
Вечерта замесих моето мързеливо тесто:
500 гр. пресято брашно; 1 ч.л. сол, 1 с.л. захар и 1 едно пакетче суха мая (7 гр.).
Около 250 мл смесени поравно прясно мляко и марна вода, и около 80 мл олио
Омесва се бързо, колкото да стане на топка и се слага в найлонов плик и цяла нощ изкарва да втасва в хладилника.
На сутринта след 30-а мин. аклиматизиране, оформих от тестото руло и разделих на парчета – излезнаха 14 броя.
От всяко топче оформих фитил и вързах на фльонга и оставих за 15-а минути да втасва.
Дотук нищо особено – най-често така си правя питките.
Понеже ми се мрънкаше, че може би е по-добре гевреци отколкото питки, реших да ги сваря. И се сетих, че ако във врящата вода се сложи сода, се получавал чудесен резултат.
Най-вероятно съм го прочел някъде из нета.
В Мултиненджерата заврях вода и добавих 3 ч.л. сода, след като се изкипя, пущах питките по 3-4 броя, за толкова време, колкото да изплуват над водата.
Фурната се загрява на 180 С, питките се нареждат върху хартия за печене, поръсват се със сусам и се пекат до зачелвяване.
Оставят се леко да изстинат върху решетката.
Невероятно пухкави, меки. Оставих една - за проба (до третия ден си беше разкошна). Абе нещо средно между питчица и геврек - демек питкореци
Абонамент за:
Публикации (Atom)