ХЛЕБЧЕТА (ПИТКИ) С КВАС

     Толкова много се пише против маята, че не била полезна, че предизвиквала разни заболявания и на стари години - дет Ич не трябва да ми пука от това, реших да премина на домашен хляб с квас.

    Опитът ми за направа на домашен квас от грозде се оказа много успешен. Вече от два месеца почти стои в хладилника, вадя за направа на печива, "подхранвам" за 24 часа и обратно в хладилника до следващата употреба.

    Всичко е много просто, но изисква определено търпение и време.

В подходяща купа се слагат около 150 грама от кваса (изваден от хладилника и престоял поне 24 часа на топло); добавят му се 1 ч.л. сол и 1 с.л. захар, както и около 500 грама брашно и хладка вода около 200-250 грама (зависи от гъстотата на кваса);

Следващата добавка е по 1 с.л. натрошени тиквени семки, слънчогледово семе, 1 ч.л. сусам (носи и други семена, но това имаше в момента). Омесва се добре и се оставя да втасва.

Те тука трябва да е на топло и си изисква време, но като стане на шупли и увеличи обема си поне около два пъти, значи е готово.

От тестото се отделят топки и се оформят питки и нареждат в тава застлана с пекарска хартия. Покриват се мокра кърпа и се оставят отново да втасат за около час.

Намазват се с прясно мляко и поръсват със сусам.

Пекат се на 200С в предварително загрята фурна, в която сме сложили тавичка с вряла вода.

Когато добре се зачервят, след около 40 мин., се вадят, напръскват с пръскалото със студена вода, покриват се с кърпа и след 30-а минути са готови за консумация.

Запазват се пръхкави поне няколко дни и са адски вкусни.

Пробвайте и няма да съжалите. Тъй като става дума за хлебчета, няма и НАЗДРАВЕ!

ДОМАШЕН КВАС приготвен с грозде

     Принципно няма да влизам в спор дали за хляба и печивата трябва да се ползва мая или квас. За всяко от тях се има аргументи, както за, така и против. Въпрос на личен избор.

    Няма и да обяснявам що е то квас и как се прави - брашно, вода и евентуално мед и се разчита на естествената ферментация.

    Просто искам да споделя един много лесен начин за направата на квас, резултат на един експеримент - да ползвам грозде за процеса на ферментация.

    Необходими са ни 15-а зърна добре узряло грозде, на което се махат семките, които се намачкват много добре с дървена лъжица, чукалото на дървено хаванче или нещо друго подходящо.

    Понеже съм много умен, не махнах семките и си отворих много работа на един по-късен етап. Така че задължително без семките - инак ще има глава да пати.

    След като гроздето е намачкано се слагат 1 голяма с.л. мед и около 50 мл филтрирана вода (или трапезна). Вода е чешмата не е желателна.

    Следва брашното. По принцип трябва да е бяло брашно тип 500 или дори тип 450. Ама нали се прави експеримент - сложих около 100 грама безглутеново брашно.

    След разбъркването с дървената лъжица се получи доста гъсто тесто. Затворих с капака кутията и я оставих на остъклената тераса.

    Цветът се получи доста кафяв, но това се дължи на безглутеновото брашно - за каквото и да се ползва то придава такъв кафяв отенък.

    Тази процедура бе направена късно следобяд. На другия ден отворих кутията и направо ми се видя странно, че на павърхността му са се получили мехурчета и се е появил аромата на началната ферментация.

    Тука взех, че се стреснах и добавих 1 с.л. с връх бяло  брашно, долях още малко вода - около 30 мл и отново си го оставих да си стои покрито с капака.    

    Късно вечерта - значи от залагането му са минали почти 30 часа, вече имаше този вид- почти изобилие на мехурчета, силен мирис на ферментация.

    Сега вече моментът на подхранването, ама ... нали споменах, че не махнах семките. Тук таме на снимката се виждат, както те, така и по-големинте люспи. Наложи се да си играя всичко това да бъде прецедено през едра цедка и върнато обратно в кутия.

    

    

    Така изглеждаше след прецеждането.

    Добавих още 100-а грама бяло брашно и 60-70 мл. 

    Това на практика е на 3-я от започването. Напълно готов е и при това пробван да се направи тесто.

    Сега предстои прибирането му - може да се съхранява в буркан с винтова капачка в хладилника. Когато ще се ползва, се вади, оставя се до стайна температура, вади се необходимото количество. Отново се добавя брашно и вода и след 24 часа пак в хладилника.

    Ето и две снимки:

Това е тестото замесено с този квас - 3 с.л. големи с квас, едно яйце, 1/2 ч.л. сол и 1 ч.л. захар; 1 голяма с.л. олио; около 150 мл вода и 350 грама брашно;

Беше замесено около 21,00 часа.

След три часа в бокса беше понабухнало.

На сутринта беше тръгнало да ме търси- почти три пъти си беше увеличило обема.

След премесването леко меко и пухкаво тесто, с което се работи лесно.

Опекох за закуска мързеливи хачапури.

Станаха върховни.

Пробвайте, никак не е трудно.

    

    

ТЕСТО БЕЗ МЕСЕНЕ за 10 минути

        Днес нещо съм се отворил на тестяна тема, което не съм правил от години. Сега ще дам моя вариант за едно много лесно и бързо за изпълнение тесто, което е подходящо за пирожки, за бухти, за търкалаци и т.н.

    Необходимите продукти са 0,5 л леко затоплено прясно мляко (до към 40С); 11 грама суха мая (за по-лесно 2 пакетчета по 7 грама, защото тази по 11 гр. по-рядко се намира); захар - 1 с.л.; сол - 1 ч.л.; 3 с.л. олио; 5 ч.ч. пресято бяло брашно. С добавка и на едно яйце става още по- добро.

    В подходяща купа се разбъркват 4 ч.ч. брашно с маята, захарта и солта. Млякото се рабърква с олиото и яйцето и се сипва в купата с брашното. Бърка се с лъжица или шпатула. След това на части се добавя последната чаша брашно като се разбърква и преценя дали да се сложи всичкото брашно и/или още малко. Трябва да се получи гъсто лепнещо тесто.

    Полученото тесто се прехвърля в найлонов голям плик и заминава в хладилника.

    След два часа е готово за употреба, удвоило е обема си.

    Хич да не Ви притеснява това, че стои леко "лигаво" и лепкаво. С леко намаслени ръце с него се работи много добре и държи исканата форма. 

    Естествено, след като се оформи пирожката (с желана плънка), трябва да се остави за известно време да втаса. 

    Останалото е ясно и няма какво да обяснявам - преди печене се намазва с яйце и/или прясно мляко и т.н.

    

    Пробвайте и няма да съжалявате.

П.П. Търкалаци: 

От това тесто се откъсва топче с големината на малък лимон и с намазнени ръце се разточва на кръг с големина около 15-18 см и се пълни с натрошено сирене (може сиренето да е разбъркано с яйце) и се затваря като плик. С ръце се оформя пак като плоска питка.

Така притогвеният търкалак може:

        -да се остави за 10-а минути да втаса и опече във фурната, намазан с яйце и ръснат със сусам.

            -да се опече в тиган с незалепващо покритие, без да му се слага мазнина и да се намаже с масло след запичането

            -за любителите на пърженето може да се изпържи на среден котлон в малко мазнина

Плънката може да бъде и от картофено пюре смесено със ситно нарязани зелентии или инак казано каквото фантазията Ви подскаже или каквото има в хладилника ...

ТЕСТО БЕЗ МЕСЕНЕ

 

        Тесто без месене - наистина е такова и заглавието не е подвеждащо. 

    Публикацията посвещавам на тези, които се плашат от правенето на тесто и го приемат, че е нещо хем трудно, хем трудоемко. В действителност, всичко е много просто и не отнема повече от пет минути от момента на вземане на решението да го "забъркаш" - до прибирането в хладилника.

    Необходими са подходяща емайлирана, стъклена, че дори и пластмасова купа; дървена или силиконова шпатула, но и обикновена голяма лъжица върши работа.

    За тестото трябват 500 грама бяло брашно, 1 ч.л. сол и толкова захар; 2 грама суха мая (равна ч.л.) и 300 мл течност (идеален вариант поравно прясно мляко и вода, но може само мляко или само вода) и 2 с.л. мазнина - олио, зехтин или разтопено масло.

    В купата се смесват добре сухите съставки, течните се наливат наведнъж и всичко се разбърква буквално с няколко движения колкото да се смесят съставките. Всичко това отнема не повече от 30 секунди.

    Полученото тесто се прехвърля в найлонов плик и заминава в хладилника поне за 24 часа.

    След 24 часа тестото е готово за работа - за питки, пица, мекици, хляб и т.н. Може да се прояви всякакво въображение - да му се добави натрошено сирене, настърган кашкавал, нарязан на ситно зелен лук и т.н. и т.н....

    Пробвайте и ще се убедите, че е много лесно.

ХАЧАПУРИ по най-лесния начин

 

    Хачапури. Самата дума има някакво ей такова магическо-загадъчно значение. И веднага си представяш нещо екзотично и много вкусно.

    В буквален превод "хачапури" от грузински, хача е извара/сирене, а пури - хляб. Иначе казано - тестено изделие (питка със сирене). Кой знае защо все съм го асоциирал с онези лодчици, напълнени със сирене (адигейско, което прилича на нашия кашкавал) и за разкош - чукнато едно яйце вътре. Всъщност, това е една разновидност, наречена "хачапури по аджарски", измислена от рибарите нейде в Аджария ...

    Наскоро гледох едно предаване за хачапури-то и се оказа, че има над 300 разновидности, сред които такива не само със сирене, а и с варено месо и риба на пара; има и с мая в тестото; има и със сода; има с бутер тесто и т.н. 

    Изобщо свят ми се зави, а един грузински  Шеф имал специализиран ресторант в Москва само за хачапури и то с негови авторски рецепти за над 40 вида, а да не говорим за останалите видове в менюто ... 

    И покрай всичко това взех, че се зарових да разбера същността на този грузински "деликатес", по който маса народ е луднал. 

    Демек с една дума стигнах до един извод - всяко тесто, печено (на тиган, фурна, скара) с плънка основно от сирене (нашенско или тип жълти сирена) може да се нарече "хачапури". Ами нямам какво да кажа - беден изказ: при нас има бухти, сиренки, изваренки, тиганици, търкалаци, гюзлеми.... (все печива от тесто със сирена) и няма да ми стигне една страница да ги изброявам, но всяко едно от тях си подсказва особеността на печивото и начина на изпълнение.

    Е, стига: няма да пиша дисертация на тази тема - просто исках да внеса някаква яснота.

Рецептата я прочетох от известен грузински кулинарен блогър - Георгий, която я нарекъл "мързеливо хачапури". Много е лесна: колкото сирене в тегловни единици, толкова и брашно (демек 150 грама сирене и 150 грама брашно), едно яйце, 1/4 от това количество (т.е. около 40 мл) олио и кисело мляко с 1/2 ч.л. сода, колкото да стане гъсто тесто. Бърка се с вилица. Значи за сравнение - доста по-гъсто от това за палачинки, но свободно да се излива.

Тиганът с незалепващо покритие се загрява на на най-силната степен и сетне се намалява с 1/3 - демек от 9-та на 6-та степен. Не се слага мазнина, а се изсипва слой от тестото със сиренето горе долу с дебелина около 1 см. Онзи пише, че се пече под капак около 5 мин., но за три минути е готово и може да се обръща. След обръщането- печенето продължава 2 минути. Е, на моя котлон на 4-тата минута бе готово за обръщане и от другата страна - две минути.

Пекох го под капак. Тука правя едно отклонение от рецептата на грузинския блогър - сиренето натроших с вилица на едро и олиото замених в съотношение 2:1 с масло. Ароматът на масло бе невероятен. Много се замислех дали в тестото да сложа шарена сол, чубрица или самардала, но след опичането и слагането в чинията се ограничах с леко поръсване с т.нар. шопска сол (демек разновидност на шарената сол).

Снимката не е най-качествените заради Телето, което от време на време си прави шеги с мене, но за сметка на това стана невероятно вкусно, а отне макс 5 минути за предварителна подготовка ...

Пробвайте това мързеливо хачапури и няма да съжалите.

Тесто за пица по оригинална италианска рецепта

  Доста често съм казвал, че производителите понякога дават много добри рецепти, които публикуват на етикета на изделието. Това важи за много рецепти към различните видове брашна; маята за сирене и кашкавал и т.н.

 

Този път стана така, че в началото на "великата изолация", когато изчезнаха тоалетната хартия от магазините, взеха, че и изчезнаха и брашната. Имаше само едно на цена 2,80 лв пакета. И за всеки случай, купих един пакет да се намира ей така за зор заман. Оказа се специално италианско брашно и то конкретно за пица с много подробна рецепта за направа на тестото и печене на пицата. Стана така, че когато си купих и камъка за печене на пици, дойде ред на това брашно да му пробвам рецептата. В интерес на истината, пробвах и с нашенско брашно - резултатът също беше чудесен.

Това е камъкът за печене на пици, а това е оригиналната рецепта от пакета: 1 кг брашно "Неаполитана" 8Н; около 600 мл вода; 30 гр. сол (1 с.л.) и 5 гр. бирена мая (поради липса на такава ползвах обикновена суха). От тези продукти се омесва меко еластично тесто (меси си буквално няколко минути); купата се покрива с влажна кърпа или домакинско фолио и се оставя на топло да втасва за около 30-а минути. След това полученото тесто се разделя на топки с тегло 250-300 грама, които се нареждат върху намаслена повърхност и завиват с влажна кърпа или фолио. Оставят се да втасват - до удвояване на обема. Иначе пише за времето за втасване от 4 до 6 часа. При мене стана за около 3 часа.

От всяка топка се оформя кръг с диаметър 25-28 см. За да стане пицата с хрупкави крайчета, първоначално тестото може да се разточи с точилка върху набрашнена или омазнена повърхност, сетне с ръце се разтяга до желаната големина като в центъра трябва да остане по-дебело, а към крайчетата - по-тънко. Слага се върху хартия за печене, гарнира се по желания начин и се пече в предварително загрята фурна на 240-260С от 6 до 8 минути.

Тъй като трябваше да ползвам камъка за печене, първо го забърсах с влажна гъба и поставих на решетката във фурната като пестепенно увеличавах температурата от 150С до 250С. В това време си подготвих пиците. Е формата не е перфектна, но не ми се играеше да ги изрязвам и оформям. След поставянето на пицата върху камъка, намалих температурата от 250С на 230С, но пекох на включен долен реотан с вентилатор. Първата стана за 7 минути, а останалите две - за по 6 минути.

Направо перфектни станаха. Е, има и други трикове, но това беше първият опит, който направих с половин доза. Следващият беше вече с нашенско най-обикновено брашно. Резултатът бе същият.

При втората направия на същото тесто, ми изостана доста. След пет-дневен престой в хладилника, опекох от него пърленки върху добре загрят тиган без мазнина. След опичането - леко намазване с масло и поръсване с шарена сол. Невероятни пърленки. Не съм очаквал, че с толкова малко мая и без да слагам каквато и да е мазнина, ще получи толкова удачно тесто за пица и пърленки.

Правете смело, резултатът си заслужава.

И тъй като пицата си върви с хубаво питие, НАЗДРАВЕ!

Питки с маслини и копър

  Когато установиш, че хлябът в къщи е свършил, а навън е адска жега и не ти излиза, на бърза ръка се заемаш да спретнеш едни питки.

 За тестото: нарочно давам мерките в ч.ч. като е без значение дали чашата е 200 мл или 250 мл и т.н., защото е важно съотношението, а не точните милилитри:

две чаши брашно, 

една чаша смесени поравно айрян и прясно мляко

1 яйце + един жълтък за намазване

1/2 ч.л. сода

1 ч.л. суха мая

1 ч.л. сол

1 ч.л. захар

2 с.л. олио + олио за хубаво омазняване на ръцете

10-а обезкостени и нарязани на ситно маслини, както и 2-3 стръкчета ситно нарязан копър

Направата на тестото е много лесна, защото се прави без месене, а се бърка с дървена лъжица.

Брашното се слага в подходяща голяма купа и се разбърква заедно с маята и захарта.

В друга купа се разбива яйцето заедно с прясното мляко, айряна и солта. Слага се и содата бикарбонат, която може да се загаси с капка две лимонов сок, но ако айрянът е кисел, това не се налага. Слагат се и двете с.л. олио, както и нарязаните маслини и копър.

Течните съставки на тънка струйка се сипват при брашното, като се разбърква с дървената лъжица до поемането им.  Не е необходимо голямо престараване. Достатъчно е да се обърка добре - получава се доста лепнещо тесто, но това е без значение.

Покрива се със стреч фолио и се оставя за около час да втасва. В тия жеги това става доста бързо.

Ръцете много добре се омазняват, тесто се накъсва на топки и се слагат в силиконови форми за печене.

Доста е меко и без формичка не бях сигурен дали ще си заеме форма.

Намазах с разбития жълтък с малко олио и ги оставих за 10-а минути да си отдъхнат.

За отрицателно време бухнаха яко, бидоха отново намазани с жълтъка и в студената фурна, която я включих на 180С.

Точно за 35 минути се бяха зачервили идеално.

Последва изваждане и докато са топли топли, се поставят в хартиен плик или завиват кърпа. Така омекват приятно.

При добро желание могат да се намажат и с масло и поръсят с идея шарена сол.

Малко се понапукаха, но то е защото доста бухнаха.

Няма да описвам вкус и аромат.

Наистина невероятни станаха.

Правят се много лесно. Цялото разбъркване на тестото отнема буквално пет минути. И сетне само едно прехвърляне във формичките.

Пробвайте, няма да съжалите.

И накрая нещо като бонус: 

едно яйце идва твърде много за намазване на четири питки и направо си артисва. Е в него може да се добавят 2 с.л. кисело мляко, идея сода, и 2-3 с.л. брашно, да се натроши малко сирене. И върху нагорещения тиган - за кратко.

Резултатът - вкусна пърленка.

Мини питки или хапки

  В последно време рядко пущам публикации за тестени изделия, но тези мини питки или хапки- питки са просто уникални на вкус и дават страхотно разнообразие при приготвянето им и затова не мога да ги подмина.

 Започвам направо с необходимите продукти:

2 яйца (жълтъкът на едното се отделя за намазване), 1 кофичка кисело мляко (400 мл); 2 ч.ч. брашно (може и малко повече да отиде), 1 ч.л. сода бикарбонат и 1 ч.л. бакпулвер, по 1 ч.л. сол и захар, 1-2 с.л. олио или разтопено масло (по-добре).

В изпълнението няма нещо сложно:

Содата се загасява в киселото мляко (може и с капка лимонов сос), добавят се солта, захарта, олиото и яйцата и се разбърква добре.

Бакпулверът се смесва с брашното и сипва при течните съставки.

Омесва се меко тесто, което да може да се разточва. В зависимост от това може да се наложи да се добави и още малко брашно.

Оставя се да си "почине" поне 15-20 минути.

Върху намазнена или поръсена с брашно повърхност, тестото се разточва на кора с дебелина около 1 см и с чашка за ракия се изрязват кръгчета с диаметър около 4 см. Подреждат се в тава върху хартия за печене на разстояние едно от друго. Тестото от изрезките отново се премесва и процедурата се повтаря с направата на кръгчетата.

Намазват се с разбития жълтък с 1 с.л. прясно мляко или олио. В средата на някои от тях се бучва по малко парченце сирене с масло, други си се оставят така, а на трети - с пръста по средата се прави дупка.

Пекат се в предварително загрята на 180С фурна за около 25 минути- до хубаво зачервяване. 

Оставят се да поизстинат малко и са готови за нападане.

Буквално са за по една, максимум две хапки.

Тези без сиренето могат да се разрежат на две и да се ползват за мини сандвичи.

Тези с дупката могат да се напълнят със смес от сирена или някаква друга плънка като крем и т.н.

Дори могат да се напълнят със сладко и стават невероятни за закуска.

Иначе си стават невероятни мини пухкавелки.

Една забележка:

Внимание, неустоимо вкусни са и като се подхване човек, може да омете доста бройки, без да се усети.

П.П. Могат да се направят в този вариант и с мързеливото ми универсално тесто, което може да се приготви няколко дни предварително.

Лесни мини мекичета - хапки

 С мекичета или нещо тестено няма кого да изненадам - почти всеки си има някаква собствена рецепта и за тестото, и за направията им, но тези са различни и в действителност доста се различават от стандартния начин на правене на мекици. Правят се с минимум продукти и с помощта единствено на вилица.

 А този път ще обясня как се правят правят доста нагледно в картинки:

В дълбока подходяща купа се слагат поне 100 грама сирене (ама защото го обичам - иначе може да не се слага); 1 ч.ч. кисело мляко съвсем леко разредено с вода или прясно мляко (за предпочитане) - около 1/4 от количеството.

1/2 ч.л. сода, която се гаси с лим. сок; 1 равна чаена л. мая, 1 /2 ч.л сол и 1/2 ч.л. захар и 1/4 ч.л. ванилена захар. Сипва се 1 с.л. зехтин или олио.  Сиренето се натрошава с вилица - впрочем, работи се само с вилица и цялата смес добре се разбърква.

На пръв поглед дозата изглежда малка, но се получава доста голямо количество. Няма пречки всеки да увеличава количествата пропорционално, по желание.

1 1/2 ч.ч. брашно започва да се спива на части в млечната смес като се разбърква с вилицата непрекъснато.

Получава се меко лепнещо тесто, но с вилицата се бърка много лесно.

Може да се добави още брашно, но това е напълно достатъчно. Нека да се остане меко и лепнещо. Като го разбъркаме - отнема буквално 3-4 минути го оставяме на топло да втасва.

Може да се покрие със стреч фолио и да се остави през нощта в хладилника и на сутринта да се пържат мекичетата.

Ето го - буквално след 2 часа (много е топло сега) престой на плота направо се е утроило като обем.

Меко е, лепкаво и направо е цялото на мехурчета.

Нека си седи така - не е необходимо да се бърка повече, а още по-малко да се меси.

Взема се пластмасова дъска или нещо подходящо. Ръцете обилно се намазняват с олио, късат се топчета с големи на орех или малко повече и се нареждат върху дъската.

Тука е горе долу 1/3 от общото количество на тестото.

В тясна касерола се наливат поне 2 пръста олио, загрява се силно и сетне силата на котлона се намаля с 1/4.

Откъснатите топчета пак с намазнени ръце се сплескват и пущат в олиото.

Внимание - пържат се много бързо и докато се оформя третото, първото направо е тръгнало да прегаря. Затова се действа бързо и не се слагат повече от две три. Наистина не стават много големи като размер, но за сметка на това бухват и стават направо дебеланки.

 Готовите се вадят в чиния върху домакинска хартия, но в интерес на истината не поемат мазнина.

Тука се готови за сервиране и вече поръсени с пудра захар.

Стават невероятно вкусни и ароматни.

На външен вид повече приличат на бухти, но определено на вкус не са, а са си направо истински домашни мекичета. Едно такова е за две хапки и бързо се хапват. Нищо, че тези бяха приготвени със сирене, вървят си и с мед, и с всякакво любимо сладко.

Тестото, което остава може да се употреби в следващите 2-3 дни за нещо друго като се съхранява в хладилника.

Просто са невероятни за закуска. 

Най-важното, цялото забъркване отнема буквално 3-4 минути, никакво месене, никакво цапотене на съдове и т.н.

Правете смело - стават лесно и са неустоимо вкусни.

Бухнали питки "Денка" , печени в йенска съдина

   Както и идеята, така и рецептата на съседката Денка, която е ненадмината в тестените изделия.

 От моя страна няма "творчество" и изменения, както обикновено.

 Затова предавам и необходимите продукти и начина на изпълнението буквално, както съм си ги записал.

 Необходими продукти:

За тестото:

 5 яйца, на едното от които жълтъкът се отделя за намазване

 1 кубче прясна мая

 1 ч.л. захар за маята

 1 ч.л. сол с връх (около 10 грама)

 2 с.л. с връх мас, която се разтопява и загрява

 500 мл прясно мляко затоплено до около 40С (това от мен - иначе според нея проба с кутрето и да издържало 5 сек.)

 1 кг (пакет) брашно 

За намазняване:

разтопена мас - около 100 грама (толкова разтопих, но остана малко)

За плънка (ако се правят с плънка):

около 300 грама натрошено сирене, разбъркано с едно яйце

 по желание - сусам за поръсване

 Начин на приготвяне:

В купичка маята се натрошава на ситно и засипва със захарта и се оставя така да се активира, докато шупне, а в това време се замесва тестото.

(Е, тук направих първото отклонение. Не ползвам прясна мая, а само суха. Знам, че прясната мая се активира с малко хладка вода и захар. Но след като казва, методът й на активиране на маята явно работи.

Просто замених прясната мая със суха 2 ч.л. - около 12 грама. Ползвам от т.нар. бързодействаща, която направо се слага в брашното и не е необходимо да се активира предварително).

Брашното се пресява в подходяща купа (желателно емайлирана) и в средата му се прави кладенче в което се изсипват 4-те яйца и белтъка на 5-тото. С вилица започва леко да се разбърква докато яйцата се поемат от брашното.

Топлата мас се изсипва и тя и бъркането с вилицата продължава.

Следва сипване на 4/5 от прясното топло мляко (значи 400 мл) и бъркането с вилицата продължава.

Следва най-интересната част: в друга доста по-голяма купа се налива топла вода (около 50-60С) и в нея се поставя купата с тестото. 

В чашката, където е втасвала маята се сипва останалото прясно мляко, размива се и се сипва при тестото. Вече се меси с ръце докато стане меко тесто, което се оформя като топка, поръсва с брашно или намазнява и оставя така да втасва. Ако водата в голямата купа поизстине, се отлива част и долива пак топла вода. 

За около 25 минути тестото удвоява обема си (това според нея, на мен ми отне 35 мин. и стана дори два пъти и повече).

Докато тестото втасва, йенските купички, се намазват с разтопена мас, слагат в тава и заминават във фурната на 50-60С да се загреят добре.

Втасалото тесто внимателно (без премесване) се разделя на 6 равни части, които се оформят като топки и се овалват в разтопената мас. 

Ако ще се правят с плънка, във всяка топка се слага по средата от нея и затваря. Тази част я пропуснах и в послеписа ще обясня защо.

Всяка топка се поставя в йенска купичка и тавата с тях се връща във фурната на същата температура - 50С за допълнително втасване. 

А тука е най-забавната част - през стъклото на фурничката се вижда как буквално напират да излезнат навън. Е това е моментът да се намажат с разбития жълтък с малко прясно мляко и да се поръсят със сусама.

Веднага след връщането им фурната, температурата се усилва на 150С и се пекат около 45 минути.

Е, пекох на 180С по средата на фурната и преди да ги извадя като видях че добре се зачервиха (по-скоро взеха да стават леко кафеникави), пробвах с клечка, която излезе суха. Печенето ми отне 40 минути.

(все пак времето за печене зависи и от фурната и куп работи).

След изваждането се мажат с масло, пръскат с малко вода и завиват с кърпа. Момента с мазането с масло биде прескочен. Задоволих се само с пръскането и задушаването.

Ето и няколко снимки:

Вижда се как станаха не само 10-а и повече сантима високи, ами и с шапчица като гъбки ...

Вътре са пухкави, мекички с леко твърда, но приятно хрупкава коричка.

В интерес на истината, издържат поне три, без да изсъхнат.

(една оставих за проба).

П.П. Направих ги без плънка, защото исках да са най-близки до хляб. Ами защо? защото преди много време бях чел за хляб печен в саксия ... и идеята много ми хареса. Доста търсих подходяща саксия, която да е глежосана отвътре и да издържи на поне 200С във фурната, без да се пръсне. Един единствен път намерих подобна, но не съобразих, че по средата е леко изтумбена и отворът идва малко по-тесен. Просто нямаше вадене на изделието от вътре.

А идеята с йенските купички за печене на индивидуални питки е направо чудесна. Каквато имаш, такава става - една по-висока, една по-широка. Важен е ефектът.

Струва си да се направят тези питки. От обясненията ми изглежда сложно и трудоемко, а не е така. Може би, защото за пръв път правя нещо по изцяло чужда рецепта и исках да обясня всичко да е ясно...