Домашна сланина съм правил в какви ле не варианти - в блога имам поне няколко рецепти за уникално вкусна сланина, но тази надмина всички ми очаквания и стана Дзверска вкуснотия. Та затова ще напиша какво направих.
Само преди това ще споделя, че в последно време - направо в последните години много трудно намирам дебела поне 3-4 пръста сланина за осоляване. Все една такава тънка - като т мършави недохранени прасета. Та този път открих такава - тавлъ сланина и се понакупих. Част направих по традиционния начин и в буркан, но и отделих едно парче около 500 грама за експеримент.
Парчето както си беше цяло биде турнато в една кутия, на дъното на която имаше около 2 с.л. сол и обилно натъркано със сол отстрани и отгоре- още 2 с.л. Кутията се затваря и се забравя на студено място за седмица. Общото количество на солта - около 4 с.л. за 500 грама сланина.
След седмица в касеролата се наливат около 600-700 мл зелева чорба, слагат се 1 дафинов лист, 4-5 бахарчета, 10-а зрънца черен пипер, 1-2 карамфилчета, 3-4 скилидки пресован чесън и като за разкош кората на 1/2 изцеден лимон нарязана на ситно. Цялата смес завира на котлона и като заври парчето сланина изтръскано като мокро куче от солта се пуща вътре. Вари се буквално 2-3 минути, котлонът се изключва и се оставя така да си изстине. Сетне на студено - поне за една нощ.
Следва вадене, хубаво избърсване с кухненска хартия, закачване на ченгелче и провисване на терасата.
Така си вися цели 3 седмици и след свалянето беше "олекнала" с цели 10 %.
Последва рязване и пробване.
Отвън чак суха - с нещо като много тънка коричка.
При нарязване - невероятно крехка - чак леко розовее.
Реже се невероятно лесно на тънки парчета, въпреки че беше на стайна температура. Никакво омекване.
Всички аромати се усещаха като букет, без нещо да преобладава.
Признавам без бой, вследствие сушенето - температурите тези дни бяха доста високи, парченцето в края - имаше съвсем леко един такъв привкус - абе особен - този привкус, който сланината придобива като престои дълго време на топло.
Последва нарязване на много ситно на зелената част на едно парче праз с дължина около 15-а см, добавяне на 1 ч.л. сол и 2 скилидки пресован чесън и обилно втриване във вече резната на две парчета сланина.
От там нататък е ясно. Пакетиране и прибиране във фризера.
Проба след три дни - направо Дзверска вкуснотия. Прелестен аромат и вкус.
За следващи път към праза ще добавя черен пипер и идея лютив червен пипер на люспи.
Правете смело - невероятна е и НАЗДРАВЕ!
След седмица в касеролата се наливат около 600-700 мл зелева чорба, слагат се 1 дафинов лист, 4-5 бахарчета, 10-а зрънца черен пипер, 1-2 карамфилчета, 3-4 скилидки пресован чесън и като за разкош кората на 1/2 изцеден лимон нарязана на ситно. Цялата смес завира на котлона и като заври парчето сланина изтръскано като мокро куче от солта се пуща вътре. Вари се буквално 2-3 минути, котлонът се изключва и се оставя така да си изстине. Сетне на студено - поне за една нощ.
Следва вадене, хубаво избърсване с кухненска хартия, закачване на ченгелче и провисване на терасата.
Така си вися цели 3 седмици и след свалянето беше "олекнала" с цели 10 %.
Отвън чак суха - с нещо като много тънка коричка.
При нарязване - невероятно крехка - чак леко розовее.
Реже се невероятно лесно на тънки парчета, въпреки че беше на стайна температура. Никакво омекване.
Всички аромати се усещаха като букет, без нещо да преобладава.
Признавам без бой, вследствие сушенето - температурите тези дни бяха доста високи, парченцето в края - имаше съвсем леко един такъв привкус - абе особен - този привкус, който сланината придобива като престои дълго време на топло.
Последва нарязване на много ситно на зелената част на едно парче праз с дължина около 15-а см, добавяне на 1 ч.л. сол и 2 скилидки пресован чесън и обилно втриване във вече резната на две парчета сланина.
От там нататък е ясно. Пакетиране и прибиране във фризера.
Проба след три дни - направо Дзверска вкуснотия. Прелестен аромат и вкус.
За следващи път към праза ще добавя черен пипер и идея лютив червен пипер на люспи.
Правете смело - невероятна е и НАЗДРАВЕ!
Мисля, че това е точната рецепта която ми трябва, искам сушена сланинка, която не е пресолена. И факт е, че рядко хубава сланинка има вече, аз поразпитах защо е така и се оказа, че породите прасета, които се отглеждат за търговия не правят повече от 2 сантиметра сланина и не са по-тежки от 80-90 килограма.
ОтговорИзтриванеТрудно вече се намира хубава сланина за сланина. В общи линии само тъничка като вестник. Това е, защото ни отказаха от хубавата ни Българска бяла порода
ОтговорИзтриванеПривет, супените лъжици със сол равни или с връх
ОтговорИзтриванеНяма значение
ИзтриванеНяма значение
Изтриване