Жабешки бутчета!? Лелей, какви спомени от преди 50 и малко повече годинки. Бяхме Лапета, търчахме по гащета из селските поляни и цяло лято гледахме да се отскубнем от Баба и Дядо и да се топнем в рЯкЪта. Една безгрижна и весела тайфа от Лапета - момчета и момичета. Градските бяхме няколко за "цвят" и все трябваше да се доказваме, че можем да яхмем магарето от раз или да се гмурнем в дълбокия вир, или да изкатерим дивата круша и ... че не ни е страх от смока, който пълзи из тревата... Или че не ни пука и можем да пием мляко направо от овцЪтЪ. Както и че не сме лигльовци и можем да станем в 4,30 часа, да впрегнем каруцата и да сме на тютюнЯ и да пълним кошовете в катранено лепнещите листа, пръстите да почернеят от катрана и че това не ни пречи да излапаме една две филии Ляб със сирене за закуска.
Но най-голямият кеф беше като приключим с низането на тютюна - някъде около обяд. Събирахме се до оградата на училището, бързо строй се, преброй се ... Я, Маринчо (Нела, Митьо ...) ги няма. Бегом до тях, а те горките още нижат или носят на прасето, или ... На бърза ръка се впрягат чевръсти 15-а чифта ръчички и коша с тютюна е нанизан и низите проснати под сайванта, или прасето нахранено и сетне тумбата с няколко коматЯ Ляб направо към рЯкътъ. Плискотене в марната вода на уморената и бавно течаща река, гмуркане из подмолите и вадене на мряна с ръце или пък ловене на ... жабоци.
Е, те това беше най-големият кеф. Отрязване на бутчетата, одиране. Съчки и сухи клони бол - напалвахме огънчето, сетне до жар. От върбовите клонки шишчета. Старателно се издялваха по няколко чатала и печене върху жарта ... Лелей, ще взема да ревна. Сегашните деца, ако вземат да влезнат в същата рЯка, сигурно ще получат обриви и алергия от разни химикали и други помии в реката. Да не говоря, че ще получат остро хранително натравяне от рибата в нея, ако изобщо я има.
Колко риба сме изпекли, колко жабешки бутчета сме изяли и никой, ама наистина никой - да не говорим за някакви му там Агенции за детето, се е заинтересувал какво правим. Важното беше да се приберем цели (синини, рани и др. никой не ги броеше), да излапаме набързо вечерята приготвена от Баба и да хукнем към лятното кино в 21.00 часа - "Робинхуд", "Черната стрела", "Винету" - демек всичко с Гойко Митич. На невероятната за нас цена от 10 стотинки за билетче. Е, купувахме 5, а влизахме 10-а. Бай Кольо Клисаря, по съвместителство отговорник и за селското лятно (имаше и зимно) хич не се вълнуваше колко Лапета ще влезнат - за него бяха важни Дъртите, че влизаха за по 0,20 лв билетчето. Знаеше, че Лапетата ще прехвърлим оградата или ще се накачулим по клоните на дърветата. По-добре да ни пусне отколкото да се ядосва с някое изръсено Лапе от ореха до киното.
Май много се отклоних, но както и да е...
Жабешките бутчета са невероятен деликатес. Който не ги е опитвал, само той не знае. Някои хора им казват "морски падпъдъци" за по-голямо благозвучие и приличие. Има една държава дет на гражданите им казват "жабари" заради този деликатес, но има и друга - като Франция, където го ценят не по-малко.
Класиката е панирани жабешки бутчета и точно това искам да споделя сега.
Не знам дали някъде могат да се намерят пресни жабешки бутчета. Не бих посмял вече да хапна такива наловени в някоя река. По-добре да си ги купя от някой голям хипермаркет - има ги и за съжаление пак вносни от Италия или Франция. Продават се в разфасовки по 1 кг и са около 40 бройки в пакет.
По 4-5 бутчета са достатъчни на човек - все пак не са за наяждане, а са за удоволствие на стомаха и душата.
След размразяването се подсушават с кухненска хартия.
В една купа се смесват почти поравно обикновено и финно царевично брашно със сол и бял пипер като носи и малко, идея, чесън на прах. В друга купа се разбиват 2-3 яйца.
В тигана добре се загрява масло и малко олио - в съотношение 3:1.
Бутчетата се овалват в брашняната смес, сетне в яйцата и хоп в тигана. Пържат се буквално за 2-3 минути от всяка страна до хубаво зачервяване.
Вадят се върху домакинска хартия, за поеме излишната мазнина.
Как и с какво ще се сервират е въпрос на лично предпочитание. Не само със зелена салата, но и с картофено пюре си вървят идеално.
П.П.: един малък секрет - яйцата се разбиват с 1 с.л. коняк или бърбън- за по-добър вкус.
Хубавото питие е задължително.
Ако видите в някой от тези хипермаркети замразени жабешки бутчета, не ги подминавайте. В хиляди пъти са по-вкусни от толкова рекламираните крокодилски филета.
Наздраве!
Май много се отклоних, но както и да е...
Жабешките бутчета са невероятен деликатес. Който не ги е опитвал, само той не знае. Някои хора им казват "морски падпъдъци" за по-голямо благозвучие и приличие. Има една държава дет на гражданите им казват "жабари" заради този деликатес, но има и друга - като Франция, където го ценят не по-малко.
Класиката е панирани жабешки бутчета и точно това искам да споделя сега.
Не знам дали някъде могат да се намерят пресни жабешки бутчета. Не бих посмял вече да хапна такива наловени в някоя река. По-добре да си ги купя от някой голям хипермаркет - има ги и за съжаление пак вносни от Италия или Франция. Продават се в разфасовки по 1 кг и са около 40 бройки в пакет.
По 4-5 бутчета са достатъчни на човек - все пак не са за наяждане, а са за удоволствие на стомаха и душата.
След размразяването се подсушават с кухненска хартия.
В една купа се смесват почти поравно обикновено и финно царевично брашно със сол и бял пипер като носи и малко, идея, чесън на прах. В друга купа се разбиват 2-3 яйца.
В тигана добре се загрява масло и малко олио - в съотношение 3:1.
Бутчетата се овалват в брашняната смес, сетне в яйцата и хоп в тигана. Пържат се буквално за 2-3 минути от всяка страна до хубаво зачервяване.
Вадят се върху домакинска хартия, за поеме излишната мазнина.
Как и с какво ще се сервират е въпрос на лично предпочитание. Не само със зелена салата, но и с картофено пюре си вървят идеално.
П.П.: един малък секрет - яйцата се разбиват с 1 с.л. коняк или бърбън- за по-добър вкус.
Хубавото питие е задължително.
Ако видите в някой от тези хипермаркети замразени жабешки бутчета, не ги подминавайте. В хиляди пъти са по-вкусни от толкова рекламираните крокодилски филета.
Наздраве!
Бате,
ОтговорИзтриванезнам от родителите ми,че са много вкусни жабешките бутчета.Консумирала съм ги като малка, така ми казаха.Но не си спомням вкуса.Благодаря за тази публикация, хубаво беше и моето детство.Баща ми обичаше да лови риба, а днес децата ходят по моловете.Не са сред природата.
Поздрави !
Нещо средно между риба и пиле - такъв е вкусът, но си струва да се хапват. Ненапразно в Италия и Франция минават за гурме деликатес
ОтговорИзтриванеТова е една от десетте деликатеси храни в света!)
ОтговорИзтриванетака си е
ИзтриванеВ Пловдив в ресторант *Малък Бунарджик* предлагаха преди години...!!!Страхотни!!!
ОтговорИзтриванеПомня. Сега не знам да се предлагат в някой ресторант
Изтриване