Панирани жабешки бутчета

Жабешки бутчета!? Лелей, какви спомени от преди 50 и малко повече годинки. Бяхме Лапета, търчахме по гащета из селските поляни и цяло лято гледахме да се отскубнем от Баба и Дядо и да се топнем в рЯкЪта. Една безгрижна и весела тайфа от Лапета - момчета и момичета. Градските бяхме няколко за "цвят" и все трябваше да се доказваме, че можем да яхмем магарето от раз или да се гмурнем в дълбокия вир, или да изкатерим дивата круша и ... че не ни е страх от смока, който пълзи из тревата... Или че не ни пука и можем да пием мляко направо от овцЪтЪ. Както и че не сме лигльовци и можем да станем в 4,30 часа, да впрегнем каруцата и да сме на тютюнЯ и да пълним кошовете в катранено лепнещите листа, пръстите да почернеят от катрана и че това не ни пречи да излапаме една две филии Ляб със сирене за закуска.

Но най-голямият кеф беше като приключим с низането на тютюна - някъде около обяд. Събирахме се до оградата на училището, бързо строй се, преброй се ... Я, Маринчо (Нела, Митьо ...) ги няма. Бегом до тях, а те горките още нижат или носят на прасето,  или ... На бърза ръка се впрягат чевръсти 15-а чифта ръчички и коша с тютюна е нанизан и низите проснати под сайванта, или прасето нахранено и сетне тумбата с няколко коматЯ Ляб направо към рЯкътъ. Плискотене в марната вода на уморената и бавно течаща река, гмуркане из подмолите и вадене на мряна с ръце или пък ловене на ... жабоци.

Е, те това беше най-големият кеф. Отрязване на бутчетата, одиране. Съчки и сухи клони бол - напалвахме огънчето, сетне до жар. От върбовите клонки шишчета. Старателно се издялваха по няколко чатала и печене върху жарта ... Лелей, ще взема да ревна. Сегашните деца, ако вземат да влезнат в същата рЯка, сигурно ще получат обриви и алергия от разни химикали и други помии в реката. Да не говоря, че ще получат остро хранително натравяне от рибата в нея, ако изобщо я има.

Колко риба сме изпекли, колко жабешки бутчета сме изяли и никой, ама наистина никой - да не говорим за някакви му там Агенции за детето, се е заинтересувал какво правим. Важното беше да се приберем цели (синини, рани и др. никой не ги броеше), да излапаме набързо вечерята приготвена от Баба и да хукнем към лятното кино в 21.00 часа - "Робинхуд", "Черната стрела", "Винету" - демек всичко с Гойко Митич. На невероятната за нас цена от 10 стотинки за билетче. Е, купувахме 5, а влизахме 10-а. Бай Кольо Клисаря, по съвместителство отговорник и за селското лятно (имаше и зимно) хич не се вълнуваше колко Лапета ще влезнат - за него бяха важни Дъртите, че влизаха за по 0,20 лв билетчето. Знаеше, че Лапетата ще прехвърлим оградата или ще се накачулим по клоните на дърветата. По-добре да ни пусне отколкото да се ядосва с някое изръсено Лапе от ореха до киното.
 Май много се отклоних, но както и да е...

Жабешките бутчета са невероятен деликатес. Който не ги е опитвал, само той не знае. Някои хора им казват "морски падпъдъци" за по-голямо благозвучие и приличие. Има една държава дет на  гражданите им казват "жабари" заради този деликатес, но има и друга - като Франция, където го ценят не по-малко.
Класиката е панирани жабешки бутчета и точно това искам да споделя сега.

Не знам дали някъде могат да се намерят пресни жабешки бутчета. Не бих посмял вече да хапна такива наловени в някоя река. По-добре да си ги купя от някой голям хипермаркет - има ги и за съжаление пак вносни от Италия или Франция. Продават се в разфасовки по 1 кг и са около 40 бройки в пакет.
По 4-5 бутчета са достатъчни на човек - все пак не са за наяждане, а са за удоволствие на стомаха и душата.
След размразяването се подсушават с кухненска хартия.
В една купа се смесват почти поравно обикновено и финно царевично брашно със сол и бял пипер като носи и малко, идея, чесън на прах. В друга купа се разбиват 2-3 яйца.
В тигана добре се загрява масло и малко олио - в съотношение 3:1.
Бутчетата се овалват в брашняната смес, сетне в яйцата и хоп в тигана. Пържат се буквално за 2-3 минути от всяка страна до хубаво зачервяване.
Вадят се върху домакинска хартия, за поеме излишната мазнина.
Как и с какво ще се сервират е въпрос на лично предпочитание. Не само със зелена салата, но и с картофено пюре си вървят идеално.
П.П.: един малък секрет - яйцата се разбиват с 1 с.л. коняк или бърбън- за по-добър вкус.
Хубавото питие е задължително.
Ако видите в някой от тези хипермаркети замразени жабешки бутчета, не ги подминавайте. В хиляди пъти са по-вкусни от толкова рекламираните крокодилски филета.
Наздраве!