Гол тиквеник по Дзверски

 Онзи ден Хелуин, след него тиквени избори, а предизборно младежите заявиха, че ще се приберат за малко "да се заредят" идейно и дадоха заявка за тиквеник и някаква тиква ей така по най ...

 За тиквениците всичко е ясно. Насън да ме бутнат, ще го направя поне в 10 варианта, ама ей това за някаква тиква ама по най ... ме хвърли извън тъча. Сетих се, че върви някаква рецепта из ФБ като много модерна тази есен за гол тиквеник.

 Гугльото ме прати също в тъча - поне 10 рецепти "гол тиквеник" - и всичките като ксерокс копия на варена тиква, запеена с яйца и мляко. Такова единодушие в рецептите направо ме разби. Абе ксерокс какво да обяснявам.

И като са ти дали 3 часа аванс какво ти остава освен да отскочиш до пазара и да купиш обелена и нарязана тиква - 1,00 леФче килото. Направо няма да те свърши.

Прибираш се започваш да хвърчиш като финикиец - нарязване на кубчета 2х2 см, овалване в 50-60 грама разтопено масло и сетне в 2-3 с.л. брашно, в което смело си бухнал 1 ч.л. ванилена захар и 1 ч.л. канела. Смело със захарта - 2-3 с.л., 100-а мл вода и 50 мл бърбън.

Всичко това направо в тавата и увито с алуминиево фолио за 40 мин. във Хурната.

След това вече фолиото не ти трябва, но си го запазваш за втора употреба - икономията е майка на бедността.

При вече полуготовата тиква бухаш смело печени коре за баница на сач - има едни такива при нас Одрински - 6 броя - 500 грама ги продават по 2 лв за пакет. Прежалваш една от тези кори и я натрошаваш вътре в тавата и връщаш във фурната. Нека както са натрошени отгоре, да вземат да се зачервят и засрамят ...

установих, че най-добре се чувстват на дъното на фурната, а не върху решетката. И нека ги блъска поне 200С - кат чернички на плажа ... (Лелей коя ли конвенция ще ме санкционЕра за ... нямам толкова пари като БФС да си платя глобата - ще събирам помощи :) )

Докато в тавата всичко си върви на пълна излагация и срамно зачервяване, цели четири яйчиЩа от щастливи кокошки се разбиват с 500 мл мляко от съмнителна крава и след бързо вадене се залива, яко се разбърква - да не познаят останалите какво е станало с тавата и отново на 180С - ама на вентилаторче, да ги обдухва и да му е кеф.

Само забравих, че тука е великият момент - малко преди да стане като загоряло, тавата се вади, вътре се бухат 4-5 дзверски лъжици мед и в рамките на изчерпаното търпение - 3-4 минути на обдухване.

Идва най-трудното - вадене и дишане със шнорхел, да не получиш дихателен пристъп от аромата на тиква, канела и ванилия.

Най-добре е да стане поне с температура на атомния човек по Любен Дилов (1957 год. ако не ме лъже паметта) и се нарязва на квадратчета и поръсва с пудра захар...

Оказа се, че деЗертчета става по-вкусно, ако вземеш да го забравиш в хладилника поне една нощ.

Ама дека таквоз търпение :)

Режеш, ръсиш с пудра захар, сипваш розето и засядаш ...

Дзверски десерт с едно стандартно име и нямащ нищо общо с това дет го рИкламират масово.

Правете, сипвайте си и Наздраве! Колкото  и да е странно, с един десерт също може да се каже Назраве!