Домашен салам тип "Закуска"

Позастудя леко - значи е време за домашните мезета.

Па и както казах, време за нови експерименти. След като направих пробния суджук в марля, реших да направя опит и с един домашен салам тип "закуска".

За основа реших да ползвам от моята кайма (70:30 свинско:телешко), която бях направил наскоро. Просто извадих едно парче около 500 грама, оставих да се размрази и отделих 1/3 от нея.

Подправките са за 1 кг неовкусена кайма за приготвяне: 20-22 грама сол, черен пипер - 7 грама; индийско орехче мляно - 2 грама; чесън на прах - 4 грама; червен пипер - 6 грама; риган -2 грама и горе толкова ронена чубрица (може и без нея, но си я харесвам).

За овалването: черен пипер, кимион, чубрица. Добавих и червен пипер и чили на люспи и още 30-50 мл бърбън.

Всичко ще стане ясно от обясненията и снимките:

Отделеното количество кайма с малко лед - 3-4 бучки се смила буквално на каша в блендера.

Смесва се с другата кайма, слагат се подправките и хубаво се омесва.

Оставя се да престои така поне няколко часа в бокса, пак се омесва-поне за 10-а минути. 

 

Така подготвената кайма се оформя като като дебело руло, завива се в домакинско фолио като се пристяга добре от двата края. Връзва се и заминава в хладилника за поне 8 часа.

Може и за една нощ.

След престоя в хладилника, нашето "вързопче" се инсталира в кукъра върху решетката за готвене на пара (или в тенджера с малко вода и решетка за готвене на пара или пък друга решетка на крачета, до която да не стига водата).

 Съдината се захлупва и си вари на парата около 30-а минути. 

 С термометър може да се провери температурата на месото - около 70С трябва да е, но от два опита - за това количество са достатъчни 30-а минутки.

Вади се от кукъра и заминава в купа със студена вода - нека хубаво да се охлади.

 В плосък съд (чиния, дъска за рязане) върху хартия за печене или домакинско фолио (пропуснах го в бързината, но така се цапат по-малко съдини) се смесват подправките за овалването.

Желателно е чубрицата да е по-едра, но моята беше много ситна. Това не вреди.

Охладеното и освободено от фолиото саламче хубаво се овалва в подправките.

Е, накапах го тук таме с малко бърбънче - ей така за допълнителен аромат. Това за мен - иначе е въпрос на желание.

Отново се завива в домакинско фолио и нека да си постои в хладилника - поне 4-5 часа.

Ето го (но тука е само след час в хладилника) - кой ще ти го чака?! 

Идва и върховният момент на рязането - добре стегнато, реже се лесно на филийки.

За аромата и вкуса просто нямам описание.

 И на масата - просто неустоимо.

  Резнато и поднесено с опалите подправки - за по-вкусно.

 Нищо общо с купените салами.

 Невероятно мезе и в същото време и за сандвичи, и за какво ли не.

Ето го  два дни по-късно:

Още по-вкусно.


Става лесно и бързо и си струва усилията - и най-важното истинско домашно с невероятен вкус.

Наздраве!