"ГАРНИРАНА ПИТА"

 

Допада ми да правя пица - прави се лесно, става вкусна и си е на мястото, когато не ти се готи и ти се ще да направиш нещо набързо. Забъркваш тестото за минути, гарнираш и печеш. Ако и това не ти се прави, ползваш лаваш и буквално за три-пет минути си готов и пицата заминава да се пече във фурната.

В блога имам доста варианти на направията на пица та няма да се разпростирам много за направата на тестото. А гарнирането всеки може да си го направи по собствен вкус.

Та снощи ми се прииска пица и на бърза ръка от 150 мл леко затоплена суроватка, 1 яйце, 1 ч.л. сол и толкова суха мая, 1 1/2 ч.л. захар, щипка сода, 2 с.л. зехтин смесих с около 300 грама брашно и само разбърках колкото да се хомогенизират. Полученото тесто разстлах в леко намазана с масло тавичка с диаметър 30 см. 

Отгоре гарнирах с доматен сос с босилек, около по 150 грама мек салам и кашкавал, нарязани на ситни кубчета и обилно поръсени с моята готова подправка за пица. Имах и едно изостанало парче от моето твърдо сирене, което възнамерявах да настържа отгоре, но нещо се запетлах в други кахъри и пицата си остана така, както си я бях наредил.

И както си я бях заборавил, така и се сетих за нея чак днеска по обяд.

Така беше се надигнала, че бе глътнала плънката и тръгнала да излиза от тавата.

Реших да не я барам повече, а само личнах една две ивички от нашия си домашен кетчуп и си помислих, че трябва да видя какво ще стане с туй ти ми чудо.

Фурната я загрях на 220 С, бухнал тавичката и след 10-а минути намалих на 180 С и пекох около 40 минути.

Е, всеки си знае фурната, времето е ориентировъчно - просто се пече до готовност.

Поизчаках да изстине малко и прехвърлих върху дъската.

На външен вид се получи т.нар. "гарнирана пита". Който като мене е на прилична възраст, помни от време оно - на соца, нашенските гарнирани пити. 

По онова доста отричано време нямаше пици, а имаше гарнирани пити - едни такива доста дебелички с малко кетчуп и срамижливо количество саламче, поръсени къде с шарена сол, къде със сминдух, къде с нещо друго уханно като чубрица и т.н.

Дори бяха измислили и една машинария с тавички, които се въртяха през фурната и питите излизаха бявно една след друга.

Последва нападението на готовата гарнирана пита.

Голяма вкуснотия ...

Ей така без да искам, направих древната гарнирана пита.

Ако имате желание, можете да опитате направията. От едно замотване и забравяне, вместо да бъде изхвърлено изделието, се получ голяма вкуснотия.

НАЗДРАВЕ!

ПЪРЖЕНИ ФИЛИЙКИ специал

 

Имаме поизсъхнал хляб - идеалната закуска - пържени филийки.

Често ги правя като се натопяват в разбити яйца.

Сега яйцата поскъпнаха и към тях добавям прясно мляко.

Вслучая имах прясно отразяни дръжки от спанак и магданоз, но ако има и от копър е направо идеално.

Дръжките се нарязват на ситно и в блендера се бледират заедно с малко прясно мляко и яйце/а.

В тази смес се натопяват филийките и пържат.

Страхотна закуска било със сирене, било с някакво сладко или мед.

Който не иска пържено, може да ги опече във фурната. Пак стават, но пържените са по-вкусни.

Такива дръжки, нарязани на много ситно изсушавам и ползвам сетне заедно с други сушени зеленчуци за супи, овкусяване на ястия и т.н.

Пробвайте и няма да съжалите.

За който стигна до тук и един два бонуса.

Към получената смес се добавят няколко супени лъжици овесени ядки и също се смилат с бендера. Слагат се и по 1 ч.л. сода/бакпулвер и захар.

Пържат се в малко мазнина като в тигана се сипват с голяма лъжица.

Стават невероятни - почти като прословутите американски палачинки.

Вместо това тази бендирана смес може да се ползва за основа на палачинки с добавка на брашно и още малко мляко.

Полачинките стават много интересни на цвят - едни такива зелени и особено вкусни.

Правете смело и няма да съжалите.

ПЪРЖЕН БЯЛ АМУР

 

    Белият амур е много вкусна риба, с хубаво твърдо бяло месо. Благодатна е  за приготвяне, но има един недостатък - няма ярко изразен собствен вкус и затова, за да се приготви и да бъде вкусна, е необходимо предварително да се маринова с достатъчно подправки.

    Вариантите за приготвяне са няколко, но лично я предпочитаме доре изпържена.

Предпочитам рибата да се нареже на шайби (котлети) с дебелина - 1,5 или макс - 2,00 см. Следва поставяне в подходяща съдина и много добро овкусяване - моята гурме сол, малко църно пиперче, чесън на прах, както и смес от малко лимонов сок, горчица и мед. Нека така да си постои час-два и да си поеме от подправките. Понякога добавям и щипка пушен червен пипер.

Колкото повече стои да се маринова, толкова по-добре - нещо на принципа на Мечо Пух.

След мариноването -колкото търпение имаме, парчетата риба се подсушават с кухненска хартия и са почти готови за приготвяне.

В това време си приготвяме смес от царевично брашно, царевично нишесте в съотношение 3:1, щипка сол, идея църно пиперче и естрагон.

Следващата стъпка е  само за големи мераклии, които искат да се насладят на рибочето и да избегнат костите в него.

Белият амур няма много кости, но са достатъчно за да създадат едно леко неприятно усещане.

Затова грабваме една пинсета (нямам специална за рибещи кости( а само за вежди !?) и бавно и търпеливо с напипване по отрязаното парче отскубваме що за костица набарваме. Някои от парчетата стават направо филе без кости (като на снимката), което се държи на кожата; другите - котлети само с гръбначна кост.

Дори и да не сме набрали куража за тази люта битка (желателно е да се прави с чашка бърбън за кураж), следва овалване на парчетата рибок в подготвената смес от брашно и ...

Идва ред на пърженето, ама не веднага след отъркулването на рибоците в брашното, а поне след 15-а минутки. За това време овалката се овланява и плътно прилепва към рибата и при пърженето в олиото няма опадало и загоряло брашно.

В тигана се загряват на възможно най-висока температура приблизително 50 грама масло и 100 грама олио (ползвам зехтин),бухват се една две скилидки чесън и резенче джинджифил и рибоците се пържат от двете страни за по около 3-4 минути от едната страна и 2-3 минути от другата страна. Все пак това време зависи от силата на котлона и т.н., но по простому речено - до хубаво зачервяване.

Само да вметна, докато сме чакали рибочетата да поемат от брашното, се обелват и няразват на резени няколко картофа.

Изпържените рибки се вадят върху хартия за печене, за да поеме излишната мазнина.

В същото олио се изпържват нарязаните картофи, но в този случай в мазнината слагам и щипка сол. Така хем не пръска мазнина из целия бокс, хем картофите се овкусяват много добре... И те заминават в чинията върху домакинската хартия.

Ръсваме отгоре някаква зелентия за украса и направо топли топли на масата с хубаво питие.

Впрочем по този начин могат да се приготвят и изпържат почти всички рибоци ...

Правете смело, дълго го обяснявах, но е много по-лесно за изпълнение и да не забравим - с любимто питие НАЗДРАВЕ!