вторник, 12 януари 2021 г.

ГЮВЕЧ с пушени кокали и зеленчуци


    Това ми е поредното невероятно вкусно - по дзверски, и при това от бюджетно по-бюджетно. В тези трудни финансови времена (да не обяснявам за какво става дума, всеки си знае ...)1 взех да търся възможно най-евтините варианти, да се сгитви нещо нещо много вкусно и при това с най-малко разходи ...    
На нашия пазар има един месарски магазин (няма да им правя реклама с името), но в него продават пушени кости от гръбнака по 1,99 лв за кило (според ЗетЯ - в София са по 6,00 лв), имат и свински крачета по 1,99 лв, кости за готвене - по 1,80 лв и т.н.. Та миналия ден купих 2 кила от тези кости за 4, 00 лв.
Един кокъл "обрах" и изкарах една огромна чиния с невероятно вкусно пушено месо от кокалите и го комбинарах за мезе заедно с моята хасковска наденица, за която вече съм писал в блога.
Отделих от останалата част половината за готвене с грах, а това реших да го направя по най-лесния и здравословен начин на гювеч...
Значи "гювеч" е самата съдина и ястието, сгитвено в нея е "гювеч" ...
Та необходими продукти за поне 6 порции: 1 кило пушени кокали, 4-5 картофа, 2-3 глави лук, 1/2 стрък праз, 2 капии - червена и зелена, 3-4 моркова, 2-3 скилидки чесън, 2 големи обелени домата, 1 голям патладжан, 2 тиквички... носи и някоя друга гъбка, но "предпенсионно" - нямаше ... 1/2 ч.ч. червено вино, 1 с.л. брашно, сол, черен пипер, джожен, риган - на вкус ... 50-100 грама сланина, нарязана на ситно. Впрочем носи и други зеленчуци ...
На дъното в големия гювеч се слагат пушените кокали ... В голяма тава се нарязват всички останали зеленчуци на кубчета... Осоляват се на вкус, опиперяват се, личва се виното, добавят се подправките - риган, джоджен ... Всичко заедно с лъжичката брашно  се омесва на ръка и се пълни в гювеча. Най-отгоре се нареждат ситно нарязаните късчета сланина и се добавя 1-2 с.л. гъша мас (може обикновена мас или олио).
Гювечът се "затваря" с парче хартия за печене или алуминиево фолио и с капака му и заминава във фурната на 180С поне за 4 часа.
Колкото и да е "захлупен" гювеча, колкото и да е затворена фурната, от нас се иска само някакво адско търпение да понесем невероятния аромат от там към дори и не дотам нечуствителните ни нослета ...
Няма да правя сметка колко излиза този гювеч - 2 лв за кокали  и около 4 лв за всичко останало ... Порциите са около 8. Така че имаме невероятен гювеч за почти без пари и дори при гости можем да се "отсрамим".
Пробвайте и няма да съжалите.
НАЗДРАВЕ! 

неделя, 10 януари 2021 г.

ГЮВЕЧ С ПУЕШКО МЕСО - икономично и дзверски вкусно

 


    Хич, ама хич не ми се иска да се сещам, че съм една стара пенсия ... Сещам за това, когато реша да прескоча една локвичка и сетне ме болят кокълЕто поне една седмица ... Както и преди да настъпи заветната 7-ма дата - денят, в който си получаваме "рентата" от Държавата .....
    Ама да не се отплесвам, че ще стане мазало ... Днес ми е ред да споделя една рецепта или идея за рецепта, която е нопълно бУджетна и и в рамките на нЕколко левчета могат да се направят чудеса ... особено преди "опаричването".
    За изпълнението на тази вкуснотия са необходими 2 пуешки бутчета (около 0,6-0,7 кг -при нас замразени са 3 лв за 1 кило); 1 глава лук - не я броя ценово и 1-2 скилидки чесън (и те не влизат в класацията), 1 ч.ч. ориз - около 0,70 лв и един пакет замразен зеленчуков гючеч - 0,95 лв. Оливието и труда не ги броя, но до тук - 3,75 лв и с останалите салтанати - около 4,00 лв поне за шест порции ... , което ще да рече по около 0,60 -0,70 лв на ястие ... 
Пуешките бутчета се сваряват в около 1,5 л вода с добавка на щипка сол, няколко зрънца черен пипер, 2-3 бахарчета и едно карамфилче. След като изстинат се обезкостяват, а бульонът се прецежда.
В голям тиган (понякога ползвам направо в тавата) в 2-3 с.л. олио се задушават лука и чесъна, след като поомекнат се добавя предварително измития и накиснат за кратко време във вода ориз. 
Когато оризът "постъкленее" (стане прозрачен), се сизсипва целият пакет замразени зеленчуци за гювеч, разбърква се и се наливат 3 ч.ч. от прецедения бульон. Той е топъл и няма опасност да спре процеса на готвенето. Следва и пуешкото месо.
Бульонът е леко солен и затова се слага съвсем малко сол и черен пипер на вкус.
След като си покъкри 10-а минути се слагат по 1-2 ч.л. риган и джоджен и тавата заминава във фурната.
Печенето във фурната - около 40-а минути на 180С. Е и поне един два пъти се разбърква, за де се разпределят всички продукти поравно из тавата.
Може да се сервира с добавка на кисело мляко.
Изпълнението е много бързо, а самото ястие  е много икономично и напълно бюджетно.
В действителност, прилича на небезивестния славянски гювеч, но само прилича ...
Смело мога да препоръчам на всички ползването на замразени зеленчуци за готвене - имат огромно ценово предимство пред пресните; не се губи време за почистване, сваряване и т.н. В същото време, могат да се ползват без да се налага предварително размразяване.
Преди години имах известни  предубеждения към дълбоко замразените зеленчуци, но с времето се убедих, че за бързото и вкусно домашно готвене са много подходящи ...
    Пробвайте ястието и няма да съжалите.
    С това ястие си върви и хубаво бяло вино и затова НАЗДРАВЕ!

петък, 8 януари 2021 г.

Хасковска наденица и суджук

 


    Каква е разликата между домашна наденица и суджук - направо санкрален въпрос. И двата продукта са сурово-сушен деликатес от месо с подправки като дори могат да бъдат с еднакви съставки, но... Думата суджук е дошла при нас от персийския през турския и се употребява на Балканите, Средна Азия, Кавказ - като почти навсякъде означава едно и също с малки вариации - в някои като Турция не се пресова, но има и пресован вариант, макар че се прави от различни меса.
Всъщност, за нас общоприетото е, че суджукът е със специфична подковообразна сплескана форма (като първото парче на снимката), за да го наречем суджук.
Всичко останало (като по-малкото парче на заден план), дори и в подковообразна форма, след като не е сплескано и пресовано е наденица. Наденицата може да бъде и продълговата и извита, и навита.
За суджука е характерно, че месото е ситно смляно или ситно накълцано и типично да има малко подправки - сол, захар и основно черен пипер и кимион. Рядко (в зависимост от вида на месото) - малки добавки на бахар, кориандър, чубрица, лютив пипер, чесън, но това са вариации.
За разлика от суджука, наденицата се харектеризира с това, че месото може да бъде и едро смляно, накълцано на ситно или на едро и с много по-богато разнообразие на подправките.
След това отклонение да си дойда на думата за Хасковската наденица, която се прави основно от свинско месо и характерната добавка е ситно нарязаният праз. Суровата  дебела наденица и карначе за печене най-често са с добавка на праз, в сушените домашни колбаси - бабек, пуска, бърсак, наденици и какво ли не също е типично да се добавя праз. На село след заколването на прасето, пържолите се нарязваха, леко осоляваха подправяха и омесени с нарязан праз се оставяха така в съдина да поемат аромата му поне за 24 часа и сетне се почистваха от праза и се съхраняваха осолени в дървена съдина.
За наденицата е подходящо месото от бута или плешката с добавка на 15-20 % сланина - най-вече от гърба.
Икономичният ми начин да купя от месарницата от онова месо "за готвене", в което има всякакви изрезки - дори и от врата и филето.
Тази партида я правих от три кила такова месо и 700 грама сланина. Сланината се слага във фризера да замръзне, нарязаното месо - колкото да стегне.
Месото се мели на най-едрата решетка. Омесва се с подправките и заминава в хладилника.
Подправките са на кило (като взех предвид и теглото на сланината): 
22 грама сол (поравно нитритна и обикновена, но може и само обикновена); 3 грама захар; 4 грама прясно смлян черен пипер и 2 грама кимион.
На следващият каймата я разделих на две равни части.
Сланината биде извадена от фризера, нарязана на ситни кубчета без престараване и попарена с вряла вода и сетне бързо охладена и изсушена. И също разделена на две равни части.
Един стрък праз около 30 см бе наразан на ситно и омесен с отделената 1/2 кайма и сланина.
Към другата половина от каймата добавих също толкова праз нарязан на парчета около 2 см и отново прекарах през машинката за мелене. Последва добавяне на нарязаната отделена друга половина от сланината.
Сетне е ясно - пълнене с шприца в предварително накиснати свински черва - по около 40-45 см и връзването им с обущарски конец, че другият ми свърши.
Напълнените наденици оставих за през нощта на топло в бокса, а на другият увиснаха на саръка. След втория ден тези със смления праз бяха подложени на пресоване за по един ден на три пъти през ден.
Средно парчетата бяха по 450-500 грама и се сушиха на остъклената тераса от 19-ти декември до 3 януари т.г.
В крайна сметка бяха "олекнали" с 40 % от първоначалното си тегло.
След като стигнахте до тук, вероятно Ви стана ясно, че съм направил нещо почти идентично - 4 парчета хасковска наденица и 4 парчета хасковски суджук.
На снимката се виждат - разликата е май-във формата, но и не само.
Колкото и да не за вярване, има и съществена разлика във вкуса, нищо че съставките са напълно еднакви, че се сушиха едновременно ... Интересното е, че съвсем малко благородна плесен се появи по тях.
Тъй нареченият суджук, е по-плътен и има по-наситен вкус и в интерес на истината малко повече иска дъвчене и малко повече питие за "прокарване".
Впрочем подобни рецепти съм показвал вече - например за славяновски суджук и за славяновска кълцаница.
Пробвайте типичния Хасковски специалитет и сигурно ще останете очаровани.
П.П. Тази публикация посвещавам на 6-те години блог.

НАЗДРАВЕ!