Любимият за нас - Созопол, който за мен е само Старият град. От 10 години крака ни не стъпвал в Новия град - точно до кръстовището и край - нито стъпка нататък - в дивотията и презастрояването.
Пристигаме и първото, което ме впечатлява-плажуваща на покрива...
Навсякъде ни изкушават с подобни табели за някакви вкуснотии.
С тази витрина направо изживях "културен" шок - ципура, лаврак, калкан - всичко на една цена - 109,00 лв за кг или порцията малко над 30 лв и то без гарнитурата. Горките туристи!
Бройката тигрова скарида 5,50 лв, колкото кг месо. При тези цени, май заведенията им ще станат като музеи!
Тесните улички са задръстени от автомобили и камиончето на "Чистотата" просто по чудо се предвижва по тях.
Отсрещният край - т.е. презастроеният нов град. Наистина си е кошмар.
Любимият ресторант е с ново меню.
На сянка, на по питие или две и вече новопостроеният Созополис в далечината не ни дразни.
Неповторимият чар на "уличните" картини ....
Както и на уличните музиканти - тази година бяха на доста места и доста атрактивни.
Неизменните фото ретро
Този надпис "Внимание! Деца шофьори" трябва да го размножат и налепят по Магистралите ни.
Привечер плажът пустее...
Дори няма разхождащи се, освен нас ...
А ние си имаме цел - любимия бар на плажа - сутрин за кафе , вечер за по един два бърбъна.
От 15-на години всяка сутрин точно в 8,00 часа се вдига националният флаг под звуците на Химна.
Компания на плажа ни правят няколко самотни гларуса...
По алеята има пъстроцветно облечени дами ...
Рано сутринта, претъпканата снощи алея, пустее и се напича от жежкото слънце.
Макар и рано, в небето се реят любители на силните усещания ...
Тази година известната Баничарница е заменена с по-модерни закуски.
Е на това не ми се изясни смисъла ...
"Моето място" на плажа - под сянката, с чаша дългоо кафе ...
След като си поплажувахме малко, към 10,00 часа кратка разходка.
Е, те това е известната лодка - дет най-често се среща в кръстословиците.
Много хитро са си "облекли" климатиците!
Плажуващата и тя си е там.
На сянката, в компания на една чаровна графика
се наслаждаваме на леденото питие и
се чудим на ей тези дето си се пържат под палящото слънце
Вечерта тихо се спуща ...
се чудим на ей тези дето си се пържат под палящото слънце
Вечерта тихо се спуща ...
Кратко, но все пак почивка ...
А ей този симпатяга си ни изпрати с пожелание пак да се връщаме ...