Няма шега - този път ще стане дума за истински мармалад от смокини.
Смокинята ми е любим плод - просто ей така за хапване, за сладко, за конфитюри, като добавка на гъши дроб или в някои ястия.
Има само един проблем: понякога имат от тази досадни семчици и направо не мога да ги ям. Правил съм и мармалад - варене, пасиране и пак няма отърване от тях.
Споделих преди няколко дни, че се сдобих с нутри блендер (хранителен екстрактор или там както му казват).
Смилах си едни праскови за нектар, когато погледът ми попадна на купата със смокини.
Какво ли ще стане, ако смеля с това чудо смокините.
Речено и сторено.
Смокините бидоха измити, дръжките отрязани и самите смокини нарязани на парченца.
Това чудо ги направи на гъста каша за 30-а секунди. Пробвах - малко безвкусно. Сложих му 3 с.л. захар и отново го пасирах. Стори ми се разкошно и тогава вместо да си го сервирам за пийване, реших да го сваря и да видя какво ще се получи.
Смокиновото пюре (600 мл) замина в тенджера с добавка на още 100 мл нектар от праскови, на 1/2 лимон, на 1/2 ч.л. ванилена захар и последва варене до сгъстяване.
Вари се докато лъжицата започне да оставя диря на дъното - вижда се каква.
Има едно единствено неудобство - трябва да седиш да него, да му баеш и да бъркаш почти непрекъснато, че като позаври и започва неприятно да прави едни мехури и да пръска.
Пробвах на слаба степен степен и под капак - та капакът стана леш и без малко да се изтърколи нанякъде.
Няма начин - ще се бърка. Добре, че бързо се свари.
От това количество излезе едно бурканче още едно по-малко и това в купичката, което ще се хапне с палачинки.
На вид не изглежда добре - цветово отстъпва - дори не изглежда добре.
За сметка на това вкусово е превъзходно - истински мармалад, ароматен и с хубав смокинов вкус.
П.П. Това беше експерименталното и пробно. Ще се направи в почивните дни значително по-голямо количество.
Сигурен съм, че който е любител на истинския мармалад от смокини ще се пробва и ще оцени резултата.