Хрупкави изварени пурички за закуска

По традиция в събота и неделя обикновена се правят някакви тестени закуски - я палачинки, я бухти, я мекичета и т.н. ..

За днес се бях настроил на едни бързи бухти, но след като мернах изварата в хладилника, реших да е нещо по-различно. Хем е близко до бухтите, хем е доста различно - особено като форма пък и като вкус...

За направата на тези хрупкави изварени пурички са необходими:

150 грама извара

1 яйце

1 препълнена с.л. гъсто кисело мляко

1/2 ч.л. ванилена захар и 1/2 ч.л. обикновена захар

по 1/2 ч.л. сода и бакпулвер

12 с.л. брашно (ориентировъчно - зависи от гъстотата на изварата, големината на яйцето, вида на брашното и т.н.). Та затова бих казал, брашно колкото поеме до меко тесто, което след месенето да не лепне по ръцете

Изпълнението е почти като при обикновените бухти:

В подходяща купа се слагат изварата, яйцето, солта, захарите и киселото мляко, в  което се загасява содата.

Разбърква се добре с лъжица или вилица.

При получената смес се слага брашното - отначало 10 с.л. и бакпулвера и започва да се меси. Допълва се с брашно докато стане меко нелепнещо тесто, което се оставя да си почине 10-а минути.

Тестото се разделя на две топки и набрашнена дъска (плот) се оформя като продълговато саламче и се нарязва на парчета с дължина 4-5 см.

От тези парчета с дланите се оформят "пурички" с дължина 8-10 см. Просто ръцете се трият една в друга и се получава.

Пържат се по няколко в силно загрято олио в дълбока съдина като олиото трябва да е поне 2-3 см и да ги покрива.

Пържат се много бързо - максимум по минута-две до хубаво зачервяване и се вадят върху кухненска хартия.

Могат да се поръсят с пудра захар. Вървят си със сладко или сирене, с айрян или кафе ...

Стават хрупкави и много ароматни.

П.П. От това количество се получават 25-30 броя в зависимост от големината, които стигат за четирима човека.

Просто невероятна и малко по-различна закуска!

"Английски" питки за закуска и не само

 Че не са английски, не са..., но заглавието си остана.

 Истината е, че започнах  да правя питките с идеята за едни наистина английски питки за закуска, за които бях срещнал някъде писанка, но не я открих и си импровизирах на воля.

 За да не съм многословен:

 Необходими са 700-750 грама брашно, 300 мл прясно мляко, 1 яйце, по 1 ч.л. сол, захар и суха мая, 2-3 с.л. олио (или екстра върджин).

 Изпълнението звучи сложно като го обяснявам, но никак не е ...

В подходяща голяма купа се слага леко затопленото прясно мляко (до телесна температура) и се разбърква със захарта и маята, както и 2-3 с.л. от брашното.

В друга съдина се разбива яйцето със солта.

Когато маята се активира и започнат да се появяват шупли, се прибавят яйцето и около 200 грама брашно, като се разбиват с телената бъркалка.

За 20-а минути бухва и увеличава обема си почти двойно и си сгъстява доста като се появяват едни такива красиви пуканчета.

При "закваската" на части се добавя останалото брашно (на мен пое още 500 грама) като се меси с ръце, които се намасляват в края на месенето с олиото.

Когато стане еластично тестото и започне да се отделя от ръцете, се намазнява, покрива със стреч фолио и кърпа и оставя на топло.

За около 40-а минути удвоява обема си направо повече от двойно.

Готово е за работа.

Върху дъска или плота от тестото се оформя един голям фитил, който се нарязва на 12 части.

Полученото тесто е около 1,2 кг и се получават 12 топчета по 100-а грама.

Може да се направят и по-малки, но реших, че това ще им е големината.

До тук добре, но нямаше да съм Я, ако от едно нещо не пробвам няколко различни неща.
Едното парче си го оставих както е отрязано и замина направо в тавата върху хартията за печене.
Още 4 оформих като питки и те при него.

За част от останалите натроших с вилицата сирене. 

Оформих ги като кифлички и поставих с шева надолу в тавата.

Оставят се да втасват отново покрити с кърпа.
Най-горният ред са само питки без нищо,
на средния - тези със сирене, най отпред - вляво с кашкавал, средната със сирене и кашкавал, оформена като възел и най-дясната като мини франзела.

Втасването продължава 30-40 минути. Вижда се как са бухнали двойно и тройно.
Наръсват се с брашно, на едни малко риганче ...
Фурната се загрява на 230С, слага се тава с вода на дъното на фурната.

Печенето продължава около 25-30 минути - до хубаво зачервяване отгоре и отдолу.
Вадят се, може да се напръскат леко с вода, но задължително трябва да се покрият с кърпа и оставят така поне за 20-а минути.

Стават страхотни. С леко твърда и хрупкава коричка отвън, меки и пухкави отвътре.
Не съхнат поне два дни.
Страхотно вкусни - стават и за закуска и за хапване.
Просто невероятни.
Да ни е сладко и вкусно.

Картофени содени питки

Има моменти, в които като започна да готвя (особено кат` гладен), да приготвям количества като за цяла казарма.

Този път така и стана като започнах да правя картофените тиганици - не се спрях с 3-4 картофа, а настъргах цяла купа поне 10-а картофа, 5 яйца и пропорционално големи количества сирене и кашкавал. 

Като започнах пърженето, след 10-а тиганица се усетих, че това ще трябва да го ядем двамцата цяла седмица. И во време се сопрях. То се сопрях, ами какво да правя с половин голяма купа смес - не става за хладилника, не става за замразяване. И в този момент се сетих, че както винаги, хлябът липсва в къщи. Какво по-лесно от това да направя картофени содени питки.

В готовата картофено яйчена смес, се добавя брашно, 1 ч.л. кисело мляко с 1 ч.л. сода, която се гаси с лимонов сок. Брашното е толкова, че да се получи меко тесто, което да държи форма. С намазнени ръце се оформят топки малко по-големи от яйце и се нареждат в тава намазана с олио или върху хартия за печене.

Пекат се в предварително загрята на 200С фурна за около 25-30 мин. - или поне до хубаво зачервяване.

Вадят се и върху всяка се слага бучка масло.

Невероятно ароматни и пухкави.

Много са подходящи вместо хляб, както и за сандвичи и какво ли не още ...

Консистенцията на питките се вижда.

А вкусът и ароматът  - просто за тях нямам думи.

Остават пресни и вкусни, без да изсъхват поне три дни.

Тази на снимката (експериментална) е на четвъртия ден от опичането и не е загубила нищо от вкуса си.

Бабини търкалаци (за закуска и не само)

След като преди време показах как Баба правеше кишолатки (любима закуска от детството), и преди време напомних за тях, получих заявка за почивните дни. 

Затова, за да няма изненади, реших да потренирам с нещо малко по-различно и което не съм правил от доста години, а много ми харесва. Иде реч за т.нар. търкалаци на Баба (е и така не докарах ред за нейните гюзлеми, но живот и здраве и до тях ще стигна).

Необходимите продукти са минимални: около 500 гр. брашно, 1 ч.л. сол, 1/2 ч.л. захар, около 250 мл вода, 2-3 с.л. олио и хубаво сирене - може би около 200 грама, както и брашно за наръсване при точенето и много масло за намазване.

От това количество излизат 8-10 броя в зависимост колко големи ще са. Ако са по-малки, стават повече...

Изпълнението е лесно:

Брашното, солта, захарта и водата се смесват в купа като първоначално се разбърква с дървена лъжица, а след с намаслени с олиото ръце се доомесва:

Както си е омазнено, се оставя да си почине малко.

Заб.: този път в името на експеримента в тестото сложих и лъжичка оцет. Чувал съм, че става по-пухкаво. С това се отклоних от Бабиния начин, но честно казано, не забелазох някаква съществена разлика.

Докато тестото се почива, сиренето се натрошава с вилица (може и ръце- на кой както му е удобно), а тиган с незалепващо покритие се загрява силно и сетне се намаля силата на котлона наполовина.

От тестото се къса парче с големината на яйце, плотът се наръсва с малко брашно и се разточва лист с големина около 30-а см. Е този е първият и е "направо перфектен". В единия му край се слага обилно сирене - колкото повече, толкова по-добре.

След това листът се навива на руло и след рулото се навива на "охлюв".

Навитият "охлюв" се разточва - да се получи кръг с дебелина около 5-6 мм и се надупчва с вилица таме от двете страни - иначе при печенето ще почне да се издува.

Пекат се в загрятия тиган без мазнина, докато почнат да покафеняват. Като се опекат от единия край, се обръщат и намазват обилно с масло.

Готовите търкалаци се вадят в чиния, отново намазват с масло и покриват с капак.

Готови са. Да ни е сладко.

Могат да се хапват с всичко - дори и със сладко или пък с айрян. Честно казано, на мен ми вървят и с бърбън :)

Дзверска вкуснотия.

Хляб с кисело мляко - за двама

Много лесен домашен хляб с минимум съставки и направо без месене, па направията му отнема буквално 5 минути.

Без да навлизам в подробности, но се получи съвсем случайно - бях тръгнал да правя едно, а стигнах съвсем до друго.

Та накратко:

Необходими са: 

1 кофичка от 500 мл с брашно, което излиза 300 грама

1 кофичка кисело мляко от 400 мл (без 1-2 с.л.)

1 ч.л. суха мая - примерно 5 грама

2 с.л. олио

Изпълнението е от просто по просто:

В купа се изсипват брашното и маята, разбъркват се и се сипва почти цялата кофичка кисело мляко. Бърка се с дървена лъжица - буквално 2-3 минути, докато се смесят съставките и стане тесто. Слага се олиото, разбърква се буквално на 2-3 и в този момент за първи и единствен път се намесват ръцете ни.

Мекото тесто се взема и се прехвърля в силиконова форма за печене на кекс (моята е 22х10х7 см). Прехвърлянето може да стане и с лъжицата и само да се разравни във формата.

Може и в друга форма, но поръсена с брашно да не залепва

Оставя се да втасва на топло докато удвои обема си. Могат да се ползват и разни трикове - например да се сложи в друга съдина с топла вода, или пък във фурната - на 50С или върху радиатора за малко и т.н.

Пече се в предварително загрята фурна на 200С до готовност. За около 40-45 минути е готово хлебчето - познава се по коричката - става твърда и леко кънти при чукване.

Пекох го и във втори вариант - формата се покрива с алуминиево фолио. Фурната се загрява на 230С и в нея се слага на дъното купа с вода. За около 30 мин. е готово като в последните 5 минути се маха фолиото.

В този вариант коричките станаха малко по-твърди, но вътрешността е пухкава и мека.

Още топло топло, поднесено с прясно сиренце е направо върховен този хляб за двама.

Ама защо за двама - ами защото на двама, които почти не ядат хляб, си го хапнаха на едно сядане...

Содена питка за Антоновден

Содената питка е всъщност възможно най-простият вид хляб. При нас е традиционна за Коледа, за Антоновден и за Атанасовден.

Антоновден се празнува за предпазване от болести. Според поверията на този ден се появявали всички болести, а на Атанасовден - тръгвали сред хората.

Съществуват много народни поверия за този ден, но само накратко ще спомена, че на този ден се мързелува, тъй като който подхване работа, ще боледува през цялата година. Не бива да се правят много неща - жените не предат и не бива да пипат вълна (в нея "спяла" чумата), не плетат, не варят боб и леща, за да не се разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка" и да не се разболяват децата; мъжете не трябва да впрягат добитъка.

Традиционно се правят постни содени питки (брашно, сода, сол и вода), които се поднасят с петмез (или с мед) като задължително се раздава на близки и познати като дори една се оставяла в тавата за през нощта - за "лелята", тъй като не смеели да произнесат думата чума.

Содената питка за празника задължително се набожда на много места с вилица - според поверието, така децата нямало да хващат шарка и другите болести.

Е, у нас се спазва традицията и се прави задължително содена питка, но не постна, а просто обикновена каквато и ще споделя.

Необходими са:

1 кофичка кисело мляко (без значение е дали е 400 мл или 500 мл) - просто мярката ми е в кофички от кисело мляко

2 кофички с обикновено бяло брашно, изравнено до ръба + по 1 с.л., което се пресява предварително

2 яйца

1 ч.л. сол

1 ч.л. захар

1 ч.л. сода бикарбонат (дори с малко връх) + няколко капки ябълков оцет

2 с.л. олио (става още по-ароматна, ако се сложи разтопено масло)

Изпълнението е простичко:

В подходяща купа се чукват двете яйца (като половината жълтък на едното се отделя за намазване). Слага се кофичката кисело мляко, солта и захарта.
Върху млякото се слага и лъжичката сода и се загася с оцета.

 Разбърква се добре и се оставя но топло за 10-а минути - вижда се как сместа започва да шупва.
 Оцета се слага, защото не винаги млякото е достатъчно кисело и содата не може добре да се "загаси". Па и така няма мирис на сода.

На части в яйчно-млечната смес се слага пресятото брашно и се разбърква с лъжица.
Много е удобно с лъжица, отколкото с ръка или с миксера.

Получава се гъсто тесто, което "държи форма". При необходимост може да се добави още малко брашно - зависи от водността на киселото мляко и от брашното.

Последно се слага олиото (или маслото в случая). Разбърква се и с лъжицата се оформя на топка.
Оставя се за малко на топло да си почине - докато включената на 170С фурна загрее добре.

Тавичката за печене за застила с хартия за печене.
С ръце тестото се оформя на топка и се слага в нея.
Добре се намазва с 1/2 отделен жълтък смесен с малко мазнина или 1 с.л. вода.

Надупчва се добре с вилица и заминава във фурната да се пече на средна решетка.
За около 45-50 мин. (в зависимост от фурната) е добре зачервена и готова.
Може да се провери с шишче по някое време- ако излиза суха е готова.

Вади се от тавичката, слага се върху решетка. Напръсква се с водичка (или се намазва с масло)и се завива с кърпа.
Нека да си почине поне 15-а минути.

Питката е готова и надали някой може да устои на ароматите й повече ...

Просто перфектна - невероятно вкусна и ароматна.

П.П. Хубавото на тази питка е, че може да се направи от два  три вида брашно, да се добавят семена в нея, да се поръси със сусам и т.н. - въпрос на предпочитания.

Честит празник на всички именници!
И да не забравят, че денят е за празнуване, а не за работа.
Наздраве!

Вуйнини питки или содени питки за закуска

 Една изключително лесна рецепта за бързи и невероятни вкусни питки за закуска и не само за закуска. Знам я от Вуйна, която ги прави много отдавна и стават много по-сполучливи от моя вариант.

Затова ще споделя нейния начин изцяло, който пробвах:

Необходими са:

1 кофичка кисело мляко

3 яйца (на едното жълтъкът се отделя за намазване)

1 ч.л. сол, 1/2 ч.л. захар

1 ч.л. сода
1-2 с.л. олио

около 200 грама натрошено сирене (от него се отделя съвсем малка част - около 1/5-та)

твърдо масло (демек от хладилника) - около 30-а грама

приблизително 2 кофички от кисело мляко с брашно (може и малко повече в зависимост от самото брашно)

Изпълнението е страшно лесно:

В голяма купа се сипва киселото мляко, добавя се содата и се разбърква. Сетне захарта и солта (тя зависи от солеността на сиренето), олиото, както и яйцата (без единият отделен жълтък) и почти всичкото натрошено сирене. Брашното се сипва на части и се разбърква леко с лъжица докато се сгъсти. Сетне вече с няколко движения с ръка се доомесва. Трябва да се получи средно твърдо тесто.

Тестото се покрива с кърпа и се оставя да си почине няколко минути. В това време фурната се включва да загрява на 180С.

Тавичка се застила с хартия за печене. 

От тестото с леко намаслени ръце  се откъсват топчета с големина на малко яйце и във всяко в средата се слага по едно малко парченце масло и малко от сиренето.

Нареждат се на разстояние едно от друго, намазват се с разбития жълтък с малко вода.

Пекат се 25-30 минути във фурната - до зачервяване.

След изваждането се покриват с кърпа за няколко минути.

Страхотни за закуска - и топли, а студени са още по-вкусни. 

Важното е, че се правят страшно бързо. Стават максимум за 40 минути  заедно с времето за печене.

Тези са със сусамова поръска и са още по-вкусни....