Ако някой очаква рецепта как се прави домашен мармалад или пестил, това не е точно неговата рецепта.
По-скоро е един експеримент, който се оказа адски успешен. Съмнявам се, че някой ще изпробва точно този вариант за направа, но все пак не мога да не го споделя.
Вече съм писал как да се подобри вкуса на домашната ракия със слагане в нея на сушени плодове.
Този път "подобрявах" две дамаджанки - в едната бях сложил сушени кайсии и ябълки, а в другата - стафиди, сини сливи и фурми. След като ракията бе прецедена и налята в бутилки, се оказа, че останах с голямо количество "пияни" плодове: ароматни и бухнали от ракията. Честно казано, направо ми дожаля да ги изхвърлям (както досега). Оставих ги да си "отдъхват" докато измисля каква да им е съдбата...
Като резултат на това се появи идеята за този пиян мармалад. Все пак са си плодове и то в невероятно състояние. Затова бидоха измити и бухнати в една голяма тенджера с вода колкото да ги покрие малко повече и на бавен огън бяха варени до пълното им омекване.
След това на фурмите бяха почистени костилките и цялото това количество пасирано на части до каша и прекарано през сито.
Получи се прецедена маса от плодовете асорти цели 2 кг. На вкус сладка и приятна, а на аромат - е, в първия момент, ми миреше на джибри. Който е варил ракия, знае за какво иде реч.
Сетне отново в тенджерата и на части слагах захар. Разбъркване, опитване - докато получа приятен сладък вкус. "Глътнаха" точно 1 кг захар. Когато се сгъсти достатъчно и започна да се стича по лъжицата, прецених, че като за мармалад е идеално и сложих 1 ч.л. лимонтузу. Добавих и 2 ванилии и 2-3 стръка индрише (които сетне бидоха изхвърлени).
Тенджерата с мармалада бе махната от огъня и веднага напълних 5 бурканчета горе долу с половината от съдържанието. Естествено обърнати с капачките надолу до изстиването им.
Останалата част бе върната отново на котлона и варена на бавен огън до пълното сгъстяване.
Който е правил пестил, знае - по дъното на тенджерата като се "драсне" с лъжицата, то бавно бавно да се покрива или пък едвам да пада от лъжицата.
В подходяща съдина (квадратна, правоъгълна) се слага стреч фолио или хартия печене и пестила се излива в нея.
Не прецених големината на съда и моят стана тънък като калъп - около 2,5 см дебелина, но след изстиването много добре запази формата си.
Веднага обяснявам, готовият продукт няма никакъв аромат на алкохол, ракия или нещо подобно. На вкус е невероятно, може би защото е смес от кайсии, ябълки, стафиди, фурми, сини сливи, но наистина е невероятно.
Биде пробвано с несведущ човек, който не знаеше от какво е и заяви, че мармалад като онзи от преди години, но с лек привкус на коняк. Е точно този привкус не го усетих, но определено ми се понрави и ми допадна адски много.
Навярно, някой ще си помисли, че има алкохол в крайния продукт - споко, няма такъв. Всичкият алкохол при термичната обработка се е изпарил, а е оставил един такъв особен и малко странен, но за сметка на това приятен привкус.
П.П. Предполагам, че ако един или пет човека, ще повторят този ми експеримент, ще бъда доволен, защото резултатът е невероятен.
Това за моето изпълнение.
Но като идея мога да направя една подсказка:
Много хора правят при домашни условия ликьори и др.п. напитки.
За овкусяване във водката (или ракията) слагат различни пресни плодове - боровинки, ягоди, вишни, череши и др.п.
Вместо да изхвърлят пресните плодове, които са изкисвани в алкохола, могат да подходят именно по този начин и да си направят "пияно" сладко или мармалад - въпрос на желание.
Гарантирам им невероятен вкусен резултат, който дори може да бъде даван и на деца без притеснение.
По-скоро е един експеримент, който се оказа адски успешен. Съмнявам се, че някой ще изпробва точно този вариант за направа, но все пак не мога да не го споделя.
Вече съм писал как да се подобри вкуса на домашната ракия със слагане в нея на сушени плодове.
Този път "подобрявах" две дамаджанки - в едната бях сложил сушени кайсии и ябълки, а в другата - стафиди, сини сливи и фурми. След като ракията бе прецедена и налята в бутилки, се оказа, че останах с голямо количество "пияни" плодове: ароматни и бухнали от ракията. Честно казано, направо ми дожаля да ги изхвърлям (както досега). Оставих ги да си "отдъхват" докато измисля каква да им е съдбата...
Като резултат на това се появи идеята за този пиян мармалад. Все пак са си плодове и то в невероятно състояние. Затова бидоха измити и бухнати в една голяма тенджера с вода колкото да ги покрие малко повече и на бавен огън бяха варени до пълното им омекване.
След това на фурмите бяха почистени костилките и цялото това количество пасирано на части до каша и прекарано през сито.
Получи се прецедена маса от плодовете асорти цели 2 кг. На вкус сладка и приятна, а на аромат - е, в първия момент, ми миреше на джибри. Който е варил ракия, знае за какво иде реч.
Сетне отново в тенджерата и на части слагах захар. Разбъркване, опитване - докато получа приятен сладък вкус. "Глътнаха" точно 1 кг захар. Когато се сгъсти достатъчно и започна да се стича по лъжицата, прецених, че като за мармалад е идеално и сложих 1 ч.л. лимонтузу. Добавих и 2 ванилии и 2-3 стръка индрише (които сетне бидоха изхвърлени).
Тенджерата с мармалада бе махната от огъня и веднага напълних 5 бурканчета горе долу с половината от съдържанието. Естествено обърнати с капачките надолу до изстиването им.
Останалата част бе върната отново на котлона и варена на бавен огън до пълното сгъстяване.
Който е правил пестил, знае - по дъното на тенджерата като се "драсне" с лъжицата, то бавно бавно да се покрива или пък едвам да пада от лъжицата.
В подходяща съдина (квадратна, правоъгълна) се слага стреч фолио или хартия печене и пестила се излива в нея.
Не прецених големината на съда и моят стана тънък като калъп - около 2,5 см дебелина, но след изстиването много добре запази формата си.
Веднага обяснявам, готовият продукт няма никакъв аромат на алкохол, ракия или нещо подобно. На вкус е невероятно, може би защото е смес от кайсии, ябълки, стафиди, фурми, сини сливи, но наистина е невероятно.
Биде пробвано с несведущ човек, който не знаеше от какво е и заяви, че мармалад като онзи от преди години, но с лек привкус на коняк. Е точно този привкус не го усетих, но определено ми се понрави и ми допадна адски много.
Навярно, някой ще си помисли, че има алкохол в крайния продукт - споко, няма такъв. Всичкият алкохол при термичната обработка се е изпарил, а е оставил един такъв особен и малко странен, но за сметка на това приятен привкус.
П.П. Предполагам, че ако един или пет човека, ще повторят този ми експеримент, ще бъда доволен, защото резултатът е невероятен.
Това за моето изпълнение.
Но като идея мога да направя една подсказка:
Много хора правят при домашни условия ликьори и др.п. напитки.
За овкусяване във водката (или ракията) слагат различни пресни плодове - боровинки, ягоди, вишни, череши и др.п.
Вместо да изхвърлят пресните плодове, които са изкисвани в алкохола, могат да подходят именно по този начин и да си направят "пияно" сладко или мармалад - въпрос на желание.
Гарантирам им невероятен вкусен резултат, който дори може да бъде даван и на деца без притеснение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар