На път и за кратко в етнографски комплекс "Генгер" Айтос

    Гостуването при щерката приключи. Петък е и след сутрешното кафе се товарим на автомобила и си потегляме егале за в къщи. 

    Решаваме, че няма да пътуваме по "магистралата" - пече, еднообразно и скучно, "препускащи" джигити и щеш не щеш трябва да караш в тази жега поне със 140, за да си "в час". Затова тръгваме към Каблешково - от там през селата и като излезем на стария път - Айтос, Карнобат, Петолъчката, Сливен, Нова и Стара Загора и към нас...

    Идеята е, че по пътя има сенки, заведения, където можеш да хапнеш нещо и т.н. Па и не е необходимо да препущаш като луд по пътя и да се "съревноваваш" с някакви "безсмъртни"- на доста от които колите са по-маломощни от нашата, но ...

    Темата за пътуването и впечатленията ще я оставя за друга публикация, а ще остана по съществото ...

Та навлизаме в Айтос и приближаваме светофара в центъра. Пъплим в колона от поне 50-60 автомобила и то поне на 300 м от светофара. На около 2-на метра от него в поредното чакане от поне една минута, ни прави впечатление една скромна табела - Етнографски комплекс "Генгер" - 500 м., а над нея - друга доста по пищна -хотелски комплекс "Славеите".

Така и така не бързаме за никъде, от всякъде се сипе жега и докато светне зеленото сме решили да отскочим за кратко до този музей на открито - па и нали е на 500 м - какво толкова?! Кривваме вдясно и по централната улица гледаме къде ще е да е този комплекс. На 500-я метър стигаме до Т-маркет, Автогара, площад ... GPS нещо се побърка - никакъв "Генгер" ... 

Продължихме напред поне още 300 м, GPS мълчи тъпо, връщаме се обратно ...до Т-маркет и кривваме из разни улички ...

В тая жега  36С, джан джун няма, освен една полицейска кола на сянка, но я подминахме докато се усетим... И направо чудо- виждаме една жена да говори по телефона си под една сянка, спираме и докато й привлечем внимането, направо ми дойде времето за пенсиониране... Като й обясних какво търсим, взе да ме гледа нещо изумено и ми обяснява да се върнм до Т-маркета, да хванем наляво и сетне след бензиностнацията вдясно и там ще се ориентираме ... Подминахме бензиностнацията, свихме вдясно и се зачукахме из разни улички ... В този момент GPS ми показа, че сме близо и взе да ме "направлява" - и след още 500 м ми показа, че съм далеко далеко ...Завъртях се наобратно и с хиляда зора се поведох по табелките - "Славеите" и попаднах на огромен паркинг препълнен с автомобили ... и вдясно хотелския комплекс ...

Сетне засякох разстоянието до главния път - 1,5 км, а не 500 м. Така и не разбрах защо Общината не си е направила труда да постави няколко указателни табелки, за да не се лутат като ненормалници желаещите да се отбият, макар и за малко.

Та да обясня - след като се отбиеш от главния път, караш само по централната улица, покрай Т-маркет и все напред и веднага след бензиностанцията се завива вдясно и кара по тази уличка до края й, където завива надясно, но вместо надясно се завива наляво и си на паркинга пред комплекса.

Още като прекрачихме входната порта все едно, че попаднахме в умаления комплекс "Етъра". Вляво и вдясно къщички във Възрожденски стил, калдаръм, много зеленина и направо някакво блажено спокойствие. Вдясно на масичките на кафенето под дебелата сянка има седнали двама-трима човека и ние, които се оглеждаме като попаднали в друг свят. Бяхме много приятно изненадани.

Второто, което ни изненада, че май почти всички къщички са затворени ...

Тръгнахме към първата къща, която беше с отворена врата и попаднахме вляво на разкошен гълъбарник с гълъбчета, които се разхождаха и навън и въобще не се уплашиха от нас.

Оказа се грънчарница "Орлето". След ослепителната светлина навън, вътре ни се стори доста сумрачно докато очите ни привикнат... 

И лелей, какво изобилие на керамика - направо каквото и да ти дойде на ум... както и много други неща. 

Докато се разглеждаме, се заприказвахме с жената в грънчарницата и дори се запознахме. Оказа се, че се казва Невена Орлова и при това много сладкодумна. Започна да ни разказва за рода им - Орлови, които били потомствени грънчари, двамата й синове били майстори по керамика, грънчари, а тя самата - калфа. Синовете й правели основно червената керамика в магазина. Споменавам само, че с вноса на евтини китайски неща, вероятно за тях е много трудно. Съгласява се и казва, че това е причината традиционните майстори и не само на керамика да намаляват и да се отказват от занаятите. 

Без излишна показност, но с чувство, ни показва майсторските свидетелства на рода, които телефонът ми нещо не успя да заснеме поне малко по-добре ... И внимателно слушаме разказа й ... На времето почти във всяка къща имало майстори занаятчии - грънчари, медникари, кошничари и още много, но грънчарите и медникарите били най-много. Тръгвали с каруците да разнасят из страната произведенията си като се обединявали, за да могат да предлагат повече неща на хората. А те  като видели започвали да викат "аетосите" идват. "Аетос" на гръцки било орел, та от там идвало името на града, а и на рода им - Орлови.

Отделно от това, като погледнеш селището от високо, приличало на орел в разперени крила, та и това също.

В началото на 50-те "новата" власт започнала да притиска занаятчиите да не работят самостоятелно, а да работят в предприятие. Просто нямали друг избор. Така с годините индивидуалността и предприемчивостта им се позагубила, но все пак били останали истински майстори-занаятчии макар и малко. И сега те били все потомствени от поколения. Лошото било, че оставали все по-малко, а и новото попълнение също било рехаво. Колкото и да били добри майстори, трудно в настоящите условия можели да оцеляват и да издържат семействата си.

Това е съвсем малка част от изложеното в магазина.

Дъските и ножовете, както и някои други неща били на тяхни приятели занаятчии - хем за асортимент, хем да имат възможност да покажат какво правят с ръцете си и майсторлъка си и ако се реализира някаква продажба било добре дошло.

През 80-те години от Общината решили да направят общински етнографски комплекс и го открили през 1986 год. Освен грънчарницата имало кошничарница, медникарница, хлебарница, ресторант, кафенета и дори малък хотел. 

А името "Генгер" идвало от рядко храстовидно растение, което единствено растяло край айтос.

В момента кошничарят и медникарят отсъствали, но имала ключ и ни предложи да ги разгледаме.

Кошничарницата е веднага след грънчарницата. Личи си, че се работи в нея, но нямаше готови изделия ... Разбираме, че кошничарят се готвел за участие в някакво изложение.

Медникарницата е точно срещу грънчарницата. 

Вътре е истинска работилница - вижда се оксижен, парчета мед, наковалня, тезгяхи и какви ли не инструменти... както и готови изделия.

Майсторските свидетелства показват несъмнено, че медникарът Евгени Русев е потомствен медникар -  очевидно майстор Гено Дочев е дядо му и чието име вероятно носи.

Много ме впечатлява една голяма медна картина с портрети и красиво оцветена и на тезгяха друга в процес на изготвяне.

Много ми харесаха, но не си позволих да ги снимам - и двете издаваха голям майсторлък.

За сметка понаснимах някои нещица и ще ги пусна.

На тази снимка е стара медна съдина за греяна ракия, но за съжаление не й запомних името.

Чашите са разкошни. Имаше и невероятен сервиз за кафе - вижда се на първата снимка.

Много харесвам медни съдове - имам си цяла колекция включително котлонче с джезве за турско кафе, кафени сервизи, както и доста съдини за готвене.

Направо със зар се излезнах от медникарницата.

Вероятно при следващо пътуване ще си поръчам нещо.

Спираме за кратко пред красивата и поизоставена чешма с година 1986 год.; вземаме си по едно кафе за из път ...

Тръгваме си от това красиво и много нашенско място с едно закачливо магнитче, ръчна изработка и с току що положен надпис "Айтос" на него от Невена Орлова, на която благодарим за гостоприемното въвеждане в чаровния свят на местните занаяти.

Ако имате път, не пропущайте да разгледате това живописно място край Славеевата река и невероятната екопътека. Ако не - паркът, който започва от етнографския комплекс, също е живописен и някак си успокояващ. А ако отделите още малко време, можете да посетите и зоологическата градина в парка, която си е направо изненада за малък град.