Страници

събота, 29 август 2020 г.

СВИНСКИ ДЖОЛАН печен в чугунен съд

 


    Свинският джолан е направо уникално вкусно месо, което бих нарекъл, че е само за истински любители. Може да се пече, да се вари, да се суши, да се смели за кайма. Кюфтета и кебапчета направени от джолан стават невероятни. Както и да е, да не се отвличам...
    Приготвял съм го по толкова много начини, че няма пречки да споделя още един, в резултат на който се получи наистина дзверска вкуснотия.
За поне 6-8 порции е необходим един голям свински джолан с кожа - нека да е поне 1,8 кила, че и нагоре. Джоланът се пробожда на 8 -10 места на максимална дълбочина - във всеки прорез се напъхва идея сол и малко от готовата ми универсална подправка за месо, както и една скилидка чесън, нарязана на ситно. Сетне целият джолан се намазва със смес от същата подправка и 30-а грама сол. В големите прорези се напъхват парчета от портокаловата и лимонова кора (добре измити, разбира се). Така овкусеният джолан се пъха в плик и се забравя в хладилника поне за 24 часа, но колкото повече, толкова повече ... Ако нямате готова подправка за месо, се прави смес от червен пипер - обикновен, лютив и пушен (по 10-а грама); млян черен пипер - 7-8 грама; кимион - поне 5 грама; млян кориандър- 3-5 грама, 1 с.л. кафява захар - количеството стига за един джолан.
В деня на печенето джоланът се вади и оставя на стайна температура за няколко часа. Подходяща чугунена тенджера се застила много добре с хартия за печене. Върху нея се нареждат ред картофи - обелени и нарязани на половинки, както 3-4 моркова - обелени и нарязани на едро. Джоланът се поставя отгоре (портокаловите и др. корички се махат); намазва се със зехтин или олио, посипва се с малко червени пипери, отстрани се слага един лимон резнат на 3-4 парчета. Тенджерата се покрива с парче хартия за печене, захлупва с капака и заминава във фурната, която се включва на 140, макс. на 150С.  Печенето продължава поне 3 часа. След тези 3 часа, тенджерата се вади и отваря - месото е направо започнало да се "разкапва". Намазва се с 1-2 с.л. мед и се пече около 10-15 на 200С.
Много важно - в нито един момент не се слага течност в тенджерата. Картофите и морковите могат съвсем леко да се осолят, но и това не е необходимо, защото се овкусяват от соковете на месото, отделили се при печенето. Добре изпеченият джолан се обезкостява - само пипваш костта и тя се отделя, а месото само се разпада. Ароматът е невероятен, а вкусът - дзверски и непредаваем с прости думи.
Сервира се в чиния по малко месо, с част от картофите и моркова, но може и с добавка на доматена салата и т.н. и т.н.    Месото е станало толкова крехко, че се топи в устатата и остава само да му се насладим в компанията на хубаво питие ...                         Впрочем, когато изстине, дори и леко се желира и е още по-вкусно. Вече изстинало е идеално като се намаже с малко мед и обилно посипано с прясно смлян черен пипер.                                                                            Май е по-добре да спра до тук, да кажа, че по-вкусно от печеното в чугунен съд няма и да не пропусна едно голямо НАЗДРАВЕ!

7 коментара:

  1. Бате,
    по нашия край така правят агнешкото - без никаква вода, но с много прясна зеленина.Чудесно се е получило на бавен огън само в собствените си сокове.Страхотна е тази рецепта.
    Поздрави !

    ОтговорИзтриване
  2. оказва се, че много меса стават по-вкусни в собствен сос

    ОтговорИзтриване
  3. Приготвих джоланчето по тази рецепта,но в глинен гювеч /нямам чугунен/и стана разкошен!Както каза дъщеря ми," на татко му плющяха ушите"!😅Наистина "дзверски вкусен". Да сте жив и здрав за уроците!Тази седмица ще приготвя за всички - за деца и внуци,да опитат и те от тази вкусотия!

    ОтговорИзтриване
  4. Наистина става разкошен и в глинен съд - може би ще иска малко повече време за печене. Радвам се, че Ви е допаднал. Правете и Наздраве!

    ОтговорИзтриване
  5. здравейте,благодаря за рецептата,ще пробвам,но...да попитам тази хартия отдолу на съда защо се слага,после при сервиране тя не се ли е намокрила и как се маха

    ОтговорИзтриване
  6. Хартията за печене се слага на дъното, за да се предпази самото дъно и сетне тенджерата по-лесно се чисти. Дори и да се е напоила със сосовете от печенето, това не й пречи. Просто се маха и това е. Ваденето не е проблем - може да се издърпа с щипка, може да се остави на дъното и като се извадят джолана и зеленчуците, тогава да се махне.

    ОтговорИзтриване