Осолен деликатесен свински език

Излишно е да обяснявам за пореден път, че сме любители на всякакви видове мръФчести включително и на т.нар. дреболии. 
Този път иде реч за един най-необикновен свински език, който приготвен по този начин е дзверски вкусно мезе към всяко питие макар че си върви най-добре с изстудена водка.

Преди години в една чужбина точно като мезе пробвах такъв невероятен деликатес от осолен свински език - тънкофайски нарязан и поднесен с препечени филийки с масълце точно като мезе на водката. 
Та питах няколко пъти как е приготвена тази вкуснотия - ами нищо особено - солен език. Да, ама нямаше нищо общо с варения език или пък желирания език.
Па и като се замислиш, то няма много варианти за приготвяне на език.
Само че като си наумя нещо, нямам спиране. Потърсих из Гугльото, ама нещо го ударих на камък. Потърсих и на руски и попаднах на един подобен особен език и реших да си го адаптирам по мой начин.
Ще разкажа технологията на правенето по възможно най простичкия начин.

Купих три свински езика, които общо излезнаха с  20 грама повече от едно кило. Та да си ги смятаме толкова - 1 кило.
Задача първа, да се проверят дали не е останала подезична кост или нещо такова и да се резне.
Задача втора, старателно изкисване на езика, за да се почисти. Прави се в голяма купа със студена вода, която се сменя пет шест пъти докато "светнат" и престанат да пущат кръв.
Като си стоят във водата вече да не розовее.

Езикът леко се подсушава и слага в подходяща купа. Смесват се 40 грама сол - 30 грама едра морска сол и 10 грама нитритна сол (може и без нея, но тя придава сетне друг вкус и червен цвят на готовия език); 1 пълна чаена лъжичка с кафява захар, 10-а зърна запечен черен пипер и леко чукнат, по 5-6 зърна бахар и хвойна - също пекнати и чукнати леко; както и 1/2 ч.л. чесън на гранули. Всичко това много хубаво се втрива в езиците и се прехвърлят в подходящ пакет, който добре се връзва, но преди това се слагат и 1-2 натрошени дафинови листа.
Пакетът заминава в хладилника за време от 3 до 5 дни като от време на време се обръща. Три дни стигат, но за предпочитане са пет, тъй като поема по-добре солта и подправките.

Тъй като реших да е по-различно и трите езика след изваждането от пакета, ги пъхнах през тръба в мрежичка за колбаси.
Това изобщо не е необходимо да се прави, носи го наумих - и заради формата и заради фасона.

Ако е сложена нитритна сол, преди варенето пакетът трябва да се остави на стайна температура поне за 2-3 часа.
Вместо да ги варя в тенджерата, ползвах слоукукъра на слабата степен - за три часа.
Така си се варят на постоянна температура и просто ги забравяш.
Могат да се сварят и в тенджера - на слаб огън.
Слагат се в малко вода, колкото да ги покрие, без да се мият - направо както са си извадени от пакета. Дори, за да не се обезсолят съвсем, добавих и половината от течността от пакета и всички подправки.
Всеки знае как се вари език - докато набодеш в него вилицата спокойно. Така че на този етап - просто се вари до готовност. 
Трите часа и при мене се оказаха малко и просто го доварих още малко.
Вади се от тенджерата и се охлажда за кратко в студена вода.

Сега е моментът езикът да се обели. „макар че малко трудно, но го обелих преди да го сложа в мрежичката).
След леко подсушаване, се овалва добре в подправки по желание - смес от черен пипер, малко сол, червен пипер, риган и т.н.
Първо го овалях в черен пипер и сетне в червен пипер, но остана без снимка, че ръцете ми бяха охлепани и щях тотално да омажа телефона.

След овалването в подправките следва провесване на терасата поне за 2-3 дни. В никакъв случай за повече, че ем ептен ще се втвърди.
В интерес на истината и този етап може да се прескочи. Достатъчно е да прекара една нощ в хладилника и да се нападне.
Може нападението да стане и час два след овалването, а нетърпеливите може да прескочат и овалването в подправки.
Само че така си става вкусово много по-добре.

Тука е нарязан на филийки и пробван на втория ден след сваряването.
Леко сочен и невероятно вкусен.
На заглавната снимка е след пет дни съхнене - леко е поизсъхнал, доста по-ароматен и се реже съвсем тънкофайски.
Кой, как и кога ще го хапва си е въпрос на вкус и предпочитание. 
Върви си и като мезе и върху препечена филийка с масълце.
Само хубавото питие го намирам за задължително - просто са родени един за друг: мезето и водката.
Е, който не пие, може и без питие.
Важното е, че е невероятно дзверски вкусно.
Пробвайте и няма да съжалявате. Много обяснявах, но се прави лесно.
НАЗДРАВЕ!