Печена агнешка плешка в гювеч

 Агнешкото месо е много крехко и вкусно, но този път няма да говоря за него, а как да се направим невероятно вкусна пълнена плешка в гювеч.

 Доста хора имат предубеждение към агнешкото, защото "миришело" и то неприятно. Не знам що за човек си, за да си го мислиш това и да го казваш. Вярно е, че си има собствен аромат, но той е приятен. Е понякога се случва и месото да мирише по-особено, но това се дължи на други фактори и тогава се налага да се направят някои малки магии. Но и за това друг път.

 За направата на тази вкуснотия, която е 4-6 порции са необходими една плешка (обикновено е около 1 кг); 100-а грама моцарела (може и някое друго твърдо сирене, но без силен аромат), няколко гъбки манатарки (може и сушени и накиснати); както и подправки - сол, черен пипер, червен пипер; розмарин, мед (или кафява захар, може и обикновена - все пак с мед е най-добре); Също така са необходими зехтин за намазване и 1-2 с.л. брашно, както и 50 мл водка.

 Идеята ми беше да я напълня с кайма или с месо, но тоя ми мерак много бързо го отрязаха.

 Агнешката плешка я разделих (отделих костта - по простата причина, че не влиза цялата в гювечето) и се накисва в голяма купа с хладка вода и 2-3 с.л. соев сос. Нека да си престои така час два. Най добрият начин за мариноване на месо за печене е този в минерална вода.

 Може и някой да ме критикува, че месото не е "запечатано" до зачервяване от двете страни, преди да се сложи за печене.

 Критикуващият да пробва и този вариант и ще разбере колко крехко става месото при печенето. Особено ако се пече на скара.

Месото се прехвърля направо в гювеча за печене.

В плешката се прави разрез с остър нож да стане като джоб - леко се овкусява с черен пипер и вътре се натъпкват гъбките и нарязаното на парчета сирене.

След това, както си е в гювеча добре се осолява, опиперява, намазва се със зехтин и поръсва със сушения розмарин. 

За предпочитане са клонка-две пресен, но поради липсата му, и сушеният върши работа и си пуща аромата и сетне и не трябва да се вади.

Слагат се и 50 мл водка, която може да се замени с водата от кисненето на гъбките.

Гювечът се захлупва с капака (моят е стъклен) и заминава във фурната. Под капака може да се сложи и алуминиево фолио, но счетох, че не е необходимо.
Фурната се включва на 140С и постепенно за 20-а мин. температурата се вдига до 220С (това за всеки случай - да не пукнем гювеча или стъклото).
Пече се на 220С за 30-а мин и сетне се намалява на 160С и се "забравя"  за 50-60 мин.
Нека си покъкри ей така на по ниската температура.

Следва изваждане на гювеча, проверка на готовността на месото - така ще ке ориентираме още колко ще пече.
И идва ред на един простичък трик:
С черпак се изважда почти половината отделен сос от печенето. В друга съдина се размива брашното с 1-2 с.л. вода и се разбърква с отделения сос. Връща се в гювеча - така в хода на печенето ще се сгъсти и ще се получи много хубав сос.
Слага се по желание и един голям обелен домат и 2-3 люти чушлета.
Месото се обръща обратно и гювечът се връща във фурната за още 30-а минути.
Сетне - вадене, обръщане на месото, намазване с леко разредения мед, в който се слага и малко червен пипер и дозапичане за 10-а мин. на вентилатор. Колкото да хване хубава коричка и тен.
Невероятно крехко и ароматно.
Да Ви е сладко и НАЗДРАВЕ!