Полпете или кюфтенца по италиански

 От камбанарията на 6-те си десетилетия, трябва да си призная, че до съвсем скоро не бях опитвал италиански кюфтенца, дори не бях чувал и названието им "полпете". 

 Преди доста години в Италия бях видял едни спагети с малки кюфтенца и доматен сос, но не ме впечатлиха. Пък и от друга страна изобщо, ама изобщо не съм любител на разните му там макарони, спагети и т.нар. пасти. Макарони и пиле не мога да понасям от казармата...

Така стана, че съвсем наскоро бяхме поканени в един италиански ресторант ("Ил ристоранте"). Към тяхната самбука (артък сладка и слабичка ми се видя) поднесоха плата антипасти - разни морски дарове (не ме впечатлиха), полента запечена и залята с някакъв сладък сос и няколко вида кюфтенца - риба тон с царевица и каперси (ужасия) и едни най-обикновени малки кюфтенца с плънка в средата - нещо като горчица и моцарела. Изврънках сервитьора да ми доведе Шефа, за да го питам какви са и как са направени. Многоязично и твърде сложно се обяснихме с него, че това са "полпете" с дижон и моцарела, без томатен соус. Ама как вкарва топчето дижонска горчица в средата на кюфтенцето - ударих в гредата. Айс, айс... Ха сега де.

Както и да е. Прибрахме си се у нашенско. Юрнах Чичко Гугльо и на полпете - на български- пак греда (някакви спагети а полпете), а на чужбински - колкото и неразбираемо да превежда, кюфтенца като нашите цариградски, ама с добавка на настъргана лимонена кора и пармезан. И все в доматен сос, и основно все за разните му там пасти, които не мога да понасям ...

Викам си Дзверо, сядай и почвай да мислиш и да пробваш.

Е па седнах и се подхвах - каймата, готова овкусена. Биля и с настъргана лимонова кора и вместо пармезан, един адски твърд кашкавал. Разбъркана дижонска горчица с настъргана моцарела ...

Малей... като вземеш да оформяш кюфтето голяма мацаница. Всичко отвън и никакво топче в средата. И така оплескано, че няма и как да се изпържи.

Хайде вътре и едно настъргано твърдо сварено яйце и подправки. Още по-зле - кюфтето омацано и с късчета яйце. Ха ходи пържи ...

След люта битка с триглавата ламя и след 3-4 питиета ме осени простичката и гениална идея.

Приготвената плънка, както се беше в купичката, я бухнах във фризера, за да се "стегне".

Е вече беше лесно: с лъжичката откъсваш парченце, оформяш горе долу на топче (детска му работа) и сетне балабар с чинията във фризера до другия ден.

Ти да видиш какви хубави и стегнати топчета се оформиха. С чука да ги блъскаш, държат форма.

Сетне стана като рап изпълнение - ръфнеш каймица, бухнеш топчето по средата и оформяш.

Бързо, лесно и ефективно.

Има няма за 10-а минути се оформят 20-а перфектни кюфтенца и то с времето, което се отделя за питието на майстора.

Овалват се в пълнозърнесто или едно смляно царевично брашно и заминават за едно-две питиета време във фризера.

Докато страстите в кюфтенцата се охлаждат, в купата на мултито се загряват 2-3 с.л. гъша мас (олио, зехтин - кой каквото си иска), бухват се 3-4 скилидки чесън и една глава ситно нарязан лук и поне един буркан домати (в случай - една кутия обелени и нарязани домати от фризера). След 10-а минути доматчетата се пасират, слагат се ситно нарязани перата на пресен лук, 2-3 с.л. домашна вегета (писал съм много за нея и няма да завтарям да не ставам скучен), бухват се и кюфтенцата, затваря се умното уредче и на F1 за 10 минути.

Нашите полпете в доматен сос с босилек и подправки са готови.

Остава само да се сервират със сосчето.

До тук добре. Ама нямаше да съм Я, ако се сОпра само на това ...

Част от останалите кюфтенца бидоха изпържени в смес поравно от гъша мас и олио.

Тайната на пърженето е в това, че мазнината трябва да се поне до средата на кюфтенцатата, както  и че мазнината първоначално се загрява максимално и сетне се намаля силата на котлона с поне 1/3.

Пържат се до хубаво зачервяване (бих казал леко до покафеняване).

Сетне в същата мазнина се пържат тиквички.

Открих нов метод за пърженето на тиквички - резваш шайбичка от тиквичката и веднага в тигана, резваш и в тигана. Само че преди това в мазнината сипваш малко от моята овкусена сол. Стават хрупкави и никакво пръскане. 

След тиквичките - се пържат пресни картофчета, колкото по-малки толкова по-добре. И те си имат тайна, за да станат вкусни: след като се пуснат в мазнината и разбъркат, в мазнината се налива топла вода, колкото да покрие картофите. След като водата изври, започват същински да се пържат.

Ето тези в доматения сос в разрез.

Толкова вкусни кюфтенца не сме хапвали през последните години.

А ето и пържените в разрез.

За тях мога да река само едно - ядеш и ревеш от кеф.

И не забравяш за питието.

Внимавайте с него, че много си върви...

А сега и бонус за търпелите четящи:

Част от приготвените кюфтенца се нареждат в подходяща съдина и заминават във фризера - да замръзнат добре и станат на камъче.

След това - в торбичка, добре увързани, дори и две, да не поемат миризма.

Ако някой си мисли, че си играя всеки ден да готвя, жестоко се лъже.

Времето ми е скъпо...

Просто като се подхванеш, правиш, замразяваш и сетне е лесно.

Който има предубеждения към фризера, е в голяма заблуда.

След това цялото словоблудство (пак ме е хванала логореята), накратко за рецептата и какво ни е необходимо:

За каймата не чакайте нито продукти, нито каквото и да е. Толкова съм писал за кюфтета, че чак на мен ми прилошава. Всеки си има рецепта за домашна кайма за кюфтета. Само допълвам, че за около кило кайма е необходимо да се настърже кората на почти на цяло лимонче, поне 50-а, че и повече грама настърган на ситно пармезан (или твърдо някакво сирене).

За плънката - за около кило кайма:

3 ч.л. с връх дижонска горчица, 1 твърдо сварено яйце настъргано, 30-а грама настъргана моцарела, няколко стръкчета ситно нарязан копър и буквално щипка смлян бял пипер.
Е те това бяха почти цели три в едно, а при по-малко повече въображение - защо не и 10 в едно :)

Правете смело и се наслаждавайте на нещо изключително вкусно.

НАЗДРАВЕ! И не забравяйте, че може да пие и със самбука.