Още от дете асоциирам Великден и Гергьовден с агнето на пещ. Споменавал съм, че Дядо бе овчар и че в ония "лошите" години имахме по 20-а овце и други животинки. Разказвал съм разни истории, но за тях друг път, за да не се отплесвам много много.
То си беше цял ритуал по избирането на агнето, по коленето, по приготвянето и печенето в пещта на двора. Наш`та беше от кирпич и се налагаше преди това да бъде измазана с глина омесена със слама. Тази висока чест се падаше на мене като на дребосъка дет` може да се пъхне достатъчно навътре. Както и да е ... И за това друг път.
Ето я:
Нещо като много в едно - огнище, барбекю, пещ, че дори има и възможност за опушване на месо.
Тавата за печене е поръчена специална за размерите на пещта.
Тази година за Великден приятел ми направи разкошен подарък - специален капак за тавата. Повече няма да се налага завиване във фолио и най-ценното - капакът е достатъчно як, че може да се слага и стандартната тава върху нея и да се пекат две неща едновременно.
Личи си, че и пещта в годините не е бездействала.
Е, май я подкарах като разказ тази история и нека си върви по този начин.
Желателно е агнето да е домашно или проверен овчарник и да е прясно заклано. Тука нямам проблеми- имам приятел, който отглежда голямо стадо в екологично чист район. Поръчвам му го и агнето пристига заклано преди няколко часа, почистено и разбира се с вътрешностите.
Такова агне при всички положения трябва да се остави да отлежи и отцеди поне за 24 часа преди приготвянето. В навеса до пещта има специален ченгел за тази цел. Отдолу се поставя голяма копаня, където да се стича кръвта.
Спокойно, само на снимката не е покрито - иначе се покрива с марля, че мухите и другите хвърковати му налитат яко.
На снимката се вижда, че до него са виснали и пресните суджучета (тази година от 30 % конско), които ще се бъжнат на бербекюто за подсилване на майсторите.
Докато животинката кротко си виси, докато майсторите пекат суджучетата и другите мръфки, все някой трябва да се прежали (аз демек) и да хубаво да наточи ножовете и мачетето. Ама трябва и да внимава с пръстите, че от питието, ако трепне ръката, става голямо юють...
И така тавата е измита, ножовете са наострени, питиетата вече са останали в историята, на свежа глава се пристъпва към разфасоване на жертвения агнец.
Тази година решихме да се пече порционно, а не цяло.
Затова бе разфасовано на парчета от по около 300-400 грама.
Впрочем по този начин няма и да има сърдити - защо на мен ребра, а ей там врат и т.н.
Така всички става на хамур или карашик и на всеки ще има различни парчета.
В голяма купа се смесват подправките - сол, черен и червен пипер; няколко глави ситно нарязан стар лук.
Нарязаното месо се слага в единия край на тавата, останалото- в друга съдина и се пристъпва към втриване на сместа от подправките в месото.
Става най-добре с ръка - буквално все едно, че на месото се прави масаж.
След като подправките са втрити добре, следва хубаво омазняване с олио или зехтин.
Дъното на тавата добре се покрива с почистен, измит и накъсан с ръце лапад.
Добавят и накъсани на парчета пресен лук и пресен чесън, пресен джоджен и стръкче розмарин.
Наливат се и две бири (сърцето ти да се скъса от мъка, но нали не пия бира).
Друг вариант - от минали години - половин литър ароматна домашна ракия или водка.
По желание може да се добавят и резнати гъбки, но дори и да са горски, защо да се разваля вкуса на агнето?
Тавата се покрива с капака и се "забравя" за поне 10-а часа или дори едно нощ.
В това време може да се започне с дроб сармата, варене на дреболиите, чистене на червата, рязане, кълцане и т.н.
Па и пещта трябва да се зареди с дървата и дървените въглища.
Има какво да се прави - работа като за цял китайски народ ! :)
В цялата тази сакънтия не трябва да се и барбекюто и най-важното чашите да не остават празни.
Свинското филе и конското суджуче нека се бъжжват - страхотно мезе са.
Около 22,00 часа се престъпва към опалване на пещта и до около 02,30 часа е готова да поеме тавата с агънцето-багънцето.
Па и ние все още имаме силици по това време...
Ха ха да се предадем, но намираме сили за последния щрих - едно пакетче масло от 250 грама се нарязва на парчета и влиза в тавата да си придава вкуса.
И въпреки и напук на уискито, не бива да се забравя и водичката - почти да стигне нивото на месото.
Капак, напъхване в пещта и както винаги Я тегля късата клечка - чесът е три и в 06,00 трябва да съм извадил тавата от пещта. От няколко години, така се пече агнето - слага се късно късно и рано рано се вади ... Така спокойно може да се седне по обяд на масата.
Че то да опалиш пещта в 07,00 часа и да сложиш тавата в 11,00 значи не тържествен обяд, а тържествена вечеря. Ама и няма да ти се яде, защото вече си се заситил от другите вкуснотии ...
Та след като извадих късата клечка, в 06,15 извадих тавата от пещта. Едва не препаднах от аромата...
Събрах сетни сили и хубаво покрих печеното с листа лапад, захлупих с капака и се отдадох на заслужен сън до сутрешното кафе с бърбън в 11,00 часа.
Младежта се бе погрижила в това време за дроб сармата, за картофите на жар - друга история ...
Ето още една порция... Дзверски вкусно и перфектно печено агнешко в компанията на неверяотна дроб сарма с цедено кисело мляко и хубави питиета ...
Край на историята!
Нека замълчим ...
За всеки случай, когото го интересува - едно агне около 12 кг, сол с разчет 20 гр/кг, по 1 ч.л. черен и червен пипер/кг; 1 с.л. захар; 1 л. бира; 0,3 л олио; 1 пакетче - 0,25 гр. масло; 2-3 глави стар лук, по 2-3 връзки пресен лук и чесън, лапад - поне 0,5 кг.
Леко редуцирано, това може да се направи на фурната- с по-малко количество продукти.
Може да се направи не само за Великден, но и за Гергьовден - пък и без повод. Само да се насладим на перфектното агнешно ...
Остава ми да кажа само едно - перфектно, Дзверски вкусно и Наздраве!
Няма коментари:
Публикуване на коментар