За почивните дни очаквахме "младежта" на гости. Знам, че през седмицата се ограничават с тестените изделия, но като дойдат в къщи не се ограничават - вземат си дозата за цялата седмица.
За закуска правя бухти и/или мекици и ... т.н. Но този път реших да са и на домашен хляб, но да е по-различен. Още в петъка се разрових из старите тефтери, че нещо идеите се бяха изпарили от главата ми и открих запис от преди 10-а години за "меден хляб геврек". Записал съм само количествата и че се оформя като геврек и маже с мед.
Кога ли ще отворя тези стари тефтери и ще започна да преписвам от тях? Бях си започнал една рубрика - "от старите тефтери" - само да преписвам рецепти и да ги публикувам, но нещо не ми стига времето... :)
И понеже още веднъж ме изненадаха, че заради не знам си какво няма да си дойдат в петък вечерта, а в събота, ми оставиха време да експериментирам със старата рецепта, която леко адаптирах ...
И така да си дойда на думата:
Необходими са:
300 мл марна вода (с температура на тялото и малко по-висока - около 40 С)
50 грама пълнозърнесто брашно
350 грама обикновено баршно
1 ч.л. суха мая
1 ч.л. сол
1 ч.л. захар
вариант: 1 с.л. мед и 2 с.л. вода
Изпълнението звучи сложно, но е направо елементарно:
В подходяща купа се изсипва марната вода, слагат се маята, солта, захарта, 50 грама пълнозърнесто брашно и 50 грама от брашното и се с бъркалка се разбъркват. Оставят се на топло докато се появят шупли и маята се активира.
Това отнема 15-20 минути.
Веднага след това се добавя останалото брашно и с намазнени ръце се меси до получаване на меко и еластично тесто.
Намазва се с олио, покрива с кърпа или фолио и оставя на топло - да бухне поне двойно.
Тестото се разделя на две равни части, които се оформят като фитили.
Върху хартия за печене се оформят два продълговати геврека - на снимката се вижда как стават.
Поръсват се с пълнозърнесто брашно през цедка и се оставят да втасват.
В това време фурната се загрява на 250С като на дъното й се слага тава с вода.
Тавата с хлебчетата се слага във фурната.
Пече се максимум 15-а минути на същите 250С - до получаване на хубав червен загар отгоре.
Най-добър резултат дава, ако хартията с хлебчетата не е в тава, а върху загрят сач или камък за печене.
Вадят се и се покриват с кърпа. Нека малко да се охладят.
Опционално може да се намажат с четка със смесения с водата мед.
Направо перфектно са опечени.
Хубава мека, но хрупкава коричка.
Пухкава и с пуканчета мека среда.
Просто няма какво да кажеш. Ароматен и невероятно вкусен.
Поднесен с домашен мед този хляб е невероятен.
Толкоз бе вкусен, че за два дни направих три дози и дори замина по предназначение.
При едната от трите дози за двата дни, направо намазах хлебчетата с мед.
Малко изглежда прегоряло, но за сметка на това беше Дзверски сладко сладко и вкусно.
Може и така.
Може и да се намаже с разреден с малко водичка мед. Стават и за закуска, и за хапване с основното.
Малко изглежда прегоряло, но за сметка на това беше Дзверски сладко сладко и вкусно.
Може и така.
Може и да се намаже с разреден с малко водичка мед. Стават и за закуска, и за хапване с основното.
Не казвам Наздраве, макар че си го заслужава!
Няма коментари:
Публикуване на коментар