Това е рецепта, която изрових от стария тефтер от май 2010 год.
Много много често в къщи, преди да се приготви пилето (по настояване на част от народонаселението), то се одира, защото "пилешката кожа била вредна". Тия да ги разправят на друг, а не на мене. Пилешката кожа, може и да е мазна, но пък за сметка на това е изключително вкусна. Та одраната кожа не се изхвърля, а се прибира във фризера и като се събере малко повече (на две пилета поне) й идва реда да бъде сготвено нещо вкусно.
Ето какво съм си записал:
Пилешката кожа се почиства и измива. Леко се овкусява със сол и бял пипер. Нарязва се на квадрати - поне 6 -7 см.
Във всяко парче се слага по малко бекон,, нарязан на ситни кубчета, нарязан пак кубчета кашкавал (твърдо сирене), кисела краставичка или каквато друга плънка се избере.
Краищата се събират и връзват с домакински конец. Така оформените кесийки се пържат до златисто в повечко загрято олио като се държат за конеца и се вадят върху домакинска хартия да се оцедят.
Могат да се опeкат и във фурната върху хартия - до зачервяване...
Сега се сетих, че при пърженето си бях измислил технология - торбичката се връзва с по-дълъг конец, нанизвах на шишче и така пържех.
Пилешката кожа се почиства и измива. Леко се овкусява със сол и бял пипер. Нарязва се на квадрати - поне 6 -7 см.
Във всяко парче се слага по малко бекон,, нарязан на ситни кубчета, нарязан пак кубчета кашкавал (твърдо сирене), кисела краставичка или каквато друга плънка се избере.
Краищата се събират и връзват с домакински конец. Така оформените кесийки се пържат до златисто в повечко загрято олио като се държат за конеца и се вадят върху домакинска хартия да се оцедят.
Могат да се опeкат и във фурната върху хартия - до зачервяване...
Сега се сетих, че при пърженето си бях измислил технология - торбичката се връзва с по-дълъг конец, нанизвах на шишче и така пържех.
Няма коментари:
Публикуване на коментар