За кОли или деликатес от свинска шия

 

 Признавам си, станах на 100 години и за пръв път чувам за "за кОли".

    Вероятно и малко от Вас са чували за тази част на прасето, на която казват така.

    Историята е интересна - прибираме се от морето и минаваме през един месарски магазин покрай Сливен (няма да им правя реклама и няма да ги коментирам повече - имам си нещо наум за тях), от който не пропущам да пазаря.

 Наред с всички деликатеси, от които ми текат лигите и се чувствам като малко дете в сладкарница, гледам на витрината едни такива странни леко триъгълни парчета по около една педя много шарено месо ии тънка кожичка.

  Няма надпис какво е, а само цена - 6,50 лв/кг. Питам какво е това и продавачката ме гледа учудено - как какво? ам чи тва е "за кОли". Мой ред е да я гледам още по изумено- какво, какво? Ударението се оказва на О-то и това били две думи...

Като видя неподправеното ми изумление, жената съвсем любезно ми обясни, че това била стара дума точно за тази част на прасето от шията, където майсторите колячи във време оно забивали ножа и рязвали гръцмуля на добичето.

Та от тогава останало наименованието и парчетата от едно прасе били малко.

Взех,че изкупих всичкото налично - около 2,5 кг. Прибрах се и веднага го бухнах в купа в вода с добавка на 2-3 с.л. оцет и 1 ч.л. сода - да се изкисва и да му излиза кръвчицата, че имаше такава. Смених водичката на два три пъти, докато остане чиста като изворна.

Сетне с острия нож изрязах излишните парчета и оформих що годе правоъгълниш такива. Изрезките запържих с лук - без мазнина и доста подправки, че биля имах и една две сушени манатарки, но това е друга история и няма нищо общо с настоящата.

Изрязаните парчета подсуших с кухненска хартия, осолих с 23 грама нитритна сол на кило, щипка чили на люспи, 1/2 ч.л. пушен червен пипер и 1 ч.л. бял пипер ситно смлян. Последва вакуумиране.

Двата пакета - общо около около 1,5 кг заминаха в хладилникя и в интерес на истината бяха "забравени" за почти един месец.

Толкова дълго не съм държал овкусено месо и се чудех дали не го е хванала смрадта ... Ама си стоеше много добре и пред погледа ми с всеки изминат ден ставаше все по-ярко червено, а при обръщането - като че ли по-меко.

Задържа се толкова по една проста причина- не че исках, а просто се наложи да отсъстваме продължително от къщи...

Понякога и така се случва - искаш, не искаш, мръФката малее ...

След  почти един месец направих една страннна конструкция - голема тенджура, двата пакета За кОли,1  буркан с вода да ги притиска и варене на су вид на 75С за 4 часа.

След това пакетите с месото в купа с лед за около 3-4 часа

После в хладилника за още 24 часа.

Не знам откъде набрах това търпение.

И от тука нататък нямам какво да описвам, то всичко се вижда и е ясно.

Имам само едно предложение, който даде подходящо име за тази рецепта, ще му подари една от моите три книги по него избор.

Пробвайте и няма да съжалите - дзверска вкуснотия е и НАЗДРАВЕ!