Рулца от свински врат със сметанов сос

 

    Както винаги не предлагам конкретна рецепта, а просто начин на направия на една дзверска вкуснотия.

    В кварталната месарница попаднах на едни вратни пържолки по около 250-300 грама без кост и то на напълно прилична цена за днешния ден - 11,50 лв. Взех си цели четири бройки, въпреки че сме двама в къщи, а продавачката знаейки моите слабости ме попта за рецептата по която ще ги правя - демек как ще ги пека. Веднага й отговорих, че няма да ги пека , а мисля да правя рулца от тях и тя ме изгледа изумено - вратни пържоли на рулца за пръв път чувала.

    Пътьом към къщи се замислих, че съм изплещил нещо си неясно за мене, но ми дойде "хрумката" ...

Прибрах се, седнах на диванчето пред ТВ-то, сипах си едно бърбънче и се замислих ... И докато си мислех, пред мене се оказа дъсчицата, бойното чукче (оно е алулиниева брадвичка от едната страна, а от другата чукче за месо, па и то си има история, която ще разкажа някой ден) и  се подхванах. Без злоба, а с кеф начуках пържолките през найлонови торбички до пълно изтъняване и почти трикратното им уголемяване и изстъняване - тип вестник да четеш.

Половинката пържолище намазах с тлъст слой домашна овкусена кайма, бухнах дебеличък резен кашкавал, малко зелентийки и още кашкавалче на по-дребно. Навих на руло и защипах с клечка за зъби. 

Ако имах кисели краставички или нещо подобно, щях да го бухна и него там. За съжаление, кат си туриш едно питие вече не ти търси каквото и да е и действаш с това, което ти е под ръка.

Даа, действително станаха едни гиганти - едно кат за двама и за това следващите ги направих по същия начин, но ге резнах по средата и станаха от едно голямо две прилични рулца.

Забравих да кажа, че всяко парче месо беше съвсем леко овкусено с моята си сол, за която съм писал толкова, че ми омръзва да повтарям ... 

Последва хубаво овалване в брашно, смесено с малко царевично нишесте - нещо 3:1 съотношение  и с добавка също на малко от гурмме солта. Оставяне в хладилника за около час и вече се започва битката. Не че кой знае колко кървава, ама си иска висване пред тиганЯ. Я в него - около 2-3 с.л. домашно гхи и малко зехтинец ...

Следва запържване от всички страни без голямо престараване, но все пак до хубаво "засрамване" в червено като на девица, хваната "в крачка".

"Загорелите4 като на августовско слънце рулца прехвърляме в йенска тенджерка (нека да има капак), а в останалата мазнотийка слагаме около 300 мл готварска сметана, в която не сме забравили да разбъркаме 1 с.л. царевично нишесте ... 

Още като като закъкрите, този сос сипваме при подредените като войници в тавичката рулца и понеже са такива не забравяме да ги "почерпим" със 100 мл бърбън - леле как ми се къса сърцето за него, ама...

Печем на 170С с вентилатор - около 25 минути - зависи от Хурната...

Идва заветният момент - вадим от фурната, с решетъчна лъжица вадим и рулцата на дъска за рязане и се зареждаме с търпение за 15-а минути.

Първо махаме клечките за зъбе  не стават за ядене. Сетне режИм на тръкалца и обратно в соса. Нека си отдъхнат от нетрпението ни ...

И бух на масата - гарнитура - на кой каквото му душата сака ...

Правите смело и НАЗДРАВЕ!