Агнешко печено с пресен лук и лапад в гювеч

 За агнешкото само суперлативи, особено ако е от местна порода, отгледано свободно в Източните Родопи или Сакар. Вкусно месо само по себе си, не се нуждае от много подправки, няма нужда от мариноване и т.н. Особено ако животинчето е заклано предния ден или си го взел още "топло топло".

 Във всички случаи такова месо трябва да се остави поне за 24 часа във висящо състояние - хем да се "оветри", хем да отцеди. Едва след това може да се пристъпва към готвене. Идеалният вариант е на пещ, но тази година пещта си стои студена и не знам дали скоро ще бъде опалена, макар че съм се заканил след отмяната на извънредното положение да  я "спукам" от печене.

 Този гювеч може да се направи и със замразено агнешко (най-често вносно)- не всеки има възможност да се снабди с прясно агнешко - направо от стадото. Само че в този случай препоръчвам след размразяване на месото, да бъде измито добре и бланширано за кратко с вряла вода. 

 Та да си дойдем на думата за това невероятно дзверски вкусно печено агнешко с лук и лапад.

 В случая е ползвана една плешка с част от гърба и малко ребра - общо около 2 кг (може и от бутчето, врата и т.н.). Месото е нарязано на големи късове - в случая на три големи парчета.

Освен това са необходими поне 3-4 връзки пресен зелен лук, 3-4 стръка зелен пресен чесън, както и много много лапад - в нашия случай поне 70 листенца. 

Тука няма да обяснявам, че е необходимо да бъдат добре измити и нарязани на по-едро. Ще издам един малък секрет - след нарязването се слагат в голяма съдина, съвсем леко се осоляват и се объркват с поне 2 с.л. брашно.

За печенето ползвам един огромен 9 л. гювеч, който омазвам обилно със зехтин и слагам овкусените зелентии с поне 1 ч.ч. водичка.

Нарязаното на едри късове месо се намазва със смес от сол и пушен червен пипер и се слага върху зелентиите.
Изрязва се едно голямо парче хартия за печене и се слага под капака.
Гювечът заминава във фурната - първоначално на 150С и постепенно се усилва до 230С. Пече се на 230С за около 30-а минути и сетне отново на 150С за поне 2 часа.
След това се вади гювечът от фурната, месото се обръща на другата страна и печенето продължава поне още час.
Готово е, когато хванеш кокъла и той се отделя от месото без усилие.

Вариантите за поднасяне са много, но предпочитам да отделя месото и да го обзкостя, а всичко останало да се поднесе с гювеча.
Вкуснотията е невероятна и при това с уникален сос.

Слагаш си топящо се в устата месце със соса.
Сипваш си питието ...
Зареждаш се с хлебец за отопяване ...
И нека да нападаме ...


НАЗДРАВЕ!