Кайма за скара и други лакардии

Тази публикация ще е коренно различна от всички в лични кулинарни блогове.

Тези дни имах имах малко повече време и си напраИх една екскурзоводКена обиколка из разните кулинарни блогове.

След нея установих, че:

първо, всички снимат старателно и красиво

второ,всичко е красиво и адски сполучливо

трето,аранжираш дъсчица, разхвърляш цветенца, чушчица, чесънче, два домата, нагласяш Фотото и Опааа - нещо вземащо Акъля на зрителя

Доста от блогърите дават едни строги рецепти, та свят да ти се завие и електронното кантарче да е интегрирано с лъжицата, а други  ....
Най-важното, което установих е, че всички сме страшно успешни, че рецептите ни направо са неустоими и т.н. Само във ФБ може да видиш я баница, я пържола, приготвена по ФБ-кски - демек нещо попрепеченко, че и направо поизгоряло яко.

Та в тази публикация съм решил да посподеля обратната страна на медала:
Само преди да започна ще кажа, че готвя само за нас си и за приятели. 
Ако ще има и непознати, залагам на вече пробвани и успешни неща, а експериментите ги оставям за нас си.

Готвя много неща и в общи линии всичко е "на око" и без да ползвам рецепти. Не че не чета, но за нещо непознато проучвам максимално достъпната информация и сетне си го правя по собствен начин.
Снимките ги правя с телефона, без някакво особено старание - горе долу както се сервира на масата, т.е. съвсем по домашному.
В блога публикувам само проверени неща, които съм сигурен, че ако принципно се следват основните стъпки, няма начин да не се получи. Затова и давам ориентировъчни количества, а всеки може да пригоди ястието към собствените си предпочитания.

И веднага казвам: някой да не вземе да си мисли, че винаги всичко ми се получава. Има толкова случаи, когато искаш да направиш нещо, а става съвсем друго. 
Загорялите манджи не ги броя. 
При тях влизат и препечените като подметки мръФки.
Но има случаи, когато съм тръгвал да правя салам и като нещо се обърка, дори и за кучето не става - направо в кофата.

Тука възнамерявам да разкажа за това, което наричам пълен провал в кухнята:

Е, докарах ред за първата история:

Историята от моята гледна точка е много тъжна, свързана е с каймата ми за скара, та и от там заглавието.

Някъде в началото на годината през месинджъра с мен се свърза един напълно непознат, поиска телефона ми, за да си говорим разни неща за месата. Видял в блога ми интересни неща. До тук няма лошо. Предложи да направим нещо месесто съвместно - от него месото, от мене направията. След известни увъртания и аз дето винаги отказвам,  взех, че се съгласих. 
С една дума, изневерих на принципа си. А младежът беше много вдъхновен и имал много добър доставчик на хубаво месо. И като предложи да започнем с кайма за скара, че не бил попадал на добра, идеята ми хареса. Уговорихме се за 70 % свинско и 30 % телешко и точно какво е да е месото.
След няколко дни се обади, че е готов и ще ми го донесе, но понеже бърза да се видим край града в една бензиностанция. Беше пропътувал повече от 100-а км, за да го донесе и толкова за обратно.
Месото беше перфектно, прясно прясно. Имаше само едно голямо "НО" ... Младежът беше донесъл повече от 20-а кила.
И се почна една дето не е за разказване. Обикновено в къщи работя с до 5 кг месо, и само един два пъти с повече.
А сега изведнъж повече от 20 кила...
Наложи да купя на бърза ръка една голяма вана и два големи легена.
Първо трябваше да го сложа върху решетки да се отцеди малко. 
Сетне да се почисти ог грубите ципи и да се напъха във фризера. 
Освободих две чекмеджета от фризера, за да може да го поеме. А те взеха, че се препълниха и като замръзна, няма вадене. Два дни за замръзване и сетне при напъна да извадя чекмеджетата едното взе, че се счупи. 
Да не обяснявам, че резервни вече няма и беше огромна играчка да го залепя и да стане годно за ползване.
Вадиш месото на партиди, изчакваш малко да поотпусне, режеш на късчета и докато е полузамразено започваш меленето - първо трябва да се смели на едра решетка и сетне на ситна.
Добре, че машинката е електрическа, ама и тя видя доста зор и започна да прегрява по малко. 
Сдаде багажа за последния килограм, когато се строши оста на ножа. Няма страшно, след един месец ми доставиха новата, а за мене артиса малко месо за шишчета на скарата.
След смилането, отново във фризера за ден и сетне вадене и започване на овкусяването. Горе долу половината само със сол, а в другата част - сол, черен пипер и идея кимион.
В интерес на истината, спазих цялата технология за направията, че дори и се престарах малко повече.
Разтегляне и вакумиране на пакети по един кг.
Дори си поиграх да направя и готови кюфтета в няколко пакет - само  вадиш от фризера, изчакваш малко и печеш.
В интерес на истината, както винаги, отделих малко от готовата кайма, направих за проба 6-7 кюфтета, пекнах ги на скарата. Бяха направо фантастични.
Както и да е, младежът си взе пакетите - пак пропътува 200 и кусур километра, пихме кафе, говорихме, че направим свински врат...
Късно вечерта ми звъннна да каже, че опекли кюфтета и многи харесали.
Повече не сме се и чули от тогава.

Ха сега си представете цялата "работна" обстановка - цялото действие се развива в хола на малката масичка. Боксът ми е 1,4х2 м и няма къде да се завъртиш ... Седнал си на фотьойла, пред тебе дъската с куп ножове, около тебе вани, легени с меса, а от другия край на масичката - машинката за мелене на месо. Режеш, мелиш, месих, вакумираш ... И това действие цели Четири дни.
Как не ме изгониха от къщи не знам.

След като цялата дандания приключи, бухнах моите пакети с кайма във фризера и направо ги забравих.
Цял месец не исках да чух и да видя кайма.

Младежите ме изненадаха с едно внезапно гости и реших, че ще им направя кюфтета. Размразих един пакет, доовкусих малко, добавих хляб и лук и воаля - готов за пържене.
Пущам първото кюфте в мазнината, второто и пред очите ми започва да става едно мазало чудо - както си стои оформеното кюфте в тигана, леко и кротко започва да се надува и след още малко се разпада буквално на трохи. В крайна сметка се получи един тиган идеално изпържена кайма, която биде оползотворена в една мусака.

След няколкодневно глождене, извадих втори пакет. Оставих нарочно да се размрази добре както си е вакумиран пакета. По ъглите се събра една такава белезника течност. Вярно е, че омесването на смляното месо слагам около 10 % лед и меся до пълното му поемане, но и такова чудо не беше ми се случвало. Иначе на каймата нищо й нямаше. Реших да повторя номера с направата на кюфтета - пак изцеден хляб, пак лук, още малко подправки, яйце и т.н. - по всички правила за пърженото кюфте. Еха, станаха идеални и форма държат и цвят и аромат. Кюфтета за чудо и приказ - само за снимка и хвалене. И дотам - до първа хапка - направо киселееха и то ужасно. Единствено съседското куче им се зарадва и ги излапа щастливо.

За третия пакет няма какво да казвам - беше направо нещо невероятно и вкусно - направо дзверски вкусно. Ша дъ кажеш - браво на мастора!

Следващият беше един малък ужас - като го оставих да се размразява, колкото повече омекваше каймата, толкова повече вакумопаковката му започваше да се издува - все едно че я помпиш. По едно време реших да ще вземе да гръмне... Боцнах я леко, лъхна ме нещо особено и веднага замина в коша за боклук.

Петият беше като третия- фантастика!

А на заглавната снимка е това, което се получи от пакета с готовите подправени и замраени кюфтета. Всичко друго, но не и кюфтета. В интерес на истината, гаден вид, но много добри на вкус ...

Имам още един оставен във фризера и си залагам от време на време - ще го бъде или не когато го отворя. Но нека си постои така още така месец - два във фризера...

Стояне, не знам какво какво се обърка, младежо. Извинявай.
Представям си какво е било разочарованието ти от прехвалилия се "мастор" на каймата.

За мене, всичко това е някаква мистерия, на която не мога да намеря обяснението.
Знам, че всичко бе направо с голям мерак (да не кажа с идеята "да блесна"), с голямо старание и много труд ... И изведнъж се оказва, че по най-мистериозния начин едва ли не всичко е похабено и направо не става за ядене ...

П.П. Бях досаден, но не карам никой да чете, ако не му е интересно.
А и обещавам, ще продължавам с подобни истории ... Имам доста такива.