Почти мързелива наденица тип "чоризо"

 Едно от любимите ми занимания в бърлогата на Дзвера е да правя колбаси и салами и да експериментирам с най-различни вариации. Много често съм казвал, че правя малки количества - просто ей така докато си блея пред ТВ-то и си слушам някой филм. Понякога това, което искам да получа не става, друг път се изненадвам от Дзверския резултат. В общи линии споделям най-сполучливите опити, за които съм сигурен, че дори и лаик да го прави няма как да не стане.

 Сега ще обясня и тази направо мързелива наденица.

В кварталната месарница продават едно такова особено месо - "за готвене". Някаква смес от месни изрезки - бут, плешка, гърди, филе и т.н. Цената му е повече от приемлива - 5,69 лв/кг.

В последно време купувам от него, защото се убедих в качествата му. Вземам или кило, или две. Мелят ми го на място - или на едро или на ситно. Правя икономия и от меленето.

Като се прибереш в къщи имаш истинско мляно месо.

Може да си направиш домашна кайма (няма да обяснявам сега), може направо да пристъпиш към правенето на домашен колбас.

Само обикновено го оставям една нощ в хладилника или на терасата, ако е студено. Но може и без това.

Месото се слага в подходяща съдина, вече е претеглено и не е проблем според теглото да се слагат подправките.

За кг смляно месо: по 8 грама нитритна и обикновена сол; 3 грама захар, 5 грама черен пипер; 12 грама пушен червен пипер и 10 грама лютив червен пипер.

Омесва се много добре. Колкото повече, толкова по-добре. Дори не е необходимо да се оставя за 24 часа да престоява на хладно.

Цялата тази процедура отнема 15-а минути.

В това време се слагат червата в хладката вода да се отпуснат.

За такова количество - кило или две, не е необходимо дори да се цапа машинката за мелене на месо. 

Пълненето става на ръка и отнема не повече от 30- а минути.

Готовите наденички се връзват, надупчват с игла да излезе въздуха от мехурчетата, където го има. 

Оставят се една нощ на топло и на другия ден отиват за сушене.

От червения пипер така хубаво са си променили цвета.

Заради непостоянното време не ги суша на терасата, а в сушилнята - на постоянна температура от 16С, с вентилатор.

На 13 януари бидоха сложени в сушилнята и на 26-ти бяха готови.

Идеално изсъхнали, но все още приятно меки.

За вкусът нямам думи - като чоризо и дори не са толкова пикантни колкото очаквах.

Е, в интерес на истината са наистина мързеливи - за 1,30 кг готови наденички всичко на всичко работа около 45 минути.

Можех и да я оставя по-мекичка или по-суровичка, но за разлика от испанците нямам намерение да я готвя, а смятам да си я хапнем като сухо мезенце.

Правете смело, стават лесно и НАЗДРАВЕ!