Славяновска кълцана наденица (кълцаница)

След като се върнах в спомените си за село и направих Славяновския суджук, където съм описал цялата история, дойде ред на любимата ми кълцана наденица.

Всъщност, особеното при нея беше, че се пълнеше в свинското черво докато то свърши. Някои парчета ставаха по 3-4 метра, други - повече. Връзваше се само от двата края и се провисваше на саръка, навита на спирала. Така си съхнеше в зимника. След първото рязване на парченце, за нас идваше голямото предизвикателство - да си резнем без Баба да разбере и тайничко да си хапнем като го пекнем на печката.

Този път я направих по начина, по който се правеше, но не се получи огромната наденица и то по елементарна причина - липсата на цели черва. Оказа се, че в кутията "летен" запас съм сложил само нарязани на по 40 см черва. Е от това вкусът не пострада :)

Та да си дойдем на рецептата:

Необходимо е свинско месо - от плешката и бута в съотношение 35-40:65-60 %, т.е. 350 грама плешка и 650 грама бут.

Сланина не се слага. По желание, количеството на месото от бута може да се намали и замени с такова от гърдите.

Подправките са на килограм кълцано месо:

22 грама сол (3 ч.л.)

4 грама захар (2/3 ч.л.)

6 грама черен пипер (1 ч.л. с лек връх)

3 грама кимион (1/2 ч.л. или малко повече)

150 грама зелената част от праза или пък едно парче от нея с дължина около 25 см. (носи и повече)

В изпълнението единствената особеност е кълцането на месото. Само че в апартамента това е малко сложна задача.

Най-лесно се реже добре охладеното месо.

Реже се на произволни парчета - едни продълговати, други на кубчета, някои по-едри, други по-ситни.

След нарязването, на партиди под парче найлон или домакинско фолио, месото се начуква добре и прехвърля в подходяща съдина (тенджера например).

Празът се нарязва на ситно и заедно с подправките много добре се омесва с месото.

Оставя се на хладно място за 24 часа.

Следва пълненето на червата. В идеалния случай в цяло черво, но поради липса в момента - в отделните парчета. 

Пълни се плътно, да няма въздух. При нужда се надупчват с игла.

Провесват се на саръка да съхнат.

Беше топло и затова в сушилната камера след като изкараха една нощ на терасата.

Тука са на 8-я ден след камерата.

Вляво виси един домашен бабек, но за него в друг пост след като бъде опитан. Той иска доста повече време за сушене.

Наденичките искат още една седмица и ще са готови.

Сърце юнашко не успя да изтрае и на 9-я ден от пълненето, едно парче бе прежалено и пекнато на скарата - буквално за по 2-3 минутки от двете страни.

На 12-я ден вече е нарязано за дегустация.
Трябват му максимум още ден два.

Неописуемо....

Дзверски вкусно.

Наздраве!