Този Дзверски вкусен колбас от пилешки джопанчета (долно бутче) е поредният успешен експеримент в направата на домашни вкуснотии.
Изненадващото е, че направата е много лесна, не изисква кой знае какво е резултатът е потресающо вкусен.
Сигурен съм, че някъде съм видял нещо подобно или пък съм го асоциирал по някакъв начин. Даже съм сигурен, че в едно заведение поднасяха по подобен начин пилешка пържола на скара. А като горе долу ми е ясна технологията, никак не беше трудно да пробвам и дори сам да се изненадам от получената вкуснотия.
И така:
Необходими са долни пилешки бутчета, които на времето се наричаха джопанчета - бройката зависи от желанието. Подправките са сол, черен и червен пипер на вкус и капачка бърбън. За разкош, добавих и малко твърд кашкавал и маслини.
Разбира се, необходим е и остър нож. :)
Изпълнението наистина е лесно и направо ще разкажа историята:
В кварталния магазин попаднах на тези пресни джопанчета на цена 3,00 лв/кг, но за пръв път не се накупих яко, а взех само 4 бр. с идеята за пекването им. Но сетне съжалявах като стана вкуснотията, че бързо свърши...
Първото нещо е да се отстрани кожата от джопанчетата като се одере и запази цяла.
Сетне от към тънкия край и около костта месото внимателно се смъква до края, без да се прерязва.
Така се процедира с всички бутчета.
След "обръщането" на месото се получава ей това.
Солта и пиперите се смесват (обърках ги направо с бърбъна) и с четка се намазват обилно отвътре и отвън. В получената кухина се напъхват кубчетата кашкавал и маслинките.
Отделената кожа се нанизва върху месото и всяко джопанче се овързва яко с домакински конец.
Имах и парченце колагенова обвивка и едно от тях бе пакетирано в нея.
Както са си опаковани за завиват в стреч фолио и заминават в хладилника да си отдъхват и да си поемат ароматите.
След 24 часа престой се нареждат на решетката във фурничката върху алуминиево фолио.
Фурната се включва на 50 С с вентилатор и през 30-а минути се увеличават градусите с по 10С до 80С.
Около 2 часа и половина са достатъчни, но все пак е добре да се провери с термометър. При 67С са готови.
Следва охлаждане в хладилника за поне една нощ.
Готови са, но сърце юнашко не изтрая и отдели едно от тях и го бухна в камерата за половин час.
Ето го!
С треперещи ръце, ароматът е такъв, че няма как да нетреперят, се реже тънкофайски.
Невероятно мезе.
Страхотно си върви с изстуденото питие и по-добре историята да спре до тук, че ...
Дзверска вкуснотия.
Наздраве!
Няма коментари:
Публикуване на коментар