Джолан със сос на фурна

Свинският джолан е на особена почит у нас - приготвя се доста често, макар че през зимата е по-често. Писал съм за различните му начини на приготвяне - ТУК, ТУК и ТУК и на още доста места.

Само че този бе приготвен малко по-различно и затова споделям как го направих:

Необходими са един или два джолана с кожа, подправки (ще бъдат описани) и любимата чугунена тенджера с капак (ако ли подходяща съдина, която се завива с алуминиево фолио).

Изпълнението е възможно най-лесното и с най-голям ефект за супер крехък и вкусен джолан със сос.

  Джоланчето се оказа, че не е почистено добре - имаше доста четина по него и вместо да го стържа с ножа, го опърлих с горелката за крем брюле...
 След това се пъха в мултитенджерата (демек кукъра) във вече вряща водичка колкото да го покрие, една ч.л. сол, 1 дафинов лист, цяла непочистена главичка чесън (сетне става хубав сос от него), 1 цяла глава лук1 1 морков, по няколко зрънца бахар и черен пипер. 
 Вари се почти до готовност.

 Почти свареният джолан се прехвърля в чугунената тенджера, обилно се намазва с гъша мас, посипва с червен пипер (вкл. и лютив), още малко сол, наръсва се с две с.л. брашно и се залива с чаша червено вино (може и бира или бульон).
Пече се на 200С за около час като температурата постепенно се увелича от 150С до 200С (заради чугунената тенджера).

В последните 10 мин. се пече без капак - на вентилатор.

Преди това на няколко места се шпикова със скилидки чесън, които се "затварят" с парченца кашкавал.
(това по желание).

Поднася се цял, залят със соса.


Дзверски вкусен и яко пийващ си.

Наздраве!  

Може да се поднесе и нарязан, но тук всичко се размаза като реших отделните парчета да ги овалям в соса.

Па и трябваше да го ръса с магданоз (а точно тука не ми харесва с него) - та затова е толкова нефотогениченна снимката.

Е това не се отразява на вкуса или на джолана, който се топи в устата...