Страници

четвъртък, 23 юни 2016 г.

Лесни и вкусни заешки бутчета


























 Подведох се по една реклама, че продават пресни заешки бутчета "само за 7,99 лв", а да не разбера, че било за опаковката от две бутчета (0,45 кт) вместо за кг. Пък и вчера приключваше груповата фаза на Европейското и ми се прищя нещо малко-различно.
 Та добре, че купих само две опаковки - иначе щях да се изложа или да връщам опаковки ... Те затова и не вярвам на рекламите. Като се прибрах имах по-малко от час до началото на мача и се зачудих как да ги приготвя, че поне за второто полувреме да са на масата. Няма време за мариноване, няма време за някакво особено овкусяване... Като поогледах опаковките видях, че пише "произведено в Унгария" и направо ми светна - заприлича ми на едни френски пуйки за печене дет повече приличаха на бройлери и се печаха за отрицателно време. 
 И реших да експериментирам.

 Заешките бутчета се измиват и подсушават.
  Съвсем леко се осоляват и опиперяват и се нареждат в йенска тавичка (от тези дет` си имат и капак), която е леко омазнена.
 Върху бутчетата се нареждат ивички бекон (ако е опушен още по-добре, а ако няма - каквото има - резенчета от варен бут, някакъв колбас или сланинка).






 Отгоре се ръсва една идея червен пипер, налива се максимум един пръст вода и бяло вино и тук таме върху месото няколко ситни бучици масълце.
 Затваря се с капака и заминава във фурната, която се включва на 180 С.
 Пече се така около 45 минути и сетне при махнат капак се допича още 15-а минутки.







 Сосът от печенето може да отдели и в тенджерка да се редуцира до сгъстяване с малко масло или царевично нишесте.

 Сервират се в чиния върху листа маруля и с гарнитура по желание.

  




 Признавам си - това е единственото заешко, което съм подготвял не повече от 10-а минути, без никакви салтанати, а както съм то описал ...
 Резултатът - дзверски вкусни бутчета, които се сметоха за отрицателно време и дори снимковият материал е беден.

 И в тази връзка се сетих за една мисъл на Антъни Бурдейн, ако не ме лъже паметта, Добрата храна много често, а понякога най-често, е простата храна.
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар