Отдавна възнамерявах да направя подобна публикация, но се оказа, че за шунката и нейните разновидности има твърде
много информация поради многообразието на вкуснотията.
Затова в момента само ще
маркирам, че под шунка до преди няколко десетилетия се е разбирало единствено
осолен и изсушен свински бут (по специална технология) и много по-рядко – пак
осолен, но след това варен и сушен.
В момента това изделие е твърде
скъпо, а на пазара изобилства от друг „месен” продукт с фирмата „шунка”, който
в действителност дори не може да се нарече пресована шунка. Прави се от
всякакви меса, от пуешко (признато е за шунка в САЩ), от пилешко и т.н. И ще се спра именно на този вид "шунка".
Често в печата могат да се видят
заглавия от рода на „Правят шунка от вода” и др.п. И което впрочем се оказва,
че не е далеч от истината.
След доста усилия, мисля, че
успях да събера поне малко информация и да повдигна завесата над „тайните” на
производителите, които те съвсем ревниво пазят.
И така, оказва се, че в основата
на производството е т.нар. „комбиниран препарат за инжектиране”, който се среща
под най-различни производствени наименования.
Предназначението му, според
крайния резултат, е да осигурява много добро свързване на добавената вода
(рандеман 160%), отлична консистенция, цвят и вкус. Приготвената с негова помощ
шунка не изпуска вода дори при вакуумиране.
В описанието за необходими
продукти за производство на варена шунка на един производител дословно е
записано следното:
„Вода/лед; Препарат; Готварска
сол; Натриев нитрит; Овкусител за шунка”
Съдържанието на препарата е
описано като: картофено нишесте, соев изолат, стабилизатор /Е451/; сгъстител
/Е407/ и изоаскорбат.
А рецептурата за приготвяне на 155-165 кг варена шунка е
дадена по следния начин:
Нетлъсто свинско месо 100 кг
(90-95 кг на парчета + 5-10 кг мляно) (не се изключва употребата на МОМ), 45 кг
студена вода и 10 кг лед; 4,00 кг комбиниран препарат; 3 кг готварска сол; 15 г
натриев нитрит и се препоръчва овкусител за шунка (обикновено мононатриев
глутамат – количеството е по преценка).
Първосе приготвя солов разтвор
като към смес от 45 кг студена вода и 10 кг лед се добавят 4 кг от препарата и
сместа се разбърква интензивно до пълно разтваряне. Полученият разтвор е леко
мътен, а към него се добавят 3 кг готварска сол и 15 г натриев нитрит и отново
се разбърква до пълното им разтваряне.
След това този солов разтвор се
инжектира на два пъти чрез автоматичен многоиглен шприц или с ръчен шприц, ако
месото е на по едри парчета (около 200 гр). Остатъкът от соловия разтвор се
добавя към месото в тумблера. Вторият начин е с бъркачка: смляното на ситно
месо се поставя в нея и към него се добавя на части соловият разтвор.
Обработката е следната: 15 мин бъркане и 45 мин почивка, и пак така
още два пъти. След това месото престоява 10-14 часа на студено. Преди пълнене в
обвивките или кутиите се препоръчва още едно разбъркване от 5 мин.
След това следва процеса на
варене в камера при температура 76 С, за да достигне сърцева температура 68-70
С и т.н., сетне охлаждане и т.н.
Изрично е записано, че „Максимален
резултат се постига, когато инжектирането и тумблирането се провеждат при ниски
температури между 0°С и +4°С. Използвайте само добре охладени суровини и солов
разтвор. Тумблерът трябва да работи в помещение с охлаждане.”
В тази технология на
производителя са пропуснати някои съществени елементи – за месото и МОМ, които
се слагат, за останалите добавки, оцветители и консерванти. Те могат да се
видят на етикета на производителя.
Та в общи линии това е отговора
на въпроса – как се прави шунка?
Всеки може сам за себе си да
направи избора с какво да се храни. За себе си съм го направил - предпочитам домашната, която по-скоро е вид чист колбас, отколкото шунка.
А за останалото за шунките и правенето, живот и здраве, ще отделя
други публикации …==============================
По материали от Интернет и снимки от там...
Няма коментари:
Публикуване на коментар