ТЕЛЕШКА ОПАШКА по "бургундски"

 

    Опааа...ля. Подведох Ви със заглавието - не е съвсем по бургундски, но го оставих заради употребата на червено вино - иначе казано това е задушена телешка опашка в леко пикантен сос и с гъби - основно манатарки. 

    Най-трудното в случая е да се намерят телешки опашки на нормална цена (иначе редовно ги има в някои големи хипермаркети, но цената им е доста солена - над 20 лв). Добре, че при нас има малки месарници, където могат да се купят на цена под 10 лв и то доста едрички.

Първата "операция" е телешките опашки да се нарежат на сегментите си напречно през хрущялите.

Следва запържването им до хубаво зачервяване - това го правя в малко гъша мас.

Правилният начин е сетне да се извадят парчетата и в тази мазнина да се започне задушаването на зеленчуците, сетне връщане на опашките и след добавяне на течността (бульон, вино) да се готвят продължително време на слаб огън.

Само че по практични причини не постъпвам по "правилния" начин. След като бидат запържени парчетата опашки заминават в мултикукъра с добавка на поне на 1,5-2 л вода, малко сол и ги варя на режим "задушаване" един цикъл като от време на време ги отпенвам. След 20-а минути спират да пущат пяна и тогава в купата добавям една цяла глава лук, един голям обелен морков, 5-6 скилидки чесън, 10-на зрънца черен пипер; 3-4 бахарчета; 1 карамфилче и 1-2 дафинови листчета. 

След сваряването им отделям телешките опашки - дебелите парчета за ястието, а тънките от към края им - за приготвяне на варено. 

Полученият бульон от варенето се прецежда, като единствено моркова и скилидките чесън запазвам, а останалото го изхвърлям.

По този начин хем се се съкращава времето на готвене,  хем се отделят най-добрите парчета за ястието, хем има и минимум 1,5 л хубав бульон за самото ястие и за вареното.

Та да продължа с направията:

В 1 ч.ч. от бульона накисвам около 30-на грама натрошени сушени манатарки.

В мазнината от запържването на опашките задушавам около 100-а грама свински гърди, нарязани на ситни кубчета (идеално става с пушен бекон), след това 3-4 глави лук  нарязани също на много ситно, 1 ч.л. пушен червен пипер, 5-6 печурки на ситно; накиснатите манатарки; добавям и парчетата готови сварени опашки, около 1/2 ч.ч. от бульона от варенето им и поне 1 - 1 1/2  ч.ч. хубаво червено вино. Добавям и сварения морков и скилидки чесън, намачкани като пюре. Слагам и 3-4 мариновани люти чушлета. Не пропущам да добавя черен пипер и сол. Вместо да се задушават повече от час, час и половина, за около 20-а минути остава на почти на мазнина и ястието е готово.

Няма да описвам колко ароматно уханно става ястието. Опашките се топяв устата...сосчето е идеално за отопяване на късчета хляб.

При приготвянето не ползвам нито домати, нито доматена паста, защото не ми харесват в това ястие - променят вкуса му - та затова.

В интерес на истината  нямаше да съм Я, ако не бях направил и един експеримент. 

Прехвърлих ястието в тавичка, отгоре наредих парчета листа бутер тесто и пъхнах във фурната за 20-а минути на 180С - колкото бутер тестото да се запече. Само дето не се съобразих, да поразточа парчетата бутер тесто и ги слепя едно за друго, за да се получи нещо като капак. Затова станаха и едно такива неугледни като накъсани, но това не се отрази на вкуса. Резваш си и топиш от соса.

Като за финал необходимите продукти: поне 2 големи телешки опашки (малко повече са от 1,5 кг); около 50 мл олио (гъша мас в случая); 100-на грама свински гърди (бекон); 3-4 глави лук; 5-6 скилидки чесън; 1 голям морков; 5-6 печурки; 30-а грама сушени манатарки; 1 ч.л. пушен червен пипер; 1 -2 ч.ч. червено вино; на вкус черен пипер и сол (винаги ползвам моята овкусена); люти чушлета - на вкус.

Това е количество за 4-6 порции.

Приемам всякакви критики за неправилния начин на готвенето, но това си моят практичен начин - с едни телешки опашки да приготвиш поне две вкуснотии за минимално време.

Пробвайте и наздраве!

ТЮРЛЮ ГЮВЕЧ по средиземноморски с история

 

 Надали има нашенец, който да не чувал израза "тюрлю гювеч". Употребяваме го доста често, особено хората от моето поколение, като определение за някаква странна смесица от различни неща и то най-често като за нещо не особено приятно. 

    От друга страна в кулинарен смисъл, май такъв гювеч наистина и няма.

Е, те това е резултата в търсачката за тюрлю гювеч.

А за рецепта за такъв тюрлю гювеч наистина и не открих. 

Когато писах за кебапите, си направих труда да открия достъпните рецепти за различни кебапи.

Сега си направих труда да търся като гламавите нещо за подобен гювеч и ударих на камень.

Па всичко се започна от един романтичен филм за някакви, които се мъчеха да готвят и да издадат книга с рецепти и лайтмотивът им беше, че една рецепта не е рецепта, ако няма история. Иначе си било набор от продукти и начин на приготвяне, но просто нямало дух. Та главният герой - хамериканец или канадец, много се вдъхнови и взе да разказва някаква невероятна история за неговата майка, която правела невероятна капоната, с която взимала ума на всички им познати и най вече с добавката на маслини и босилек.

Бех, викам си, знам какво е какво е капоната - една простотия с патладжани с много звучно име, която съм пробвал за пръв път в Италия и ме боля корема от "туристическата" цена.

Това беше началото на историята и това, което ме провокира да направя един мой вариант, който си го нарекох тюрлю гювеч по средиземноморски с история.

Захванах се с наличните продукти в къщи и реших, че няма да пропусна каквото и да е от тях. 

Сега ще последва един дълъг списък от продукти, но имайте предвид че правите тюрлю гювеч и могат да варират според това, което имате: два необелени патладжана, нарязани на четири по дължина и сетне на едри кубчета; две тиквички - по същия начин; две глави лук - нарязани на едро; 6-7 скилидки чесън, нарязани на едро; 3-4 обелени картофа и нарязани на едри кубчета с големината на патладжанените; листната маса на една връзка моркови нарязана на ситно; 2-3 едри моркова нарязани на жулиени; 10-а броя маслини;  едно бурканче (350 мл) домати на кубчета; 1-2 капии - червена и зелена-на кубчета... един голям домат обелен обелен и нарязан на ситно;

няколко люти чушлета от моите мариновани в буркан; 2 с.л. каперси; 5-6 печурки нарязани на едро; 1/2 буркан сварен нахут (другата отива за хумус); 3-4 стръка пресен босилек - листата на много ситно; зехтин за запържване около 70-90 мл; черен пипер и сол на вкус; бульон около 2 ч.ч. (винаги имам във фризера - било месен или зеленчуков) или топла вода;

Изпълнението е елементарно - загряваме зехтина и последователно запържваме (по-скоро задушаваме) в него лука, чесъна, морковите, чушките, патладжаните, тиквичките, гъбите, доматите, сетне доматите от буркана, добавяме нахута, зелентиите, маслините, лютите маринови чушлета и каперсите и оставяма да къкри почти докато остане на мазнина. Подправките съвсем на края.

Това е постният вариант на тюрлю гювеча.

След това следва пекване за около 20-а минути във фурната за 15-а минути - колкото да получи загар и вкус на печено.

Да ама няма съм Я, ако го оставя само ей така в постен вариант - ще си остана гладен.

В случая имах останало печено свинско, което нарязох на късчета и сложих в съдината и опекох заедно с тюрлю гювеча.

Не мога да опиша каква дзверска вкуснотия се получи и колко питие си поиска докато свърши.

Впрочем това количество е поне за 6-8 порции... да си знаете.

Ще попитате защо по "средиземноморски" - ами заради каперсите, маслините и босилека; почти по-арабски - заради нахута, а тюрлю - заради невероятната смесица от вкусове - просто неустоимо.

А къде е историята? - ами в идеята да направя  истински тюрлю гювеч.

Пробвайте и няма да съжалите! Наздраве!

"ХАМОН" от пуешко бутче

 

   В последно време по-рядко пущам рецепти или идеи в блога си, но това се дължи вече на голямото количество разнообразни публикации за различни нещица, както и на желанието ми да пущам нещо малко по-особено, а не съвсем тривиално и да не се повтарям с множеството други публикации в нета.

    Отделно от това не спирам да експериментирам с приготвянето на любимите ми мезета към питието. За множеството суджуци, салами, луканки и др.п. освен множество рецепти из нета, има и утвърдени стари БДС и които ако се спазват, резултатът винаги е много добър.

    От личен опит съм се убедил през последните години, че пуешкото месо е едно от най-благодатните, па и най-полезните. Не бих го заменил за свинското, но за някои неща е дори доста по-полезно.

    Какво ли не съм правил с пуешко(включително и шпеков салам, за който предстои да пусна рецепта), но преди време ме нападна една хрумка - да направя сушено пуешко бутче - почти хамон.

При нас доста често се намират по магазините охладени пуешки бутчета и то на съвсем приемлива цена - до около 5,50 лв за кило. Шъъът да не ме чуят и да не им вдигнат цената, че вече са по-евтини от пилешките ... 😉😀😀

Отделно от това доста често има и такива с големина и тегло като на крак на птеродактил- демек между 0,8 и 0,9 кила едното.

Заради несигурността от експеримента и крайния резултат започнах с една бройка около 0,85 кила тегло.

Доста си поиграх с бутчето да му премахна кожата цяла. От нея става идеална "торбичка" сетне за приготвяне на друг вид колбас или ястие - може да се напълни с кайма, да се изсуши и т.н., но това е друга тема и за друга публикация. Е, те така - обезкоженото бутче се срязва откъм ставата до костта да се "освободи" и го претегляме на електронната везна. Това излезе в чист вид точно 0,820 кила.

Сметката за овкусяването я давам за кило, както винаги, но в случая редуцирана за 0,8 кг - нитритна сол - 26 грама, 5 грама захар, 2 гр.- черен пипер, 0,5 грама витамин С.

В купичка с 50 мл бърбън,50 мл преварена вода разтворих солта, захарта, витамина и добавих църното пиперче. И като турнах бутчето в една торбичка от тия с "цип" с шприца инжектирах цялата тази чорбичка в бутчето като целта беше да стигне до костта му.

Отгоре го посипах с малко смлян кориандър, щипка пипери и като топнах пакета във вода, го обезвъздуших, вързах и пратих в хладилника. Това действие биде извършено на 22.03. и до 02.04. пакетчето си отдъхваше от мене в хладилника като от време на време го"тормозех" с обръщане и нежно гъчене.

В интерес на истината мислех да го държа 4-5 дни, но го оставих за цели 11 дни - до 2.04.2023 год., когато го извадих от торбата и леко забърсах от подправките и поизсуших с домакинска хартия.

Претеглено и подсушено бутчето тежеше точно 926 грама. 

Който се е "борил" с пуешко бутче, знае, че след обелването на кожата остава по него една ей такава бяла и доста твърда ципа. Доста се зачудих както да я правя, дялнах едно парче от нея и реших да си оставя останалата част, тъй като си бЕх наумил да не го обвивам в колагеново фолио или каквото и да е, а да си го суша ей така - напълно натурално.

Простнах го на простора - 0т 2-ри до 16-април беше достатъчно хладно - температури - до 14С  влажност "свят да ти се завие".

Теглих го на 10-я ден - 720 грама, а на 16-ти април - 617 грама.

И биде нападнато.

Уникално дзверски вкусно мезе. Реже се тънкофайски ...

Бележки: следващия път ще го увия в колагеново фолио и ще видя резултата.

Като го обрах от кокъла, на парчета го вакуумирах за по добри времена.

Правете смело - дзверско мезе е.

И наздраве!