Колачетата на Баба

 

  С времето и напредването на възрастта като ли често се присещам за разни неща от детството. Някой ден ще взема да си записвам разни историйки, но сега иде реч за любимите ми колачета, които правеше селската ми баба - Тяна. На село изкарвах ваканциите - особено летните. Баба изобщо не се церемонеше с мене - беше строга и ме впрягаше във всякаква домакинска работа, но пък като си изпълнех задачите, имах пълната свободия да правя каквото си искам с останалите хлапета от махлата. Излишно е да споменавам, че редовно сутрин се правеше закуска, обядът беше супа и ястие и естествено за вечеря - задължително с някаква мръФка заради Дядо. В дъното на двора имаше кирпичена фурна и в съботните дни се печаше една фурна хляб, гювечи и куп други неща.

    Като става дума за готвене, все се въртях около печката и докато каквото и да се правеше се окусвах и сетне сит си биех петите в задника и до вечерта по реката, подмолите и т.н., но това все пак е друга история.

    Не знам защо, но тези почивни дни се сетих за бабините колачета, които бяха страхотно вкусни и реших единия ден те да са закуска. Не ми беше трудно да си спомня какво правеше Баба, но ми беше трудно да намеря прясно издоено овче мляко, прясно домашно сирене, смляно в селската мелница брашно и т.н. , но както и да е...

Май станах отегчителен, но който е влизал в блога ми, знае че ме гони логореята.

Затова веднага минавам на направията и необходимите продукти:

Правя уговорката, че количеството продукти е за много колачета - поне 20-а, че и повече. Ама ще поясня какво направих.

И така:

около 300 мл прясно мляко, леко затоплено (идеално ако е овче), но ползвах магазинско

2 големи яйца

7 грама суха мая, 1 голяма с.л. мед или 1 с.л.захар; 1 ч.л. сол; около 600 грама брашно (относително), както и поне 60 гр. разтопена мас, 1 ч.л. сода.

В затопленото мляко се слагат яйцата, маста, меда, солта, содата и маята. Разбъркват се и на партиди се добавя пресятото брашно. Трябва да се получи меко и лепнещо тесто, което се оставя на топло за 30-40 минути.

В малка касеролка се загрява смес от олио поравно с мас и след като загрее яко, се намалява силата на котлона с 1/3. С намазнени ръце от тестото се откъсват топчета с големината на пингпонг топче, разтягат се като плоска питка и се запържват от двете страни до зачервяването им.

Поднасят се с пудра захар, със сладко или конфитюр, или пък със сирене.

В интерес на истината приличат на мекичета, но те се правят предимно с вода, мая и брашно.

ДОМАШНА ГОРЧИЦА (доматена)

 

Направо си се чудя защо досега не съм написал и ред за домашната горчица.

Впрочем, за предпочитане е пред всякаква купешка, в която има какво ли не - захар, олио, сгъстители - ксантанова гума, консерванти - калиев сорбат, натриев бензоат, а лимонената киселина е най-малкият грях. 

Не на последно място е и неоправдано високата цена - едно кило от дижонската горчица (която за мене е най-приемлива от готовите) вече гони 20,00 лв.

Отделно от това, голямото й предимство е, че се прави лесно и не отнема много време и вложените в нея продукти са от възможно най-високо качество.

Като за начало ще дам моята базова рецепта, въз основа на която сетне си правя най-различни варианти:

синап на зърна (бял или черен или смес от тях) - 60 грама;

домашен ябълков оцет-около 80 мл

зехтин екстра върджин (или натурален зехтин) - около 80-100 мл

качествен домашен мед (вземам на Нико мед) - 2-3 с.л. препълнени

щипка сол - около 1 ч.л., демек 5-6 грама

Най-добре е да се ползва електрическа кафемелачка и компотен буркан с винтова капачка;

Започваме със смилането на синаповите зърна. Може да се ползва само бял, само черен или смес от двата вида. От това какъв синап ще се ползва зависи крайният цвят на горчицата. Обикновено ги смесвам двата вида - бял/черен 3:2, т.е. 30 гр. бял и 20 гр. черен.

Меля го в една древна руска електрическа кафемелачка, на която твърдите синапови зърна не могат да се опрат. След смилането го пресявам през цедка и по едрите зрънца отиват за едрозърнеста горчица като ги отделям в бурканче докато се събере необходимото количество.

50 гр. синап са точно едно зареждане на мелничката, но аз го правя на два пъти. И тука се поправям - от необходимите и написани 60 грама синап, може би около 8-10 остават по едри през цедката и се отделят.

Затова , ако не ги прекарвате пред цедка, Ви трябват само 50 грама синапози зърна.

На снимката са двата вида - с фино смляните и по едрите зърна.

Вторият етап е след като слежим смляните синапови зърна в буркана да се налее домашният ябълков оцет, леко да се разбърка и ... да се остави в хладилника до следващия ден.

Продължаваме с добавяне на солта, зехтина и меда в буркана. Вместо да бъркам с лъжица, за доброто им смесване ползвам пасатора, който много добре влиза в буркана. 

Готовата смес горчица я оставям в затворения буркан да си "зрее" в хладилника поне седмица. Отначало стои някак рядка, но сетне се сгъстява.

След това следва пробата за готовия продукт - ако е много остра и лютива, се добавя още малко мед докато се омекоти. Тука всичко се прави на вкус. Може да се наложи и добавката на малко сол или на още малко мазнина.

Това до тук е нещо като базова рецепта.

Да ама не, няма да съм Я, ако не правя нещо различно в разни варианти:

1.За по-пикантна горчица заедно със синапа смилам и 1 с.л. кориандър на зърна и 1 ч.л. черен пипер.

2.добавям в сместа 1 ч.л. къри и толкова смлян джинджифил (джинджифилова горчица, ако е повечко)

3.добавка на 1 с.л. настърган хрян - уф, става доста люта и иска повечко мед за омекотяване

4.като ме прихванат "карастанчовите" в горчицата отиват 1-2 скилидки чесън, или 1 ч.л. розмарин, или вместо ябълков оцет - балсамико

Абе, нямам думи колко комбинации си измислям всеки път - не може да е ве едно също.

Всъщност една от най-любимите ми комбинации е т.н. от мен "доматена" горчица". 

Вече базовата си рецепта я дадох, а за тази сега ще разкажа:

Правя си я горчицата. В тенджерката слагам едно бурканче 330 мл домати без семките, 1 с.л. кокосово масло, 1/2 глава ситно нарязан лук,2 ск. чесън на ситно, 1 ч.л. кимион, 1 ч.л. чили сос, 1 ч.л. смлян джинджифил. Всичко това се възварява, в тенджерката се слага и горчицата и се вари буквално 3 м. Сетне в буркана и остава да се наслаждаваме на нещо наистина дзверски вкусно.

Ето това съдържа една готова магазинска горчица.

Затова правете смело домашна, за да знаете, че освен вкусна е и полезна.

ДЕЛИКАТЕСНИ СВИНСКИ ГЪРДИ по най-лесния начин

 

    Без бой си признавам, попаднах в едни руски сайт на 2-3 снимки, подобни на моята и беше написано - "гърди без варене и сушене за мързеливци", както и че рецептата е немска, тъй като немците били факири на свинските гърди.  Почти нямаше описание как се правят - беше написано, че се попарват с вряла саламура, която се сменя с нова след 24 часа и след седмица - направо режеш и се наслеждаваш с хубаво питие...

    Като го прочетох и не намерих как се прави, направо ми заприлича на онази неприлична рецепта за телешка пастърма във водка, която се оказа дзверска вкуснотия и при това невероятно лесна.

    

Като не знам какво да правя, започвам да действам- демек, чешейки се по темето, се засилих до кварталната месарница и купих 1,5 кила свински ребра. Задължително с кост, които отделям щедро с малко месце и сетне отиват за печене - най-често в кока кола и много подправки. Отделеното месо нарязох на подходящи късове - по около 300 грама и бухнах в тенджерката и залях с вода. Така се определя колко марината ще ни трябва - беше около 1 л. Отлях водата в друга тенджерка, сложих по 50 гр нитритна и обикновена сол, 1 даф. лист, 2 ск. пресован чесън, 4-5 грама черен пипер, едно баарче, едно карамфилче, 1 ч.л. пушен червен пипер и няколко капки течен дим. Възварих до закипяване и през цедка залях залях с врящата марината мръфките. Турнах им една чинийка да ги притиска и забравих за 24 часа.

Последва изхвърляне на маринатата, измиване на месото и връщане пак в съдинката с добавка на 2-3 цели скилидки чесън. 

В другата тенджерка отново сложих 1 литър вода заедно със 120 грама сол (пак поравно нитритна и обикновена) и 40 грама захар и възварих до закипяване. След това залях месото с тази марината, отново чинийка, капак и го "забравих" в хладилника точно за седмица.

Вади се подсушава се добре и се резва парчеце за опит и вкус. Ако е много солено, препоръчително е да се сложи в тенджерка с газирана вода или бяло вино и да престои в нея около час два. Това зависи колко солено искаме да бъде.

Отново се подсушава и заминава поне за 24 часа в хладилника.

Само че преди това си решаваме дали искаме да му придадем допълнителен вкус...

Едното парче овалях в смес от червен сладък и пушен и череп пипер, другото - в чубрица с идея сминдух, третото си го оставих натюр.

Просто си нямате представа каква дзверска вкуснотия се получи.

Тъй като не си повярвах на резултата, след няколко дни повторих цялата процедура.

За мен солта при тези пропорции се оказа нормална, но домочадието заяви, че е доста солено - та изкисвах някои парчета. 

В крайна сметка се оказва, че на сол и цвет товарища нет.

Готовите парчета се вакуумират и могат да се съхраняват по-дълго време в хладилника. Пробвах и във фризера - просто като се извади, се слага в хладилника и нека там си се размразява. Избщо не се отразява на вкуса.

Пробвайте смело по ваш вкус и знайте, че става наистина дзверска вкуснотия.

И да не забравяме - прави се лесно и отнема буквално 20-а минути и иска голямо търпение.

и да не забравя НАЗДРАВЕ!