За ползата от фурмите нямам намирение да пиша кой знае колко. Те съдържат 23 вида аминокиселини и много активни антиоксиданти, желязо, фосфор, магнезий, селен, фолиева киселина, калций, мед, сяра, минерални соли и т.н., дори понижават кръвното на вредния холестерол, регулират глюкозата в кръвта, както и до 75% глюкоза и фруктоза. Някои твърдят, че са равностоен конкурент на меда.
Спомням си, че на римските легионери са давали фурми при походи и няколко на ден били достатъчни да ги подкрепят в походите.
Съвсем наскоро прехвърлях разни предавания, попаднах на част от Рецепти от Средиземноморието с Ейнсли и се загледах, защото едни жени говореха за сироп от фурми. Не схванах много, но ми стана любопитно - намерих предаването, изгледох го. Сетне изчетох и някои статийки из нета.
Видях и цени на готов петмез от фурми - основно турски и то на прилична цена от 6,50 лв и нагоре за бурканче. При нас кутия 0,5 кг фурми с костилка струва между 3,50 и 4,00 лв.
След всичко това реших да направя собствен вариант, който възнамерявам да споделя сега.
Необходими са ни единствено фурми, вода и малко търпение.
Фурмите, 500 грама, се слагат в подходяща съдина, заливат се с един литър вода (съотношение фурми-вода 1 към 2). След завирането на водата, силата на котлона се намалява наполовина и оставя да къкри около 40 мин. Това време е напълно достатъчно да се сварят напълно до разкашкване.
Едни съветват да се обезкостяват предварително, но счетох, че е голяма цапория и че много по-лесно ще се извадят костилките когато са напълно омекнали. Това се оказа добра идея - прецеждат се и чистенето е като песен. Отнема буквално 4-5 минути.
Последва другата чуденка- как да продължа нататък? Съветват изцеждане на сока от фурмите, смесване с водата от варенето и сетне изваряване до сгъстяване. Да ама като видях каква е водичката, това изобщо не ми хареса като вариант.
Затова смесих почистените фурми с течността от варенето и доста старателно ги пасирах до получаване на еднородна и гладка маса. След това пасираната смес се прехвърля в голява ситна цедка над друга съдина и се "забравя" за около час. За това време всичката течност се е отцедила и в цедката е останала само гъстата маса от фурмите.
В купата е течността, която ще стане на петмез или сироп, а в цедката гъстата маса, която ще стане на мармалад.
Започнах с мармалада - изцедих половин лимон и веднага признавам - иска си почти постоянно разбъркване след като заври. Хубавото е, че за около 10-а минути се сгъсти достатъчно и още топло го насипах в бурканчета.
Прецедената течност сложих в друга тенджерка заедно с резен лимон и след като завря, намалих котлона на половина и я оставих да си къкри. Имаше пяна, но не съм отделял. Като се редуцира почти наполовина пробвах трика с капка върху студена чинийка. Щом капката задържа форма, значи е готово. През цедка насипах в бурканче и воалЯ - нашият петмез е готов.
От цялото горно упражение излезнаха едно бурканче петмез и две бурканчета мармалад - по 280 грама.
Няма да описвам каква вкуснотия се получи - петмезът върховен, а мармаладът не му отстъпва по нищо. А за ползите изобщо няма да продумам повече.
На палачинката най-отгоре мармалад, сетне петмез.
Този мармалад може да се ползва в кифлички, за пълнеж на сладкиши и т.н. , а петмеза - вместо мед.
Може да се хапва и ей така - по твърдения в нета - две ч.л. на ден давали почти необходимата доза от желязо и до 1/2 от калия. Заради идеята следващия опит ще е с добавка поне на един или два банана. Да видим какво ще се получи.
В предаването споменаха, че костилките не се изхвърлят, а се подсушават във фурна на 80-100С, сетне като изстинат се смилат с по-няколко зърна кафе и от това варяли много полезното арабско кафе.
Ей така за малък финал - палачинка с мармалад, петмез и прясно домашно сиренце. Както най ги харесвам и хапвам.
Колко време се съхранява не знам. Количеството е малко и свършва буквално за седмица.
Най-доброто е, че може да се прави по всяко време - сушени фурми бол. Дори и без костилки...
За ползите и вкуснотията вече писах.
Така че правете смело - стават лесно.
