Булгур кюфтета и не само

 

    Започвам с това, че булгур кюфта е типично турско-арабска рецепта.  В общи линии се приготвят от специален булгур (а не обикновен) и много подправки. Най-често са малки и запържени до кафяво като се поднасят с доматен сос или много зеленчуци. Вариациите са толкова много, че направо няма някаква универсална рецепта. Случвало ми се е в Турция в две заведения - на една ръка разстояние едно от друго, да видя поне две разновидности.

    Наскоро близо до нас отвориха един доста голям магазин за турски хранителни стоки и други като препарати, сокове, напитки. Предлагат поне 10-а вида пейнир (сирена), няколко вида кашар (кашкавал), кори за баници и не само, юфки, сладка, халви, баклави и какво ли не деликатеси. Днес дори видях, че са пуснали и масло от черен кимион - 250 мл за около 15,00 лв и бях изумен като знам, че цената е почти двойна.

 

Та видях, че имат и от специалния булгур за кюфтета и си купих един пакет. Разликата с другия булгур е, че този много ситен - малко по-едър от грис.

Знам базовата рецепта - накисване на булгура едно към едно с топла (или вряла) вода, до поемането й; добавяне на подправките и брашно до получаване на гъста маса. Сетне пържене или печене.

Да ама да вървя по някаква рецепта стриктно не е в моя стил и няма съм Я.

Затова реших да ги направя по собствения си начин и моите разбирания. Затова ще го споделя и ще отчета моите си грешки с идеята да съм от полза на други ентусиасти.

Та преди да продължа само ще кажа, че добре направените булгурени кюфтета са уникални на вкус, а във втория ми вариант - дзверски вкусни.

За съжаление, не правих на всичко снимки, но ще го обясня доста ясно.

250 грама булгур се заливат с толкова вряла вода и се оставят за 10-15 минути да се "дръпне" течността. В това време се нарязва на много ситно една глава лук и 2-3 скилидки чесън се пресоват.

Първа грешка, не нарязох лука, а го настъргах. Не се прави така.

Втора грешка, оставих булгура в купата, а трябваше след първите 2-3 минути да го прехвърля в голяма цедка. Ако се слага много брашно, за да го сгъсти-не, но реших вместо спойка с него, да сложа две яйца. Та водата трябваше да е около 180 мл и като се сложа яйцата щеше да се получи гъста смес.

Следват подправките: 1 ч.л. сол; 1 ч.л. черен пипер; 2/3 ч.л. кимион; 1/2 ч.л. чили или лютив пипер; по 1/2 ч.л. чубрица и риган.

Следва хубаво омесване и оформяне на кюфтета.

Тука направих третата грешка - направих огромни лепезета, а трябваше да оформя малки топчета - малко по-големи от орех. Коригирах се чак при пърженето като ведях, че тези се пържат малко бавно и са склонни към "чупене".

Тъй като не ми се вярваше, че ще станат, отделих половината за булгурени кюфтета.

Останалата половина смесих с телешка кайма около 300 грама и добавка на още малко от същите подправки. То се вижда на горната снимка как ги смесвам.

Това се кюфтета от булгур и телешка кайма - почти едно към едно. 10 бройки по 60 грама.

В тиганЯ загрях сило смес от олио и зехтин и започнах с пърженето на кюфтета - смес от булгура и каймата. Па и турнах едно от булгурените.

Последва ужас и отврат. почнаха да лепнат по дъното и да се разпадат.

Тя Баба ме беше учила олиото да е врящо и да е поне до средата на кюфтета, но нещо не се получи. Поизпържих първата партида, извадих кюфтета на хартия за печене - доста нуегледни вече.

Турнах другия тиган, застлах го с хартия за печене, прецедих мазнината от първия и продължих с пърженето.

Разлика от земята до небето.

Никакво лепнене, спокойно пържене.

Без пръскане, лесно обръщане - без лепнене ...

Тук като съвет мога да кажа, че хартията трябва да се откъсва на по-голямо парче, че да покрива целия тиган и олиото да не влиза под нея.

Това са кюфтета от булгур и кайма една към едно съотношение. Невероятно пухкави и дзверски вкусни.

Ако не знаеш, че са с булгур, няма вариант да познаеш от какво са ...

Това е булгуреното кюфте. Малко се различава от другите - по вкус, но е по-сухичко.

Затова трябва да се поднесе с някакъв сос.

Или да се направи доматен сос и да се поварят в него 10-а минути.

Впрочем вървят си и с чесново-млечен сос.

Правете смело и се наслаждавайте на едни просто уникални кюфтета. При това адски бюджетни и дзверски вкусни.

НАЗДРАВЕ!

Мариновани пиперони със сирена

 

От няколко години купувам от една две "вериги" ей тези пълнени със сирене пиперони и все им се чудех защо за едно бурканче от 300 мл трябва да плащам поне 3,50 - 4,00 лв.

Ама то било "талианско" и т.н....

Онзи ден попаднах на нашия пазар на същите чушлета (пиперони) и то на цена от 1,50 лв за кило. Ама, ако купиш под кило, цената била 2 леФчета.

Е, купих си едно кило - няма да се минавам Я!

По-големите почистих от семенлъците и дръжките (през ръкавици, разбира се, че инак става едно голямо Ють с ръчичките...,че и очичките), а по-ситните ги надучих с вилицата на по няколко места - хем да ги боли, хем да не лютят толкова.

В тенджура бухнах 300 мл ябълков оцет (домашен и не съжалявам), 3 с.л. захар, 2 с.л. сол с връх, един бахар, 1-но карамфилче, 1 даф. лист и възварих и оставих да поистине.

Всички чушлета трябва да "отдъхнат" в тази "марината" поне 24 часа.

Ситнежа напълних в бурканчета и залях с изстиналата марината.

За едрите екземпляри, приготвих една смес от настърган кашкавал, овче сирене и крема сирене (домашно от цедено кисело мляко - писал съм как се прави ).

Последва сериозно пълнене на пиперонките с яко натъпкване.

И сетне още по-старателно натъпкване в бурканчетата.

И тука следва най-трудния номер, с който не се справих по най-удачния начин.

Като сме ги напълнили и старателно подредили, трябва да загреем хубав зехтин до почти вряло състояние и да напълним бурканчетата. Трикът е първо да се напълнят със зехтин, сетне да се излее и чак тогава да се загрява и налива. Така не се разхищава материал.

Следва затваряне и обръщане с капачката надолу. И изчакване да изстинат. Колко време издържат не знам - бързо свършват, но мож би и година.

Е те тука при пълненето си залях пръстчетата с врелия зехтин и трети ден ми се "белят".

Резултатът е невероятен.

Стават невероятно мезе към хубаво питие и някаква печена мръФка.

Правете смело и НАЗДРАВЕ!

ШИШЧЕТА от ЧЕРЕН ДРОБ

    

  Тези шишчета от черен дроб ми се преврнаха в любимите шишчета. Правят се много лесно, не искат никаква врътня, а наистина са дзверски вкусни и дробът става много крехък.

     На първо място, за предпочитане е агнешкия дроб, сетне свинския и най-наклая телешкия като при него не трябва да се забравя, че трябва да се обели от ципата. Пилешките дробчета също не са за подминаване, но у нас не са почит.

   На второ място, какъвто и да е, дробът трябва старателно да се почисти от ципи, кръвоносни съдове и други подобни...

   На трето място, никакво предварително изкисване, топене в млека, оцетни води и т.н. Достатъчно е да се нареже на кубчета като за шишчета - примерно 2,5х2,5 см или 2,5х3 см.

     

На четвърто място, никакво солене, а само предварително мариноване за 25-30 мин. в смес от 2-3 с.л. зехтин или олио; по 1 ч.л. черен пипер и млян кориандър; 1 ч.л. сух лук на гранули и 1/4 или 1/2 ч.л. сух чесън (може да се замени с 1-2 скилидки пресован чесън), както и 1 с.л. лимонов сок, както и 1 ч.л. горчица. Всичко това се омесва добре и късчетата дроб добре се овалват в тази марината и оставят да престоят в нея- най-добре в хладилника. По желание може да се добави и малко чили ... Подправките зависят от вкуса-винаги може нещо да се промени по собствен вкус.

    На пето място, следва нанизване на шишчето, което предварително е намокрено. Предпочитам само дроб, но не пречи късче дроб, късче лук, късче домат. Не препоръчвам чушка - променя вкуса и аромата. Пробвал съм с парченца твърдо сирене - става суперско.

        На последно и най-важно място, печене на грил тиган или скара, която е максимално загрята. Нареждат се в единия край на скарата и в момента, в който променят цвета си се търкулват настрани докато превъртят пълен цикъл по скарата. Грубо казано, пече от четири страни максимум по 1-2 минути.  Цялостното печене на едно шишче ми отнема една цигара време.

   Следва вадене, слагане в тенджерка (на топло), леко осоляване и отгоре изцеждане на няколко капки лимон.

   

Могат да се опекат в грил тиган върху хартия за печене.

Тези шишчета стават дзверски крехка вкуснотия.

П.П. по подсещане от приятел във ФБ, допълвам:

-ако дробът е агнешки, може да се завие в було или пък да се "овърже" с агнешки чревца и ще стане нещо като кукуреци

-а ако дробът е свински, резенчетата могат да се увият в бекон и тогава да се нанижат и пекат. 

Вкуснотията ще стане наистина Дзверска.

НАЗДРАВЕ!